Р
Е Ш Е Н И Е
№ …./…….01.2020г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети декември през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
при
секретар Нели Катрикова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 1148 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.226 КЗ
/отм./ и чл. 86 ЗЗД от Л.Л.Ц. ***, чрез
пълномощник адв. Кр.М. - ВАК, срещу „ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43, с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца имуществени вреди, представляващи разходи във връзка с лечението на причинените на ищеца
средни телесни повреди при ПТП, настъпило на 27.06.2015г., ведно със законната
лихва върху главниците, както и неимуществени вреди за претърпени болки,
страдания и неудобства от настъпилото застрахователно събитие - 25 000 лева, ведно
със законната лихва от предявяване на претенцията до окончателното изплащане, и
обезщетения за забавено плащане.
В исковата молба се твърди, че на 27.06.2015г. при
управление на МПС - лек автомобил „Ф.Л.“ с per. № ****** водачът Л.Г.Г.е
причинил ПТП вследствие нарушение на правилата за движение по ЗДвП /чл. 6, т.1
от ЗДвП и чл. 38, ал.2 от ЗДвП/, в резултат на което ищецът е претърпял пет
средни телесни повреди, изразяващи се в:
1. Счупване на
лявата лъчева кост, обусловило трайно затрудняване в движенията на лявата ръка
за около 2-3 месеца;
2. Счупване на
три метакарпални кости на лявата длан, обусловило трайно затрудняване в
движенията на лявата ръка за около 3-4 месеца;
3. Счупване на
1-ва метакарпална кост на дясната длан с увреждане и на разгъващия мускул,
обусловило трайно затрудняване в движенията на дясната ръка за около 2-3 месеца
при липса на усложнения в оздравителния процес;
4. Счупване на
костите на тазовия пръстен /на таза/, обусловило затрудняване в движенията на
долните крайници за период от около 1,5 - 2 месеца;
5. Загуба на
десния тестис /оперативно отстраняване/,
следствие на катастрофата и травмата в слабинната област, обусловило
затрудняване на оплодителната способност по смисъла на чл. 129 от НК
/затрудняване във функцията на половите органи без причиняване на детеродна
неспособност/
По повод на това деяние извършителят Л.Г.Г.бил признат
за виновен с присъда № 5/12.01.2017 г., постановена от ВРС по НОХД №
5620/2016г. по описа на Трети наказателен състав, която е влязла в законна
сила.
Твърди се, че за лек автомобил „Ф.Л.“ с per. № ******,
е била действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, за
което е издадена Комбинирана застрахователна полица № 07515000922525 със срок
на действие от 28.04.2015г. до 27.04.2016г.
След настъпване на застрахователното събитие ищецът
бил приет за лечение в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД от 27.06.2015 г. до
08.07.2015 г., по време на което претърпял силни болки, страх от усложнения и
страдания от множеството увреждания по тялото си. Особено тежко за пострадалия
било счупването на тазовия пръстен, което обусловило продължителен престой на
легло и невъзможност да става и съответно необходимостта в продължение на
месеци да бъде обслужван и подпомаган от свои близки за всички ежедневни потребности,
вкл. хигиенни нужди и хранене. От. м. октомври на 2015 г. започнал да прави
опити да става и върви с патерици и винаги с чужда помощ, придвижвал се само с
патерици до Нова година срещу 2016г. Твърди се, че и до настоящия момент има
болки в десния глезен, който при първоначалното приемане в болница след
събитието бил само превързан, а впоследствие се установило счупване. Дълго
време имал кървене от пикочния мехур, бил с катетър, шина на двете ръце, което
му донесло множество страдания и неудобства. Изключително тежко преживял
загубата на единия си тестис, обуславяща затруднения в оплодителната
способност. Освен масивните травматични отоци и кръвонасядания, свързани с
много болки, зле се отразила на психиката му мисълта, че може да няма деца. Станал
раздразнителен, изпаднал в депресия, не искал да общува, не можел да спи
спокойно в период повече от година. Имал лоши резултати от спермограмата, което
допълнително влошавало психичното му състояние.
По заявената към ответното дружество претенция през м.12.2017г.,
допълнена на 23.04.2018г., за изплащане на имуществени и неимуществени вреди е
изплатена на ищеца сумата 53 722.84 лв., както следва: на 19.04.2018 г. -
сумата от 20 000 лв., на същата дата - 3 722.84 лв., и на 23.04.2018 г. - 30
000 лева. Предвид липсата на разграничение между платените суми за имуществени
и неимуществени вреди в исковата молба се твърди, че за имуществени вреди са
изплатени 4136.49 лева, включени в първоначалната претенция и за които ищецът е
представил пред застрахователя разходни документи, а разликата между общо
заплатената сума 53 722.84 лева и стойността на имуществените вреди от 4136.49
лева представлява размера, до който ответникът е уважил претенцията за
изплащане на неимуществени вреди или 49 586 35 лева.
Ищецът заявява несъгласието си с
размера на изплатеното от застрахователя обезщетение, както за имуществените
вреди, така и за неимуществените вреди, поради което с настоящия иск претендира
обезщетение за вреди, както следва:
1. Обезщетение за имуществени
вреди след предявяване на иска, представляващи :
1.1 22 343,91
лв. /годишно по 859.38 лв./ разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен
тестостерон, поради загубата на единия тестис за период от 26 години след
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване
на иска;
1.2. 5 720 лева / 220 лева годишно/,
разходи за периодични
лабораторни изследвания на плазмен тестостерон
/спермограма/ за период от 26 години от завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска;
1.3. 2 396.16 лева разходи за съпътстващи
лечението с плазмен тестостерон консумативи за период от 26 години след
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване
на иска;
1.4. 72 286 лева разходи, свързани с профилактика
и лечение на ортопедичните увреждания на ищеца /санаториално лечение, включващо
храна и физиотерапевтични и други
процедури /кинезитерапия, масажи и пр./ за период от 26 години след завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска.
2. Обезщетение
за имуществени вреди до предявяване на иска:
2.1. 213.09 лв. разходи за закупуване на
предписания на ищеца медикамент Небидо по Фактура № **********/30.01.2018г. с
дата на плащане 30.01.2018г., ведно със законната лихва от деня на предявяване
на иска.
2.2. 55.00 лв. по касов бон от 30.09.2015
г. разходи за спермограма, ведно със законната лихва от деня на предявяване на
иска.
