№ 1638
гр. Варна, 04.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно
гражданско дело № 20213100501629 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:54 часа се явиха:
Въззивникът „ТРАВЪЛЪР“ ЕООД , редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв. Н.Ж., редовно упълномощен и приет от съда
от първата инстанция.
Въззивникът В. ИВ. М., редовно призован, представлява се от адв.
Т.Ч. - Адвокатска колегия Добрич, редовно упълномощен и приет от съда от
първата инстанция.
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ч.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
1
разпоредително заседание Определение № 2342 от 05.07.2021 година.
Производството е образувано по въззивна жалба вх. №
279821/23.03.2021г., подадена от В. ИВ. М., ЕГН **********, с адрес ****,
срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по гр.д. № 7261/2020г. на
ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивника срещу „Травълър“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Св.Св. Кирил и Методий“, № 45, вх. Б, ап. 4,
иск за сумата от 354.00 лева, платена като първа вноска от 200 щ.д. и за
разликата над 749 щ.д. до предявения размер от 949 щ.д. В жалбата се
поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано.
Сочи се, че отказ от договора не е правен и отказът е различно понятие от
прекратяването му поради форсмажор, и по делото не е установено да е
извършван отказ/оттегляне на поръчката. Счита се, че ответникът не е доказал
дължимост на разноски и възнаграждение съответно на извършената работа,
не е навел твърдения какъв е обемът на свършената работа. Поддържа се, че
пропускът на насрещната страна да се позове на чл.288, ал.2 ЗЗД, не може да
бъде саниран. Сочи се, че в договора липсва пояснение какво е дължимото
възнаграждение при частично изпълнение. Въпреки това, се счита, че
довереникът може да се ползва от правата по чл.288, ал.2 ЗЗД, но само ако е
успял да докаже частта от свършената работа. В евентуалност, се моли да се
приеме, че договорът е специфичен договор за услуга, за който се прилагат
правилата на договора за изработка, при който рискът е за изпълнителя и в
този случай той няма право на възнаграждение. Моли се за отмяна на
решението в обжалваната част и присъждане на сторените по делото
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Травълър“ ЕООД, с който се изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Излага се, че в договора е посочено изрично какви суми се
възстановяват при 1 прекратяването му и при какви условия. Сочи се, че
ищецът се е съгласил, че „Травълър“ ЕООД няма да носи риск от
непреодолима сила, поради което рискът е за ищеца. Настоява се, че
„Травълър“ ЕООД е извършило всички дължими от него действия и правилно
съдът е преценил, че има право да задържи една обща сума от 400 щ.д.
Претендират се и разноски.
2
Постъпила е и въззивна жалба вх. №282936/12.04.2021г. от „Травълър“
ЕООД, ЕИК ********* срещу решение №260883/12.03.2021г., постановено по
гр.д. № 7261/2020г. на ВРС, 34 съдебен състав, в частта, с която е осъдено
дружеството да заплати сумите, платени по прекратен договор от 06.12.2019г.
по повод участие на ищеца В. ИВ. М. в програма Work and Travel USA, а
именно: 749 щ.д., платени като втора вноска и 400.00 лева, платена като
депозит за самолетен билет, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от датата на подаването на исковата молба – 30.06.2020г. до окончателното
плащане. В жалбата се поддържа, че съдът не е взел под внимание, че между
страните не е налице търговска сделка и чл.306 ТЗ е неприложим. Оспорва се
като неправилен изводът на съда, че липсата на насрочване на дата за
интервю за виза към 29.05.2020г. и неяснотата за ищеца колко време ще
продължи това положение, представлява обективна невъзможност за
изпълнение. Поддържа се, че към същата дата дружеството е изпълнило
всичките си задължения по договора, а до срока на договора – 25.09.2020г.
участникът e имал право да замине за САЩ, а възможността му за престой
там, е била до 25.10.2020г. Счита се, че отправеното още на 29.05.2020г.
изявление за прекратяване, е субективно решение на ищеца. Сочи се, че
първоинстанционният съд не е обсъдил, че на 23.06.2020г., след като се е
запознал със заповедта на президента на САЩ относно временно спиране на
визи, управителят на „Травълър“ ЕООД е изпратил съобщение до заявилите
участие в програмата, разяснявайки невъзможността за насрочване на
интервю и е посочил възможността договорът да бъде прекратен чрез
директни преговори, като сумите съгласно договора, са подлежали на
възстановяване през м. август – септември 2020г., но ищецът не е отговорил
на писмото и е завел делото. Поддържа се, че това негово поведение е
недобросъвестно, а искът предявен преди изтичане на сроковете по договора.
Сочи се и че ищецът се е съгласил с условията на програмата, според които
рискът от непреодолима сила, се носи от участника в програмата. Моли се за
отмяна на решението в обжалваната част, отхвърляне на иска и присъждане
на разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивна жалба от В.
ИВ. М., в който се оспорва въззивната жалба на „Травълър“ ЕООД. Поддържа
се, че сделката е търговска, тъй като едната страна по нея е търговец и
3
липсват пречки за прилагане на нормите, свързани с непреодолима сила.
Счита се, че преустановяването на визовите интервюта поради Ковид – 19 е
обективна пречка за изпълнението на договора. Сочи се, че не отговаря на
обективната истина изявлението, че въззивникът е изпълнил всички свои
задължения по договора към 29.05.2020г. Излага се, че решението на
Американското посолство в София за преустановяване на визовите
интервюта на практика представлява забрана на американската
администрация без значение, че не е издадена изрична заповед. Сочи се, че
ищецът не е бил длъжен да отговаря на получения имейл и да се явява в
офиса на дружеството за двустранна среща, като между управителя на
дружеството и адвоката на ищеца е имало разговори, които не са довели до
споразумение. Излага се, че сроковете по договора биха били относими, ако
договорът не е бил прекратен. Поддържа се, че решението в обжалваната от
„Травълър“ ЕООД част, е правилно и се моли за потвърждаването му в тази
част и се претендират разноски.
АДВ. Ж.: Поддържам въззивната жалба така, както сме я предявили.
Поддържам отговора на въззивната жалба на ответната страна. Нямаме
искания.
АДВ. Ч.: Поддържам въззивната жалба и депозирания отговор. Нямаме
други искания.
Страните представят списъци по чл. 80 ГПК.
АДВ. Ч.: Възразявам за прекомерност.
АДВ. Ж.: Не възразявам за прекомерност.
С оглед изчерпване исканията на страните СЪДЪТ счита делото за
изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. Ж.: Моля да уважите предявената от моя доверител „Травълър“ ЕООД
въззивна жалба на основанията, които са подробно изложени. Няма да
маркирам нищо по въззивната жалба, тъй като е много подробно изложено
4
всичко в нея. Моля да ни присъдите направените разноски, съобразно
списъка, който е представен и за двете инстанции.
АДВ. Ч.: Моля да отмените обжалваното решение в частта, в която са
отхвърлени предявените от нас искове. Считаме, че то е неправилно, като
аргументите ни са следните:
На първо място първоинстанционният съд неправилно е приел, че на
ответното дружество се дължи възнаграждение в размер на 400 щатски
долара, като основание за този извод на съда е разпоредбата на т. 15 б от
сключения между страните договор. Като тази норма касае хипотезата на
отказ от програмата, като се оказва, че програмата след подписване на
работна оферта или след като са издадени документи за виза DS-2019 се
дължат 400 щатски долара. Тук бих искал да подчертая, че е допуснато едно
смесване на два фактически състава, а именно на отказа от договор, което
представлява прекратяване на договора по субективна причина и
прекратяването на договор с изрично писмено изявление, което се дължи на
форсмажорни обстоятелства или на обективна причина. За нас става неясно,
защо съдът първоначално е приел, че е налице форсмажорно обстоятелство, а
именно свързаните с Ковид 19 визови ограничения и преустановяването на
интервюта за виза за съответната година, и в същото време е отбелязал, че тук
става въпрос за обективна невъзможност, и се е позовал на норма, която касае
отказ. Както казах, това е субективно прекратяване на договора. Тук искам да
подчертая, че защитата на ответната страна бе концентрирана по тази линия
свързана с отказа. Те претендираха обезщетение, но не и възнаграждение.
Смятам, че са могли да претендират възнаграждение, не са го направили. Те
са претендирали обезщетение. С това по никакъв начин не са доказали какъв е
на първо място обемът на задълженията, които са изпълнени и на второ място
- как този обем рефлектира върху дължащото ни се възнаграждение, какви са
и разноските, които са направили. Т.е. те не са се ползвали от чл. 288, ал.2 от
ЗЗД и по никакъв начин не са защитили от една страна хипотезата за отказ, от
друга страна обратната, която е за възнаграждение. Считам, че поради тази
причина въззивната жалба е основателна, като молим да отмените съдебното
решение, в което са отхвърлени исковете и в същото време са оспорени на
5
посочените от нас 7 точки в отговора на въззивната им жалба основания.
Моля да ни присъдите и сторените по делото разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключени и
обяви, че ще постанови решението си в законния едномесечен срок.
Разглежданото дело приключи в 14,01 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6