Р Е Ш Е Н И Е
№………… 30.10.2018 г. ГР. П Л Е В Е Н
ПЛЕВЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІ въззивен граждански състав
на
СЕДЕМНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ две хиляди и осемнадесета
година
в открито
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
мл. съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
Секретар: ИВАЙЛО ЦВЕТКОВ
Прокурор: ……………………….
като
разгледа докладваното от съдията САХАТЧИЕВА
В.ГР.Д. № 491 по
описа за 2018 година
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2151/21.12.2017 г., Районен съд – гр. Плевен
по гр. дело № 4063/2017 г. по описа на същия съд е признал за установено спрямо
отвентика „*********” ЕООД, гр. П., ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. ******, № **, представлявано от Г.С.Г., че ищеца „*********”
ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***., ул.
Проф. М. С., №**, ет.**, ап.**, представлявано от В.В.С. и П.Ц.Й.- -заедно и
поотделно е собственик на движими вещи, описани в констативен протокол № ***.I-П, рег. № ***, съставен на 05.10.2016 г. от помощник
нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с район на действие Районен съд – Плевен и на
основание чл.108 от ЗС е осъдил ответното дружество да предаде владението на
движимите вещи, описани в горепосочения протокол на ищеца.
На основание чл.91 ал.1 от ЗЗД, Плевенски районен съд
е признал право на задържане в полза на ответника „*******” ЕООД, гр. П., ЕИК ********
спрямо ищеца „**********” ООД, ЕИК ******** по отношение на процесните движими
вещи по констативен протокол № ***.I-П, рег.
№ 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с
район на действие Районен съд – Плевен до заплащането на сумата от 3600 лв. –
общо задължение по фактура № ***/28.10.2016 г.; фактура № ***/30.11.2016 г.;
фактура № ***/31.12.2016 г.; фактура № ***/31.01.2017 г.; фактура № ***/24.02.2017
г.; фактура № ***/30.04.2017 г. и фактура № ***/31.05.2017 г., съставляващи
разноски по запазване на вещите – заплатен наем по договор за наем на недвижим
имот от 01.10.2016 г. за периода месец октомври 2016 г. – месец май 2017 г.
Осъдил е на основание чл.78 ал.1 вр. ал.5 от ГПК „********”
ЕООД, гр. П., ЕИК ******** да заплати на „*********” ООД, ЕИК ******* сумата от
986,04 лв. направени по делото разноски.
С определение № ***/12.03.2018 г., Плевенски районен
съд по същото гражданско дело и на основание чл.248 от ГПК е оставил без
уважение, молбата от „**********”
ЕООД, гр. П., ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. *******,
№ **, представлявано от Г. С.Г., с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решение №***/231.12.2017г. по гр.д.№ ***/2017г. на ПлРС, в частта
за разноските, като неоснователна.
Оставил е без уважение и молбата на „********” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. С., район С., ул. Проф. М.С., №**, ет.2, ап.7, представлявано от
В.В.С. и П.Ц.Й.- -заедно и поотделно, с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК за
изменение на решение №***/231.12.2017г. по гр.д.№ ***/2017г. на ПлРС, в частта
за разноските, като неоснователна.
Постъпила е въззивна жалба от „********” ООД чрез
пълномощниците адв. К. и адв. Б. и двамата от САК против горепосоченото решение
на ПРС № ***/21.12.2017 г. в частта му, в която ПРС е признал на основание
чл.91 ал.1 от ЗЗД право на задържане в полза на ответното дружество „************”
ЕООД, гр. П. по отношение на процесните движими вещи по констативен протокол № **.I-П, рег. № 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник
нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с район на действие Районен съд – Плевен до
заплащането на сумата от 3600 лв. – общо задължение по фактура № ***/28.10.2016
г.; фактура № ***/30.11.2016 г.; фактура № ***/31.12.2016 г.; фактура № ***/31.01.2017
г.; фактура № ***/24.02.2017 г.; фактура № ***/30.04.2017 г. и фактура № ***/31.05.2017
г., съставляващи разноски по запазване на вещите – заплатен наем по договор за
наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. за периода месец октомври 2016 г. –
месец май 2017 г. В тази му част въззивникът счита, че решението на РС е
неправилно и незаконосъобразно. Производството по гр. дело № ***/2017 г. по
описа на ПРС е образувано по подаден насрещен ревандикационен иск от „***********”
ООД против „**********” ЕООД, гр. Плевен за признаване за установено по
отношение на ответника, че ищцовото дружество е собственик на вещите, описани в
констативен протокол № **.I-П, рег. №
3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с
район на действие Районен съд – Плевен, както и да бъде осъден ответника да
предаде владението върху вещите, описани в този констативен протокол, със
законните от това последици. Насрещният иск е предявен ведно с писмения отговор
по първоначално образувано гр. дело № ***/2017 г. по описа на ПРС по предявен
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.61 и чл.60 ал.1
от ЗЗД от „**********” ЕООД, гр. Плевен против „************” ООД за признаване
за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца в
размер на 2240,00 лв., представляващо направени разходи – заплатен наем по
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. С надлежен съдебен акт на ПРС
от 02.06.2017 г. по гр. дело № ***/2017 г. по описа на същия съд по реда на
чл.210 ал.2 от ГПК е отделен предявеният насрещен иск с правно основание чл.108
от ЗС в самостоятелно исково производство, като е образувано гр. дело № ***/2017
г. по описа на ПРС. Въззивникът твърди, че уваженото право на задържане е
неоснователно, тъй като такова право не се е породило изначално, поради липсата
на изискуемо вземане на „**********” ЕООД, гр. Плевен срещу „*********” ООД. „**********”
ЕООД, гр. Плевен е установило държане върху процесните вещи по недобросъвестен
начин, а именно: в самия отговор на исковата молба, ответното дружество е
посочило, че се е наложило да изнесе вещите от сграда № 1 и да ги премести за
отговорно пазене в склад, поради необходимостта да предприеме действия по
разрушаване на сграда № 1 в изпълнение на заповед № РД-****/18.07.2016 г. на
Зам. кмета на Община – Плевен. Тази заповед е обжалвана от „********” ООД на
05.08.2016 г., като е налице и депозирано възражение срещу издадената заповед
пред Община – Плевен. Образувано е адм. дело № ***/2016 г. по описа на АС –
Плевен, като към настоящия момент е налице висящо касационно производство във
връзка с постановеното решение от АС – Плевен. Тъй като към момента на изнасяне
на вещите от съответната сграда не е била влязла в сила горепосочената
административна заповед, то не е съществувало и годно основание от страна на „********”
ЕООД, гр. П. за установяване на фактическата власт върху вещите. Въззивникът
моли Окръжния съд, да отмени обжалваното решение на ПРС в частта му, в която е
признато право на задържане в полза на „*********” ЕООД, гр. П. по отношение на
процесните вещи и по съществото на спора да отхвърли, като неоснователно
направеното възражение с правно основание чл.91 ал.1 от ЗЗД, със законните от
това последици.
Постъпил е писмен отговор по подадената въззивна жалба
от „**********” ЕООД, гр. П., с който се оспорва изцяло подадената жалба, като
неоснователна. Моли Окръжния съд, да потвърди обжалваното решение в
горепосочената му част относно признатото право на задържане в полза на
въззиваемото дружество.
След постановяване на обжалваното решение от ПРС са
постъпили молби и от двете страни по правния спор с правно основание чл.248
ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение № ***/21.12.2017 г. по гр.
дело № ***/2017 г. по описа на ПРС в частта му за разноските.
ПРС е оставил без уважение и двете молби, като е
изложил съответните мотиви към постановения съдебен акт.
Постъпила е частна жалба от „************” ЕООД, гр.
Плевен против горепосоченото определение на ПРС, като неправилно в частта му, в
която е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението
в частта му за разноските и присъждане на направените по делото разноски на
ищцовата страна на основание чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като дружеството не е
станало причина за завеждане на делото и предявяване на иска с правно основание
чл.108 от ЗС. В частната жалба се поддържат същите възражения, каквито са
направени и с молбата пред РС по реда на чл.248 от ГПК. Посочва се, че
ответникът е признал иска с правно основание чл.108 от ЗС, поради което и не
следва да поема тежестта за заплащане на направените деловодни разноски по този
правен спор.
Постъпила е частна жалба и от „*********” ООД против
горепосоченото определение на ПРС, като неправилно в частта му, в която е
оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решението в
частта му за разноските и намаляване на направените деловодни разноски от
дружеството в качеството му на ищец, съобразно възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение по реда на чл.78 ал.5 от ГПК в първоинстанционното
производство пред РС. Жалбоподателят счита, че не са налице предпоставките на
чл.78 ал.5 от ГПК за редуциране на адвокатското възнаграждение, заплатено от „***********”
ООД в размер на 1200,02 лв. с ДДС, което напълно кореспондира и с оказаната от
страна на процесуалния представител правна помощ. Моли, Окръжният съд да отмени
постановеното определение в обжалваната му част и по съществото на спора да
осъди от „***********” ЕООД, гр. Плевен да заплати „**********” ООД пълния
размер на направените разноски за адвокатско възнаграждение от 1200,02 лв. с
ДДС.
Пред въззивната инстанция е представена електронна разпечатка
от решение на ПОС от 30.03.2018 г., постановено по в.гр.д. № 96/2018 г. по
описа на същия съд, както и заверено копие от нотариална покана, изпратена от „*********”
ЕООД, гр. П. до „********” ООД от 18.06.2018 г. на нотариус В.В. с район на
действие СРС и получена на 11.07.2018 г. от „**********” ООД по реда на чл.47
от ГПК.
Окръжният съд намира, с оглед характера на въззивното
производство, че с настоящото решение следва да се произнесе както по
подадената въззивна жалба, така и по подадените частни жалби от страните във
връзка с направените разноски пред първоинстанционния съд, с оглед изхода на
правния спор пред двете инстанции.
ПО
ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА, ПОДАДЕНА ОТ „***********” ООД – С.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени във
въззивната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Въззивната жалба е основателна.
Решението на Районен съд – гр. Плевен в обжалваната му
част е неправилно и следва да бъде отменено.
С обжалваното решение ПРС е уважил предявеният от „**********”
ООД против „**********” ЕООД, гр. П. иск с правно основание чл.108 от ЗС, като
е признал за установено спрямо ответника, че ищецът е собственик на движими
вещи, описани в констативен протокол № ***.I-П, рег. № 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник
нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с район на действие Районен съд – Плевен, като
е осъдил ответното дружество да предаде владението върху тези вещи на ищеца.
Във връзка с така предявения иск, ответникът е
предявил право на задържане по отношение на същите вещи на основание чл.91 ал.1
от ЗЗД, като съдът е уважил това възражение в полза на „***********” ЕООД, гр.
Плевен до заплащане на сума от 3600,00 лв., представляваща разноски по
запазване на вещите от страна на ответното дружество – заплатен наем по договор
за наем от 01.10.2016 г. за периода месец октомври 2016 г. – месец май 2017 г.
включително.
Съгласно разпоредбата на чл.91 ал.1 от ЗЗД, който има
изискуемо вземане във връзка със запазване, поддържане, поправяне или
подобрение на чужда движима вещ или за вреди, причинени от нея има право да я
задържи, освен ако е недобросъвестен. За да възникне правото на задържане в
полза на едно лице, следователно, това лице трябва да притежава изискуемо
вземане по отношение на противната страна, това вземане да е във връзка със
запазване, поддържане, поправяне или подобрение на чужда движима вещ, както и
лицето, упражняващо това право да е добросъвестно. Касае се за упражняване на
фактическа власт върху чуждата вещ под формата на държане, а не на владение.
За да уважи направеното възражение с правно основание
чл.91 ал.1 от ЗЗД, РС е приел, че е налице изискуемо вземане на „*********”
ЕООД, гр. Плевен към „************” ООД, като е изходил от висящото
производство по гр. дело № ***/2017 г. по описа на ПРС, по което дело е налице
идентичен съдия докладчик и предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК
касае именно направените от „*********” ЕООД, гр. Плевен, в качеството му на
ищец разходи – заплатен наем по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016
г. за съхранение на процесните недвижими вещи. Въз основа на посочените фактури
с отговора на исковата молба, съдът е приел, че е налице безспорно установено
плащане, като общият размер на заплатените от ответника суми по наемния договор
са общо в размер на 3600,00 лв., поради което е приел, че са налице
предпоставките за признаване право на задържане в полза на ответника „**********”
ЕООД, гр. Плевен до заплащане на горепосочената сума.
Пред въззивната инстанция, както се посочи по-горе, е
представено решение на ПОС, като разпечатка от електронна партида от 30.03.2018
г., постановено по в.гр.д. № 96/2018 г. по описа на същия съд /постановено след
подаване на въззивната жалба от „********” ООД/. Видно от представеното решение
е отменено по реда на чл.271 от ГПК решение № ***/08.11.2017 г. на ПРС по гр.
дело № ***/2017 г. по описа на същия съд, с което е уважен предявеният иск с
правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.61 ал.1 от ЗЗД вр.
чл.60 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на „**********” ООД
съществуването на вземането на „*******” ЕООД, гр. П. в размер на 2240,00 лв.,
представляващи направени разходи от ищеца за съхранение на движими вещи по
договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. Със същото решение на ПОС, по
съществото на правния спор, е отхвърлен като неоснователен предявеният иск от „************”
ЕООД, гр. П. против „*********” ООД с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415
от ГПК вр. чл.61 ал.1 от ЗЗД вр. чл.60 ал.1 от ЗЗД. Решението на ПОС по в.гр.д.
№ 96/2018 г. по описа на същия съд е влязло в сила на 30.03.2018 г.
С оглед така постановеното решение по предявения първоначален
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК и във връзка с който е
предявен настоящият иск с правно основание чл.108 от ЗС, първоначално като
насрещен такъв, Окръжният съд намира, че не са налице предпоставките за
уважаване на право на задържане по реда на чл.91 ал.1 от ЗЗД в полза на „*********”
ЕООД, гр. П., тъй като със сила не пресъдено нещо е признато, че дружеството не
притежава изискуемо вземане към ищеца „*********” ООД във връзка със
запазването на движимите вещи, предмет на ревандикационния иск с правно
основание чл.108 от ЗС.
Неоснователни са възраженията на въззиваемото
дружество, че подадената въззивна жалба е лишена от правен интерес, както и че
не е налице правен спор между страните по отношение собствеността на процесните
движими вещи.
На първо място, не е налице признание на иска от
страна на ответника пред РС, както и не постановено решение при признание на
иска по смисъла на чл.237 от ГПК. Още с писмения отговор по исковата молба,
ответното дружество „*********” ЕООД, гр. П. е оспорило основателността на
предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС, като подобни доводи са изложени
и от процесуалния представител на ответното дружество по съществото на спора в
хода на съдебните прения в открито съдебно заседание от 22.11.2017 г.
На следващо място, ответното дружество е задържало
вещите, въпреки отправеното искане от страна на ищеца, още през месец октомври
2016 г. да ги получи обратно.
На следващо място, пред въззивната инстанция е представена
нотариална покана, изпратена от „********” ЕООД, гр. П. до „********” ООД,
която е от 18.06.2018 г., с която ответното дружество кани ищеца да се яви да
си получи вещите на седмия ден от получаване на поканата в 10,00 часа. Ако този
ден е неприсъствен, следва да се яви представител на ищеца в първия работен
ден. Тази нотариална покана е оформена като получена чрез залепване на
уведомление по реда на чл.47 ал.1 и ал.2 от ГПК, като 14-дневния срок е изтекъл
на 11.07.2018 г., т.е. близо 4 месеца, след постановяване на решението от ПОС
по в.гр.д. № ***/2018 г. по описа на същия съд и с което решение се отхвърля
като неоснователен предявеният иск от „*******” ЕООД, гр. П. против „**********” ООД с правно основание
чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК вр. чл.60 и чл.61 от ЗЗД.
Предвид изложеното, подадената въззивна жалба се явява
основателна и следва да бъде отменено решението на ПРС, постановено по гр. дело
№ ***/2017 г. по описа на същия съд в частта му, в която на основание чл.91 ал.1
от ЗЗД е признато право на задържане в полза на ответника „*********” ЕООД, гр.
П. по отношение на процесните движими вещи по констативен протокол № ***.I-П, рег. № 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник
нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с район на действие Районен съд – Плевен до
заплащането на сумата от 3600 лв. – общо задължение по фактура № ***/28.10.2016
г.; фактура № ***/30.11.2016 г.; фактура № ***/31.12.2016 г.; фактура № ***/31.01.2017
г.; фактура № ***/24.02.2017 г.; фактура № ***/30.04.2017 г. и фактура № ***/31.05.2017
г., съставляващи разноски по запазване на вещите – заплатен наем по договор за
наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. за периода месец октомври 2016 г. –
месец май 2017 г.
По съществото на спора, следва да бъде отхвърлено
направеното възражение с правно основание чл.91 ал.1 от ЗЗД за право на
задържане в полза на „************” ЕООД, гр. П. спрямо „*********” ООД – С. по
отношение на процесните движими вещи по констативен протокол № ***.I-П, рег. № 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник
нотариус Я.Л.при нотариус Д.И. с район на действие Районен съд – Плевен до
заплащането на сумата от 3600 лв., съставляващи разноски по запазване на вещите
– заплатен наем по договор за наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. за периода
месец октомври 2016 г. – месец май 2017 г. и съгласно посочени фактури, като
неоснователно.
В останалата му част, решението на ПРС, като
необжалвано, е влязло в сила.
При този изход на делото, въззиваемото дружество „***********”
ЕООД, гр. П. следва да заплати направените деловодни разноски за настоящата
инстанция от „**********” ООД – С. в размер на 72,00 лв. – заплатена държавна
такса за въззивно обжалване.
ПО
ПОДАДЕНИТЕ ЧАСТНИ ЖАЛБИ ОТ „**********” ЕООД, ГР. П. И „*********” ООД – С.
ПРОТИВ ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРС № ***/12.03.2018 Г. ПО РЕДА НА ЧЛ.248 АЛ.1 ОТ ГПК ПО
ГР. ДЕЛО № ***/2017 Г. ПО ОПИСА НА СЪЩИЯ СЪД.
С обжалваното решение от 21.12.2017 г. по гр. дело № ***/2017
г., ПРС в частта му досежно присъждането на разноските е постановил ответното
дружество „**********” ЕООД, гр. П. да заплати на „*******” ООД – С. деловодни разноски за
първата инстанция в размер на 986,04 лв., като е уважил и направеното
възражение от ответника по реда на чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца, с оглед фактическата и правна
сложност на делото от първоначалния размер от 1200,02 лв. - на 520,21 лв.,
съобразно Наредба № ***/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
С оглед уважаване на направеното възражение по чл.78
ал.5 от ГПК, РС е изчислил направените общо деловодни разноски от ищеца за
първата инстанция на исковото производство в размер на 986,04 лв. – 300,00 лв.
възнаграждение за вещо лице и 165,83 лв. държавна такса.
Постъпили са молби по реда на чл.248 от ГПК и от двете
страни по делото срещу така присъдените разноски и за изменение на
постановеното решение от ПРС в частта му за разноските.
В подадената от ответника „************” ЕООД, гр. П.
молба с правно основание чл.248 от ГПК е посочено, че съдът следва да възложи
изцяло направените деловодни разноски в тежест на ищеца по делото на основание
чл.78 ал.2 от ГПК, тъй като ответникът не е дал повод с поведението си за
завеждане на делото, поради което следва да бъде изменено така постановеното
решение в частта му за разноските и всички направени по делото разноски от
страна на ищеца бъдат възложени в негова тежест.
Подобни възражения се поддържат и в подадената частна
жалба пред Окръжния съд от „**********” ЕООД, гр. П., като отново се излага
довод, че ответникът е признал иска и никога не е оспорвал правото на
собственост на ищеца по отношение на процесните движими вещи.
Подадената частна жалба от „**********” ЕООД, гр. П. е
неоснователна. Определението на ПРС в тази му част е правилно и
законосъобразно, като настоящата въззивна инстанция не следва да повтаря
изложените доводи по-горе в мотивите към настоящото решение относно обстоятелството,
че не е налице признание на иска от страна на ответното дружество.
На следващо място, е налице и правен интерес от
предявяване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС, тъй като в хода на
съдебния процес, ответникът е оспорвал иска с правно основание чл.108 от ЗС
като неоснователен, както и е отказвал да предаде владението върху процесните
движими вещи, с оглед заявеното от него право на задържане на същите вещи.
Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.2 от ГПК разноските се възлагат върху ищеца
при наличие на две кумулативни предпоставки, а именно: ответникът да не е дал
повод за завеждане на делото и да е признал иска. Правилни са изводите на РС,
че в случая не са налице и двете законови предпоставки, като нито е налице
признание на иска по чл.108 от ЗС, нито може да се приеме, че ответникът е
заявявал готовност и преди предявяване
на иска по чл.108 от ЗС да предаде владението върху процесните вещи. Точно
обратното, ответникът е отказвал да предаде владението върху вещите, с оглед
твърдяното от него насрещно изискуемо вземане спрямо ищцовото дружество по реда
на чл.91 ал.1 от ЗЗД, поради което и подадената молба с правно основание чл.248
ал.1 от ГПК е неоснователна.
Подадена е молба и от ищеца „*********” ООД – С. по
реда на чл.248 ал.1 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта му за
разноските, като бъдат присъдени в пълен размер направените от ищеца разноски
по делото. Излагат се доводи, че определения и заплатен хонорар за един адвокат
в размер на 1200,02 лв. не е прекомерен и е близък по стойност до минималното
възнаграждение, което е в размер на 625,00 лв. с ДДС, а не както е определил РС
в размер на 520,12 лв. Материалният интерес по делото е 4153,83 лв., поради
което и не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, което ищецът е
заплатил. Във връзка с направеното възражение от страна на ищеца за неправилно
определен размер на минималното адвокатско възнаграждение по Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ПРС е посочил, че
съобразно Параграф 2А от ДР на Наредбата за регистрирани по ЗДДС адвокати,
дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по наредбата и се счита за
неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение. В случая,
уговореното възнаграждение от 1200,02 лв. включва и начисленото ДДС като
неразделна част от него, като съдът се е произнесъл по реда на чл.78 ал.5 от ГПК именно върху този размер и е определил сума от 520,21 лв. по реда на чл.7
ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г., поради което няма основание за повторно
начисляване на ДДС от съда.
Окръжният съд намира, че подадената частна жалба от „**********”
ООД – С. против горепосоченото определение на ПРС по реда на чл.248 ал.1 от ГПК
е неоснователна. Определението на ПРС е правилно и законосъобразно и в тази му
обжалвана част, като въззивната инстанция споделя изложените мотиви към
постановеното решение от ПРС по гр. дело № 4063/2017 г. по описа на същия съд
досежно приложението на чл.78 ал.5 от ГПК и уважаване на възражението на
ответника за намаляване и присъждане в по-нисък размер на възнаграждението,
заплатено от ищеца за процесуално представителство от адвокат, поради
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Предвид изложеното, съдът намира, че правилно са
присъдени разноските от РС в настоящото производство по предявен иск с правно
основание чл.108 от ЗС от ищеца „*******” ООД – С. против „**********” ЕООД,
гр. П., поради което не следва да бъде постановено изменение на решението в
частта му за разноските по реда на чл.248 ал.1 от ГПК, а постановеното
определение № ***/12.03.2018 г. на ПРС по гр. дело № ***/2017 г. по описа на
същия съд следва да бъде потвърдено, като правилно.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯВА
Решение № ***/21.12.2017 г. на Районен съд – гр. Плевен, постановено по
гр. дело № ***/2017 г. по описа на същия съд в частта му, в която в която на
основание чл.91 ал.1 от ЗЗД е признато право на задържане в полза на ответника
„*********” ЕООД, гр. П. по отношение на процесните движими вещи по констативен
протокол № ***.I-П, рег. № 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник нотариус
Я.Л. при нотариус Д.И. с район на действие Районен съд – Плевен до заплащането
на сумата от 3600 лв. – общо задължение по фактура № ***/28.10.2016 г.; фактура
№ ***/30.11.2016 г.; фактура № ***/31.12.2016 г.; фактура № ***/31.01.2017 г.;
фактура № ***/24.02.2017 г.; фактура № ***/30.04.2017 г. и фактура № ***/31.05.2017
г., съставляващи разноски по запазване на вещите – заплатен наем по договор за
наем на недвижим имот от 01.10.2016 г. за периода месец октомври 2016 г. –
месец май 2017 г., като вместо него и на основание чл.241 от ГПК, ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ направеното възражение с правно основание чл.91 ал.1
от ЗЗД от „*********” ЕООД, гр. П., ЕИК ******** за признаване право на
задържане в полза на дружеството спрямо ищеца „*********” ООД – С., ЕИК ********
по отношение на процесните движими вещи по констативен протокол № ***.I-П, рег.
№ 3911, съставен на 05.10.2016 г. от помощник нотариус Я.Л. при нотариус Д.И. с
район на действие Районен съд – Плевен до заплащането на сумата от 3600 лв. –
общо задължение по фактура № ***/28.10.2016 г.; фактура № ***/30.11.2016 г.;
фактура № ***/31.12.2016 г.; фактура № ***/31.01.2017 г.; фактура № ***/24.02.2017
г.; фактура № ***/30.04.2017 г. и фактура № ***/31.05.2017 г., съставляващи
разноски по запазване на вещите – заплатен наем по договор за наем на недвижим
имот от 01.10.2016 г. за периода месец октомври 2016 г. – месец май 2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Горепосоченото решение на
Плевенски районен съд е влязло в сила в частта му, в която е уважен предявения
иск с правно основание чл.108 от ЗС от „*********” ООД – София, ЕИК ********
против „********” ЕООД, гр. Плевен, ЕИК ********.
ОСЪЖДА „*********”
ЕООД, гр. П., ЕИК ********* да заплати направените деловодни разноски за
настоящата инстанция от „********” ООД – С. в размер на 72,00 лв. – заплатена
държавна такса за въззивно обжалване.
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ ***/12.03.2018 г. на ПРС по гр. дело № ***/2017 г. по описа на същия съд, с
което са оставени без уважение подадените молби от „**********” ЕООД, гр. П.,
ЕИК ********* и „*********” ООД – С., ЕИК ********* с правно основание чл.248
ал.1 от ГПК за изменение на решението на Плевенски районен съд № ***/21.12.2017
г., постановено по гр. дело № ***/2017 г. по описа на същия съд в частта му за
разноските, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: