Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.06.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, ІV А въззивен състав, в публичното
заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: Г. ТАШЕВА Мл.с.СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Цветелина
Добрева, като разгледа докладваното от мл. съдия Атанасова в.гр.дело № 9167 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 18709
от 27.01.2017г., постановено по гр. дело № 33970/2014г. по описа на СРС, 70-ти
състав, са обявени за относително
недействителни на основание чл. 76 от ЗН по отношение на Г.А. П.договор за
покупко-продажба, извършен с нотариален
акт за продажба на незастроен поземлен имот № 175, том I, рег. № 3582, дело №
139 от 26.08.2004г., на Б.Н.– Нотариус № 142 в регистъра на НК, с район – СРС,
с който В.М.Р., продал на Д.И.Т., А.Р.Т., К.И.Т. и Я.И.Д., при равни квоти за
всеки от тях, придобит по наследство и реституция недвижим имот - нива, находяща се в землището на с. П.,
местн. „Булин мост“, с площ от 3 000 кв.м., представляваща имот № 021013 по картата на землището на с.П., при граници
от североизток – ПИ 21015, на наследниците на С. В.Д., югоизток – ПИ 21012 на
наследниците на В.Б.П., югозапад – ПИ 21014,
на наследниците на С.Г.Н., северозапад – ПИ 000030, полски път на Община
П., и договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт за продажба на незастроен поземлен имот № 16,
том II, рег. № 4238, дело № 175 от 25.10.2004г., на Б.Н.– Нотариус № 142 в
регистъра на НК, с район – СРС, с който същият имот е бил прехвърлен от Д.И.Т.,
Г.Н.Т., А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И. Р.-Т., Я.И.Д. и М.Г.Д. на „С.А.Г.“ ООД.
С решението е
допуснато извършването на делба на недвижими имоти: 1/ поземлен имот с идентификатор 55419.6709.48 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение – няма, с адрес с П.,
местн. „Горно ливаге“, с площ от 2 337 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – ливада, стар идентификатор
– няма, номер по предходен план – 070048, съседи: 55419.6709.49,
55419.6709.213, 55419.6709.50, 55419.6709.64, 55419.6709.70, 55419.6709.59,
55419.6709.44, 55419.6709.47 2/ поземлен
имот с идентификатор 37914.6801.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-76 от
21.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение – няма, с
адрес с.Кокаляне, местн. „Църнокос“, с площ от 3 680 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
стар идентификатор – няма, номер по предходен план – 001001, съседи:
37914.6801.2, 37914.6801.3, 55419.6710.98;
3/ поземлен имот с
идентификатор 55419.6712.202 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение – няма, с адрес с.П., местн. „Ледниците“, с площ от 8
000 кв.м., с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно
ползване – широколистна гора, стар идентификатор – няма, номер по предходен
план – 111062, съседи:55419.6712.431, 55419.6712.1, 55419.6712.432,
55419.6712.201, 55419.6712.199, 55419.6712.203; 4/ поземлен имот с идентификатор 55419.6712.333 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г.
на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение – няма, с адрес с.П.,
местн. „Зла стрън“, с площ от 5 000 кв.м., с трайно предназначение на
територията – горска, начин на трайно ползване – широколистна гора, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план – 118013, съседи: 55419.6712.332,
55419.6712.335, 55419.6712.336, 55419.6712.334, 55419.6712.324, 55419.6712.323,
55419.6712.3354; 5/ поземлен имот с
идентификатор 55419.6712.370 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение – няма, с адрес с.П., местн. „Зла стрън“, с площ от 2
000 кв.м., с трайно предназначение на територията – горска, начин на трайно
ползване – широколистна гора, стар идентификатор – няма, номер по предходен
план – 118050, съседи: 55419.6712.369, 55419.6712.355, 55419.6712.371,
55419.6712.111, 55419.6712.375; и 6/
поземлен имот с идентификатор 55419.6701.3170 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-22-1015 от
28.09.2012г. на началник на СГКК - София, с адрес с. П., местн. „Булин мост“, с
площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, стар идентификатор – 55419.6701.387, номер по
предходен план – 021013-част, квартал 22, съседи: 55419.6701.109,
55419.6701.3221, 55419.6701.365, 55419.6701.3168, 55419.6701.3167,
55419.6701.3169, между Г. А. П.В.М.Р., М.С.Д.,
Б.С.К., С.В.Б. и В.Б.В., при квоти за Г.А. П.. – 27/72 ид.ч.; за В.М.Р. – 27/72
ид.ч.; за М.С.Д. – 6/72 ид.ч.; за Б.С.К.
– 6/72 ид.ч.; за В.Б.В. – 4/72 ид.ч.; и за С.В.Б. – 2/72 ид.ч., като искът за
делба е отхвърлен срещу ответниците Д.И.Т., Г.Н.Т., А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И.
Р.-Т., Я.И.Д., М.Г.Д. и „С.А.Г.“ ООД.
Със същото
решение Софийски районен съд е отменил на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК,
издадените по реда на чл. 587 от ГПК нотариален акт за собственост върху имот №
047, том III, рег. № 9103, дело 447/2004г. от 29.12.2004г., с който Г.А. П. е
била призната за собственик на ½ ид.ч., на основание вписано завещание
на недвижим имот - използв. ливада от 2 337 кв.м., местн. „Горно ливаге“,
представляваща имот № 070048 по картата на землището на с.П.; нотариален акт за
собственост върху недвижим имот № 050, том III, рег. № 9106, дело 450/2004г. от
29.12.2004г., с който Г.А. П. е била призната за собственик на ½ ид.ч.,
на основание вписано завещание на недвижим имот - нива от 3 680 кв.м., местн. „Църнокос“,
представляваща имот № 001001 по картата на землището на с.Кокаляне; нотариален
акт за собственост върху недвижим имот № 040, том III, рег. № 9095, дело
440/2004г. от 29.12.2004г., с който Г.А. П. е била призната за собственик на
½ ид.ч., на основание вписано завещание на недвижим имот - широколистна
гора от 8.000 дка, местн. „Ледниците“, представляваща имот №111062 по картата на възстановената собственост на
землището на с.П.; нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 042, том
III, рег. № 9098, дело 442/2004г. от 29.12.2004г., с който Г.А. П. е била
призната за собственик на ½ ид.ч., на основание вписано завещание на
недвижим имот - широколистна гора от
5.000 дка, местн. „Зла стрън“, представляваща имот № 118013 по картата на
възстановената собственост на землището на с.П.; нотариален акт за собственост
върху недвижим имот № 054, том III, рег. № 9110, дело 454/2004г. от
29.12.2004г., с който Г.А. П. е била призната за собственик на ½ ид.ч.,
на основание вписано завещание на недвижим имот - широколистна гора от 2.000 дка, местн. „Зла
стрън“, представляваща имот № 118050 по картата на възстановената собственост
на землището на с.П.; и нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 045,
том III, рег. № 9101, дело 445/2004г. от 29.12.2004г., с който Г.А. П. е била
призната за собственик на ½ ид.ч., на основание вписано завещание на
недвижим имот - нива от 3.000 дка, местн. „Булин мост“, представляваща имот № 13
от масив 21 по картата на землището на с.П., всички на В.П.Нотариус с № 206 на НК, с район – СРС.
Първоинстанционният
съд се е произнесъл и по въпроса за дължимите по делото разноски, като е осъдил
В.М.Р. да заплати на Г.А. П. разноските по делото в размер на 455 лева, Д.И.т.
и Г.Н.Т. да заплатят на Г.А. П. сума в размер на 891 лева, А.Р.Т. и Ю.К.Т. да
заплатят на Г.А. П. 91 лева, К.И.Т. и Е.И. Р.-Т. да заплатят на Г.А. П. – 91
лева, Я. И.Д. и М.Г.Д. да заплатят на Г.А. П. – 91 лева и „С.А.Г.“ ООД да
заплати на Г.А. П. – 91 лева, представляващи разноски в производството пред
Софийски районен съд.
В срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК ответникът
„С.А.Г.“ ООД обжалва постановеното от Софийски районен съд решение в частта, в
която е допуснат до делба поземлен имот с идентификатор 55419.6701.3170 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-24 от
02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед
КД-14-22-1015 от 28.09.2012г. на началник на СГКК - София, с адрес с. П.,
местн. „Булин мост“, с площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на
територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива, стар идентификатор –
55419.6701.387, номер по предходен план – 021013-част, квартал 22, и в частта,
в която са обявени за относително недействителни договорите за покупко-продажба
на същия имот. Излагат се доводи, че решаващият състав е допуснал съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, като постановения съдебен акт бил
необоснованост. Твърди се, че дружеството е закупило процесния имот
на 25.10.2004г. с нотариален акт, като го е придобило и на основание придобивна
давност, предвид което съдът бил достигнал до необоснован извод, като е приел,
че не било доказано упражняването на фактическа власт от въззивника. Посочва
се, че при наличието на нотариален акт владението се предполагало, а ако някой
оспорвал фактическата власт на титуляря на нотариалния акт, оспорващият
следвало да докаже, че неговата фактическа власт е отблъсната. Излага се като
аргумент и това, че в нотариалният акт, с който била прехвърлена собствеността
върху процесиня имот, било изрично посочено, че на дружеството е предадено и
владението върху имота. Жалбоподателят поддържа, че е присъединил владението на
праводателите си по чл. 82 от ЗС, тъй като законният наследник – В.Р. е владял
имота от смъртта на наследодателя С.Н.Д. – 24.02.2003г. Твърди, че дружеството
било добросъвестен владелец, доколкото към датата на сключване на договора за
покупко-продажба, завещанието в полза на ищцата не било вписано в Агенция по
вписванията, а било вписано единствено завещанието в полза на В.М.Р.. В жалбата се посочва, че в действителност
разпитаната пред Софийски районен съд свидетелка била говорила преимуществено
за друг имот, но изрично била заявила при предявяване на скица от преписката по
делото, че имотът на дружеството е именно спорния. Аргументират становището си
и с обстоятелството, че процесният имот бил част от предвиждано общо
застрояване на два имота, собственост на дружеството, като във връзка с това са
предприети всички действия досежно промяна на предназначението и изграждане на
инфраструктура. Посочва се и че ищцата не е оспорила факта, че именно „С.А.Г.“
ООД владее имота. Ето защо се моли решението в обжалваната част да бъде
отменено, като в полза на дружеството бъдат присъдени сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е
подаден отговор на въззивната жалба от ищцата Г.А. П.в който се
оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Твърди се, че
постановеното от Софийски районен съд решение е правилно, като съдът бил
обсъдил всички събрани по делото доказателства. Поддържа се, че твърденията на
въззвиника, че е придобил по давност
процесиня имот, били изцяло неоснователни, като се посочва, че разпоредбата на
чл. 70 от ЗС била неприложима в конкретната хипотеза, доколкото разпореждането
с имота било относително недействително и при уважаване на иска с правно
основание чл. 76 от ЗН имотът се връщал в наследството. Въззиваемата страна застъпва
становището, че В.Р. не е бил владелец, а държател на имота, поради което
ответното дружество не можело да присъединява неговото владение. Излага се
становище, че от датата на покупката на имота - 25.10.2004г. и дори при
присъединяване на владението от датата на първото разпореждане с имота –
26.08.2004г. до датата на предявяване на иска – 23.06.2014г., а дори и от
датата на вписване на исковата молба 19.08.2014г. не била изтекла десет годишната
придобивна давност. Ето защо се моли решението в обжалваната му част да бъде
потвърдено, като се претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за делба, като производството е в І
фаза по допускането и, като с него е съединен за разглеждане и иск по чл. 76 от ЗН.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а относно
допустимостта и наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящата
състав намира постановеното от СРС, 70 ти състав,
решение за валидно, а в обжалваната му част за допустимо, но неправилно. Във
връзка с доводите в жалбата въззивният съд приема следното:
Софийски районен
съд е бил сезиран от Г.А. П. с иск срещу В.М.Р., „С.А.Г.“ ООД, Д.И.Т., Г.Н.Т., А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И. Р.-Т.,
Я.И.Д., М.Г.Д., В.Б.В., С.В.Б., М.С.Д. и Б.С.К. за делба на имоти, в това число
и на имот с идентификатор 55419.6701.3170 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г. на
Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-14-22-1015 от
28.09.2012г. на началник на СГКК - София, с адрес с. П., местн. „Булин мост“, с
площ от 2 928 кв.м., с трайно предназначение на територията – земеделска, начин
на трайно ползване – нива, стар идентификатор – 55419.6701.387, номер по
предходен план – 021013-част, квартал 22. Ищцата е предявила и иск с правно
основание чл. 76 от ЗН за признаване за относително недействително по отношение
на нея извършеното с нотариален акт № 175, том І , рег.№ 3582, дело №
139/26.08.2004г. на нотариус Б.Н.разпореждане с имот с идентификатор 55419.6701.3170
и последващото разпореждане със същия имот с нотариален акт № 16, том ІІ, рег.№
4238,дело 0 175/25.10.2004г. на нотариус Б.Н..
От ответника „С.А.Г.“
ООД е депозиран в срок отговор на исковата молба, в който в срока по чл. 131 от ГПК е релевирано възражение за изтекла придобивна давност в полза на
дружеството по отношение на спорния имот, като са изложени твърдения, че към
владението на дружеството следва да се присъедини и владението на праводателя
по чл. 82 от ЗС от 2003г.
От
представеното по делото решение № 12202 от 28.07.1995г. за възстановяване на
правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални
граници в землището на село П., издадено от Поземлена комисия, Община П., се
установява, че на наследниците наН.Д. Л.(съгласно удостоверение за идентичност
на имената № 000005/05.03.2003г. с име иН.Д. Р.) е възстановена собствеността
на нива от 3.000 дка, шеста категория, в местността „Булин мост“, имот № 13 от
масив № 21 по картата на землището, при граници нива № 14, полски път № 30,
нива № 1, нива № 2, нива № 3 и нива № 12.
По
делото е приложени удостоверение за наследници с изх.№ 67/19.06.2014г. наН.Д. Р.,
починал на 08.05.1970г., от което се установява, че след смъртта наН.Д. Р.
същият е оставил като свои наследници по закон съпругата си И.В.Р., починала
15.03.1985г. и децата си Ц.Н.З., починала на 03.06.1991г., С.Н.Д., починал
24.02.2003г. и М.Н.Д., починал на 19.05.1979г., като всеки от тях на основание чл.
5 и чл. 9, ал. 1 от Закона за наследството е наследил по ¼ от процесния
имот. От същото удостоверение за
наследници се установява, че след смъртта си И.В.Р. е оставила като свой
наследник С. И. А., която е починала на 01.05.2003г. и е била наследена от
дъщерите си П. С. В., М.С.Д. и Б. С.К.. Видно от удостоверение с изх.№ 1100-389/1/12.08.2014г,
издадено от Столична община, район П., бракът междуН.Р. и И. В.А.е сключен на
15.02.1939г., т.е. преди одържавяването, поради което по аргумент от чл. 9а от ЗН и съобразно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/04.11.1998 на
ОСГК на ВКС наследници на И.Р.също наследяват част от процесния имот, като
всяка една от нейните внучки - П. С. В., М. С. Д. и Б. С.К. са придобили по
1/12 ид.ч от него. Установено е по делото, че П. С. В. също е починала, като
нейната 1/12 част е наследена от съпругът и В.Б.В. и децата иБ.В.Б. и С.В.Б.,
съответно всеки от тях съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 от ЗН е станал
собственик на по 1/36 ид.ч от имота. През 2011г. видно от удостоверението за
наследници е починалБ.В.Б., който не е бил женен и е нямал деца, поради което
спрямо притежаваното от него имущество намира приложение нормата на чл. 6 от ЗН
и неговата 1/36 ид.ч се наследява от неговия баща В.Б.В., който придобива 2/36
ид.ч от имота.
От
представеното по делото удостоверение за наследници с изх.№ 098/11.06.2014г. на
Ц.Н.З., се установява, че същата е починала на 03.06.1991г., като е оставила на
основание чл. 8 то ЗН е оставила като свои наследници своите братя С.Н.Д. и М.Н.Д.,
които придобиват по 1/8 ид.ч от имота. Към датата на смъртта на Ц.Н.З. обаче,
нейният брат М.Н.Д. е бил починал, поради което е заместен по реда на чл. 10, ал. 2 от ЗН от
своя син В.М.Р., който придобива 1/8 ид.ч. от имота в качеството си на
наследник на леля си Ц.Н.З..
След смъртта на М.Н.Д.,
който притежава ¼ ид.ч. от спорния имот, придобит от него като наследник
наН.Д. Р., е наследен по реда на чл. 5, вр. с чл. 9 от ЗН от своята съпруга С. Д.Д.
и своя син В.М.Р., като всеки от тях придобива по 1/8 ид.ч. След смъртта на С. Д.Д.
същата оставя като свой наследник сина си В. М.Р., който придобива и нейната
1/8 ид. Следователно, В.М.Р. е придобил в наследство от баща си, майка си и от
леля си общо 3/8 ид.ч от процесния имот.
С.Н.Д. като син
наН.Д.Р. е придобил ¼ ид.ч. от имота и е наследил от сестра си Ц.Н.З.
още 1/8 ид.ч от него или общо 3/8 ид.ч, като видно от представеното по делото
удостоверение за наследници с изх.№ 65/17.06.2014г. след смъртта си на
24.02.2003г. същият е оставил като свой единствен наследник по закон своя
племенник ВН.Д.. По делото е приложено и саморъчно завещание от 01.02.1995г. на
С.Н.Д., с което същият завещава на В.М.Р. цялото си движимо и недвижимо
имущество. Завещанието е било обявено, видно от представения протокол за
обявяване на саморъчно завещание на 31.03.2003г. и е вписано в Служба по
вписванията на 17.10.2003г.
По делото обаче
е представено и саморъчно завещание от 08.09.1995г., с което С.Н.Д. завещава
цялото притежавано от него имущество на Г.А. П.. Завещанието е обявено,
съгласно представения протокол за обявяване на саморъчно завещание, на
11.03.2003г. и вписано в Служба по вписванията на 27.10.2004г., съгласно
представена справка от Агенция по вписванията, приложена по делото.
От представените
по делото решение от 22.12.2006г. по гр.д№ 2234/2005г. по описа на СРС, 76ти
състав и решение от 05.07.2010г. по гр.д.№ 1625/2010г., по описа на СРС, 55 ти
състав, се установява, че предявените от В.М.Р. срещу Г.А. П. искове с правно
основание чл. 42, б. „б“ от Закона за наследството, чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр.
2 от ЗН и иск с правно основание чл. 44, вр. чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД са
отхвърлени, като решенията са влезли в сила.
Към исковата
молба е приложен нотариален акт за продажба на незастроен поземлен имот № 175,
том. І, рег.№ 3582, дело № 139 от 26.08.2004г. на нотариус Б.Н., с район на
действие района на Софийски районен съд, вписана в НК под № 142, от който се
установява, че В.М.Р. е продал на Д.И.Т., А.Р.Т., К.И.Т. и Я.И.Д. неурегулиран
незастроен поземлен имот, находящ се в землището на с.П., местността „Булин
мост“, с площ 3 000 кв.м, идентичен с имот № 021013.
С нотариален акт
№ 16, том ІІ, рег. № 4238, дело № 175от 25.10.2004г. на нотариус Б.Н., с район
на действие района на Софийски районен съд, вписана в НК под № 142, Д.И.Т., Г.Н.Т.,
А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И. Р.-Т., Я.И.Д., М.Г.Д. са сключили договор за
покупко-продажба на спорния имот със „С.А.Г.“ ООД.
По делото е
приложен и договор за дарение на поземлен имот от 21.12.2012г., с който „С.А.Г.“
ООД *** на собственост върху реална част с площ 286 кв.м. от имот № 505
(21015), от която е обособен като имот с идентификатор 5541.6701.3167 в с.П.,
чието съседен имот е процесният 5541.6701.3170 (със стар идентификатор 5541.6701.387),
както и заповед № РД-09-50-892/17.07.2006г. на главния архитект на София за
одобряване на план за застрояване на поземлен имот № 021031, м. „Булин мост“,
с.П..
От находящата се
на л. 72 от делото скица № 15-271464-05.08.2014г. на поземлен имот с идентификатор
55419.6701.3170, със стар идентификатор 55419.6701.387, е видно, че процесният
имот е съседен на имот с идентификатор 55419.6701.3168.
Пред
първоинстанционния съд е разпитан един свидетел – К.П.К.-З., която свидетелства,
че работи като строителен надзор. Заявява, че „С.А.Г.“ ООД притежава имот –
бивша земеделска земя в с.П., който се намира до Американския колеж, като за
тази територия били направили цялостен план за улична регулация на местността,
тъй като техни съседи изявили желание да прекарат инфраструктура – водопровод и
канал по една от улиците, с която имотът граничи. Свидетелката посочва, че във
връзка с тези действия е помогнала на „С.А.Г.“ ООД *** част от имота, която
попада на улицата. З. свидетелства, че „С.А.Г.“ ООД е почиствало имота от
плевели. Твърди, че дружеството е имало намерение да строи върху този имот,
като са водени разговори с нея във връзка с това преди около 5-6 години. На
свидетелката е представена скица, находяща се на л. 72 от първоинстанционното
дело, като е посочила, че това е притежаваният от дружеството имот и е
уточнила, че собственост на „С.А.Г.“ ОО№ е и съседния имот с № 3168.
С оглед приетите факти по делото въззивният съд намира
от правна страна следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство е иска по чл. 76 от ЗН и
иск за допускане на делба на поземлен имот с идентификатор 55419.6701.3170 (стар
идентификатор 55419.6701.387), номер по предходен план – 021013-част, квартал
22, с.П., местността „Билун мост“, доколкото първоинстанционното решение не е
било обжалвано в останалата част.
В конкретната хипотеза
ищцата Г. П. е наследила въз основа на
саморъчно завещание от 08.09.1995г., съставено отС.Д., притежаваните от него
движими и недвижими вещи, в това число и 3/8 ид.ч от спорния имот, доколкото
това завещание е изготвено от наследодателя, след като преди това е съставил
саморъчно завещание от 01.02.1995г, с което е завещал имуществото си на
ответника В.Р.. Предвид това, въззивният състав приеме, че със завещанието, с
което са прехвърлени права на Г. П. мълчаливо се отменя завещателното
разпореждане в полза на В.Р.. В този смисъл е и константната практика, в това
число и решение № 24/30.03.2015г. по гр.д.№ 5217/2014г. на ВКС, І г.о.,
съгласно която новото завещание, с което се отменя предходното, трябва също да
отговаря на предвидената в чл. 25 ЗН форма – да е написано изцяло ръкописно от
завещателя, да е означена датата, на която е съставено и да е подписано след завещателните
разпореждания. Ако в новото завещание не се упоменава изрично, че се отменя
предходно завещание, следва да се приеме, че е налице мълчалива отмяна по
смисъла на чл. 39 от ЗН, ако новите завещателни разпореждания са несъвместими с
направените преди това, какъвто е и настоящия случай. В допълнение с влезли в
сила решения между Г. П. и В.Р. са отхвърлени исковете, предявени от В.Р. за прогласяване
за нищожно на саморъчното завещание от 08.09.1995г., съставено отС.Д. в полза
на Г. П.на основание чл. 44, вр. с чл. 26 от ЗЗД, и на основание чл. 42, б. „б“
от ЗН, и за унищожаване на основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, пр. 2 от ЗН на
саморъчно завещание от 08.09.1995г. съставено отС.Д.. Предвид това, въпросът за
действителността на саморъчното завещание от 08.09.1995г., съставено отС.Д., е
решен със сила на присъдено нещо и следва да бъде съобразено от настоящия
състав. Ето защо следва да се приеме, че спорният имот е станал съсобствен
между Г. П.В.Р., М.Д., Б. К., В.В. и С.Б., като всичките са придобили ид.ч от
имота по наследство.
В настоящия случай от
един от наследниците на имот с идентификатор 55149.6701.3170 (идентификатор 55419.6701.387)
– В.Р. е сключил договор за покупко-продажба в изискуемата от закона форма на
целия имот с ответниците Д.И.Т., А.Р.Т., К.И.Т. и Я.И.Д., обективиран
нотариален акт № 175, том І, рег. № 3582, дело № 139 от 26.08.2004г. на
нотариус Б.Н..
Съгласно чл.76 ЗН актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са
недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. По приложението на тази разпоредба е
постановено Тълкувателно решение №1/19.052004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на
ВКС, като съгласно разясненията дадени в т. 1 от него актът на разпореждане на
сънаследник, изцяло или отчасти с отделна наследствена вещ (права върху вещи) е
относително недействителен. Това разпореждане валидно обвързва страните по
сделката и поражда желаните и целени от тях правни последици, както и в отношенията
им с трети лица. Трети лица, които не са страни по сделката или сънаследници не
могат да се позовават на тази недействителност. Легитимирани да се позовават в
делбеното производство или по иск за собственост на тази относителна
недействителност са само съделителите-сънаследници, неразпоредили се с дела си.
Относителната
недействителност по чл.76 ЗН е особен вид недействителност. Правото да се иска
прогласяването на тази относителна недействителност може да се упражни като
инцидентен, преюдициален и обуславящ установителен иск или чрез възражение. Под
страх от нищожност на делбата - чл.75, ал.2 ЗН при релевиране на относителната
недействителност на акта на разпореждане като главна страна в процеса следва да
участва сънаследника-прехвърлител по заявения иск за делба, както и
приобретателят по сделката-по заявения иск по чл.76 ЗН. В делбения процес
сънаследниците, които не са извършили разпоредителна сделка със
сънаследствената вещ, следва да заявят правото си до приключване на устните
състезания в първата фаза. Влязлото в сила решение по чл.344 от ГПК разрешава
спора относно материално легитимираните титуляри в спорната съсобственост и
преклудира непредявеното от тях основание по чл.76 ЗН.
Съобразявайки
така дадените указания, въззивният състав приема, че са налице предпоставките
за уважаване на иска по чл. 76 от ЗН досежно сделката, обективирана в
нотариален акт № 175, том І, рег. № 3582, дело № 139 от 26.08.2004г. на нотариус Б.Н., доколкото
съсобствеността върху спорния имот с идентификатор 55419.6701.387 е възникнала
на основание наследяване, като ищцата Г. П. е предявила иска своевременно в
производство по допускане на делба на имоти, в което е включен и процесиня. Същевременно
от представените по делото доказателства се установява, че един от
сънаследниците – В.Р. се е разпоредил с целия спорен имот, т. е и с части на
останалите сънаследници, като с този имот не се изчерпва наследството. Предвид
това, настоящият съд намира, че сделката за прехвърляне на право на собственост
върху процесиня имот, обективирана в нотариален акт № 175, том І, рег. № 3582,
дело № 139 от 26.08.2004г. на нотариус Б.Н.е относително недействителна по
отношение на наследниците.
Настоящият състав обаче
приема, че разпоредбата на чл. 76 от ЗН не намира приложение по отношение на
сделката, обективирана в нотариален акт № 16, том ІІ, рег.№ 4238, дело № 175 от
25.10.2004г. на нотариус Б.Н., с която Д.И.Т., Г.Н.Т., А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И.
Р.-Т., Я.И.Д., М.Г.Д. са прехвърлили на „С.А.Г.“ ООД процесния имот, доколкото праводателите
по тази покупко-продажба не са наследниците на спорния имот, а са приобретателите
по относително недействителната сделка, сключена с В.Р.. Предвид това, тя не
представлява акт на разпореждане на сънаследник и не може да бъде обявена за
относително недействителна. Обстоятелството, че сделката не е относително
недействителна, не означава, че „С.А.Г.“ ООД е станало собственик на целия
спорен имот, доколкото праводателите му също не са били собственици на цялото
прехвърленото имущество.
С оглед изложеното и
предвид поддържаното във въззивната жалба възражение за изтекла придобивна
давност в полза на „С.А.Г.“ ООД, настоящият съдебен състав приема следното:
Въззивникът излага
доводи, че е добросъвестен владелец на спорния имот, тъй като към момента на
сключване на договора за покупко-продажба, завещанието в полза на ищцата не
било вписано в Службата по вписванията, поради което приложение намирала
нормата на чл. 79, ал. 2 от ЗС. Посочва, че в полза на дружеството била изтекла
и придобивната давност по чл. 79, ал. 1 от ЗС с присъединяване на владението на
В.Р. от 2003г. и на праводателите на дружеството, като се позовава на чл. 82 от
ЗС. Твърди, че по делото е доказано осъществяване осъществяването на фактическа
власт върху процесния имот.
За да се приеме,
че ответното дружество е придобило по давност процесния имот, следва да бъда
установено при условие на пълно и главно доказване наличието на следните
елементи от фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, а именно: 1.
осъществяване на непрекъснато владение върху имота от страна на „С.А.Г.“ ООД и
2. това владение да е продължило повече от 5 години за добросъвестния владелец,
съответно - 10 години за недобросъвестния владелец.
Владението е
едновременно проявление на субективен и обективен елемент. Обективният елемент
се изразява в упражняване на фактическата власт върху вещта и включва фактически действия, които недвусмислено
манифестират власт върху имота по съдържание като на собственик - /Постановление № 6 от 27.12.1974 по гр.д.№ 9/1974 на Пленума
на ВС/. Владелческите
действия, като елемент на придобивната давност, следва да съдържат всички
признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно,
спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта.
Въззивният съдебен състав приема, че
по делото се установява, че дружеството е упражнявало фактическа власт върху
спорния имот. Аргументите на съда в тази насока са следните:
От представените по делото скици, се
установява, че процесният имот се намира в съседство с имот с идентификатор 55419.3701.3168,
който е бил част от имот с идентификатор 55419.6701.505 (номер по предходен
план 021031). По делото липсват данни двата съседни поземлени имота да са били
разделени от ограда или други знаци, от които да е видно, че имотите са били видимо
обособени самостоятелно. Предвид това, настоящият състав счита, че дадените от
свидетелката З. показания касаят и двата съседни имота, доколкото същата е
нямало как да ги разграничава и ги е възприемала като един общ. С оглед на това
и предвид събраните писмени доказателства, в действително показанията на
свидетелката са преимуществено свързани с действия извършвани, от въззивника
във връзка със застрояването на имот с идентификатор 55419.6701.505, а не на
процесния имот. Не може да се пренебрегне обаче обстоятелството, че при
показване на скицата, находящата се на л. 72 от делото, свидетелката сочи
порцесния имот като собствен на дружеството, допълвайки, че и имот 55419.3701.3168 също е собственост на
„С.А.Г.“ ООД. Освен това ищцата по делото не оспорва, обстоятелството, че
дружеството е упражнявало фактическа власт върху имот от датата на сключване на
сделката, обективирана в нотариален акт № 16, том ІІ, рег. № 4238, дело № 175,
от 5.10.2004г., като излага единствено твърдения във връзка с това, че
дружеството не било добросъвестен владелец, а било недобросъвестен, поради
което и при присъединяване на владението на праводателите си, не била изтекла
10 годишната придобивна давност.
Въззивният състав приема, че е
налице и субективният елемент от фактическия състав на владението, доколкото
безспорно при наличие на сключен договор за покупко-продажба на имота в
изискуемата от закона форма, за купувача е налице субективната убеденост, че е
станал собственик на закупения от него имот.
С оглед установеното обстоятелство,
че „С.А.Г.“ ООД е владелец на процесния имот, следва да се разгледа основния
въпрос върху който се концентрира спорът пред въззивната инстанция, а именно,
дали дружеството е добросъвестен или недобросъвестен владелец. Във връзка с
това настоящият състав намира следното:
Съгласно
легалното определение по чл. 70, ал. 1 от ЗС добросъвестното владение се
свързва с наличието на правно основание /прехвърлителна сделка, административен
акт с вещноправни последици, съдебно решение по конститутивен иск относно правото
на собственост или ограничено вещно право - т.9 от ППВС № 6 от 27.12.1974 г. по
гр.д.№ 7 от 1974 г./ и незнание за порока на формата му или незнание, че
праводателят не е собственик. Достатъчно е добросъвестността да е съществувала при възникване на правното
основание. В този смисъл решение № 210/27.01.2017г. по гр.д.№ 2309/2016г. на
ВКС, І г.о. и решение № 17/19.02.2016г. по гр.д.№ 4335/2015г. на ВКС, ІІ г.о. Приема се обаче, че в случаите, когато сключеният договор
за покупко-продажба е относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН
сделката не поражда действие по отношение на сънаследниците, като последиците
на акта на разпореждане не се зачитат и имотът се връща в наследството. От това
тълкуване се извежда извода, че общото правило на чл. 70 от ЗС, определящо като
добросъвестно владението на приобретателя на чужда вещ, е неприложимо при
прехвърляне на имот в нарушение на забраната на чл. 76 от ЗН, когато в делбата
сделката е прогласена за относително недействителна по искане на сънаследниците.
Това становище се поддържа и в практиката на ВКС – решение № 221/13.01.2014г.
по гр.д.№ 2033/2013г. на ВКС, І г.о.
Предвид горното, като
недобросъвестни владелци могат да се определят единствено приобретателите по
сделката, обективирана в нотариален акт № 175, том І, рег. № 3582, дело № 139
от 26.08.2004г. на нотариус Б.Н., тъй като именно тя е относително
недействителна по отношение на останалите сънаследници, в това число и по
отношение на Г. П.. Ирелевантно в този случай е обстоятелството, че Д.И.Т., А.Р.Т., К.И.Т.
и Я.И.Д., не са знаели за съществуването на саморъчно завещание, съставено на
08.09.1995г. отС.Д., с което същият е завещал имуществото си, включително и
спорния имот, на ищцата, тъй като по отношение на тях правилото на чл. 70 от ЗС
е неприложимо.
Това не се
отнася за приобретателя по обективираната в нотариален акт № 16, том ІІ, рег.№ 4238,
дело № 175 от 25.10.2004г. на нотариус Б.Н.покупко-продажба – „С.А.Г.“ ООД,
доколкото дружеството не е страна по относително недействителна спрямо
сънаследниците сделка. Следователно по отношение на въззивното дружество би
намерила приложение нормата на чл. 70 от ЗС, доколкото същото е придобило вещта
на правно основание – договор за покупко-продажба, годно да го направи
собственик, в предвидената от закона форма, без да знае, че праводателят му не
е собственик, доколкото към датата на сключване на сделката – 25.10.2004г. в
действителност не е било вписано в Службата по вписвания саморъчното завещание,
с което ищцата се легитимира като наследник на част от процесния имот. В този
смисъл е и решение № 178/09.07.2014г. по гр.д.№ 7749/2013г. на ВКС, І г.о, в
което се приема, че в хипотезата, при която позоваващия се на придобивна
давност е добросъвестен владелец, а неговият праводател е владелец по договор,
който е относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН, какъвто и
разглеждания случай, спрямо лицето позоваващо се на относителна недействителност,
е налице разнородно владение на двамата владелци – владението на позоваващ се
придобивна давност е добросъвестно, а владението на неговия праводател –
приобретател по относително недействителна сделка е недобросъвестно по аргумент
за противното от чл. 70, ал. 1 от ЗС.
С оглед изложеното,
настоящият състав намира, че за да се приеме, че спорният имот е придобит от „С.А.Г.“
ООД на основание придобивна давност, е
достатъчно дружеството да е владяло имота в продължение по аргумент от чл. 79,
ал. 2 от ЗС на 5 години. Това условие безспорно е налице, доколкото от датата
на сключване на договора за покупко-продажба на процесния поземлен имот между
дружеството и неговите праводатели – 25.10.2004г. до датата на исковата молба –
23.06.2014г. са изтекли повече от 5 години, през които въззивникът е владял
имота.
Хипотезата на чл. 79,
ал. 1 от ЗС би била налице само ако от датата, на която дружеството е започнало
да владее имота, не бяха изминали 5
години. Тогава би намерила приложение нормата на чл. 82 от ЗС за присъединяване
към добросъвестното владение на „С.А.Г.“ ООД на владението на неговите
праводатели, които безспорно са недобросъвестни владелци и следователно би се
достигнало до присъединяване на разнородно владение. В този случай за
настъпване на правните последици на придобивната давност биха били необходимо
общо десет годишна давност.
Ето защо, въззивният
съдебен състав счита, че „С.А.Г.“ ООД е придобило по давност имот с
иднетификатор 55419.6701.3170 (със стар идентификатор 55419.6701.387 и номер по
стар план 021013), находящ се в с.П., местността „Булин мост“. Следователно
процесният имот не може да бъде предмет на делба между наследниците наН.Д. Р.,
поради което по отношение на него искът за делба следва да бъде отхвърлен.
Поради несъвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на собствеността върху процесния имот и по
отношение действителността на сделката, обективирана в нотариален акт № 16, том
ІІ, рег.№ 4238, дело № 175, от 5.10.2004г., въззивната жалба следва да уважена,
а решението на Софийски районен съд в тази част отменено.
Доколкото искът по чл. 76 от ЗН е неоснователен единствено по отношение на
„С.А.Г.“ ООД, следва решението на първоинстанционният съд да бъде отменено и в
частта, в която дружеството е осъдено на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да
заплати на Г.А. П. сума в размер на 91 лева.
Решението следва да бъде потвърдено, в частта в който е обявена за
относително недействителна на основание чл. 76 от ЗН сделката, обективирана в
нотариален акт № 175, том І, рег. № 3582, дело № 139 от 26.08.2004г.
По разноските:
Предвид изхода
на спора по чл. 76 от ЗН, „С.А.Г.“ ООД също има право на разноски, сторени пред
Софийски районен съд, но по делото не са представени доказателства за
заплащането на такива, въпреки направеното искане за присъждане на разноски,
обективирано в отговора на исковата молба, депозиран от дружеството.
С оглед изхода
на спора, право на разноски за въззивната инстанция има въззивника на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. с чл. 273 от ГПК, но от страна на процесуалният му
представител в съдебно заседание е релевирно искане за присъждането на разноски
само в размер на заплатената държавна такса, поради което разноски за
адвокатско възнаграждение и заплатен депозит за особен представител не следва
да се присъждат. Предвид това, настоящият състав намира, че въззиваемата следва
да бъде осъдено да заплати на „С.А.Г.“ ООД сума в размер на 40 лева – разноски
за държавна такса във въззивното производство.
С правилата на
чл. 280 от ГПК настоящият съдебен акт подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 18709 от 27.01.2017г., постановено по гр. дело № 33970/2014г. по описа на
СРС, 70-ти състав, в частта, в която е обявена
за относително недействителен на основание чл. 76 от ЗН по отношение на Г.А.
П. договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт за продажба на незастроен
поземлен имот № 16, том ІІ, рег. № 4238, дела № 175 ат 25.10.2004г. на нотариус
Б.Н.– нотариус № 142 в регистъра на НК, с район – СРС, с който имот – нива,
находящ се в землището на с.П., местността „Булин мост“ с площ от 3000 кв.м.,
представляваща имот № 021013 по карта на землището на с.П., при граници от
североизток – ПИ 21015 на наследниците на С. В.Д., югоизток – ПИ 21012 на
наследниците на В.Б.П., югозапад – ПИ21014 на наследниците на С.Г.Н.,
северозапад – ПИ 000030, полски път на община П., е бил прехвърлен от Д.И.Т., Г.Н.Т.,
А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И. Р.-Т., Я.И.Д. и М.Г.Д. на „С.А.Г.“ ООД, и в
частта, в която е допусната делба на поземлен имот с идентификатор
55419.6701.3170 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-24 от 02.03.2012г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение със заповед КД-14-22-1015 от 28.09.2012г. на началник на СГКК - София,
с адрес с. П., местн. „Булин мост“, с площ от 2 928 кв.м., с трайно
предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – нива,
стар идентификатор – 55419.6701.387, номер по предходен план – 021013-част,
квартал 22, съседи: 55419.6701.109, 55419.6701.3221, 55419.6701.365,
55419.6701.3168, 55419.6701.3167, 55419.6701.3169, между Г. А. П.В.М.Р., М.С.Д., Б.С.К., С.В.Б. и В.Б.В.,
както и в частта, в която „С.А.Г.“ ООД е осъдено да заплати на Г.А. П. на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сума в размер на 91 лева – разноски по делото,
сторени пред СРС, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.А. П.с ЕГН **********,
с адрес в гр. София, кв. „П.“, ул. „*****, иск за признаване за установено по
реда на чл. 76 от ЗН по отношение на Г.А. П. за относително недействителен
договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт за продажба на
незастроен поземлен имот № 16, том ІІ, рег. № 4238, дела № 175 ат 25.10.2004г.
на нотариус Б.Н.– нотариус № 142 в регистъра на НК, с район – СРС, с който имот
– нива, находящ се в землището на с.П., местността „Булин мост“ с площ от 3000
кв.м., представляваща имот № 021013 по карта на землището на сVП., при граници
от североизток – ПИ 21015 на наследниците на С. В.Д., югоизток – ПИ 21012 на
наследниците на В.Б.П., югозапад – ПИ21014 на наследниците на С.Г.Н.,
северозапад – ПИ 000030, полски път на община П., е бил прехвърлен от Д.И.Т., Г.Н.Т.,
А.Р.Т., Ю.К.Т., К.И.Т., Е.И. Р.-Т., Я.И.Д. и М.Г.Д. на „С.А.Г.“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на поземлен имот с
идентификатор 55419.6701.3170 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-24 от 02.03.2012г. на Изпълнителния директор на
АГКК, последно изменение със заповед КД-14-22-1015 от 28.09.2012г. на началник
на СГКК - София, с адрес с. П., местн. Булин мост, с площ от 2 928 кв.м., с
трайно предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване –
нива, стар идентификатор – 55419.6701.387, номер по предходен план –
021013-част, квартал 22, съседи: 55419.6701.109, 55419.6701.3221, 55419.6701.365,
55419.6701.3168, 55419.6701.3167, 55419.6701.3169, предявен по реда на чл.34 ЗС
от Г.А. П.с ЕГН **********,
с адрес в гр. София, кв. „П.“, ул. „***** срещу В.М.Р., с ЕГН **********, с постоянен
адрес ***, „С.А.Г.“ ООД, с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление ***1, Д.И.Т.,
с ЕГН ********** и Г. Н. Т., с ЕГН **********, и двамата с адрес с в гр. София,
ж.к „*****ет. 6ап. 31, А.Р., Т., с ЕГН ********** и Ю.К.Т., с ЕГН ********** и
двамата с адрес *** /Е.М./, бл.**, ет. 1, ап. 19, К.И.Т.,с ЕГН ********** и Е.И.
Р.-Т., с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, Я.И.Д. с ЕГН ********** и М.Г.Д.,
с ЕГН ********** и двамата с адрес ***, В.Б.В., с ЕГН **********, с адрес в
гр.София, с.П., ул. „****, С.В.Б., с ЕГН
**********, с адрес ***, Б.С.К., с ЕГН **********, с адрес *** и М.С.Д., с ЕГН **********,
с адрес *** трета част, бл. 37А, вх.Б, ет. 7, ап. 43.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 18709 от 27.01.2017г., постановено по гр. дело № 33970/2014г. по описа на
СРС, 70-ти състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА от Г.А. П.с ЕГН **********, с адрес в гр.
София, кв. „П.“, ул. „*****, да заплати на „С.А.Г.“ ООД, с ЕИК*****, със
седалище и адрес на управление ***1, на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл.
273 от ГПК сума в размер на 40 лева
– разноски, сторени пред въззивната инстанция.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по
правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.