РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 24.07.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, IX
гр. състав, в публично заседание на двадесет и пети юни през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина
Великова като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 7811 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
Ищецът Г.Б.Е. твърди, че с ответницата З.А.Е. са
бивши съпрузи и като такива са били съсобственци на следния недвижим имот: апартамент „Б“, на
първи етаж в блок „Б.“ по ул. „Б. в.“ в гр. Русе. Бракът на страните е
прекратен с развод с решение на Русенски районен съд от 02.11.2012г. След
развода жилището останало съсобствено при равни права, а ползването на жилището
било възложено на ответницата. След производство по съдебна делба жилището било
изнесено на публична продан и съответно продадено от ЧСИ през месец април 2017
година. През месец ноември 2016 година ищеца получил запорно съобщение от ЧСИ
за заплащане на топлоенергия в посоченото жилище в общ размер 1088,59 лева.
След това ищеца продължил да заплаща сумите за топлинна енергия в имота. Е.
счита, че с ответницата като съсобственици на имота дължат по равно заплащането
на разходите за топлинната енергия начислена на общия имот и претендира
половината от платените от него суми в общ размер 869,61 лева.
Ответницата оспорва иска
частично. Твърди, че като съсобственик би следвало да дължи половината от
заплатената топлоенергия, но не и лихвите и разноските по водените дела. Твърди,
че тя също е заплащала разходите за топлоенергия в общото жилище за което
представя платежни документи.
С уточняваща молба от 05.04.2019
г. ищецът заявява, че е заплатил както следва:
- 168,78
лева –главница по 10 броя фактури за периода 22.08.2015 г. до
19.02.2016г.;
- 19,08 лева лихва за забава;
- 911,60 лева разноски по
изпълнителното дело № 1991/2016г. на ЧСИ рег. № 832;
- 48,04 лева главница по 4 броя фактури за периода 20.02.2016 до
22.04.2016г и 2,24 лева лихва за
забава за същия период;
- 38,24 лева главница на и лихва за забава 0,19 лева по осем фактури за периода 23.04.2016г. -21.11.2016г.;
- 208,06 лева главница по два
броя фактури за периода 22.11.2016-20.12.2016г;
- 90,80 лева главница по два броя фактури за периода 21.12.2016г.-20.01.2017г.
- 122,36 лева главница по шест броя фактури и лихва в размер на 0,61
лева за периода 21.01.2017г.- 25.04.2017г.
При така заявените обстоятелства
прави уточнение на иска, като твърди, че от заплатената от него сума в общ
размер на 676,28 лева претендира половината - 338,14 лева, която ответницата
като съсобственик на процесния апартамент дължи за периода 20.02.2016г.-
25.04.2017г, лихви в размер на 22,12 лева, както и претендира сумата 911,60
лева, представляваща заплатените разноски по изпълнително дело № 1991/2016,
която сума се претендира като обезщетение за вреди.
В първоначалната искова молба
ищецът е посочил общо заплатените от него суми по изпълнителното дело без да ги
разграничи на главница, лихви и разноски. Така предявената искова молба е била
нередовна, тъй като основанията на различните претенции са различни за това на
ищецът е указано да направи съответните уточнения, които не представляват
изменение на иска, тъй като на изменение подлежи само редовно предявен иск. По
тези съображения направените уточнения са допустими.
Претенцията за заплащане на половината
от главниците- представляващи цена на
топлинна енергия, за която се твърди, че
е била дължима общо от страните по делото е с правно основание чл. 59 от Закона
за задълженията и договорите- за неоснователно обогатяване. Претенцията за разходите
за лихви и разноски е с правно основание чл. 45 от Закона за задълженията и
договорите- за обезщетяване на вреди в резултат на неправомерно поведение.
От фактическа страна съдът приема
за установено следното:
С решение от 02.11.2012г. по гр.
дело № 7493/2012г. на Русенски районен съд (л.6-7) е бил прекратен с развод
гражданският брак между Г.Б.Е. и З.А.Е., като семейното жилище- апартамент № 2
в гр. Русе ул. „Б. в.“ № 23, вх.1 е предоставено за ползване на З.А.Е..
С изпълнителен лист издаден по ч.
гр. дело № 3032/2016г. на Русенски районен съд Г.Б.Е. е осъден да заплати 166,78
лева- главница за доставена топлоенергия в посоченото жилище
в периода 22.08.2015 г. до 19.02.2016г. плюс лихва за забава и разноски.
На 04.11.2016г. ЧСИ с рег. № 832
изпраща до Г.Б.Е. уведомление за
дължимите от него суми по изп. дело № 20168320401991 във връзка с
изпълнителният лист издаден по ч. гр. дело № 3032/2016г. на Русенски районен
съд, които са в общ размер 1088,59 лева, от които 166,78 лева е главница, а
останалото са лихви и разноски.
На 12.05.2017г. Г.Б.Е. *** ЕАД
сумата 970,86 лева, а като основание е посочено „пълно плащане по ИД 1991/16“.
Г.Б.Е. е заплатил и топлоенергия
на обща стойност 507,50 лева в периода 20.02.2016г. до 25.04.2017г. или със
заплатената главница от 166,78 лева по изпълнителното дело общо заплатената
главница за топлинна енергия от Е. е в размер на 674,28 лева.
От представеното удостоверение от
ЧСИ (л.80) се установява, че Г.Б.Е. е заплатил на взискателя сумата 970,86 лева
както и 128,60 лева такси към ЧСИ по изпълнителното дело.
На 20.04.2017г. ЧСИ Васил Николов
е съставил Постановление за възлагане на недвижим имот (л.101), с което е
възложил на Мариана Анастасова Статева апартамента на страните в гр. Русе ул. „Б. в.“ № .., вх....
Постановлението е влязло в сила на 03.05.2017г, а на 29.05.2017г. имотът е бил
предаден на купувача от публичната продан.
При така установените факти съдът
намира за установено следното:
Съгласно чл. 57 ал.1 от Семейния
кодекс
„По силата на съдебното решение, с
което се предоставя ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1, 2, 3 и 5,
възниква наемно отношение.“
В практиката си ВКС приема, че и
когато ползването на семейното жилище е предоставено на единия от съпрузите по
силата на споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс то също възниква наемно
правоотношение, като се излагат следните мотиви:
При регламентиране ползването на семейното жилище
законодателят е изходил от принципа, че в гражданските отношения е налице
възмездност, освен ако е уговорено друго. Следователно, ако съпрузите не са
предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем
за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение по аргумент от чл. 57, ал. 1 СК. Принципът за възмездност е в интерес на ползващия
жилището съпруг, тъй като ако ползването е безвъзмездно, то може да бъде
прекратено по всяко време от заемодателя /чл. 249 ЗЗД/.- Решение № 199 от 15.01.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 154/2017 г., I г. о., ГК
Съгласно чл. 232 ал.1 от Закона
за задълженията и договорите наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани с
ползуването на вещта. Следователно след като ползването на апартамента е предоставено на З.А.Е.
със одобреното от съда споразумение по чл. 51 от Семейния кодекс, то тя дължи
разходите свързани с ползването на жилището, включително и разходите за
топлинна енергия, като е без значение дали фактически ползва имота или не. В
случая при определяне на задълженото лице във връзка със заплащане на
топлоенергията се изхожда от това, кой има право да ползва имота (с права и
задължения аналогични на тези на наемателя), а не кой е собственик. Това
определяне на задълженото лице обаче има значение само в отношенията между
страните по делото в качеството им на собственици (и двете страни) и ползвател
(З.А.Е.). По отношение на трети лица (в случая „Топлофикация Русе“ ЕАД)
задълженото лице може да е друго и зависи от това, кой е встъпил в съответното
договорно правоотношение. В случая Г.Б.Е. има открита партида в „Топлофикация
Русе“ ЕАД и той е встъпил в договорно отношение за доставка на топлинна енергия
в имота. За това по отношение на „Топлофикация
Русе“ ЕАД длъжник за заплащане на цената на доставената топлинна енергия е Г.Б.Е.,
а той на свой ред може да претендира от З.А.Е. заплатените към топлофикационното
дружество суми.
Правното положение в случая е
аналогично с това на наемателя на топлофициран имот- титуляр на задължението
към топлофикационното дружество остава собственикът, но краен платец на този
дълг е наемателя, който следва да го заплати на наемодателя, ако не го е
заплатил директно на топлофикационното дружество.
Лихвите и разноските по изп. дело
№ 20168320401991 съставляват вреди, вина за настъпването на които имат и
двамата съпрузи. З.А.Е. носи отговорност за заплащане на разходите свързани с
ползването на имота поради това, че на нея е предоставено ползването на
жилището със одобреното от съда споразумение. Тя не е предприела необходимите
действия във връзка с тази своя отговорност и не е заплатила някои от задълженията
за доставена топлоенергия. Г.Б.Е. обаче
също има вина за начислените лихви и разноски- същият има договорно задължение
към „Топлофикация Русе“ ЕАД за заплащане
на разходите за топлоенергия и независимо, че краен длъжник за заплащане на
тази сума е бившата му съпруга, задължението към „Топлофикация Русе“ ЕАД е
негово и ако беше положил дължимата грижа и беше заплатил своевременно това
свое договорно задължение Е. би
предотвратил начисляването на лихви и разноски. За това заплатените лихви и
разноски следва да се понесат по равно между бившите съпрузи, като Г.Б.Е. има
право на половината от съответните заплатени суми. По изпълнителното дело Е. е
заплатил 911,60 лева разноски от които следва да му се присъдят половината- 455,80
лева. Г.Б.Е. претендира сумите за топлоенергия, които е заплатил за периода
20.02.2016г. до 25.04.2017г. (уточнение на л.78), за който период се установи,
че е заплатил 507,50 лева предвид което искът му за 338,14 лева следва да се
уважи изцяло.
Без правно значение по делото е
дали З.А.Е. реално е живяла в имота- същата дължи разходите свързани с
ползването му, точно както и един наемател би ги дължал дори и да не е живял
фактически в имота. Без правно значение по делото е и факта, че З.А.Е. е
заплащала задълженията към „Топлофикация Русе“ ЕАД в периода преди 22.08.2015г.-
с тези плащания тя е изпълнила свой дълг за съответния период, който дълг е
следвало да продължи да плаща и след 22.08.2015 година.
Предвид изложеното предявеният
иск от Г.Б.Е. за неоснователно обогатяване е основателен в размер на 338,14
лева, а исковете му за обезщетение за вреди са основателни в размери съответно
на 455,80 лева (лихви и разноски по изпълнителното дело) и 11,02 лева (лихви
извън изпълнителното дело). Така претенциите на Г.Б.Е. предявени в общ размер
1249,74 лева са основателни до размера 804,96 лева, поради което от направените
разноски в общ размер 350 лева следва да му се присъдят 225,44 лева. На З.А.Е.
следва да се присъдят разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете или
от 450 лева следва да й се присъдят 160,15 лева. След насрещна компенсация на
задълженията за разноски З.А.Е. следва да заплати на Г.Б.Е. сумата 65,29 лева
разноски. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Е.
с ЕГН ********** с адрес *** да заплати на Г.Б.Е. с ЕГН ********** с адрес ***
следните суми:
-338,14 лева представляваща неоснователно обогатяване с цената на заплатена от Г.Б.Е. топлинна енергия доставена в имот на адрес гр.
Русе ул. „Б. в.“ № .., вх..., ет..., ап... в периода 20.02.2016г.- 25.04.2017г,
който имот е бил предоставен за ползване на З.А.Е. със споразумение по чл. 51
от Семейния кодекс одобрено с решение по гр. дело № 7493/2012г. на Русенски районен
съд ;
- 455,80 лева представляваща обезщетение за вреди изразяващи се в заплатени от Г.Б.Е. лихви
и разноски по изп. дело № 20168320401991, като отхвърля иска за обезщетение над уважения размер до пълния предявен
размер от 911,60 лева и
- 11,06 лева представляваща обезщетение за вреди изразяващи се в
заплатени от Г.Б.Е. лихви върху задълженията за заплащане на топлинна енергия като
отхвърля иска за обезщетение над
уважения размер до пълния предявен размер от 22,12 лева;
- 65,29 лева разноски по делото след насрещна компенсация на задълженията на страните за
разноски.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/