Р Е Ш Е Н И Е
Номер 28.11.2019
г. Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 29.10. 2019
г.
В публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ
в.т.д. № 1308 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение №
263/22.04.2019г., постановено по гр.д. № 2028/2018г. по описа на Районен съд – К.,
с което е признато за установено на основание чл.422 от ГПК по отношение на „Я.*“
ЕООД съществуването на вземането на ЕТ „Е.-Д.Я.“ за сумата 2 400 лв.,
представляваща наемна цена по сключен между страните договор за наем от 03.10.2014
г., за периода 03.06.2015 до 14.08.2015г. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.06.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за
изпълнението на което задължение е издадена заповед № 823/06.06.2018 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по ч. гр. д. №
1436/2018 г. по описа на Районен съд – К. и са присъдени разноските по делото.
Във въззивната жалба на „Я.*“
ЕООД са изложени доводи за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост
на първоинстонционното решение. Направено е искане
същото да бъде отменено изцяло и вместо него въззивния
съд да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. Претендират се
разноските по делото.
В законоустановения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба, с който въззиваемия
ЕТ „Е.-Д.Я.“ взема становище, че същата е неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира
разноските по делото.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след като
обсъди данните по първоинстанционното и въззивното
производства, намира за установено следното:
Пред първоинстанционния съд е
предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба управителят на ищцовото
дружество заявява, че на 03.10.2014 г. в гр. К. ЕТ „Е. - Д.Я.“, като наемодател
и ответникът „Я.*„ ЕООД, като наемател, сключили Договор за наем на недвижим
имот, находящ се в гр. К., ул. „Граф Игнатиев” № 22,
представляващ Магазин за хранителни стоки, заедно със складови помещения и
цялото оборудване с площ от 150 кв.м., считано от 03.10.2014 г. до 31.12.2015
г. Съгласно чл. 2 от Договора за наем, наемодателят предоставял на наемателя
имота срещу месечен наем в размер на 1 000 лв.
Твърди, че към настоящия момент наемателят „Я.*„ ЕООД не
е заплатил на наемодателя ЕТ „Е. - Д.Я."
месечен наем, както следва: от 03.06.2015 г. до 03.07.2015 г. в размер на
1 000,00 лв.; от 03.07.2015 г. до 03.08.2015 г. в размер на 1 000,00 лв.;
от 03.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 400.00 лв. Заявява, че Договорът
за наем бил прекратен на 14.08.2015 г. по взаимно съгласие на страните .
Сочи, че на 01.06.2018 г. подал Заявление по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на което било образувано
ч.гр.д. № 1436/2018 г. по описа на Районен съд – К.. След получаване на издадената
Заповед № 823 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
06.06.2018 г. по ч.гр.д. № 1436/2018 г. на Районен съд – К., длъжникът „Я.* „
ЕООД подал възражение, поради което за
тях възникнал правен интерес от подаване на настоящата искова молба.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 124 , ал.1 от ГПК, вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД моли съда да
постанови Решение, с което да приеме за установено, че ответникът „Я.*„ ЕООД
дължи на ЕТ „Е. - Д.Я." сумата от 2 400.00 лв., представляваща незаплатен
месечен наем, съгласно Договор за наем от 03.10.2014 г., за периода от
03.06.2015 г. до 14.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК
- 01.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и разноски по производството,
за която сума е била издадена Заповед № 823 за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1436/2018 г. на Районен съд – К.. Претендира
разноски по образуване и водене на ч.гр.д. № 1436/2018г. на Районен съд К. и
разноски по настоящото производство, включително и адвокатско възнаграждение.В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Л. Н., която моли съда
да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни съображения
излага в писмена защита по делото. Претендира за направените по делото
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
е постъпил писмен отговор от ответника „Я.*“ ЕООД, чрез адвокат В. Д., с
който заявява, че възразява срещу така подадения иск и счита същия за изцяло
неоснователен, недопустим и недоказан. Заявява, че на 03.10.2014 г.,
действително е бил подписан Договор за наем между „Я.*" ЕООД и ЕТ „Е.-Д.Я.",
като представляващите/управляващите ги лица били брат /Д.Я./ и сестра /Я.П./.
Сочи, че този договор така и не е влязъл в сила и не е породил задължения за
ответното дружество. Ищецът никога не е предавал владението/ползването на
ответника, тъй като Я.П. /сестра на едноличния търговец- ищец/ решила да закупи
от брат си друг обект - също магазин. Страните се договорили и още на
10.12.2014 г. „Я.*" ЕООД закупил от
ответника, с банков кредит, обект - Магазин за хранителни стоки с идент. № 36498.502.526.1.18 в гр.К.** и извършвал търговска
дейност там и до днес. „Я.*"ЕООД не е ползвал посочения от ищеца обект в
гр. К.**- Магазин за хранителни стоки през посочения период. Заявява, че Д.Я. е
извършвал търговска дейност в магазина на **, но не и ответното дружество.
Сочи, че от Нотариален акт за
покупко-продажба на недв. имот № 194. том 6, рег. №
11272, дело №1194/10.12.2014 г. по описа
на Нотариус Т.Р. при Районен съд – К. било видно, че ищецът е продал на
ответника - Магазин за хранителни стоки с идент. №
36498.502.526.1.18 в гр. К.**, като на дружеството-ответник по настоящото дело
бил предоставен банков кредит от „П." АД и била учредена договорна ипотека
върху магазина, в полза на кредитора.
Твърди, че ответникът е бил крайно доверчив, като не е
поискал да бъде писмено анулиран/прекратен договора за наем с ищеца, но това
било направено поради факта, че представляващите ги лица били брат и сестра и Я.П.
лековерно решила, че договорът е без значение, без стойност, тъй като
действително владение/ползване не е предавано, страните се договорили, че никоя
от тях няма задължения по него и договорили продажбата на другия магазин.
Пълномощникът на ответното дружество заявява, че липсва
валидна облигационна връзка между страните с посочения предмет и не е
възникнало задължение на ответника за заплащане на търсената сума. Ищецът не е
представил по делото приемо-предавателен протокол,
който да удостоверява предаване на ползването, а ответникът оспорва да е имало
предаване.
Сочи, че наемодателят не установява предоставяне на
ползването на имота, описан в договора за наем, поради което и следва да се
приеме, че за него не е възникнало и правото да получи възнаграждение в
уговорения размер от страна на ответника.
Твърди, че искът е недоказан и следва да бъде отхвърлен
изцяло поради „липса на предаване" на имота, предмет на договора. За
ответника Договора за наем от 03.10.2014г. не е влизал в сила, тъй като
ищеца-наемодател по договора не е изпълнил задълженията си по него - предаване
на ползването.
Заявява, че от изложеното по-горе и от Нотариален акт за
покупко-продажба е крайно нелогично да закупи от ищеца обект - Магазин за
хранителни стоки, а да „държи" под наем обекта, сочен от ищеца и то срещу
огромна сума месечен наем, и това е крайно неизгодно за ответника, в качеството
му на наемател. През посочения от ищеца период /от 03.06.2015 г. до 14.08.2015
г./ ответникът е извършвал търговска дейност в Магазин за хранителни стоки с идент. № 36498.502.526.1.18 в гр. К.**, собственост на
ответното дружество. Ответникът не е ползвал имота, описан в Договора за наем
от 03.10.2014 г. и не дължи наем за него на ищеца. Страните устно са уговорили,
че договорът е невалиден и не влиза в сила, поради сключването на друга сделка
между страните.
Възразява срещу приложения договор, като твърди, че е
сключен при крайно неизгодни условия за наемателя, че договорът не е вписан по
надлежния ред, че не е извършвано предаване на ползването от ищеца на ответника
и същият не е влязъл в сила за „Я.*" ЕООД, и съответно не е породил
задължения за дружеството-ответник. През посочения от ищеца период/период на
исковата претенция/ обекта, който бил описан в договора за наем се е ползвал
единствено от ищеца и той е извършвал търговска дейност в този магазин.
Възразява срещу представените от ищеца писмени
доказателства и моли, същите да не се приемат.
Възразява срещу изложеното в исковата молба от ищеца,
както по основание, така и по размер. Сочи, че ищеца дори не се е легитимирал
като собственик на описания в договора за наем – Магазин за хранителни стоки в
гр. К. на **, както и че липсват каквито и да било доказателства, че ищецът е
собственик на магазина, и че е предал магазина за ползване на ответника.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
подадения иск от ЕТ „Е. - Д.Я.", с който се иска да се признае за
установено по отношение на ответника „Я.*" ЕООД сумата в размер
2 400,00 лв. - незаплатен месечен наем за периода от 03.06.2015 г.до
14.08.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане, т.е. сумите за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1436/2018 г. по описа на Районен съд – К., като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждането на направените в настоящото производство разноски, в т.ч.
адвокатско възнаграждение, съгласно списък с разноски.В съдебно заседание
пълномощникът на ответника, адвокат В. Д. моли съда да отхвърли предявеният иск
като неоснователен и недоказан. Претендира за направените по делото разноски.
От представения по делото договор за наем от 03.10.2014г.
се установява, че на 03.10.2014г. между страните по делото е сключен договор за
наем, по силата на който ищецът в качеството на наемодател е предоставил за
временно възмездно ползване на
ответника, в качеството на наемател следния недвижим имот : Магазин за
хранителни стоки, заедно със складови помещения и цялото оборудване с площ от
150 кв.м., находящ се в К.**, считано от 03.10.2014 г.
В чл.2 е посочено, че неразделна част от договор за наем
от 03.10.2014г. съставлява протоколът за предаването на наетия имот, подписан между страните.
Посочено е, че наемодателят предоставя на наемателя имота срещу месечен наем от
1 000 лв. Договорът се сключва за срок от една година и три месеца до
31.12.2015г. Страните са се уговорили, че ако след изтичане на наемния срок
наемателят продължи да ползва имота със знанието и без противопоставянето но
наемодателя договорът се счита за продължен като договор за наем за неопределен
срок. Подписите положени под договор за
наем от 03.10.2014г. не са оспорени от страна на ответника. Страните по делото
не спорят, че договора за наем е прекратен на 14.08.2015г. по взаимно съгласие
на страните.
По делото са представени договор за продажба на общински парцел III, кв.
133, К., чрез търг с явно наддаване от 27.08.2001 г., удостоверение № 8 от
24.10.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Сграда с обслужващо
предназначение – магазин-супермаркет“, с административен адрес: К.** на община К.
от които е видно, че ищеца е собственик на процесния недвижим имот.
Представено е и удостоверение за
регистрация на обект за търговия на дребно с храни № 13141/27.10.2014 г.
издадено от Областна дирекция по безопасност на храните град Пловдив;
разрешение за търговия с тютюневи изделия № BG003000V6334 от 16.10.2014 г. на
Агенция „Митници“. Удостоверението е издадено за обект находящ
се в К.** и е издадено на фирма „Я.*“
ЕООД.
От представеното уведомление № 64 от 10.10.2014
на община К., на основание чл.5, ал.4 от Наредба за реда и условията за
извършване на търговска дейност на община К. и информационен регистър
„Търговска дейност в стационарни и преместваеми обекти“ е вписан Търговски
обект Магазин „Т.“, с предмет на дейност
: продажба на хранителни и промишлени стоки, с адрес на обекта : К.**,
стопанисван от „Я.*“ ЕООД, с управител Я.Я.П., собственост на ЕТ „Е.-Д.Я.".
От представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 194, том IV, рег. № 11272, дело № 1194 от 2011 г. на нотариус Т. Р., с
район на действие Районен съд – К. се установява, че Я.Я.П. в качеството
й на управител на „Я.*“ ЕООД е придобила
недвижим имот находящ се в К., улица **, недвижим
имот представляващ магазин.
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1436/2018 г. по описа на
Районен съд – К., на основание чл. 410 от ГПК съдът е издал заповед за изпълнение № 823/06.06.2018 г. в полза на
кредитора ЕТ „Е.-Д.Я." срещу
длъжника „Я.*“ ЕООД за изпълнение на
парично задължение, за сумите : 2 400 лв. главница и законна лихва върху
главницата, считано от 01.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и сумата 248 лв. разноски по делото. Посочено е, че вземането произтича
от договорен и незаплатен месечен наем
съгласно сключен договор за наем от 03.10.2014 г. за обект, находящ
се в К.**, представляващ магазин за хранителни стоки, заедно със складови
помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв. метра. Към настоящия момент
наемателя не е заплатил договорения месечен наем, както следва: от 03.06.2015
г. до 03.07.2015 г. в размер на 1000 лв.; от 03.07.2015 г. до 03.08.2015 г. в
размер на 1000 лв.; от 03.08.2015 г. до 14.08.2015 г. в размер на 400 лв. В
срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника, че не дължи
изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 1436/2018 г. по
описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от
завеждане на настоящия специален установителен иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК.
От показанията на свидетелката Я.Х.Я. се установява, че съпругът й отдал
под наем на „Я.*“ ЕООД магазина на ** на
03.10.2014г. „Съответно сестра му
предложи да го вземе, тя ни е роднина, и по – добре да го отдадем на наш човек,
роднина.“ Договорът бил сключен в град К.,
„тя имаше адвокат, искаше при нейният адвокат“. Разбраха се за 1 000 лв.
Сочи, че освен магазина и предоставил и оборудването – складови помещения,
хладилни витрини, компютър, касов апарат и й предоставил достъп до магазина.
След това си изкарала разрешителна и започнала дейност “дори ме назначи за
продавач консултант“. Във владение на магазина тя влезе “още като сключиха
договора. Дадохме и ключ и тя влезе“. Твърди, че е работила в магазина на улица
** като продавач като договора и бил
между нея и Я.Я.П., като неин работодател. Касовите
бонове излизали на „Я.*“ ЕООД, разписките
и фактурите при зареждането на магазина
също били на фирмата „Я.*“ ЕООД.
Договор за наем на магазина бил прекратен, „че не ни плати дори един
наем“. Сочи, че не и била платена и
заплатата докато работила в магазина. „Аз впоследствие я осъдих за заплати и
спечелих делото“.
Свидетелката Пондева твърди, че „Я.*“ ЕООД „работи обекта на улица **“ – хранителен
магазин, който купила края на 2014г. Сочи, ,че когато бил закупен магазинът тя
живеела заедно с Я.Я., управителката на „Я.*“ .
Твърди, че на улица ** в К. е магазина на брат й и докато
знаела в него работили брат й и съпругата му. Не знаела на Я. да е сключвала
договор за магазина на улица ** нито да са й били предавани ключове.
Единственият договор, който бил формален между двете фирми – „съпругата на Д.
да работи формално в магазина на улица **, но тя никога не е работила там“.На
основание чл. 272 ГПК въззивната съд препраща относно анализа на свидетелските
показания към мотивите на първоинстанционното решение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 228 от ЗЗД наемодателят се задължава да
предостави на наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят - да му
плати определена цена. Договорът е двустранен и възмезден и всяка от страните
може да иска пълно изпълнение от насрещната, само в случай, че от своя страна е
изпълнила задължението си точно. За да се приеме, че ответникът дължи на ищеца претендираната наемна цена, ищецът следва да установи факта
на сключване на договора за наем и предоставяне на вещта за ползване на
ответника, а последния следва да установи факта на плащане на наемната цената
за процесния период.
В настоящия случай безспорно се установява, че страните
са в облигационно правоотношение по договор за наем от 03.10.2014г., по силата
на който ЕТ „Е.-Д.Я.” е предоставил за временно ползване на ответника, в
качество му на наемател недвижим имот, находящ се в
гр. К., улица **, представляващ магазин за хранителни стоки, заедно със
складови помещения и цялото оборудване с площ от 150 кв. метра, при наемна цена
1 000 лв. В чл. 2, т. 1 от договора за наем записано, че неразделна част
от договора съставлява протоколът за предаване на наетия имот. От показанията
на свидетелката Янева, също се установява, че наемателят е влязъл във владение
на имота още със сключването на договора, като ключа от магазина и бил
предаден. В този смисъл въззивният съд намира за
неоснователни възраженията на „Я.*“
ЕООД, че процесния недвижим имот не му е предоставен за ползване от страна на
наемодателя.
Неоснователни се явяват и възраженията на въззивника, че
същия не е реално ползван от наемателя. За дължимостта
на наемната цена е от значение наличието на валидно сключен между страните
договор за наем на определена вещ, по силата на който наемодателят е предал на
наемателя наетата вещ, като правноирелевантно дали
след като вещта е била предоставена за ползване тя реално е ползвана от
наемателя или не. Така предвид гореизложените съображения за наемателя „Я.*“
ЕООД е възникнало задължението да заплаща наемната цена за ползването на процесния
имот съгласно разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Поради това предявения иск
за сумата
от 2 400 лв., представляваща наемна цена по сключен между страните договор за
наем от 03.10.2014 г., за периода 03.06.2015 до 14.08.2015г. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.06.2018г. до окончателното
изплащане на вземането е основателен и доказан.
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „Я.*“ ЕООД следва да
заплати на ЕТ „Е.-Д.Я.“ направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., за
които има доказателства за реално заплащане видно от договора за правна защита
и съдействие.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
263/22.04.2019г., постановено по гр.д. № 2028/2018г. по описа на Районен съд – К..
ОСЪЖДА „Я.*“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление: град Ш.***да
заплати на ЕТ „Е.-Д.Я.“ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление: К., ***направените
във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.