2.3. 23.04 лв. разходи за закупуване на
мед. консумативи по Фактура № ********** от 30.01.2017 г., ведно със законната
лихва от деня на предявяване на иска.
2.4. 213.09 лв. разходи за закупуване на
медикамент Небидо по Фактура № ********** от 09.03.2018г., ведно със законната
лихва от деня на предявяване на иска.
2.5. 28.40 лв. разходи за изследвания по
Фактура № ********** / 29.01.2018г., ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска.
2.6. 213.09 лв. с дата на плащане -
07.06.2018 г. разходи за закупуване на предписания за лечение на ищеца
медикамент Небидо по Фактура № ********** от 07.06.2018 г., ведно със законната
лихва от деня на предявяване на иска.
3.
Неимуществени вреди за претърпени болки, страдания и неудобства от настъпилото
застрахователно събитие - 25 000 лева, ведно със законната лихва от деня на
предявяване на иска до окончателното плащане, представляващи разликата между
платената сума и обща сума в размер на 75000 лв.;
4. 177.79 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на част от платеното обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лева,
за периода от 19.03.2018г. до датата на плащането - 19.04.2018г.;
5. 300.02 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от платеното обезщетение
за неимуществени вреди, за периода от 19.03.2018г. до датата на плащането
-23.04.2018г.
6. 882.02 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на сумата от 25 000 лева, представляваща част от заявената, но
неплатена сума по първоначална претенция за обезщетение за неимуществени вреди
/в общ размер от 75 000 лева/ за периода от 19.03.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба 23.07.2018г.
7. 210.85 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на сумата от 22 160.32 лева, представляваща заявена претенция от
21.03.2018г. за плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за
заместващо хормонално лечение с плазмен тестотерон, за периода от 21.06.2018г.
до 23.07.2018г.
8. 275.03 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 30 000 лева,
представляваща заявена претенция от 21.03.2018г. за плащане на обезщетение за имуществени
вреди, разходи за профилактика и лечение на ортопедичните увреждания.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа
твърденията си за неизбежност на бъдещите разходи за лечение, възразява срещу
твърденията в отговора на ИМ за съпричиняване от страна на пострадалия. Заявява
изменение на исковете. Изразява становище за неоснователност на част от
доказателствените искания в отговора на ИМ.
В срока по чл.
367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЕВРОИНС“ АД, ЕИК ********* е депозирал писмен отговор, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Възразява за съпричиняване от страна
на пострадалия поради управление със скорост, надвишаваща максимално
допустимата съгласно ЗДвП в населено място. Оспорва претенцията за бъдещи
неимуществени вреди въз основа на твърдения, че са неустановими по размер и не
е сигурно, че такива разходи ще бъдат осъществени в този конкретен размер.
Твърди, че от изплатената на ищеца обща сума 50 000 лв. са обезщетение за
неимуществени вреди, а 3722,84 лв. са обезщетение за имуществени вреди, като
счита, че с така изплатените суми се репарират изцяло претърпените от ищеца
вреди. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като твърди, че е
завишена с оглед икономическото положение в страната. По отношение на претенцията
за заплащане на обезщетение за забава върху изплатените от застрахователя суми
твърди, че ако се приеме за основателна, следва за начален момент да бъде
приета датата 19.03.2018г. съобразно разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ.
С отговора на
ДИМ ответникът поддържа възраженията от отговора на ИМ и доказателствените си
искания.
Съдът, след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено
следното от фактическа страна:
За безспорни и
ненуждаещи се от доказване са приети следните факти: факта на настъпване на
27.06.2015г. на ПТП с участници л.а. марка „Ф.Л." с ДК №***, управляван от
Л.Г.Г.и мотоциклет „Сузуки“ с рег.№***, управляван от ищеца Л.Ц.; факта, че
срещу водача на гореописания автомобил е било образувано по НОХД №5620/2016г.
на ВРС, по което с присъда №5/12.01.2017г. е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.6, ал.1 и чл.38, ал.2 от ЗДвП; наличието на „Гражданска
отговорност" по полица № 07515000922525 със срок на валидност от
28.04.2015г. до 27.04.2016г., издадена от „ЗК ЕВРОИНС" АД за л.а. марка „Ф.Л."
с ДК №***; ответното дружество е изплатило на ищеца обезщетение в размер на
50 000 лв. за неимуществени вреди и 3 722,84 лв. за имуществени вреди.
Приети е по делото заверен препис на присъда №5/12.01.2017г. по НОХД №5620
по описа за 2016г. на ВРС, с която е признат Л.Г.Г.за виновен в извършване на престъпление
по чл.343, ал.1, б.”Б” вр. с чл.342, ал.1 от НК спрямо мотоциклетиста Л.Л.Ц. и
е освободен от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК. Приети са като
доказателства по делото протокол за оглед на ПТП от 28.06.2015г. и скица към
него, съдебно-медицинска експертиза №36а/2015г. и допълнителна СМЕ №2а/2016г.
Представена е застрахователна полица, от която се установява сключената
застраховка „Гражданска отговорност” за МПС с рег.№ *** през периода
28.04.2015г. до 27.04.2016г.
Приети са по делото заверени преписи от епикризи, издадени на Л.Л.Ц. ***, Клиника по ортопедия и
травматология, от МБАЛ „Света Марина”, Клиника по урология и Клиника по
ендокринология, резултати от извършени лабораторни изследвания и фактури за
закупени медицински консумативи и медикаменти.
По искане на ищцовата страна са разпитани като свидетели М.Г.Ц.
/майка на ищеца/ и Н.Г.Г. /без родство и
дела със страните/, от чиито показания, кредитирани изцяло поради тяхната
непротиворечивост и непосредственост, се установява, че поради множеството
счупвания и други свързани травми ищецът е изпитвал непоносими болки след
произшествието в спешното отделение, както и през целия период на болничен
престой, по време и след оперативните интервенции, общо 5 на брой. Повече от
20-25 дни не е могъл изобщо да става от леглото, около 2-3 месеца общо е бил на
легло, нуждаел се от непрекъснати грижи през този период, както и по време на
раздвижването, което се извършило бавно и болезнено. Освен непрекъснатите болки
от травмите и операциите ищецът преживял много тежко и операцията за премахване
на атрофиралия вследствие на травмата тестис поради опасението, че няма да може
да има деца. Близо година ходел с патерици, не можел да спи нощем, изпитвал
страхове при шофиране, при звук на мотор, както и относно личния си живот, бил
много подтиснат и уплашен дали ще успее да се възстанови, да може да се движи.
Понастоящем още усещал болки при промяна на времето, не бил в състояние да
спортува както преди, имал притеснения относно натоварването в работата, дали
няма да му навреди.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото първоначална
и допълнителна съдебно-автотехническа експертиза се установява, че процесното
ПТП е настъпило на бул.“Княз Борис I“ в посока към центъра на гр.Варна. Лекият автомобил „Ф.Л.“ е предприел
маневра за обратен завой в района на спирка „Акациите“, като крайната цел е
била достигане на разширението на пътното платно, предназначено за престой на
таксиметрови автомобили. С оглед на това лекият автомобил е спрял в крайна лява
лента, след което пресякъл платното за движение в посока към центъра под ъгъл
от около 45 градуса, като при навлизане в дясна лента за движение е застанал на
траекторията за движение на мотоциклета, управляван от ищеца Л.Ц.. Мотоциклетът
се ударил в задна дясна част на автомобила, при което водачът е изхвръкнал,
преминал над автомобила, паднал на пътната настилка и са плъзгал в разстояние
на 21,60м от мястото на удара. Скоростта на мотоциклета преди и в момента на удара
вещото лице е изчислило на 53,32 км/ч, скоростта на лекия автомобил – 23,47
км/ч, опасната зона за спиране на мотоциклета е 32,41м, а на лекия автомобил –
9,37м. Лекият автомобил след навлизането си в дясната лента за движение до
мястото на удара е изминал около 1 метър за време от 0,15 – 0,17 сек. За това
време мотоциклетистът е изминал разстояние от 2,5м. Според заключението на
вещото лице водачът на мотоциклета не е имал техническа възможност да извърши
безопасно спиране или заобикаляне на лекия автомобил. Лекият автомобил е
попаднал в траекторията на движение и опасната зона на мотоциклета и не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието, след като е започнал
извършването на маневрата. Водачът е имал пряка видимост към приближаващия
мотоциклет и съответно възможност да предотврати произшествието, ако
своевременно е възприел приближаващия мотоциклет и не е предприел извършването
на маневра, с която да попадне в траекторията на движение на мотоциклета.
От заключението на вещото лице по назначената и приета по делото
съдебно-психиатрична експертиза се установява, че последиците от претърпените
вследствие на ПТП травматични увреждания при Л.Ц. са симптоми на Разстройство в
адаптацията, като клинично значимата изява на разстройството е продължила около
три-четири месеца след датата на инцидента. Вследствие на произшествието ищецът
не е развил психични заболявания в тесния смисъл на думата, към момента на
изследването е психично здрав с нормалнопсихологични страхове, свързани с
последиците от получените травматични увреждания.
От заключението на
вещите лица по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на настъпилото ПТП Л.Ц. е получил следните
травматични увреждания: счупване на лявата лъчева кост; счупване на 3,4 и 5
метакарпални кости закрито вляво; счупване на 1 метакарпална кост закрито
вдясно; травматично скъсване на симфизата; комоцио; счупване на левия
хоризонтален израстък и на десния ставен израстък на V поясен прешлен; фрактура на ляво
крило на кръстна кост; фрактура на горен десен клон на лонна кост в основата;
фисура/спукване/ на дясна седалищна кост; счупване на шийката на дясна скочна
кост; контузия на долната част на корема; посттравматична атрофия на десен
тестис, наложила оперативно отстраняване.
Според вещото лице
– еднокринолог посттравматичната
атрофия и извършеното отстраняване на десния тестис са пряка причина за тестостеронов
дефицит. С оглед влошените показатели на спермограмата, установени след
травмата на тестиса поради ПТП (преди започване на лечение с тестостерон) и
по-късното им подобрение (след започване на лечението с тестостерон) вещото
лице е заключило, че именно посттравматичната атрофия на десен тестис е влошила
оплодителната способност. Отстраняването на десния тестис поради настъпила
посттравматична атрофия, данните
за понижени стойности на тестостерона и наличие на свързани с това оплаквания,
както и данните за нарушена спермограма, са наложили провеждане на заместително
тестостероново приложение, в резултат на което има подобрение в стойностите на
тестостерона, показателите на спермограмата и клиничното състояние. Провеждане
на тестостероново лечение е показано до 60 годишна възраст (до полово активната
възраст). То възстановява физиологичните тестостеронови нива, като не само подобрява
оплодителната способност, но има и редица други благоприятни ефекти - поддържане
на добър мускулен тонус, добро общо състояние, метаболитни показатели. Ищецът
провежда лечение с препарата Небидо (тестостеронов ундеканоат) - веднъж на
10-12 седмици. Според съвременните препоръки, приложението на този препарат е
свързано с по-малко колебание в стойностите на тестостерона и клиничните
симптоми между отделните апликации спрямо по-старите тестостеронови препарати.
По време на заместителното лечение е необходимо да се проследяват нивата на
тестостерона (в началото на 8-10та седмица от първата апликация, което определя
и честотата на приложение, а впоследствие - на всеки 3-6 месеца в първата
година и на 6-12 месеца след това), хематокрита (изходно и при съответните
прегледи при лекар) и еритроцитите (изходно и при съответните прегледи при
лекар) и нивото на простатно-специфичен антиген при риск от простатен карцином.
Справката за цената на 1 ампула 1000 мг. Небидо към настоящия момент показва -
204. 99лв. (аптеки Оптима), т.е около 4 ампули за една година = 839.96 лв. По
време на заместителното лечение е необходимо да се проследяват нивата на
тестостерона (в началото на 8-10та седмица от първата апликация,
което определя и честотата на приложение, а в последствие - на всеки 3-6 месеца
в първата година и на 6-12 месеца след това), хематокрита (изходно и при
съответните прегледи при лекар) и еритроцитите (изходно и при съответните
прегледи при лекар) и нивото на простатно-специфичен антиген при риск от
простатен карцином.
В заключението си
по допълнителната съдебно-медицинска експертиза вещото лице – еднокринолог
поддържа дадената в първоначалното заключение препоръка на използвания от ищеца
препарат „Небидо“ спрямо по-старите тестостеронови препарати, като същевременно
счита, че даденият по СОЕ 2 вариант на приложими изследвания е удачен с
изключение на вкл. в него спермограма на всеки 9 месеца, която следва да се
назначава само по лекарска преценка.
Според вещото лице
– ортопед – травматолог счупените
кости са зараснали, метала е отстранен. Ограничаването на движенията в лява
гривнена става не се отразява на функционирането на левия корен крайник.
Ограничаването на движението на дясната глезенна става от 10 гр. не се отразява
неблагоприятно на бавното ходене, но е затруднено бързото ходене и бягането.
Възможно е счупванията на израстъците на лумбалния прешлен да доведат да болки
при физическо натоварване. Възможно е да се развият по-рано дегенеративни
промени в гривнената и глезенни стави и в ставите на пети лумбален прешлен,
които да доведат до болки и ограничаване на движенията. Според вещото лице към настоящия момент ищецът не се
нуждае от активно лечение на последиците от травматичните увреждания.
Достатъчно е да избягва големи физически натоварвания, напр.бягане и вдигане на
тежести, за да се ограничи въздействието на възрастовите промени, които не е
задължително да настъпят по-рано вследствие на уврежданията, зависи основно от
начина на живот, от това дали се натоварва интензивно.
От заключението на
вещото лице по повторната съдебно-медицинска експертиза се установява, че на
този етап оздравителният процес на травматичните увреждания в областта на
горните крайници, гръбначния стълб и таза и завършил с действителни усложнения,
но задоволителна функция, която може да бъде нарушена от евентуални бъдещи
дегенеративни ставни промени. Лечението на асептичната некроза на скочната кост
изисква системни прегледи, медикаментозно лечение, образни изследвания, като
прогнозата като цяло е лоша, поради което правилният подход е липса на
физическо натоварване, системна физиотерапия, комплексно медикаментозно
лечение, при нужда болнично лечение, не е изключена възможността от бъдещо
оперативно лечение. От поясненията на вещото лице в съдебно заседание се
установява, че оздравителният процес на травматичните увреждания е завършен,
като физиотерапия, балнеолечение и други процедури се предвиждат във връзка с
проявени клинични симптоми, поради което не може предварително да се посочи, че
годишно трябва да се правят определени процедури. Като препоръка вещото лице
определя провеждане на физиотерапия поне два пъти годишно с различни видове
лъчения – ултразвук, нискочестотни, високочестотни и др. Вещото лице заявява,
че дегенеративните процеси протичат нормално с остаряването, но когато има
промяна в механиката на костите, промяна на ставните повърхности, на
натоварването, се получава ошипяване, отмиране на част от костите и развитието
на дегенеративните процеси може да стане по-рано и в по-голям обем в сравнение
с нормалното развитие.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза от вещо лице –
физиотерапевт се установява, че през първите две-три години след уврежданията е
задължително провеждането на 3 курса физиотерапия годишно, препоръчителни в
специализирани за рехабилитация болнични заведения, след този период следва да
се провежда еднократно годишно балнеолечение и евентуално еднократно годишно
физикална терапия за всеки от увредените области отделно, тоест 3 курса годишно
в доболнична помощ. Евентуално отлагане във времето на оперативни интервенции
зависи от провеждането на адекватна системна физикална терапия, с честота 2-3
пъти годишно с продължителност на курсовете 10 -15 дни. Като се вземе предвид,
че НЗОК заплаща лечение в рамките на два пъти годишно по 7 дни, според вещото
лице през първите 2 -3 години пациентът следва да доплати между 3 и 8 дни за
първите два курса и напълно да даплати 10 -15 дни за трети курс. След този
период медицинските разходи за физиотерапия са при провеждането на
балнеолечение веднъж годишно, като разходите варират в зависимост от
конкретното лечебно заведение от 300 лв. до 3000 лв. с настаняване и храна.
От
заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза се
установява, че общата стойност на разходите за прилагане на препарата „Небидо“
до навършване на 60-годишна възраст от ищеца, както и разходите за изследвания
през същия период /вкл. спермограма, ПКК, ПСА, тестостерон/ възлизат общо на
24 571,31 лв. с вкл. изследване на СУЕ и Free ПСА и на 24149,51 лв. без тези
показатели. От допълнителното заключение по СОЕ се установява, че за период от
26 години стойността за физиотерапия и рехабилитация възлиза на 72 286,76
лв., като се приспадне полагащото се заплащане от НЗОК за първите 14 дни.
Гореизложената фактическа обстановка обуславя
следните правни изводи:
Ищецът
претендира заплащане на застрахователно обезщетение, като се позовава на
застрахователно правоотношение, възникнало по силата на застрахователна полица
за осигурения риск “гражданска отговорност”. По силата на договора за
застраховка “гражданска отговорност” застрахователят покрива в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от
него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя се
реализира чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което обхваща
всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен
пред увредения за тяхното плащане. С разпоредбата на чл. 226, ал.
1 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на пряк
иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента.
За да се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с
това следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за
обезщетяване на причинените вреди, а именно настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди.
Наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” към процесната дата между собственика на л. а. „Ф.Л.“ с per. №
****** и ЗАД „ЕВРОИНС” се
установява от представената по делото застрахователна полица, видно от
което към датата на инцидента за посоченото МПС е била валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество. През
процесния период водачът на МПС е бил обхванат от застрахователната закрила по
застраховката “гражданска отговорност”, което от своя страна обуславя правото
на пострадалия да предяви прекия иск по чл.226, ал.1 от КЗ.
За ангажиране
отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка
“гражданска отговорност” на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице
извън автомобила, е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди,
чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на
застрахованото лице.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. В настоящия случай
с влязла в сила присъда
№5/12.01.2017г. по НОХД №5620/2016г. на ВРС Л.Г.Г.е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „Б", вр. чл.342, ал.1 от НК във връзка с чл.6, ал.1 и чл.38, ал.2 от ЗДвП, с което по непредпазливост
причинил пет средни телесни повреди на мотоциклетиста Л.Л.Ц..
Въведено е в отговора по чл.367, ал.1
от ГПК възражение от ответника за съпричиняване от страна на пострадалия,
изразяващо се в управление на мотоциклета със скорост, надвишаваща допустимата
в населено място съгласно чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
Съобразно последователно формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
обективирана в: решение №
92/24.07.2013г. по т.д. № 540/2012 г. ВКС; решение №
54/22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., II т.о.; решение №
44/26.03.2013г. по т.д. № 1139/2011г., ВКС, ТК, решение №
151/12.11.2012г. по т.д. № 1140/2011г., ВКС, II т.о., решение №
74/04.06.2010г. по т.д. № 679/2009г. на I т.о., решение №
55/30.05.2009г. по т.д. № 728/2008г., първо т.о., ВКС/ във всички
случаи в производството по чл. 226, ал. 1 КЗ приносът на пострадалия следва да бъде не
само надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но
и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно
доказване от страната, която го е въвела.
