Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.06.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на тридесети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 16329 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран със субективно съединени искове с правно основание чл. 92
от ЗЗД и предявени чл. 135 ЗЗД.
Ищецът Г.П.С. твърди, че бил кредитор на ответника „Б.“ ЕООД /в ликвидация/
за изискуемо парично вземане в размер на сумата от 20 084, 42 лева,
равностойност на сумата от 10296 евро, представляваща
договорна неустойка за забава в изпълнението на задължение за построяване на
сграда и въвеждането й в експоатация, изчислена за период на забава от
08.02.2011г. до предявяването на иска на 18.08.2014г. Задължението за заплащане
на неустойка произтичало от клаузите на чл. 24 вр. с чл. 4 и чл. 13 от сключения
Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти и договор за изработка в строителството от 08.02.2008г., с който „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ поело
задължението да построи в срок и да въведе в експлоатация описаната в договора
сграда „Каса Гранде-2“ в гр. София, както и да прехвърли възмездно на ищеца
собствеността върху завършените обособени обекти - апартамент № 307 и
апартамент № 308 в процесната сграда, която следвало да бъде построена в УПИ
ІІ-1506, кв. 47, по плана на гр. София, местност „Студентски град“. Ищецът
изпълнил надлежно задълженията си, заплащайки уговорената продажна цена, но
ответникът изпаднал в забава, по отношение на собственото си задължение, поето
в чл. 4 от съдържанието на предварителния договор – да осигури завършване на сградата и издаване
на Констативен протокол за установяване годността на строежа / акт образец 15/ -
в срок до 30 месеца, считано от датата на издаването на Протокол за строителна
линия и ниво за сградата. Тъй като Протоколът за определяне на строителна линия
и ниво бил издаден на 07.05.2008г. то крайният срок изтекъл на 07.11.2010г., а
Констативният протокол за приемане на годността на строителството бил издаден
на 15.11.2013г. т.е. ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ изпаднал в забава и за
него възникнало задължението да заплати на ищеца договорна неустойка в
размерите, предвидени от клаузата на чл. 24 от процесния договор т.е. сумата от
10269 евро, изчислена за периода от 08.02.2011г. до предявяването на иска на
18.08.2014г. Отделно от това, ответникът изпаднал в забава да изпълни и
задължението си да осигури въвеждането на сградата в експлоатация с разрешение
за ползване, в в срок – определяем по посочения в чл. 13 от договора способ. Чрез
нотариална покана № 79, том І, рег. № 1651/23.06.2014г. на нотариус А.Г.,
ищецът предоставил на ответника на ответника „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ двадесет
дневен срок за изпълнение на това задължение, но до изтичането на срока – на
06.08.2014г. това задължение също не било изпълнено и ответникът изпаднал в
забава. След справка в имотния регистър, ищецът установил, че ответникът „Б.“
ЕООД /в ликвидация/ осъществява активно сделки за имуществено разпореждане,
които водели до намаляване на имуществените активи, от които ищецът се домогвал
да удовлетвори вземанията си за неустойка. Споменатите сделки били сключвани между
първия и втория ответник – „О.И.“ ООД, но със знанието на последния и
намерението за увреждане на имуществените интереси на ищеца Г.П.С., в
качеството му на кредитор за пърично вземане на“Б.“ ЕООД /в ликвидация/.
Индиция за знанието и намерението на двамата ответници да увредят интересите на
ищеца, в качеството на кредитор, бл факта, че по време на сключването на
сделките – физическото лице И. И.Т.бил едноличен собственик на капитала и на
двете друежества едновременно. Такава сделка бил също сключения на 27.12.2012г.
и обективиран в Нотариален акт № 187,
том І, рег. № 4762, дело № 167/27.12.2012г. на нотариус В.К., Договор за
покупко- продажба на недвижим имот, представляващ Ателие № 415, с
местонахождение на четвъртия етаж от вход Б на жилищната сграда, построена в
поземлен имот № 1506, с площ от 2 616 кв.м., за който е отреден УПИ-ІІ-1506 от
кв. 47 по плана на м. „Студентски град”, на гр. София. При изложените
фактически твърдения, след допуснатото уточнение на претенциите/ молба с вх. №
147429/09.12.2014г. и 16861/06.02.2018г. ищецът претендира да бъде осъден на
основание чл. 92 от ЗЗД - ответника „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ да му заплати
сумата от 20084, 42 лева, изразяваща левовата равностойност на 10 269
евро, която представлява предвидена в чл. 4 от Предварителен договор от 08.02.2008г. договорна неустойка за забава в
изпълнението на задължението за изграждане на сградата, изчислена за периода от
08.11.2011г. до предявяването на иска - 18.08.2014г., заедно със законната
лихва върху тази сума, считяно от предявяването на иска до деня на
окончателното плащане на задължението, както и да бъде прогласена на основание
чл. 135 от ЗЗД относителната недействителност спрямо ищеца, на сключения между ответниците
„Б.“ ЕООД /в ликвидация/ и „О.и.“ ЕООД, Договор за покупко- продажба на
недвижим имот от 27.12.2012г. обективиран в Нотариален акт № 187, том І, рег. №
4762, дело № 167/27.12.2012г. на нотариус В.К., относно Ателие № 415, с местонахождение
на четвъртия етаж от вход Б на жилищната сграда, построена в поземлен имот №
1506, с площ от 2 616 кв.м., за който е отреден УПИ-ІІ-1506 от кв. 47 по плана
на м. „Студентски град”, на гр. София. С оглед очаквания благоприятен изход от
съдебния процес, ищецът претендира за осъждане на ответниците да му заплатят и
направените съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника „Б.“ ЕООД /в ликвидация/. В
отговора на исковата молба, този ответник изрично признава твърденията на ищеца,
че е бил сключен процесният предварителен договор от 08.02.2008г., както и
твърденията, че ищецът е изпълнил надлежно задължението си, заплащайки
уговорената продажна цена в размер на сумата от 51 345 евро. При това
обаче, ответникът поддържа становище, че споменатият Предварителен договор от 08.02.2008г. имал сложна правна природа и
включвал в съдържанието си два отделни договора, единият от които имал
естеството на договор за изработка и включената в договора неустойчна клауза
следвало да бъде възприемана в контекста на задължението за построяване на
сграда. В клаузата на чл. 13 от същия договор, „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ се
задължило да осигури в въвеждането на сградата в екстплоатация, и това
задължение било свързано с главния интерес на кредитора – купувач на
договорените недвижими имоти. Доколкото издаването на Констативен протокол за
установяване годността на строителството /акт образец 15/ било само един етап
от процедурата по въвеждане на сградата в експлоатация /акт образец 16/, а
крайният акт за завършване на строителните обекти бил въвеждането на сградата в
експлоатация, за което обаче в договора не бил изрично предвиден краен срок –
според ответника не могло да се приеме тезата на ищеца, че той е изпаднал в
забава и че дължи заплащането на неустойка. Ако не бъде възприето това
становище, ответникът поддържа тезата за наличие на обстоятелства, изключващи
неговата отговорност – непреодолима сила, което ме могла да бъде вменена в
негова отговорност. На 31.07.2007г. били внесени идейни проекти, предвиждащи
изменение в архитектурата на сградата, които подлежали на одобрение и
съгласуване от трето лице- „Чез Р.Б.“ АД. Едва на 15.08.2008г. „Б.“ ЕООД /в
ликвидация/ получило писмени предписания за изграждането на нов троен
електрически трафопост, а на 19.05.2009г. тези предписания били изменени,
поради което съгласувателната процедура се забавила и било наложително
извършването на значителни промени във вече проектираната електрическа
инсталация на сградата и дори частично преместване на елекроизмервателните
уреди. Предизвиканите от становището на „Чез Р.Б.“ АД промени, по чл. 154 от ЗУТ, били задължителни и следвало да бъдат приведени в изпълнение от строителя
на сградата, тъй като били предпоставка за въвеждането й в експлоатация. Именно
действията на третото лице, а не недобросъвестността на ответника, като
строител на сградата, предизвикали забавянето. При това ответникът оспорва и
предявения срещу него и другия ответник иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД,
като поддържа тезата за неоснователност на иска. Отрича твърдението на ищеца,
че последният бил кредитор относно процесното задължение за заплащане на
неустойка и моли за отхвърляне на иска. Независимо от изложеното сочи, че той
притежавал и друго имущество, което потенциално би удовлетворило интересите на
своите кредитори, поради което правните последици на атакуваната правна сделка,
обективирана в Нотариален акт № 187, том І, рег. № 4762, дело №
167/27.12.2012г. на нотариус В.К., не биха могли да засегнат имуществените
интереси на ищеца. По всички изложени съоражения, ответникът моли за отхвърляне
на исковете и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати направените
съдебни разноски.
Исковата претенция е оспорена от ответника „О.и.“ ЕООД. В отговора на
исковата молба, този ответник изрично оспорва и предявения срещу него и другия
ответник иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, като поддържа тезата за
неоснователност на иска. Отрича твърдението на ищеца, че последният бил
кредитор на ответника „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ относно процесното задължение за
заплащане на неустойка и моли за отхвърляне на иска. Независимо от изложеното
сочи, че вече споменатия ответник „Б.“
ЕООД /в ликвидация/ притежавал и друго имущество, което потенциално би
удовлетворило интересите на своите кредитори, поради което правните последици
на атакуваната правна сделка, обективирана в Нотариален акт № 187, том І, рег.
№ 4762, дело № 167/27.12.2012г. на нотариус В.К., не биха могли да засегнат
имуществените интереси на ищеца. По всички изложени съоражения, ответникът моли
за отхвърляне на исковете и претендира за осъждане на ищеца, да му заплати
направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните,
взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят относно сключването и съдържанието на Предварителен
договор за покупко- продажба на недвижими имоти и договор за изработка в
строителството от 08.02.2008г. Договорът
е приет като доказателство по делото и от съдържанието му установява, че срещу заплащане на уговорената
цена, „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е поело договорно задължение към ответника Г.П.С.,
да построи в срок и да въведе в експлоатация описаната в договора сграда „Каса
Гранде-2“, която следвало да бъде построена в гр. София, ввърху УПИ ІІ-1506,
кв. 47, по плана на гр. София, местност „Студентски град“, както както и да
прехвърли възмездно на ищеца собствеността върху обособени обекти същата тази
сграда - апартамент № 307 и апартамент № 308.
В отговора на исковата молба и в качеството на страна по споменатия
договор, ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ признава изрично, че ищецът
изпълнил надлежно задълженията си, заплащайки уговорената продажна цена.
Договорното съдържание на споменатия Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти и договор за изработка в строителството от
08.02.2008г. може да се установи от самото съдържание на документа, който е
приет като доказателство по делото и позволява изясняване на действителната
вола на страните, която е обективирана върху документ.
Като доказателство по делото е приета строително- техническа документация,
която съдът не обсъжда подробно, доколкото тя съдържа специализирана техническа
информация относно техническите параметри на строежа и етапите на изгржаднане
на сградата, а по този въпрос беше допусната първоначално и повторна съдебно –
техническа експертиза.
Заключението на специализираната съдебно- техническа експертиза, което е
изготвено от вещо лице инж. С.С., мотивира следните изводи, относно подлежащите
на доказване относими юридически факти:
·
На 22.03.2011г. от доставчика на електрическа енергия е
изразено становище, относно необходима промяна велектрическата инсталация на
сградата- изискваща преместване на електрическите измервателни съоръжения в
сграда „Каса Гранде-2“, построена в гр. София, ввърху УПИ ІІ-1506, кв. 47, по
плана на гр. София, местност „Студентски град“. Строителят е бил нормативно
задължен да съобрази направените предписания, тъй като те са предпоставка за
въвеждане на сградата в експлоатационна годност.
·
Изисканите от „ЧЕЗ Р.Б.“ АД промени в електрическата
инсталация на сградата са изменени спрямо предписанията от 15.08.2008г. и обективно
са забавили снабдяването на строителния обект с Констативен протокол за
установяване годността на строителството / акт образец 15/.
Заключението на специализираната повторна съдебно- техническа експертиза,
което е изготвено от вещо лице инж. Н.Б., мотивира сходни по съдържание изводи,
относно подлежащите на доказване относими юридически факти.
Приетата като доказателство Нотариална покана № 79, том І, рег. №
1651/23.06.2014г. на нотариус А.Г., установява съдържанието на обективираното в
нея волеизявление на адресанта – ищецаГ.С. до адресата - ответника „Б.“ ЕООД /в
ликвидация/, относно твърдение за изпадане на адресанта в забава. С поканата е предоставян
двадесетдневен срок за изпълнение на договорно задължение, за въвеждане в
експлоатация на процесната сграда. Според посочените в поканата данни - с оглед
датата на връчването й на адресата-
срокът изтича на 06.08.2014г.
Приетата като доказателство Заповед № РД-09-50-488/23.07.2013г. на Главен
архитект на Столична община /стр. 337-340 от гр. д. № 12679/2014г./ установява
допълнението на вече издаденото Разрешение за строеж № 13/21.01.2008г. относно
процесната сграда. В обстоятелствената част на споменатата заповед /стр. втора,
абз втори/ се посочва, че изменението в одобрения инвестиционен проект е
направено по искане на „..възложителя..“
Страните не спорят и съдът приема за установено /включително въз основа на
цитираните документи, преписи от които са приети като доказателства по делото/,
че за описаната в договора сграда „Каса Гранде-2“, която е построена в гр.
София, върху УПИ ІІ-1506, кв. 47, по плана на гр. София, местност „Студентски
град“ са издадени следните строителни книжа: Протоколът за определяне на
строителна линия и ниво е издаден на 07.05.2008г., Констативният протокол за
приемане на годността на строителството /акт 15 / - на 15.11.2013г., а Разрешението за ползването
на сградата е издадено на 26.11.2019г.
Страните не спорят, а приетият като доказателство Договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 27.12.2012г. обективиран в Нотариален акт № 187,
том І, рег. № 4762, дело № 167/27.12.2012г. на нотариус В.К. мотивира извода,
че първият ответник е прехвърлил на втория ответник собствеността върху
недвижим имот, Ателие № 415 с местонахождение на четвъртия етаж от вход Б на
жилищната сграда, построена в поземлен имот № 1506, с площ от 2 616 кв.м., за
който е отреден УПИ-ІІ-1506 от кв. 47 по плана на м. „Студентски град”, на гр.
София.
Служебно извършената от съда стравка в публично
достъпните данни на Търговския регистър мотивират извода, че „Б.” ЕООД и „О.и.” ЕООД са били управлявани и представлявани от едноличния
собственик на капитала И. И.Трасиев.
При така установената фактическа
обстановка, от анализа на релевантните за спора факти се налагат следните
правни изводи:
По
допустимостта на предявените искове;
Предмет на спора е претендираното от ищеца право, да
получи от първия ответник сумата, която твърди да му се дължи, като договорна
неустойка за забава, както и предвидено в закона право, да бъде установена
относителната (спрямо ищеца) недействителност на правна сделка, засягаща
правата му на кредитор спрямо първия ответник, по повод сключена между първия и
втория ответник сделка на имуществено разпореждане. Предявявайки иска, ищецът
се стреми да получи възможността, да се удовлетвори принудително от паричната
стойност на имуществените права, с които длъжникът му се е разпоредил. Правният
интерес на ищеца от предвяването на исковете, следователно произтича от твърдението на ищеца, че той има
качеството на кредитор по отношение на лицето, имящо качеството на прехвърлител
на имота в сделката на имуществено разпореждане, доколкото Разпоредбата на чл.
135, ал. 4 вр. с ал.1 от ЗЗД дава право на кредитора - да удовлетвори своето
парично притезание, като насочи изпълнението върху недвижимите имоти, с който
неговият длъжник се е разпоредил, в полза на трето лице - недлъжник.
Именно по тази
причина, всяка от предявените претенции е процесуално допустима, тъй като е
предявена срещу надлежно легитимирани страни: първият иск е насочен срещу
съконтрахента, за когото се твърди да дължи неустойка, а вторият иск е насочен
срещу двамата ответници, които се явяват страни по правната сделка, чиято
относителна недействителност ищецът се домогва да бъде прогласена.
По
основателността на исковата претенция с правно основание чл. 92 ЗЗД;
Неустойката обезпечева изпълнението на договорното
задължение и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е
необходимо тези вреди да се доказват.
В конкретния случай, при липсата на спор между страните -
ищецът Г.П.С. и ответника - „Б.“ ЕООД /в ликвидация/
относно факта на сключването и
обективираното в писмена форма съдържание на Предварителния договор за покупко-
продажба на недвижими имоти и договор за изработка в строителството от
08.02.2008г., както и относно надлежното изпълнение на задължението на купувача
Г.П.С. да заплати предвидената в договора продажна цена, спорът се концентрира
относно три основни въпроса:
Първият спорен въпрос
е свързан с действителната воля на страните, обективирана в съдържанието на
договора, относно конкретната проявна
форма на договорно неизпълнение, за което се дължи неустойка, в контекста на
разпоредбата на чл. 4 и 13 от съдържанието на договора;
Вторият спорен въпрос е свързан с преценката, дали
ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е изпаднал в забава, която
забава е правопораждащ юридически факт за възникване на задължението му да
заплати наустойка на насрещната страна в договора (ищеца).
Третият спорен
въпрос има отношение към наличието на обстоятелства, изключващи договорната
отговорност на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/, ако се приеме, че е изпаднал в забава.
По тези три
въпроса, след преценка на събраните доказателства, настоящият състав на съда
намира следното:
Тълкуването на
волята на страните, която е отразена в съдържанието на процесния Предварителен
договор за покупко- продажба на недвижими имоти и договор за изработка в
строителството от 08.02.2008г. мотивират категоричен извод за намерението им,
да уговорят неустойка за забава, която да санкционира две отделни хипотези на евентуалното
закъснение на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ да изпълни своите задължения: В чл. 4 от
договора, страните са уговорили неустойка за забава в задължението на
строителя, да построи сградата, но при това са предвидили и отделна клауза за неустойка
– уреждаща правните последици в хипотеза, при която на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/
допусне забава в задължението си да довърши сградата до етап, който позволява
въвеждането й в експлоатация.
Очевидно е
намерението на страните да уговорят отделна неустойка на тези две отделни,
самостоятелни житейски хипотези и да ги релевират като самостоятелни основания
– на първо място, защото правният им интерес диктува това и на второ място,
защото логическото и систематическо тълкуване на волеизявленията, които са
обективирани в договора, съгласно изискванията на чл. 20 от ЗЗД - насочват
именно в такава насока. Необходимо е да
се отбележи, че всяко едно от основанията за забава е уредено в отделна точка
от договора /договорна клауза/ - т. 4 и респ. т.13 от договорното съдържание.
Действително, както поддържат страните в спора - моментът на евентуално
изпадане в забава на „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ - в хипотезата, която е уредена
от чл. 4 на договора е фиксиран, защото е обвързан с изтичането на определен срок от
започването на строителството, докато срокът за изпълнение на задължението в
хипотезата на чл. 13 от договора не е определен, а е само определяем. Тази
особеност на процесния договор между страните обаче, никак не изключва
възможността - длъжникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ да понесе договорна
отговорност само за неспазването на посочения в чл. 4 от договора срок т.е. дори
и да не е налице основание за възникване на отговорност, в хипотезата на чл. 13
от договора – именно защото по волята на страните, става въпрос за две отделни, самостоятелни основания за
реализиране на договорна отговорност за забава.
Фактът, че забавата, уредена в чл. 4 и в чл. 13 от договора се отнася до
различни етапи от реализирането на строителството на една и съща сграда, също
не изключва самостоятелния характер на споменаните две отделни основания за
заплащане на неустойка, доколкото кредиторът /ищец в процеса/ има различен
правен интерес, който да защити при забава в изпълнението на задължението за своевременно
издаване на Констативният протокол за приемане на годността на строителството /акт
15/ и за своевременно издаване на Разрешението за ползването на сградата. Ако
тези два типа актове, предвидени в ЗУТ имаха еднакви правни и фактически
последици – самите актове щяха да бъдат тъждествени, а не различни.
Събраните в
хода на делото писмени доказателства
мотивират убедителен извод, че ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е
изпаднал в забава по отношение на предвиденото в чл. 4 от договора свое
задължение. Тъй като Протоколът за определяне на строителна линия и ниво бил
издаден на 07.05.2008г. то крайният срок изтекъл на 07.11.2010г., а Констативният протокол за приемане на
годността на строителството /акт 15/ е бил издаден на 15.11.2013г. – следва
извода, че ответникът „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ е изпаднал в забава и за него
възникнало задължението да заплати на ищеца договорна неустойка в размерите,
предвидени от клаузата на чл. 24 от процесния договор т.е. сумата от 10269
евро, изчислена в хипотезата на чл. 162 от ГПК - за посочения от ищеца период -
считано от 08.02.2011г. до предявяването на иска на 18.08.2014г.
Забавата, като
юридически факт, създава за „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ задължение да заплати
неустойката, доколкото не е налице основание, изключващо отговорността му за
допуснатата забава. Събраните в хода на процеса писмени доказателства и най-
вече Заповед № РД-09-50-488/23.07.2013г. на Главен архитект на Столична община
/стр. 337-340 от гр. д. № 12679/2014г./
сочат, че издадените от „Чез Р.Б.“ АД
допълнителни предписания, които са изисквали изменение в електрическата
инсталация на сградата и са забавили строителните работи, са резултат именно от
внесените идейни проекти, предвиждащи изменение в архитектурата на сградата. В конкретния случай, предизвиканите именно от
действията на длъжника събития, респ. предписания на трети лица, не могат да
бъдат окачествени нито като непреодолима сила, нито като непредвидимо
обстоятелство, чието преодоляване е било невъзможно.
В заключение на
изложените изводи, съдът намира, че „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ следва да бъде
осъдено да заплати на ищеца Г.П.С. сумата от 20084, 42 лева, изразяваща
левовата равностойност на 10 269 евро, която представлява предвидена в чл.
4 от Предварителен договор от
08.02.2008г. договорна неустойка за забава в изпълнението на задължението за
изграждане на сградата до етап на Констативният протокол за приемане на
годността на строителството /акт 15/, изчислена за периода от 08.11.2011г. до
предявяването на иска - 18.08.2014г., заедно със законната лихва върху тази
сума, считяно от предявяването на иска до деня на окончателното плащане на
задължението.
По
основателността на претенцията с правно основание чл. 135 ЗЗД;
Разпоредбата на чл. 135, ал.1 от ЗЗД легитимира кредитора, да
иска да бъдат обявени от съда за недействителни спрямо него скелките и действията,
с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за
увреждането.
Основателността
на иска е обусловена от установяването на три отделни групи предпоставки, които
са уредени пряко в разпоредбата на чл 135, ал.1 от ГПК.
Първата от тях
е свързана с материалната легитимация на ищеца - в качеството му на кредитор на първия ответник.
Анализът
на събраните в хода на делото писмени доказателства вече мотивира извод, че ищецът в действителност има изискуемо парично
вземане срещу първия от двамата ответници – които са страни по атакуваната правна сделка – това е задължение
по чл. 92 от ЗЗД вр. с чл. 4 от процесния Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижими имоти и договор за изработка в строителството от
08.02.2008г.
Втората
предпоставка е свързана със субективен елемент т.е. знанието за увреждането, следващо
извършването на процесната сделка.
В конкретния
случай, следва да се приеме, че двамата ответници, които са страни по
атакуваната правна сделка, са знаели за увреждането на ищеца като кредитор и са
осъществили действията си именно към правни последици с такава насоченост, тъй
като са две юридически лица, които са управлявани от едно и също физическо
лице, което е било и собственик на капитала и е било запознато с предявените
извънсъдебни претенции на ищеца за изплащане на неустойка.
Третата предпоставка за основателност на иска,
свързана с увреждането на кредитора също е налице.
На
настоящият състав са служебно известни решения на ВКС на РБ, касаещи тази трета предпоставка,
които също са постановени
по реда на чл. 290 ГПК и доколкото съдържат отговор на материалноправния
въпрос за предмета и фактическия състав на иска по чл. 135 ЗЗД – възприетите в тях разрешения са задължителни и за настоящия съд.
Така в Решение
№ 320 от 05.11.2013г. по гр.д. № 1379/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, Решение
№ 48 от 21.02.2014 г. по гр.д. № 4321/2013 г., Г. К., ІV Г.О. на
ВКС и Решение № 261 от 25.06.2015 г. по гр.д.
№ 5981/2014г. на Г.К., ІV Г.О. на ВКС е възприето становището, че „увреждане“ по смисъла
на чл. 135 ЗЗД е налице винаги когато се извършва разпореждане със
секвестируемо имущество, включително и когато възможността на кредитора да се
удовлетвори от имуществото на длъжника се намалява.
В посочените съдебни актове ВКС на РБ е приел, че увреждащо кредитора
действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника -
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворението на кредитора.
С други думи, „увреждането на кредитора“ като елемент от фактическия състав на иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД е от категорията на обективните
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правното действие, длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си. В мотивите на
споменатите вече три решения от задължителната практика на ВКС на РБ е изрично
подчертана правната ирелевантност на обстоятелството- дали след атакуваната разпоредителна сделка длъжникът притежава
имущество и на каква стойност е това мущество. Ето защо, наведените от ответниците изрични доводи в същата насока съдът
следва да приеме като ирелевантни за спора, а заключението на допуснатата по
искане на ответницата съдебно техническа (оценителна) експертиза не бе овсъдено
в доказателствените изводи на настоящото решение.
Водим от изложените по- горе изводи, въз основа на
относимите към подлежащите на доказване факти, съдът достигна до крайния извод,
че са налице предвидените от чл. 135, ал.2 от ЗЗД предпоставки за основателност
на предявените претенции срещу ответниците „Б.” ЕООД и „О.и.”
ЕООД.
По отношение на разноските:
При този краен изход
на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва да бъдат осъдени
да заплатят на ищеца направените от него съдебни разноски, вкл. за процесуално
представителство от един адвокат, съгласно представения списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, на обща стойност от 7263, 05 лева.
При присъждане на разноските, съдът съобрази, че срещу
техния размер не са постъпвали възражения по чл. 78, ал.5 от ГПК, в рамките на
определения срок и по определения ред за това.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Б.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК*******и седалище ***, да
заплати на Г.П.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. С.Б.,***, на
основание чл. 92 от ЗЗД - сумата от 20084, 42 /двадесет хиляди осемдесет и
четири цяло и четиридесет и две стотни/ лева, изразяваща левовата равностойност
на 10 269 /десет хиляди двеста деветдесет и шест/ евро, която представлява
предвидена в чл. 4 от Предварителен договор за покупко продажба на недвижими
имоти и договор за изработка в строителството от 08.02.2008г. неустойка за
забава в изпълнението на задължението за изграждане на сградата до етап на
Констативният протокол за приемане на годността на строителството /акт 15/,
изчислена за периода от 08.11.2011г. до предявяването на иска - 18.08.2014г.,
заедно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска на
18.08.2014г. до деня на окончателното плащане на задължението.
ОБЯВЯВА
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД спрямо ищеца Г.П.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. С.Б.,***, сключения между
ответниците „Б.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК*******и седалище *** и „О.и.“ ЕООД с
ЕИК *******и седалище7***, Договор за покупко- продажба на недвижим имот от
27.12.2012г. обективиран в Нотариален акт № 187, том І, рег. № 4762, дело №
167/27.12.2012г. на нотариус В.К., относно Ателие № 415, с местонахождение на
четвъртия етаж от вход Б на жилищната сграда, построена в поземлен имот № 1506,
с площ от 2 616 кв.м., за който е отреден УПИ-ІІ-1506 от кв. 47 по плана на м.
„Студентски град”, на гр. София.
ОСЪЖДА
„Б.“ ЕООД /в ликвидация/ с ЕИК*******и седалище *** и „О.и.“
ЕООД с ЕИК *******и седалище7*** да заплатят на Г.П.С. с ЕГН ********** и съдебен адресат- адв. С.Б.,***, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата
от 7263, 05 лева (седем хиляди
двеста шестдесет и три лева и пет ст.), представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба която
може да бъде подадена пред Апелативен съд София, до изтичане на двуседмичен срок
от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: