Решение по дело №6/2025 на Административен съд - Враца

 

Производството е по реда на чл. 68 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

             Образувано е по жалба на В.Д.  И. ***, чрез адв.С., против Решение № 369005-44/04.11.2024 г. на Директора на ОДМВР – Враца в частта, с която е отказано да бъдат изтрити личните му данни, обработвани в МВР, отнасящи се до:

            -Извършител по ЗМ -48/28.01.2003 г. на РУ Мездра и свързаните с него деяние със СИП *********;

-Обвиняем по предварително производство – сл.д.№28/2003г. от 28.01.2003г. на РСлС-Мездра;

-Наказателно производство***********. на РС Мездра за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК.

В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят развива съображения, че при правилно изяснена фактическа обстановка, ответникът е приложил неправилно разпоредбите на чл.25, ал.1 и чл.26, ал.1 от ЗМВР. Счита, че оспорвания акт противоречи на правилата на Регламент/ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г. относно защита на физическите лица във връзка с обработване на лични данни, като посочва, че е налице ******************* и тяхното продължително съхранение******************* на СЕС. Жалбоподателят поддържа, че атакувания акт не съответства и на изискванията на чл.4, пар.1 б.В от Директива /ЕС/ 2016/680 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016г. Отправя се искане за отмяна на оспорения отказ и задължаване на ответника да заличи личните данни на жалбоподателя, съхранявани и обработвани в информационните фондове на МВР.

В с.з. жалбоподателят се явява лично и с пълномощник, който моли за уважаване на жалбата. Представя писмена защита с развити доводи в насока основателност и доказаност на искането.  

Ответната страна – Директор на ОДМВР – Враца, редовно призован за с.з., не се явява и представлява. В срока и по реда на чл.163, ал.1 от АПК , редовно уведомен, не представя писмен отговор.

След като обсъди доводите и съображенията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, Административен съд - Враца приема за установено от фактическа страна следното:

Със заявление вх.№ 369005-37/11.09.2024г. е направено искане от В.Д.  И. *** за заличаване на личните му данни, обработвани в МВР, отнасящи се до:

            -Извършител по ЗМ -48/28.01.2003 г. на РУ Мездра и свързаните с него деяние със СИП *********;

-Обвиняем по предварително производство – сл.д.№28/2003г. от 28.01.2003г. на РСлС-Мездра;

-Наказателно производство************. на РС Мездра за престъпление по чл.198, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 НК.

По заявлението е извършена проверка, въз основа на данните от която е изготвена от началник група ОА Справка рег.№ 20970/31.10.2024г., с предложение до Директора на ОД на МВР Враца. В същата от събраните писмени доказателства – писмо на РП-Мездра вх.№ 279/2020 от 13.02.2020г. и писмо изх.№ 1191/16.03.2020г. на ОСлО-Враца са обобщени резултати, като е установено, че заявителски материал № ЗМ-48/28.01.2003г. на РУ Мездра е образуван по жалба за извършен *на 2 бр. мобилни телефони от неизвестно лице в двора на ***, по което е образувано сл. д. № 3/2003 г. по описа на **. Установени са извършителите на * и делото е приключило с обвинително заключение по отношение на настоящия жалбоподател В.И., като е внесено Споразумение от РП Мездра. Същото е одобрено по образуваното НОХД №77/2003г. на РС Мездра, като на В.Д.И. е наложено * „** отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3 години. За това * от наказателен съд жалбоподателят е * на основание чл.86 НК. В изготвеното предложение е направен извод, че искането за заличаване на личните данни е неоснователно, тъй като не е изпълнена нито една от хипотезите на чл.3, т.т. 1-8 от Инструкция рег.№ 8121з-748/20.10.2014г. за реда за обработка на личните данни в МВР /обн. ДВ, бр.73 от 25.09.2015г./.

Приложената справка за съдимост на В.И. потвърждава наличието спрямо жалбоподателя на * с одобрено споразумение с определение 07.03.2003г. по НОХД № 77/2003г. на МРС и наложено наказание * за *, извършено на 27.01.2003г. в * по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, отложено с условно изтърпяване по чл.66, ал.1 от НК.

С обжалваното Решение № 369005-44/04.11.2024 г. административният орган - Директор на ОДМВР – Враца, е възприел изцяло съображенията в предложението от извършената проверка и е отказал заличаване на личните данни на жалбоподателя. За да постанови този резултат, органът е изложил аргументи за липса на което и да било от лимитивно изброените по чл. 68, ал. 6 от ЗМВР основания за заличаване на полицейската регистрация, извършена на заявителя, настоящ жалбоподател във връзка с осъществено от същия престъпление по чл. 198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК. Настъпилата спрямо И. реабилитация по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НК, е съобразена от страна на административния орган, като обстоятелство което само по себе си не води задължително до снемане на полицейската регистрация и което не е сред изброените основания за това в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР. Приел е, че не са налице условия за отпаднала необходимост от обработването на личните данни на заявителя, а също и, че тяхното съхранение е в разумен срок за целите, за които се обработват за нуждите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления.  Решението е връчено на жалбоподателя на 11.12.2024 г., а жалбата срещу същото е депозирана пред ОДМВР Враца на 27.12.2024 г. /първия, следващ след почивните дни работен ден/ по електронен път с електронен подпис от пълномощника на жалбоподателя.

Недоволен от така постановения административен акт, жалбоподателят го е оспорил, по повод което оспорване е образувано и настоящото производство.

По делото като доказателства са приобщени писмените документи, съдържащи се в административната преписка, както и представените от жалбоподателя писмени доказателства, удостоверяващи негова трайна трудова заетост - 2 бр. трудови договори, последния от които, сключен на 11.06.2024г. и допълнителни споразумения към трудов договор, удостоверения за сключен ***********, а също и трудови характеристики от съответни работодатели и референция за добро изпълнение /л.58-85/.

Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена чрез административния орган в преклузивния 14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и съдържание, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Оспореният акт е издаден от компетентният орган, в кръга на неговите правомощия, съгласно чл. 29 ЗМВР, по смисъл на която разпоредба администраторът на лични данни, обработвани в информационните масиви на МВР е министъра на вътрешните работи. Той, съгласно цитираната разпоредба може да делегира тези свои правомощия по обработване и съответно заличаване на личните данни, на упълномощено длъжностно лице.

На съда е служебно известна Заповед № 8121-1110/08.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешни правила за организацията на работа в МВР по постъпили заявления от физически лица във връзка с обработването на техните лични данни в МВР. Съгласно чл. 14, ал. 5 от Правилата, компетентни да се произнасят по заявления за упражняване на права във връзка с обработвани лични данни, в съответните случаи по чл. 15 и чл. 24, ал. 2 са директорите и зам. директорите на структурите по чл. 37, ал. 1, т. 1, 2, 5 и 6 ЗМВР. А съгласно чл. 15 от Правилата, в случаите, когато заявлението е за упражняване на права, във връзка с личните данни, въведени в информационните фондове на МВР, от една структура на МВР, компетентен да се произнесе е ръководителя на структурата.

Доколкото се касае за въведени в информационните фондове на МВР от структура на МВР лични данни, то компетентен е ръководителят на структурата – директор на ОД на МВР Враца. В случая оспореното решение е издадено от директора на ОД на МВР Враца, поради което не е налице основание за отмяна на решението на това основание.

Административният акт е издаден в изискуемата писмена форма и е обективиран като решение, съгласно правилото, установено в чл. 12, ал. 1, вр. чл. 11, т. 5 от Инструкция № 8121з-1122/12.09.2015 г. за реда за обработка на лични данни в МВР.

Решението съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ за заличаване на лични данни. Мотиви се съдържат както в самия акт, така и в изготвена от началник група ОАПС Справка от 31.10.2024г., с предложение до Директора на ОД на МВР Враца. Не се доказва наличие на порок във формата на акта, представляващ самостоятелно основание за неговата отмяна по смисъла на чл. 146, т. 2, вр. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК.

Настоящият състав на Административен съд Враца намира оспорения административен акт за издаден в противоречие с материалния закон и неговата цел.

По делото липсва спор по фактите.

Установява се, че по повод извършено на 27.01.2003 г. в  *** от оспорващия престъпление по чл.198, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, спрямо него е била осъществена полицейска регистрация с № ЗМ-48 от 28.01.2003 г. в РУ Мездра. Безспорно е също, че за това извършено деяние жалбоподателят е бил привлечен като обвиняем, във връзка с което е и предаден на съд, като съдебното производство е приключило с одобрено от съда споразумение, с което на оспорващия е наложено наказание "**", отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.

Между страните е безспорно и обстоятелството, че ЗМВР допуска снемане на осъществена полицейска регистрация на посочени в чл. 68, ал. 6, т. 1 - т. 5 от същия закон основания, а именно когато: 1. регистрацията е извършена в нарушение на закона; 2. наказателното производство е прекратено с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от Наказателно-процесуалния кодекс; 3. наказателното производство *****************************************************. Жалбоподателят не оспорва и извода на административния орган, че не е налице никое от изброените основания.

По делото се установи, че жалбоподателят е реабилитиран по право на основание чл.86 от НК за посоченото осъждане, както и е правилен извода на органа, че настъпването на * не е основание само по себе си за снемане на полицейска регистрация по реда на ЗМВР.

В действителност разпоредбата на чл. 68, ал. 6 от ЗМВР не предвижда основание за изтриване на лични данни от полицейския регистър в хипотезата на влязла *, какъвто характер има сключеното от жалбоподателя споразумение и последвала*, поради което тези данни се съхраняват в съответния регистър и могат да бъдат обработвани от имащите достъп до тях органи без никакви ограничения във времето, според действащото ни национално законодателство. Последното обстоятелство е станало повод за отправяне на преюдициално запитване от Върховен административен съд до СЕС, по което с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г., се дава задължително за националните ни органи тълкуване по приложение на закона, във връзка с относимите европейски норми, касаещи дължимата от институциите проверка относно необходимостта от съхранение на данните и дължимите действия по тяхното заличаване след отпадане на тази необходимост.

Съхранението от полицейските органи на лични данни и по - конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта, включително, когато той е реабилитиран, се отнася до обработване на лични данни, отговарящи на цели, които съгласно чл. 1, § 1 от Директива 2016/680 попадат в приложното поле на тази директива.

Съгласно чл. 4, § 1, буква б) от Директива 2016/680, държавите членки гарантират, че личните данни са събирани за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по начин, който е несъвместим с тези цели. Тази разпоредба изисква държавите членки да спазват принципа на "свеждане на данните до минимум", с оглед спазване на принципа на пропорционалност. Чл. 4, § 1, б. "в" от Директивата задължава държавите членки да гарантират, че личните данни са: подходящи, относими и не надхвърлят необходимото във връзка с целите, за които данните се обработват.

По силата на чл. 4, § 1, буква д) от Директива 2016/680 държавите - членки трябва да гарантират, че тези данни се съхраняват във вид, който позволява идентифицирането на субектите на данни за период, не по-дълъг от необходимия за целите, за които те се обработват. Нормата на чл. 5 от директивата от своя страна задължава държавите членки да предвидят подходящи срокове за изтриване на лични данни или за периодична проверка на необходимостта от съхранението им, както и процедурни мерки за гарантиране спазването на тези срокове. Директивата обаче оставя на държавите членки сами да определят подходящите срокове и механизми за контрол на тяхното спазване, като такива в националното ни законодателство не са предвидени, по отношение събирането и съхранението на данни от вида на процесните.

Следва обаче да се посочи, че разпоредбата на чл. 17, а) от Регламент 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни, от своя страна урежда детайлно правото на изтриване на лични данни като субективно право на лицата, срещу което стои субективното задължение на администратора на лични данни да ги изтрие без ненужно забавяне, тогава когато личните данни повече не са необходими за целите, за които са били събрани или обработвани по друг начин.

С оглед цитираните разпоредби, спорът между страните в конкретния случай се свежда до това, дали съхраняването на данните от извършената спрямо лицето полицейска регистрация безсрочно е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 от ЕКЗПЧ, чл. 17, а) от Регламент 2016/679 и на чл. 4, § 1, букви в) и д) от Директива 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година, относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, с оглед даденото с Решение на СЕС от 30.01.2024 г. по дело С-118/22 г. тълкуване по приложение на закона, както и дали към датата на подаденото от лицето заявление за снемане на полицейска регистрация са налице такива обстоятелства, които да правят неоправдано и непропроционално продължаване съхранението на събраните при регистрацията лични данни.

За да се даде отговор на посочените въпроси, следва да се отбележи, че по своята същност полицейската регистрация е вид обработване на лични данни на лицата, която се осъществява при условията на ЗМВР, като е допустима и без тяхното съгласие по смисъла на чл.68, ал.3, т.1 ЗМВР.

Полицейската регистрация помага на полицейските органи да извършват дейностите, посочени в чл. 67 от ЗМВР, като данните от нея съобразно чл. 27 от ЗМВР, могат да се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

С оглед разпоредбата на чл. 6 от Регламент 2016/679, събирането и съхранението на личните данни на лицата в информационните фондове на МВР е законосъобразно доколкото е налице поне едно от основанията по чл. 6 от Регламент 2016/679. Ето защо органите на МВР са оправомощени законосъобразно да обработват лични данни на лицата, когато това се налага, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице, за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официалните им правомощия – основания по чл. 6, § 1, букви в), г) и д). Предвид факта, че оперативно-издирвателната, охранителната дейност и дейността по разследване на престъпления са основните дейности на МВР съгласно чл. 6 от ЗМВР, събирането на данни за осъществяване на тези цели се явява принципно правомерно.

С Решение от 30.01.2024 г. по дело С-118/2022 г. са дадени задължителни, с оглед чл. 633 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, за националните органи разрешения, относно дължимото от администраторите на данни поведение, относими към процесния случай. В посоченото решение е възприето, че чл. 4, пар. 1, б. "в" и д" от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национално законодателство, което за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъплението или изпълнението на наказания предвижда съхранение от полицейските органи на лични данни, и по – конкретно на биометрични и генетични данни за лица, осъдени с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, и то до смъртта на субекта на данни, вкл. когато той е реабилитиран, без да задължава администратора периодично да проверява дали това съхранение все още е необходимо, и без да признава правото на субекта на данни на изтриване на горепосочените данни, щом съхранението им вече не е необходимо за целите, за които те са били обработвани, или евентуално правото на ограничаване на тяхното обработване.

В мотивите си към решението съдът на ЕС сочи, че не за всички лица, осъдени с влязла в сила присъда за престъпление, попадащо в обхвата на определението "престъпление от общ характер", рискът да са замесени в други престъпления е еднакъв, което да обосновава определянето на еднакъв срок за съхранение на засягащите ги данни.

Ето защо в някои случаи, с оглед на фактори като естеството и тежестта на престъплението или липсата на рецидив, рискът който представлява съответното лице, не дава непременно основание за запазването до смъртта му на неговите данни в предвидения за целта национален полицейски регистър. В такива случаи вече не съществува необходимата връзка между съхраняваните данни и преследваната цел. Поради това съхранението им не съответства на принципа за свеждане на данните до минимум, предвиден в чл. 4, пар. 1, б. "в" от директива 2016/680 и е за период по дълъг от необходимия за целите, за които тези данни се обработват, което е в разрез с чл. 4, пар. 1, б. "д" от тази директива.

По дело С-118/22 се приема, че реабилитация на такова лице, в резултат на която осъждането му е изтрито от регистъра за съдимост, сама по себе си не води до отпадане на необходимостта от съхранение на данните му в полицейския регистър, тъй като последното има цели, различни от тези на списъка на миналите му осъждания в регистъра за съдимост. Когато обаче, съгласно приложимите разпоредби на националното наказателно право, за да настъпи реабилитация трябва през определен период след изтърпяване на наказанието да не е извършено ново умишлено престъпление от общ характер, тя може да е индиция, че субектът на данните представлява по-малък риск от гледна точка на целите за противодействие престъпността или опазване на обществения ред и следователно обстоятелство, което може да доведе до скъсяване на необходимия период за такова съхранение.

Следва да се посочи, че регламентите като част от правото на ЕС имат пряко и преимуществено приложение над националното ни законодателство, а на директивите е признато пряко вертикално действие, в хипотезата на изтекли срокове за нейното транспониране, какъвто се явява настоящият случай, задължаващо държавните органи да спазват правото на съюза.

Предвид цитираните разпоредби от Директива (ЕС) 2016/680 на Европейският парламент и на съвета от 27.04.2016 г., на Регламент 2016/679 и даденото разрешение с цитираното решение на СЕС следва извод, че обработването на лични данни, в случаите свързани с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред и конкретно по повод извършена в тази връзка полицейска регистрация е допустимо само ако събраните данни не надхвърлят необходимото и се съхраняват за период не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват. Органите на МВР разполагат с правомощие да събират данни, с оглед осъществяване на дейностите по чл. 6 от ЗМВР, но на това им право съгласно чл. 17 а) от Регламент 2016/679 съответства задължение същите данни да бъдат заличени при изпълнение на целите, за които са създадени.

В този дух е и разпоредбата на чл. 16, § 2 от Директива 2016/680, от която следва, че право на изтриване може да се упражни, когато разглежданото съхранение на лични данни вече не е необходимо, с оглед на целите на обработването им, или се осъществява в разрез с разпоредбите на националното право за привеждане в действие на чл. 4, пар. 1, б. "в" и "д" от директивата, както и на евентуално чл. 10 или когато изтриването се налага, за да се спази срокът, определен за тази цел от националното право на основание чл. 5 от същата директива.

В конкретния случай, след извършен анализ на относимите обстоятелства, административния орган е достигнал до неправилен по същество извод, че съхраняването на данни от извършената на жалбоподателя полицейска регистрация продължава да е необходимо за целите, за които същите са създадени, а именно разследване и разкриване на престъпления и да се противодейства на престъпността.

Настоящият съдебен състав намира, че с оглед характера и тежестта на престъплението, за което лицето е осъдено, извършено през далечната 2003 г., с оглед настъпилата през 2006 г. реабилитация, липсата на извършени други умишлени престъпления от общ характер, липсата на извършване на друго престъпно деяние от датата на извършване на престъплението, за което жалбоподателя е бил осъден до настъпилата реабилитация, както и събраните в хода на съдебното производство данните за личността на лицето, същият не представлява лице със степен на обществена опасност, оправдаваща продължаване съхранението на данните по извършената полицейска регистрация, след датата на подаденото заявление за тяхното заличаване.

В настоящото производство не се представят доказателства, от които да се достигне до безспорен и непротиворечив извод, че съхранението на личните данни на оспорващия, свързани с извършената му полицейска регистрация, все още е необходимо за целите, за които те са обработвани. В оспореният акт се твърди, че целта на тяхното съхранение не е свързана с националната сигурност, а единствено с противодействие на престъпността и опазване на обществения ред.

От приложената по делото справка за съдимост на жалбоподателя не се установява *****************************. От доказателствата по делото не се установява наличие на трайно изградени ** у лицето, характеризиращи се с чести, периодични или повтарящи се **. Липсват данни лицето да се е * от органите на МВР, напротив същият е *****************, като се е признал за ************* и е сключил споразумение с прокуратурата. След извършеното от жалбоподателя на 27.01.2003 г. * **по чл. 198, ал. 1 от НК, за което е *, същият не е извършвал друго ** и от тогава до сега са изтекли * години, а от реабилитацията по чл.86, ал.1, т.1 НК – почти * години. Към *************. Изложеното обуславя и извод, че липсват доказателства за други **, както и за наличие на трайни престъпни навици у жалбоподателя. В тази връзка отсъства анализ и преценка от административния орган на личността на заявителя след постановяване на **, настъпилата * и последващото негово  поведение в обществото.

В хода на съдебното производство по отношение личността на жалбоподателя се установи, че същият е трудово ангажиран и разполага с постоянна работа, която упражнява в *, като отзивите от работодателите му са изцяло положителни. Същият е с адресна регистрация в *, има **. Всичко това дава основание да се направи извод, че целите, за които е създадена процесната полицейска регистрация са изпълнени към датата на подаване на процесното заявление за нейното заличаване и продължаване съхранението на данните по същата е непропорционално и води до ограничаване правото на личен живот на заявителя, прокламирано в нормата на чл. 8 от ЕКЗПЧ.

Съгласно съображение 68 от Решението на Съда на ЕС, срокът за съхранение на данните от полицейската регистрация трябва да е подходящ. В оспорения акт е посочено, че данните от полицейските регистрации взети спрямо жалбоподателя следва да се съхраняват в подходящ и разумен срок, но не се посочва какъв като продължителност следва да е този срок, нито как и при какви предпоставки да се изчисли. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че съхранението на данните по извършената на жалбоподателя И. полицейска регистрация № ЗМ-48/28.01.2003г г. по описа на РУ Мездра се осъществява в нарушение на чл. 4, § 1, б. "в" и "д" от Директива 2016/680, чл. 17а) от Регламент 2016/679 и в противоречие с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, поради което с оглед спазване на баланса между обществения интерес, предполагащ правоохранителните органи да разполагат със специфични данни за лицето, събрани чрез способа на полицейската регистрация и правото на субекта на данни на изтриване на съхраняваните данни, когато това съхранение вече не е необходимо, същата следва да бъде заличена. Като е достигнал до друг извод, административният орган е постановил своя акт в нарушение на материалния закон и неговата цел, поради което същият следва да бъде отменен, а преписката върната на органа за ново произнасяне по подаденото от жалбоподателя заявление № 369005-37/11.09.2024г. по описа на ОДМВР Враца за снемане на извършената му полицейска регистрация.

При този изход на спора искането на жалбоподателя да му бъдат присъдени направените по делото разноски е своевременно и следва да бъде уважено. Такива в размер на 10.00 лева за внесена д.т. и 750.00 лева, уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение, са направени и доказани и следва на основание чл.143, ал.1 от АПК да му се присъдят, чрез осъждане на ответника за заплащането им.

Мотивиран от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд – ВРАЦА,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 369005-44/04.11.2024 г. на Директора на ОДМВР – Враца, с което е отказано да бъдат изтрити личните данни на В.Д.  И. ***, отнасящи се до полицейска регистрация рег. № ЗМ-48/28.01.2003г г. по описа на РУ Мездра и свързаните с нея по сл.дело № 28/2003г. на РСлС-Мездра /ТСлО-Мездра/ и присъда по НОХД №77/2003г. на РС-Мездра.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ОДМВР – Враца за ново произнасяне по заявление вх.№ 369005-37/11.09.2024г. на В.Д.  И. *** за снемане на полицейска регистрация, при спазване дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона.

ОСЪЖДА ОДМВР – Враца да заплати на В.Д.  И. *** направените разноски по делото в размер на 760.00 лева.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.