С оглед доказване на възражението за
съпричиняване е назначена съдебно-автотехническа експертиза, приета и
неоспорена от страните, от заключението по която се установява, че скоростта на
мотоциклета преди и по време на удара е била 53,32 км/ч, която превишава
незначително разрешената за този участък скорост от 50 км/ч. Съответно опасната зона за спиране при тази
скорост е 32,41м. От момента на навлизане на лекия автомобил в дясната лента за
движение, когато се превръща в непосредствена опасност за мотоциклета, до
момента на удара са изминали 0,15 – 0,17 сек., през които мотоциклетът е
изминал разстояние от 2,5м. За това изключително кратко време водачът не е имал
възможност да реагира, а като се има предвид дължината на опасната зона за
спиране, дори да се е движил с разрешената скорост от 50 км/ч, това не би му
дало възможност да спре навреме, за да предотврати сблъсъка или да намали
интензитета му. Разстоянието до мястото, на което лекият автомобил е пресякъл
траекторията на движение на мотоциклета, е твърде кратко, за да може водачът на
мотоциклета да спре или да заобиколи, дори при движение с по-ниска от
разрешената. Превишаването на скоростта с 3.32 км/ч не би могло да се отрази на
дължината на спирачния път по начин, който да се отрази върху възможността за
спиране, както и върху размера и обема на причинените увреждания. Не са
наведени твърдения и представени доказателства за други нарушения от страна на
водача на мотоциклета, допринесли за настъпване на ПТП.
Изводът за наличие на съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на
предположения и намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага доказване по
безспорен начин на конкретни действия или бездействия на пострадалия. Предвид
липсата на ангажирани от ответната страна доказателства, водещи до извод за
извършени от пострадалия такива действия или бездействия, съдът счита
твърдението за съпричиняване за недоказано.
При наличието в случая на влязло в
сила решение на наказателния съд, въз основа на което за установено се приема
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, на
доказване подлежат причинените неимуществени вреди и техния размер, както и
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат.
При установяване факта на извършване
на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, която съгласно
разпоредбата на чл.45 от ЗЗД се предполага, на доказване подлежат причинените
имуществени и неимуществени вреди и техния размер.
Вследствие на произшествието пострадалото лице е получило увреждания,
представляващи пет средни телесни повреди, които са описани в представената по
делото медицинска документация и съответно установени от заключението на вещото
лице по назначената и приета по делото съдебно-медицинска експертиза: счупване на лявата лъчева кост,
обусловило трайно затруднение в движенията на лявата ръка за около 2-3 месеца;
счупване на 3,4 и 5 метакарпални кости закрито вляво, обусловило трайно
затруднение в движенията на лявата ръка за около 3-4 месеца; счупване на 1
метакарпална кост закрито вдясно, обусловило трайно затруднение в движенията на
дясната ръка за около 2-3 месеца при липса на усложнения в оздравителния процес;
счупване на костите на тазовия пръстен, обусловило трайно затруднение в
движенията на долните крайници за около 1,5 - 2 месеца; загуба на десен тестис
/оперативно отстраняване/, вследствие на катастрофата и травмата в слабинната
област, обусловило затруднение на оплодителната способност. Според заключението
на вещото лице общо възстановителният период е продължил около 4-5 месеца, като
към настоящия момент вече е приключил, костите са зараснали, металът е отстранен.
Налице е ограничение в движението на лява гривнена става, което не се отразява
на функционирането на лявата ръка, както и ограничение в движението на дясната
глезенна става от 10 градуса, което не се отразява неблагоприятно на бавното
ходене, но е затруднено бързото ходене и бягането. Възможно е счупванията на
израстъците на лумбалния прешлен да доведат до болки при физически
натоварвания, както и по-рано да се развият дегенеративни промени в гривнената
и глезенната става и в ставите на пети лумбален прешлен, които да доведат до
болки и ограничаване на движенията.
Пострадалото
лице е преживяло и психотравма като резултат от преживяното ПТП, която е установена от заключението на вещото лице по назначената и
приета по делото съдебно-психиатрична експертиза. От заключението на вещото
лице се установява, че пострадалото лице е развило
симптомите на разстройство в адаптацията като последица от претърпените травми,
като клинично значивмата изява е продължила около 3-4 месеца. Към момента на изследването пострадалият е психично здрав с
нормалнопсихологични страхове, свързани с травматичните увреждания.
С оглед на
изложеното съдът намира, че са доказани всички предпоставки за възникването на
отговорността за обезщетяване на вреди от деликт, а именно че на посочената дата е настъпило ПТП,
причинено от противоправното поведение на застрахованото при ответника лице,
вследствие на което били причинени посочените увреждания.
По иска за
присъждане на обезщетение на имуществени вреди преди предявяване на иска: Извършването
на разходите се установява от представените фактури и фискални бонове, наличието
на пряка и непосредствена връзка с деликта при липса на оспорване от ответната
страна и въз основа заключенията на вещите лица следва да се приеме за
установено. Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният иск за
обезщетяване на направените през разходи за закупуване на медикаменти и за
изследвания е доказан по основание. По размер имуществените вреди се установяват
от представените писмени доказателства, неоспорени от ответната страна,
представляващи фактури №**********/30.01.2017г., №14678/30.01.2018г.,
№14811/09.03.2018г., №15126/07.06.2018г., №7723/29.01.2018г. и фискален бон от
30.09.2015г. Предявеният иск за заплащане на имуществени вреди преди
предявяване на иска следва да бъде уважен в претендирания размер от 745,71 лв. ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска.
По иска за
присъждане на обезщетение на имуществени вреди след предявяване на иска:
Съобразно
разрешенията, обективирани в ППВС № 4/23.12.1968г., ППВС № 7/04.10.1978г.,
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 153/02.06.2011г. по гр. д. №
526/2010г. на ВКС, IV г. о., решение № 317/01.07.2011г. по гр. д. № 1553/2010
г. на ВКС, IV г. о. и други решения, съгласно която застрахователят по
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” отговаря за всички вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението за
вредите, причинени от непозволеното увреждане, може да обхваща и всички бъдещи
вреди, доколкото е сигурно, че такива действително ще
настъпят.
Когато се касае за настъпили увреждания, в
резултат на които в имуществената сфера на пострадалия ще настъпят вреди, които
могат да бъдат установени, е допустимо присъждане на еднократно или периодично обезщетение.
