Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 3500 по описа за 2020г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по иск на М.Д.М. срещу „Е.М.“ ЕООД, за
установяане в отношенията между страните че ищеца не дължи на ответника сумата
30037.91лв., представляваща главница по Договор за кредит № BL11459/05.12.2017г., както и сумата 10505.10лв. – договорна лихва за периода
от 21.01.2008г до 18.05.2010г., както и сумата 2521.72лв. – седебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.05.2010г. въз основа вляза в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7568/2010г. по описа на СГС и
образувано изп.д. № 20108630400644, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, р-н на
действие СГС.
В исковата молба и последвалите молби уточнения ищеца твърди, че изп.д. № 20108630400644, по
описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, р-н на действие СГС е образувано по молба на „Ю.И
Е.Д.Б.“ АД, солидарно срещу М.Д.М. и „Т.Т.“ ЕООД, на основание изпълнителен
лист от 21.05.2010г. издаден въз основа вляза в сила Заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 7568/2010г. по описа на СГС, за събиране на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, в размер на сумата 30037.91лв.,
представляваща главница по Договор за кредит № BL11459/05.12.2017г., както и сумата 105050.10лв. – договорна лихва за периода
от 21.01.2008г до 18.05.2010г., както и сумата 2521.72лв. – седебни разноски.
През 2009г. М.Д.М. получил уведомление за осъществена цесия между „Е.М.“
ЕООД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с предмет - Договор за кредит № BL11459/05.12.2017г., с
който вземането по изпълнителен лист е прехвърлено в полза на „Е.М.“ ЕООД.
Твърди, че вземането е погасено по давност по отношение ищеца, като
солидарен длъжник, т.к. с образуване на изпълнителното дело на основание чл.
116, б. „В“ ГПК се прекъсна давността, с която се погасява самото вземане. От
този момент започва да тече нова давност, която се прекъсва с всяко валидно
предприето изпълнително действие. Последното валидно изпълнително действие
извършено спрямо ищеца е на 14.12.2010г., с което е наложен запор върху
банковите му сметки. След извършването му, за периода от 14.12.2010г. до 14.12.2012г. спрямо ищеца,
като солидарен длъжник не са извършвани други изпълнителни действия годни да
прекъснат давността, поради което и на 14.12.2012г. изпълнителното дело се
явява прекратено по силата на закона, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Твърди и, че извършените през сочения период изпълнителни действия спрямо
другите солидарни длъжници не миха могли да прекъснат давността или теченето на
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради което и не следва да се зачитат.
Ответникът изразява становище за недопустимост, поради липса на интерес за ищеца, при
наличието на предявен иск за недължимост на главницата, от предявяване на иска
в частта за недължимост на лихви и разноски, т.к. същите представляват
аксецорни вземания.
В евентуалност изразява становище за неоснователност на исковете.
Възразява, че след образуване на изпълнителното дело са извършвани
множество изпълнителни действия спрямо солидарните длъжници, какъвто е ищеца,
включително наложен на 05.06.2018г. запор на МПС и на 18.06.2019г. и 01.06.20г.
– поискан опис. През част от периода – след 19.06.2012г. до 10.08.2016г.
изпълнителното дело е било спряно.
Възразява, че прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
не може да настъпи само по отношение един от солидарните длъжници. Следва да е
налице пълно бездействие на кредитора спрямо всички солидарни длъжници.
Възразява и, че погасителната давност не води до погасяване на самото
вземане, а на възможността да бъде принудително събрано. Длъжникът продължава
да дължи на кредитора.
Претендира искът да бъде отхвърлен.
Съдът след
като съобрази предметните
предели на въззивното производство очертани
с въззивната жалба, възраженията на страните и всички
доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и
прави следните правни изводи:
Искът по чл. 439 ГПК е отрицателен, установителен и има за предмет предприето от длъжника
оспорване на изпълнението по образувано срещу него конкретно изпълнително дело.
Надлежни страни по него са длъжникът и взискателят в изпълнителното
производство. На основание ал. 2 от посочената разпоредба, искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Давността за
вземането по процесният изпълнителният лист тече от датата на влизане на
заповедта за изпълнение в сила. Ищеца основава исковата си претенция на
обстоятелството, че давността е изтекла. Следователно се позовава на юридически
факт, настъпил след влизане в сила на заповедта, което обуславя приложимост на
защитата по реда начл. 439 ГПК.
Съдът намира за неоснователно възражението за недопустимост на иска в
частта недължимост на лихви и разноски. Това е така, т.к. вземането за лихва,
респ. за разноски е отделно и самостоятелно от вземането за главница по
договора за кредит, и може да е предмет на самостоятелен иск или самостоятелно
производство.
За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже
твърденията си за недължимост на сумите по изпълнителното дело, като установи
факти, които изключват или погасяват спорното право.
В тежест на ответника е да установи възраженията си по иска.
Не е спорно и съдът въз основа събраните писмени доказателства приема за
установено, че е образувано изп.д. № 20108630400644, по описа на ЧСИ С.Х., рег.
№ 863, р-н на действие СГС, по молба на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, солидарно срещу М.Д.М.
и „Т.Т.“ ЕООД, на основание изпълнителен лист от 21.05.2010г. издаден въз
основа вляза в сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7568/2010г. по описа на
СГС, за събиране на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, в
размер на сумата 30037.91лв., представляваща главница по Договор за кредит №
BL11459/05.12.2017г., както и сумата 105050.10лв. – договорна лихва за периода
от 21.01.2008г до 18.05.2010г., както и сумата 2521.72лв. – седебни разноски.
През 2009г. М.Д.М. получил уведомление за осъществена цесия с Договор от
29.03.2019г., между „Е.М.“ ЕООД и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с предмет - Договор за
кредит № BL11459/05.12.2017г., с който вземането по изпълнителен лист е
прехвърлено в полза на „Е.М.“ ЕООД.
Безспорно е и съдът приема за установено и, че последното изпълнително
действие осъществено конкретно срещу ищеца М.Д.М., в качеството на солидарен
длъжник е наложеният запор на банковите му сметки от 14.12.2010г. Извършени са
и други изпълнителни действия през периода 2018г – 2020г., но те са срещу
вторият солидарен длъжник.
За неоснователно съдът намира възражението основано на твърдения за характера
на срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК и разбирането, че същият регламентира последиците
при пълно бездействие на взискателя в определения срок. Това е така, т.к. в цитираната
разпоредба не е указано, че последиците настъпват при пълно бездействие на
взискателя по отношение на всички солидарни длъжници. Обратен извод не може да
бъде направен, защото в изпълнителния процес предприемането на действия по
отношение на един от солидарните длъжници не ползва взискателя в отношенията му
с другите длъжници и след като изпълнението може да бъде прекратено на
самостоятелно основание по отношение на всеки един от солидарните длъжници /чл.
433, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 ГПК/ и да продължи по отношение на другите, то и приложението на разпоредбата
на чл. 433, ал. 1,
т. 8 ГПК следва да бъде преценявано за всеки един от тях по
отделно.
С оглед датата на последното валидно извършено изпълнително действие спрямо
ищеца, като солидарен длъжник - 14.12.2012г., на 14.12.2012г. изпълнителното
производство следва да се счита прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Това прекратяване
настъпва по силата на закона, без да е необходимо извършването на процесуални
действия от страна на съдебния изпълнител. Последващото постановление на същия,
с което се прекратява изпълнителното производство има само констативно действие
и установява вече настъпилото по силата на закона прекратяване, а не поражда
същото.
Съгласно Решение № 170/17.09.2018г., постановено по гр. д. № 2382/2017 г.
по описа на ВКС, ГК, IV г.о., извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г.,
постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС №
3/18.11.1980г. поражда действие от датата на постановяване на ТР, като даденото
с т. 10 от ТР № 2/26.06.2016 г. разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили преди това. В случая прекратяването на изпълнителното
производство е настъпило на 14.12.2012г., поради което и същото не е било
висящо към датата на обявяване на ТР № 2/26.06.2016г., постановено по тълк.
дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това по отношение на същото следва да
намери приложение даденото с ППВС № 3/18.11.1980г. разрешение, съгласно което
давност не тече, докато е налице висящо изпълнително производство. Действието
на настъпилото въз основа на това ППВС спиране е преустановено с прекратяването
на изпълнителното производство на 14.12.2012г. и от тази дата е започнала да
тече нова давност.
По отношение това каква е погасителната давност по отношение процесните
вземания:
По реда на действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за
изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от
несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Вземането на ответника по основание и размер е установено с
издадената Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК . Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1
от ГПК, оттеглянето му или влизането в сила на съдебното
решение по иска за установяване на вземането по чл. 422 от ГПК имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение
и същата се ползва с изпълнителна сила.
Следователно в случая намира приложение разпоредбата на чл.
117, ал. 2 ЗЗД по отношение вземането за главница и разноски, т.е. тя е
пет години и посочената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД тригодишна погасителна давност по
отношение вземането за лихви. Предвидената в последната разпоредба погасителна
давност се прилага за всички видове лихва, независимо от нейния вид и характер,
освен ако друго не е изрично предвидено в закона.
Поради изложеното в процесният случай погасителната давност за вземането
следва да се счита окончателно изтекла на 14.12.2017г., което е преди датата на
предявяване на отрицателния установителен иск – 23.04.2020г., поради което и
същият се явява основателен.
В случая е без значение обстоятелството, че "Е.М." ЕООД е
конституирано като взискател по изпълнителното производство към 2019г. Към този
момент изпълнителното производство вече е било прекратено по силата на закона,
поради което конституирането на нов взискател вместо дотогавашния такъв не може
да породи правно действие и не съставлява валидно извършено правно действие,
което да доведе до прекъсване на давността. Дори и да бъде прието, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 117, ал. 2
от ЗЗД и следва да се приложи посочената в нея петгодишна
давност, то отрицателният установителен иск отново е основателен. Действително така
погасителната давност изтича след предявяване на иска, но по делото не са
установени действия на "Е.М." ЕООД срещу ищеца, като солидарен
длъжник, които да са довели до прекъсване на погасителната давност.
Същевременно, доколкото е средство за защита на длъжника, отрицателният
установителен иск по чл. 439 от ГПК не може да доведе до прекъсване на давността по реда на чл.
116, б. "б" от ЗЗД, а и не съставлява
признание на длъжника по смисъла на чл. 116, б.
"а" от ЗЗД. Поради това давността продължава
да тече и по време на производството по отрицателният установителен иск като
изтичането й по време на висящото производство следва да бъде взето предвид по
реда на чл. 235, ал. 3
от ГПК. Същевременно конституирането на "Е.М." ЕООД в
изпълнителното производство не може да доведе до прекъсване на давността, дори
и да бъде счетено като образуване на ново изпълнително производство. Съгласно мотивите
на т. 10 от ТР № 2/26.06.2016г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС, същото не е действие годно да доведе до прекъсване на давността по реда
на чл. 116, б.
"в" от ЗЗД.
Поради изложеното съдът намира, че предявеният иск, като основателен следва
да бъде уважен.
Съдът, независимо от изхода от спора не присъжда разноски в полза на ищеца,
т.к. не е представен надлежно списък за извършени такива.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между М.Д.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, партер,
адв. К.С. – САК, и „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *********със седалище и адрес на
управление:***, р-н „Витоша“, ЖК „М.Д.ур. „Р.П.-*******представлявано от Р.И.М.-Т.–
управител, че М.Д.М., ЕГН ********** не дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК********сумата 30037.91 /три хиляди тридесет и
седем, 0.91/лв., представляваща главница по Договор за кредит № BL11459/05.12.2017г., както и сумата
10505.10 /десет хиляди петстотин и пет/лв. – договорна лихва за периода от
21.01.2008г до 18.05.2010г., както и сумата
2521.72 /две хиляди петстотин двадесет и един, 0.72/лв. – седебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 21.05.2010г. въз основа вляза в
сила Заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 7568/2010г. по описа на СГС и
образувано изп.д. № 20108630400644, по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, р-н на
действие СГС, на основание чл. 439 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на
страните с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: