№ 60
гр. Шумен , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет и
шести юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Теодора Енч. Димитрова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20213600500306 по описа за 2021 година
Производство по чл. 437, ал. 1, във вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с вх. № 18822/02.07.2021 г. депозирана
от „ПРОМИШЛЕНО И ХИБРИДНО ЖИВОТНОВЪДСТВО БРАДЪРС КОМЕРС“ ЕАД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, кв. ., представлявано от
Б.Т.К., Р.Ш.К. и М.К., чрез пълномощника си АД „Б. и партньори“, представлявано от адв.
Д.Б. от САК и адв. И.И. от ШАК против постановление от 21.06.2021г. на ЧСИ Д. З. с рег.
№ *, с район на действие ОС – Шумен, с което е отказано прекратяването на производството
по ИД № 2016*04001048 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № *. В жалбата се твърди, че
постановлението е неправилно и необосновано, поради което се иска от съда да го отмени,
както и направеният с него отказ, като вместо него съдът да постанови решение, с което да
задължи ЧСИ да прекрати посоченото изпълнително дело. Жалбоподателят излага, че в
постановлението липсват мотиви на съдебния изпълнител за направеният отказ, а били
изложени само доводите на НАП, както и становището на Държавен фонд "Земеделие", че
валидирал и потвърждавал всички направени до момента искания от НАП, в качеството и на
процесуален субституент. Твърди, че делото в противоречие на закона е образувано от
ненадлежна страна, с взискател НАП, която не фигурирала като кредитор в издаденият
изпълнителен лист, същата не е заинтересована страна и и не притежавала надлежна
легитимация на страна, в изпълнителното производство пред ЧСИ за вземанията на
Държавен фонд "Земеделие", по издаденият изпълнителен лист съгласно чл. 6 и чл. 426 от
ГПК. Също така НАП нямала и качеството на процесуален субституент, тъй като не
съществувала изрична правна норма, която да я овластява с това право, съгласно
1
императивното изискване на чл. 26, ал. 2 от ГПК. Сочи, че НАП е законовоопределеният
компетентен орган да събира частните държавни вземания, възникнали въз основа на
договор между длъжника и Държавен фонд "Земеделие" и само на НАП законът е възложил
правомощието да събира този вид частни държавни вземания, без да има предвидена
възможност да делегира на съдебен изпълнител това свое право, явяващо се същевременно и
нейно задължение. Това, че редът за събиране е общият – този по ГПК, не дерогирало
задължението на НАП да извърши възложените и от закона изпълнителни действия по
събиране на вземанията, следователно НАП е трябвало сама да проведе изпълнително
производство срещу длъжника по изпълнителния лист. ЧСИ можел да събира държавни
вземания, само в изрично предвидени в закона случаи, сред които не попадал настоящият.
Счита, че делото е образувано по нередовна молба - с взискател НАП, като ЧСИ не е
изпълнил задължението си да се убеди и събере доказателства, дали лицето което го е
сезирало, притежава качеството на взискател. В случая образуваното ИД № 2016*04001048
по възлагане от НАП се явявало незаконосъобразно и следвало да бъде прекратено поради
изначална липса на материално и процесуално правни предпоставки за образуване и водене
от ЧСИ Д. З..
С жалбата е направено и искане на осн. чл. 438 от ГПК, съдът да спре изпълнението
по изпълнителното дело до произнасянето с окончателен съдебен акт по настоящата жалба.
Ответникът по жалбата – НАП, взискател по изпълнението е депозирала възражение,
в което излага подробни доводи и съображения за нейната неоснователност. Твърди, че
НАП е страна в изпълнителното производство, в качеството си на взискател по силата на
законовите разпоредби, които и дават правомощия да събира по принудителен ред частни
държавни вземания, а не като носител на самото вземане. В случая действала като
процесуален субституент при условията на процесуална суброгация, като на НАП са и
делегирани от закона правомощия да събере вземането – чл. 163, ал. 3 от ДОПК. Моли съда
да отхвърли жалбата, като неоснователна и недоказана, както и да остави без уважение
искането за спиране на изпълнителното производство.
Становище по жалбата е депозирал и ДФЗ, в което излага, че така образуваното
изпълнително производство е законосъобразно образувано и водено от ЧСИ. Съгласно чл. 3,
ал. 7 от ЗНАП, НАП събира частните държавни вземания, присъдени в полза на Държавен
фонд "Земеделие", за които има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП.
Изпълнителният лист удостоверявал правото на принудително изпълнение и задължавал
изпълнителния орган да пристъпи към такова, като в случая изпълнителното производство е
образувано в съответствие с нормата на чл. 426, ал. 1 от ГПК – въз основа на представен
изпълнителен лист, поради което ЧСИ е бил длъжен да проведе исканото принудително
изпълнение. Независимо, че изпълнителният лист бил издаден в полза на Държавен фонд
"Земеделие", събирането му по силата на цитираните законови разпоредби се извършва от
НАП. Носител на материалното право е Фонда, а Агенцията действала като процесуален
субституент при условията на процесуална суброгация в изпълнителния процес. Също така
2
НАП не е делегирала своите правомощия на друг орган, а на осн. чл. 2, ал. 1 от ЗЧСИ е
възложила принудителното изпълнение на частно вземане на Държавен фонд "Земеделие",
поради което намира за неоснователно твърдението, че НАП следвало сама да образува и
събере вземането на фонда по представеният изпълнителен лист от 16.06.2009г. Независимо
от това, прави изрично изявление, че изцяло потвърждава действията на ЧСИ д. З.,
извършени от нея, по искане на НАП, в качеството и на процесуален субституент по ИД №
2016*04001048 от образуването му до настоящия момент, както и последващите такива, и
моли съда да отхвърли жалбата, както и направеното с нея искане за спиране на
изпълнението.
Съдебният изпълнител, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, е депозирал становище, в
което е изложил подробни мотиви относно обжалваното действие, като счита жалбата за
напълно неоснователна. Твърди, че в чл. 433 от ГПК не е предвидена хипотеза
производството по делото да се прекрати, поради образуването му от ненадлежна страна,
поради което и с обжалваното постановление е отказала да прекрати същото. За
неоснователно намира и направеното искане за спиране на производството.
Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна с жалбата и материалите по
делото, установи следното:
Пред ЧСИ Даниела З. по молба от НАП от 19.09.2016г. с правно основание чл. 426
от ГПК е образувано изп. дело № 2016*04001048 с взискател НАП по силата на чл. 162, ал.
4 във вр. чл. 2 от ДОПК и чл. 3, ал. 7, т. 5 от ЗНАП и длъжник „ПРОМИШЛЕНО И
ХИБРИДНО ЖИВОТНОВЪДСТВО БРАДЪРС КОМЕРС“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, с предмет парично вземане, въз основа на
издаден изпълнителен лист от 16.06.2009г. по гр. д. № 28065/2009г. по описа на РС – София,
издаден в полза на Държавен фонд "Земеделие". До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение, редовно връчена му на 21.09.2016г. В хода на принудителното
изпълнение на 15.06.2021г. длъжникът, чрез процесуалният си представител АД „Б. и
партньори“, представлявано от адв. Д.Б. от САК и адв. И.И. от ШАК е депозирал искане за
прекратяване на изпълнителното дело. Основният аргумент в отправеното искане, е че
производството по делото е образувано от ненадлежна страна, тъй като НАП, като взискател
не притежавала надлежна легитимация на страна в изпълнителното производство пред ЧСИ
за вземанията на Държавен фонд "Земеделие", по издаденият изпълнителен лист. С
постановление от 21.06.2021г. ЧСИ Д. З. е отказала да прекрати производството по
изпълнителното дело, което постановление е и предмет на обжалване в настоящото
производство.
Предвид така изнесените факти и обстоятелства, съдът намира, че частната жалба е
подадена в срок, от надлежно легитимирано лице – длъжник в изпълнителното
производство, срещу акт подлежащ на обжалване по см. на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (отказ
на съдебния изпълнител да прекрати принудителното изпълнение) поради което същата е
3
процесуално допустима и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество, съдът
я намира за неоснователна, поради следните съображения:
В чл. 433, ал. 1, от т. 1 до т. 8 от ГПК, изчерпателно са посочени при кои случаи
съдебния изпълнител може да прекрати производството по изпълнителното дело, като в
настоящият случай, не е налице нито една от посочените хипотези на сочената разпоредба.
Действията на съдебния изпълнител свързани с образуване на изпълнителното производство
по представен изпълнителен лист, не представляват същински изпълнителни действия и не
подлежат на съдебен контрол, нито в чл. 433 от ГПК са предвидени, като основание за
прекратяване на производството, поради което и правилно съдебният изпълнител е
постановил отказ да прекрати производството на посоченото от длъжника основание, че
делото е образувано от ненадлежна страна.
Независимо от горното, следва да се отбележи, че изпълнителното производство е
образувано от надлежна страна имаща качеството – взискател. Процесното вземане, за което
е издаден изпълнителен лист, е такова по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП присъдено в полза на
Държавен фонд "Земеделие" и същото е частно държавно вземане по см. на чл. 162, ал. 4 от
ДОПК и относно начина и реда на събирането на конкретните частни държавни вземания е
налице непротиворечива съдебна практика. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП,
за вземанията си от физическите и юридическите лица, както и за недължимо платени и
надплатени суми по схеми и мерки за подпомагане, фондът може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на извлечение от
счетоводните си книги, като вземанията се събират от НАП. Съгласно чл. чл. 3, ал. 1, т. 9 от
ЗНАП в компетентността на НАП е да установява и събира определени със закон частни
държавни взимания, а в ал. 7, т. 5 на същия член, изрично е посочено, че Агенцията събира
частните държавни вземания на Държавен фонд "Земеделие", за които има издаден
изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, какъвто именно е и настоящият случай,
тъй като изпълнителният лист въз основа на който е образувано процесното изпълнително
дело е издаден по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП. Вземанията се събират по реда на ГПК на
основание чл. 163, ал. 2 от ДОПК, като молбите за извършване на изпълнителни действия се
подават от НАП или в случая е налице отклонение от принципа, че взискател в
изпълнителния процес е лицето, което изпълнителния лист сочи като кредитор. В
процесното изпълнително производство кредитор по изпълнителният лист е Държавен фонд
"Земеделие", но по силата на закона НАП събира вземането, поради което положението и е
такова на процесуален субституент (тя е заместила като взискател Фонда в изпълнителното
производство). Това е така, тъй като при условиата на процесуална суброгация, на нея са и
делегирани от закона правомощията да събере вземането на Държавен фонд "Земеделие",
като в изпълнителното производство тя не претендира собствени права, а действа като
оправомощено от закона лице да събира частни държавни вземания по изпълнителни листи
издадени на осн. чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, което обуславя и правната и легитимация да води
изпълнителното производство.
4
Предвид изложеното, следва да се приеме, че ЧСИ З. е постановила правилен отказ от
прекратяване на производството по изпълнителното дело и обжалваното постановление
следва да се потвърди, а жалбата срещу него, като неоснователна, да се остави без
уважение.
С оглед настоящото окончателно произнасяне на съда и неоснователността на
жалбата, искането за спиране на изпълнителните действия при условията на чл. 438 от ГПК,
като обезпечителна мярка до приключване на производството по жалбата се явява
неоснователно и също следва да се остави без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 21.06.2021г. на ЧСИ Д. З. с рег. № *, с
район на действие ОС – Шумен, с което е отказано прекратяването на производството по ИД
№ 2016*04001048 по описа на ЧСИ Д. З. с рег. № *.
ОСТАВЯ без уважение искането за спиране на изпълнителните действия при
условията на чл. 438 от ГПК.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Препис от решението да се изпрати на ЧСИ Даниела З. с рег. № *, с район на
действие ОС - Шумен, по горепосоченото изпълнително дело.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5