Вредите за бъдеще време не се предполагат, а следва да бъдат установени. В
настоящия случай е установено по категоричен начин от заключението на вещото
лице – ендокринолог, че поради отстраняване на десния тестис е наложително да
се провежда заместително тестостероново лечение за възстановяване на физиологичните
тестостеронови нива, което не само подобрява оплодителната способност, но и
качеството на живот на пострадалото лице чрез други благоприятни ефекти - поддържане
на добър мускулен тонус, добро общо състояние, метаболитни показатели,
поддържащи го в състояние, близко до това преди увреждането. От заключението на
вещото лице е видно, че през периода от м.07.2018г. до м.08.2045г. лекарството
на стойност 204,99 лв. ще се приема на всеки три месеца общо 109 пъти или
общата стойност е 22 343,91 лв.
Видно
от заключението на вещото лице, заместителното лечение е наложително да продължи до края на половоактивната
възраст на пострадалото
лице, поради което бъдещите разходи за заместително лечение непосредствено засягат имуществената сфера на
пострадалото лице и съставляват негова имуществена вреда, представляват бъдещо
сигурно намаляване на имуществото му, тоест претърпяна загуба. От заключението на
вещото лице се установява и периодичността, на която следва да се прилага препарата – на три месеца. С оглед именно на
периодичността, с която се бъдат извършвани бъдещите разходи, обезщетението може да бъде присъдено периодично.
Периодичното обезщетение за следващ влизане в сила на решението период се дължи
до настъпване на предвидените в закона основания за прекратяването му или
изменяването му. Възможно е във времето, с оглед промяна в обстоятелствата,
някои от тях да отпаднат или да възникнат нови, както и да се промени размерът
на имуществената вреда. /Решение № 197 от 02.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 869/2012 г., II т. о., ТК/ При
приложение на това разрешение настоящият иск следва да се уважи за общата стойност от 22 343,91 лв.,
която следва да се присъди на тримесечие за сумата от 204,99 лв., платима от
първо до пето число от първия месец на всяко тримесечие ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска за периода от м.07.2018г. до м.08.2045г.
Относно
разходите за изследвания в размер на 5 720 лева /220 лева годишно/, представляващи
разходи за периодични лабораторни изследвания на плазмен тестостерон
/спермограма/ за период от 26 години от завеждане на исковата молба –
необходимостта от провеждането им не е доказана, доколкото от поясненията на
вещото лице по допълнителната СМЕ се установява, че извършването на това
изследване не се налага периодично, а само по лекарска преценка. Както е
посочено по-горе, искът за обезщетяване на бъдещи вреди е основателен само ако
настъпването им е сигурно, което не е доказано по отношение на изследването на
плазмен тестостерон, поради което искът, предявен на това основание, следва да
бъде отхвърлен.
Относно
разходите за съпътстващи лечението с тестостерон консумативи в размер на 2 396.16 лева за период от
26 години след завеждане на исковата молба – от ангажираните по делото
експертизи не беше доказано сигурно настъпване на такива разходи, като се има
предвид, че изчислените от вещото лице по СОЕ разходи за изследване на ПКК,
ПСА, тестостерон не представляват консумативи, а изследвания на други
показатели, които не са претендирани в исковата молба, както и при последващото
уточнение на претенциите с допълнителната искова молба. Консумативите за
приложение на препарата са посочени в допълнителното заключение на вещото лице
по СМЕ: напоен със спирт памучен тампон, спринцовка и игла за мускулно
приложение. Доколкото не са ангажирани доказателства относно задължителното им
заплащане и размера на стойността, предявеният иск следва да се отхвърли.
Относно претенцията
в размер на 72 286 лева, представляващи разходи, свързани с профилактика и
лечение на ортопедичните увреждания на ищеца /санаториално лечение, включващо
храна и физиотерапевтични и други
процедури /кинезитерапия, масажи и пр./ за период от 26 години след завеждане
на исковата молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска. С
оглед доказване основателността на претенцията са поставени въпроси към вещите
лица по СМЕ със специалност ортопедия. В заключението си вещото лице д-р М.
заявява, че възстановителният процес е завършил и пострадалият не се нуждае от
кинезитерапия, а балнеолечение и физиопроцедури не е препоръчително да се
правят, ако няма оплаквания, като дори физиопроцедурата би могла да доведе до
негативни промени по отношение на лумбалните прешлени. Според вещото лице най-важната
профилактика е да се избягват физически натоварвания, а балнеолечението е
препоръчително за всеки човек. От заключението на вещото лице д-р Г. също се
установява, че оздравителният процес е завършил с действителни усложнения, но
задоволителна функция, която може да бъде нарушена от евентуални бъдещи
дегенеративни изменения. В поясненията в съдебно заседание вещото лице заявява,
че евентуално ще бъде необходимо да се провежда балнеолечение и физиотерапия,
но колко често зависи от симптоматиката и ефекта от лечението. От изложеното се
налага извода, че не е безспорно доказана безусловната необходимост от
извършване на балнеолечение и физиопроцедури, а тяхното назначение е в
зависимост от конкретната симптоматика и то ако е налице такава. От друга страна
в заключението си вещото лице – физиотерапевт посочва, че през първите две-три
години след увредата е задължително провеждането на 3 курса физиотерапия
годишно, а след посочения период еднократно годишно балнеолечение и евентуално
годишно физикална терапия за всеки от увредените области отделно. Същевременно
от поясненията на вещото лице в съдебно заседание се изяснява, че този план е
примерен, представлява златен стандарт във физиотерапията, но не е обусловен от
конкретните особености на случая. Доколкото физиотерапия се предприема по
назначение от специалист – ортопед, като водещи следва да се отчетат
заключенията именно на тези специалисти, които не водят до безспорния извод за
сигурно настъпване на бъдещи вреди, представляващи разходи за профилактика и
лечение на ортопедичните увреждания. Възприети в тяхната съвкупност, мненията
на експертите са, че балнеолечение и физиопроцедури се назначават при наличие
на конкретна симптоматика. Дори в заключението на специалиста – физиотерапевт
се посочва, че след първите две-три години след инцидента, които в случая са
изтекли преди предявяване на иска, се препоръчва балнеолечение и евентуално
физиотерапия, без пояснения в зависимост от какви фактори. Като се има предвид
с оглед на цитираната по-горе съдебна практика, че основателността на
претенцията за обезщетение за бъдещи вреди е обусловена от доказване на
сигурното им настъпване, в настоящия случай съдът намира тази безусловна
сигурност за недоказана, поради което предявеният на това основание иск следва
да се отхвърли като неоснователен.
Въз връзка с горното следва да се
посочи, че съгласно задължителните за съдилищата разрешения дадени в т. 10 от
ППВС № 4/1975 г. от принципа за пълно обезщетяване на вредите от деликта по чл. 51, ал. 1 ЗЗД следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде
влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему
се дължи ново обезщетение за самото влошаване, ако то се намира в причинна
връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини.
По претенцията
за обезщетяване на неимуществени вреди за претърпени болки, страдания и
неудобства от настъпилото застрахователно събитие - 25 000 лева, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното плащане,
представляващи разликата между платената сума и обща сума в размер на 75000 лв.
При
определяне размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът
следва да обсъди събраните доказателства и да го определи по справедливост, на
основание чл. 52 от ЗЗД, като съобрази обществения критерий за справедливост и
действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, като съобрази, че
болките и страданията и другите нематериални последици в житейски аспект
обикновено не се ограничават само до изживените в момента на самото произшествие,
а продължават и след това. Съгласно
заключенията на вещите лица по комплексната съдебно-медицинска се установява,
че възстановителният период е продължил общо около 4-5 месеца. Получените тежки
увреждания са обусловили продължителни болки и страдания както през периода на
болнично лечение, многократните оперативни интервенции, така и през периода на
възстановяване и рехабилитация. Към момента на изготвяне на експертизата вещото
лице е приело за приключил периода на възстановяване, като е налице известно ограничение
на движенията в лява гривнена става и ограничение
в движението на дясната глезенна става от 10 градуса, което не се отразява
неблагоприятно на бавното ходене, но е затруднено бързото ходене и бягането. От свидетелските показания се установяват по безспорен начин изпитаните
от пострадалия страдания по време на принудителното обездвижване и впоследствие
болезненото раздвижване, дискомфорта от продължителната зависимост от грижите
на близките си, така и негативните промени в живота на пострадалия, свързани с
наложилото се оперативно отстраняване на десния тестис. По отношение на
психичното състояние вещото лице е установило, че психичната травма е
компенсирана, като пострадалият е
психично здрав с нормални страхове, свързани с последиците от травматичните
увреждания.
Съдът, като
отчете вида и характера на настъпилите вреди, а именно, че на ищеца са били
причинени физически увреждания, довели до болки и страдания през продължителен
период от време, както и психологически дискомфорт, намира, че предявеният от Л.Ц.
иск е основателен за сумата от 25000 лв., които заедно с изплатената от
застрахователя сума в размер на 50 000 лева съдът приема за справедливи с
оглед обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ищеца. При определяне на този размер съдът отчита изпитаните от ищеца болки
и страдания по време на оздравяването, вкл. по време и след извършените
операции, както и обстоятелството, че въпреки добрите компенсаторни механизми
на пострадалия с оглед на възрастта му за справяне с последиците са налице остатъчни
изменения след травмите, съгласно заключението на вещото лице по СМЕ изразяващи
се в ограничаване на движенията на лява ръка и дясна глезенна става, които
налагат един щадящ режим на движение. Следва да се има предвид също, че
вследствие оперативното отстраняване на десния тестис пострадалият в бъдеще ще
бъде подложен на постоянна заместителна терапия, която освен съпътстващия
дискомфорт не е в състояние да компенсира цялостно липсата и да възстанови
състоянието на пострадалия в пълна степен. Въз основа на изложеното съдът
намира, че претендираният размер в пълна и адекватна степен отговаря на
потребностите на пострадалото лице от обезщета и претенцията следва да бъде
уважена изцяло.
Съобразно
диспозитивното начало върху претенцията за неимуществени вреди, както е заявено
с уточнението в ДИМ, следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата от момента на подаване на исковата
молба – 23.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
По акцесорните искове за присъждане на
обезщетение за забава:
1. 177.79
лева, представляваща лихва за забавено плащане на част от платеното обезщетение
за неимуществени вреди от 20 000 лева, за периода от 19.03.2018г. до датата на
плащането - 19.04.2018г.;
2. 300.02 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от платеното обезщетение
за неимуществени вреди, за периода от 19.03.2018г. до датата на плащането
-23.04.2018г.
3. 882.02 лв., представляваща лихва за забавено
плащане на сумата от 25 000 лева, представляваща част от заявената, но
неплатена сума по първоначална претенция за обезщетение за неимуществени вреди
/в общ размер от 75 000 лева/ за периода от 19.03.2018г. до датата на
предявяване на исковата молба 23.07.2018г.
4. 210.85 лева, представляваща лихва за забавено
плащане на сумата от 22 160.32 лева, представляваща заявена претенция от
21.03.2018г. за плащане на обезщетение за имуществени вреди, разходи за
заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон, за периода от 21.06.2018г.
до 23.07.2018г.
5. 275.03 лв.,
представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 30 000 лева,
представляваща заявена претенция от 21.03.2018г. за плащане на обезщетение за
имуществени вреди, разходи за профилактика и лечение на ортопедичните
увреждания.
На основание чл.
45 ЗЗД виновният застрахован водач носи отговорност и за обезщетение за забава,
считано от датата на увреждането. Застрахователят изплаща и обезщетение за
лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото
лице. На това основание функционалната отговорност на застрахователя покрива и
задължението за лихви към увредения от датата на деликта. Доколкото спрямо
настоящите искове се прилага КЗ /отм./, не е приложимо ограничението, въведено
с разпоредбата на чл.
493, ал.1, т.5 и чл. 494, т.10 от действащия Кодекс на застраховането /в сила
от 01.01.2016г./, поради което претенциите за заплащане на обезщетение за
забава върху вече изплатените суми от датата на уведомяване на застрахователя,
която се установява от представената по делото кореспонденция, до датата на
изплащане, която също се установява от представените към ИМ банкови извлечения,
са основателни. Размерът на дължимото обезщетение се установява чрез изчисление
със софтуерен продукт лихвен калкулатор, с оглед на което претенциите по т.1 и
т.2 по-горе следва да бъдат уважени. Претенцията по т.3 също се явява
основателна въз основа на изложените аргументи, с оглед на формирания извод за
основателност на основната претенция за обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 25 000 лева. Претенцията по т.4, въпреки основателността на
основната претенция, следва да се отхвърли поради ненастъпила забава от страна
на ответното дружество по тази претенция с оглед на периодичното присъждане на дължимото
обезщетение. Претенцията по т.5 следва да се отхвърли поради формирания извод
за неоснователност на основната претенция, което обуславя и неоснователност на
акцесорния иск.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавни такси и разноски на основание чл.83, ал.1, т.4 ГПК, поради което
следващите се за производството държавни такси и платени от бюджета на съда
разноски се събират от ответната страна по арг. от чл.78, ал.6 ГПК. Ответникът следва
да бъде осъден да заплати дължимата за производството държавна такса върху
уважения размер на исковете в размер на общо 1977,88 лева, както и 1600 лв.
заплатен от бюджета на съда депозит съдебни експертизи.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати на проц.представител на ищеца направените по делото разноски
в размер на 2014 лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част
от исковете и на основание чл.38 от ЗАдв. Съразмерно на отхвърлената част от
иска в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер 652 лева,
представляващи юрисконсултско възнаграждение и внесени депозит за съдебни експертизи, съразмерно на отхвърлената част от предявените
искове.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
„ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.Ц., ЕГН **********, адрес ***, обезщетение за неимуществени вреди
/болки и страдания/, претърпени от ищеца като водач на мотоциклет вследствие на
травматичните увреждания, получени в резултат на ПТП, настъпило на 27.06.2015 г., в гр. Варна,
причинено от Л.Г.Г.като водач на лек автомобил „Ф.Л.“, ДК № ***, застрахован
при ответника по задължителна застраховка Гражданска отговорност, в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди
лева/, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба 23.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 882.02 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от
25 000 лева, за периода от 19.03.2018г. до датата на предявяване на исковата
молба 23.07.2018г., на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.Ц., ЕГН **********, адрес *** обезщетение за имуществени вреди в
размер на 745,71 лв. /седемстотин
четиридесет и пет лева и 71 ст./ по фактури
№**********/30.01.2017г., №14678/30.01.2018г., №14811/09.03.2018г.,
№15126/07.06.2018г., №7723/29.01.2018г. и фискален бон от 30.09.2015г. за
закупуване на медикаменти и изследвания, заплатени от Л.Л.Ц. поради претърпяното от него като водач на мотоциклет ПТП,
настъпило на 27.06.2015г., в
гр. Варна, причинено от Л.Г.Г.като водач на лек автомобил „Ф.Л.“, ДК № ***, застрахован
при ответника по задължителна застраховка Гражданска отговорност, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба 23.07.2018г. до
изплащане на задължението, на осн. чл.226 вр.чл.267 КЗ и чл.45 и 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
„ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.Ц., ЕГН **********, адрес *** обезщетение за имуществени вреди,
представляващи разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон,
поради загубата на единия тестис за период от 26 години след завеждане на
исковата молба, в размер на по 204,99
лв. на тримесечие за периода от м.07.2018г. до м.08.2045г. /в общ размер
22343,91 лв./, платими от първо до пето число от първия месец на всяко
тримесечие, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л.Л.Ц., ЕГН **********, адрес *** срещу ЗК ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор
Колумб“ №43 за заплащане на следните суми, претендирани като обезщетение за
бъдещи имуществени вреди вследствие уврежданията на ищеца поради претърпяното от него като водач на мотоциклет ПТП,
настъпило на 27.06.2015г., в
гр. Варна, причинено от Л.Г.Г.като водач на лек автомобил „Ф.Л.“, ДК № ***: сумата 5 720 лева, представляваща разходи за
периодични
лабораторни изследвания на плазмен тестостерон
/спермограма/ за период от 26 години от завеждане на исковата молба, ведно със
законната лихва от деня на предявяване на иска; сумата 2 396.16 лева разходи за съпътстващи лечението с плазмен
тестостерон консумативи за период от 26 години след завеждане на исковата
молба, ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска; 72 286 лева разходи, свързани с
профилактика и лечение на ортопедичните увреждания на ищеца /санаториално
лечение, включващо храна и физиотерапевтични и други процедури /кинезитерапия,
масажи и пр./ за период от 26 години след завеждане на исковата молба, ведно
със законната лихва от деня на предявяване на иска.
ОСЪЖДА
„ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА ЗАПЛАТИ на Л.Л.Ц., ЕГН **********, адрес *** следните
суми, представляващи обезщетение за забава върху изплатения от застрахователното
дружество размер на обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, претърпени от
ищеца като водач на мотоциклет вследствие на травматичните увреждания, получени
в резултат на ПТП, настъпило на 27.06.2015
г., в гр. Варна, причинено от Л.Г.Г.като водач на лек автомобил „Ф.Л.“, ДК № ***: сумата
177.79 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на част от изплатеното
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева за периода от
19.03.2018г. до датата на плащането - 19.04.2018г., както и сумата 300.02 лева, представляваща
лихва за забавено плащане на сумата от 30 000 лева, представляваща част от
платеното обезщетение за неимуществени вреди за периода от 19.03.2018г. до
датата на плащането -23.04.2018г.
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от Л.Л.Ц., ЕГН **********, адрес *** срещу ЗК ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор
Колумб“ №43 за заплащане на следните суми: 210.85
лева, представляваща лихва за забавено плащане на сумата от 22 160.32 лева,
представляваща заявена претенция от 21.03.2018г. за плащане на обезщетение за
имуществени вреди, разходи за заместващо хормонално лечение с плазмен тестостерон,
за периода от 21.06.2018г. до 23.07.2018г., както и сумата 275.03 лв., представляваща лихва за забавено плащане на сумата от
30 000 лева, представляваща заявена претенция от 21.03.2018г. за плащане на
обезщетение за имуществени вреди, разходи за профилактика и лечение на
ортопедичните увреждания.
ОСЪЖДА
„ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА
ЗАПЛАТИ на адв.К.А.М.,*** сумата от 2014
лева за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от предявените
искове, на основание чл.38 от ЗАдв. и
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
Л.Л.Ц., ЕГН **********,
адрес *** ЗАПЛАТИ на „ЗК ЕВРОИНС“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Христофор
Колумб“ №43 сумата от 652 лева за разноски по делото съразмерно
на отхвърлената част от предявените искове, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА
„ЗК ЕВРОИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
бул.“Христофор Колумб“ №43 ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВОС, държавна такса
върху уважения размер на исковете в размер на общо 1977,88 лева, както и 1600
лв. заплатен от бюджета на съда депозит по СПсЕ, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: