РЕШЕНИЕ
№ 61
гр. Разград, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Валентина П. Димитрова
Пламен М. Драганов
при участието на секретаря М. В. Н.
в присъствието на прокурора С. С. Осм.
като разгледа докладваното от Пламен М. Драганов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223300600116 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С Присъда № 17/17.03.2022 г., постановена по НОХД № 125/2022 г. по описа на
Районен съд – Разград, подсъдимата СН. Г. Г. от гр. Кубрат е призната за виновна в това, че
на 28.02.2022 г. по път Е-70, в землището на гр. Разград, на 200 метра преди кръстовището с
път II-49, в посока с. Осенец, е управлявала моторно превозно средство - лек автомобил
„Пежо 206“ с рег. номер РР 1742 ВМ с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на
хиляда, а именно 2.30 на хиляда, установено по надлежния ред, като на основание чл. 343б,
ал. 1 и чл. 58а, ал. 1 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода срок от осем месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години,
както и глоба в размер на 200 лева.
На основание чл. 343г от НК на подсъдимата е наложено и наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 23 месеца, като е зачетено времето, през което същата е
била фактически лишена от това право.
Против присъдата е постъпила въззивна жалба от подсъдимата СН. Г. Г., с която се
атакува присъдата като явно несправедлива и завишена. В допълнително писмено
изложение от адв. К.С., защитник на подсъдимата Г., се изтъкват множество смекчаващи
вината обстоятелства, с които се обосновава искането за намаляване размера на наложеното
1
наказание лишаване от право да управлява МПС до размер от 12 месеца.
С жалбата не са направени доказателствени искания.
Участващия по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Разград пледира за
уважаване на жалбата, като счита, че са налице основания за изменение на присъдата в
частта относно наложеното наказания лишаване от право да управлява МПС. Предлага на
съда да намали комулативно предвиденото наказание по чл. 343г от НК на 14 месеца.
В съдебно заседание подсъдимата - въззивник се явява и в упражнено право на лично
участие изразява позиция за цялостно споделяне и съгласие с аргументите и съображенията,
развити от защитата. Като аргументи за намаляване размера на наложеното наказание
лишаване от право да управлява МПС сочи естеството на работата й, свързана с управление
на МПС и необходимостта да полага грижи за възрастната си майка. В последната си дума
моли съда да прояви разбиране и намали наложеното й наказание лишаване от право да
управлява МПС.
Защитникът адв. К. С. подържа подадената въззивна жалба на основанията, изложени
в нея и депозираните допълнителни съображения. Изтъква наличието на многобройни
смекчаващи вината обстоятелства и се противопоставя установената концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимата да се отчита като отегчаващо такова. Предвид на това
моли сда да измени първоинстанционната присъда, като наказанието лишаване от право да
управлява МПС бъде намалено на 12 месеца, като счита, че такъв размер е достатъчен за
изпълнение целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо конкретната подсъдима.
Окръжен съд – Разград, след като направи собствен анализ на доказателствата по
делото и извърши цялостна служебна проверка на атакуваният съдебен акт, приема
следното:
Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, в установения законов срок
и до компетентния съд.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава
двадесет и седма "Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция"
от НПК. Подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти, с което е
била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по
Глава двадесет и седма от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК. Първоинстанционният съд, след като
е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство
доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 от НПК, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия
на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 от НПК са извършени при стриктно съблюдаване на
процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.
2
Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 от НПК, съгласно която в случаите по
чл. 372, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, правилно първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е приел за
установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание. Законосъобразна е и
констатацията му, че самопризнанието на подсъдимата се подкрепя от доказателствата,
събрани в досъдебното производство.
От фактическа страна по делото е установено следното:
Подсъдимата СН. Г. Г. е родена в гр. Русе на *** г., български гражданин, с висше
образование, разведена, работи, неосъждана /реабилитирана/, живуща в ***, ЕГН
**********.
Подсъдимата С.Г. е правоспособен водач на моторно превозно средство, категории
„В“ и „АМ“. Води се на отчет към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР - Разград.
На 27.02.2022 г. подсъдимата С.Г. била на гости в гр. Варна и до ранните часове на
следващия ден празнувала рожден ден на първородното си внуче, като употребила алкохол.
На 28.02.2022 г. времето започнало да се влошава, поради което подс. Г. решила да се
прибира към дома си в гр. Кубрат и около 14.00 часа привела в движение лекия автомобил
„Пежо 206“ с per. № РР 17 42 ВМ, собственост на нейната сестра ***Г. ***. Около 16.20 часа
подсъдимата управлявала лекия автомобил по главен път Е - 70 в землището на гр. Разград,
като на 200 метра преди кръстовището с път ІІ - 49 в посока с. Осенец загубила контрол
върху управлението на автомобила и се блъснала в крайпътно дърво. На сигнала за
настъпилото пътно транспортно произшествие били изпратени служителите на Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Разград - мл. автоконтрольор *******и мл. автоконтрольор
***. Свидетелите **и **установили самоличността на подсъдимата, и тъй като лъхала на
алкохол и реакциите й били забавени и неадекватни, св. ***решил да извърши проверка за
наличие на алкохол. Подс. С.Г. била изпробвана за употреба на алкохол с техническо
средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабричен № ARNA 0172, електронната скала, на който
отчела 2,30 промила концентрация на алкохол в издишвания въздух. За констатираното
нарушение св. **съставил на подс. С.Г., Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 554785 от 28.02.2022г. С акта било иззето СУМПС № ********** на
подсъдимата. Св. **издал на подс. С.Г. талон за медицинско изследване бл. № 083735/
28.02.2022 г. Подсъдимата била отведена в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Разград, където
пред медицинското лице отказала да даде кръвна проба и приела показанията на
техническото средство. Последствие подс. СН. Г. Г. била върната в РУ- Разград, където със
заповед за задържане на лице от 28.02.2022 г. на полицейски орган при РУ - Разград била
задържана по ЗМВР за срок от 24 часа.
По доказателствата:
Поради характера на диференцираната процедура, по която е проведено
производството, първоинстанционния съд не е дължал анализ на доказателствената
съвкупност, който е изискуем при мотивиране на съдебния акт при разглеждане на делото
3
по общите правила, а само положителна констатация за подкрепеност на самопризнанието
от събраните на досъдебното производство доказателства. Въззивният съд, след
самостоятелна преценка на доказателствата, събрани на досъдебната фаза на
производството, счита, че изводите на районния съд за подкрепеност на направеното
признание от валидно събрани доказателства на досъдебното производство са правилни.
От правна страна:
С оглед установената фактическа обстановка, която не се оспорва и в жалбата,
правилен и законосъобразен се явява извода на първоинстанционният съд, че деянието на
подс. С.Г. осъществява от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
343б, ал. 1 от НК, като на 28.02.2022 г. по път Е-70, в землището на гр. Разград, на 200 метра
преди кръстовището с път II-49, в посока с. Осенец, е управлявала моторно превозно
средство - лек автомобил „Пежо 206“ с рег. номер РР 1742 ВМ с концентрация на алкохол в
кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно 2.30 на хиляда, установено по надлежния ред.
Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно наличието на всички елементи
от обективна и субективна страна на посоченото деяние. Тези мотиви се споделят изцяло от
въззивната инстанция и същевременно не се оспорват от защитата. Поради това и с оглед
обстоятелството, че съгласно нормата на чл. 339 НПК въззивната инстанция дължи отговор
единствено на възраженията на жалбодателя и не е необходимо да излага съображения в
подкрепа на изводите, които не се оспорват (така и съгласно константната практика на
ВКС), то настоящия въззивен състав не намира за необходимо отново да обосновава
наличието на всички елементи от състава на престъплението на подсъдимия.
По наказанието:
За престъплението по чл. 343б, ал. 2 от НК първоинстанционния съд е наложил на
подсъдимата С.Г. наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание
чл. 58а, ал. 1 от НК е редуцирал на осем месеца, глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 23 месеца.
При определяне на наказанието „ лишаване от право да управлява МПС”
първоинстанционния съд е приел като отегчаващи вината обстоятелства високата
концентрация на алкохол в издишвания от подсъдимата въздух, липсата на каквито и да
било задръжки от нейна страна да не извършва престъплението. При това съдът е направил
аналогия с предвиденото в чл. 174, ал. 1 от ЗДвП административно наказание за водачи,
които управляват МПС след употреба на алкохол с концентрация в издишвания въздух до
1,2 промила – 12 месеца лишаване от право да управлява МПС и 1000 лв. глоба, и е отчел
почти двойно по голямата концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата от
максимално посочената в ЗДвП.
Въззивната инстанция намери, че така определеното на подсъдимата С.Г. наказание
лишаване от право да управлява МПС не е неоправдано завишено, а напълно съответства на
степента на обществената опасност най – вече на деянието. Безспорно е, че през последните
две години подсъдимата няма регистрирани нарушения на правилата за движение по
4
пътищата, но това обстоятелство само по себе си не представлява решаващо при определяне
на наказанието. В същото време от обстоятелствата по делото се установява, че
подсъдимата, с установената сериозна концентрация на алкохол в кръвта, не е предприела
някакво краткотрайно управление на МПС, а е пропътувала повече от 130 км от гр. Варна до
гр. Разград, а крайната и цел е била гр. Кубрат. Освен това съдът не споделя становището на
защитата, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, като
поводът – рожденния ден на първородното й внуче, и изрядното й процесуално поведение
определено не могат да се приемат за смекчаващи вината обстоятелства.
Принципно обществената опасност на деянията от този вид е изключително висока,
което е отчетено от законодателя с измененията на чл. 174 от ЗДвП от 2017 г., с които
според концентрацията на алкохол в кръвта наказанията лишаване от право да управлява
МПС бяха завишени и твърдо определени. Затова и правилно първия съд при определяне на
наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК правилно е направил аналогия с
предвиденото административно наказаниепо ЗДвП.
Настоящия въззивен състав категорично не може да се съгласи и с тезата на
защитата, че отчетената конкретна концентрация на алкохол в кръвта е сред
обстоятелствата, предвидени в чл. 56 от НК, и не следва да се отчита като отегчаващо
вината обстоятелство.
Не на последно място следва да се отбележи и обстоятелството, че при управлението
на МПС под влияние на алкохол подсъдимата е предизвикала ПТП.
В заключение следва да отбележи, че според въззивния съд така определените
наказания са адекватни на степента на обществена опасност на деянието и дееца и ще
способстват за изграждане у подсъдимата на устойчива мотивоционно - волева система за
спазване на установения правов ред и предотвратяване извършването на други
престъпления, с което от своя страна ще се реализира както личната, така и генералната
превенция - цели на наказанието по чл. 36 от НК.
По веществените доказателства:
Правилно първоинстанционния съд е съобразил, че така приобщените по делото
веществени доказателства не касаят предмета на доказване по делото и не попадат в
хипотезите на чл. 53 от НК, поради което е постановил след влизане в сила на присъдата да
бъдат върнати на подсъдимата.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и предвид
посочените съображения, постанови своето решение.
Ето защо и на основание чл. 334, т. 6 във вр. с чл. 338 от НПК Окръжен съд - Разград
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 17/17.03.2022 г. по НОХД № 125/2022 г. по
описа на Районен съд – Разград като правилна и законосъобразна.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете, подлежащи на касационна проверка по чл.
346 от НПК и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6