Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
21.03.2022г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7
-ми състав
на
двадесет и първи януари година 2022
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар: Йоана Петрова
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9908 по
описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.135, ал.1 от ЗЗД, чл.124, ал.1, пр.
последно от ГПК, във вр. с чл.170 от ЗЗД, при обективно и субективно пасивно
съединяване.
По изложените в исковата молба и уточнителни молби от 11.11.2019г. и от 06.03.2020г. Е.П.К. EГН **********, чрез пълномощника си адв. О.М. -САК е предявила срещу ответниците „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******** и „А.1.“ ООД с ЕИК********, отменителен иск с правно основание чл. 135, ал.1 ЗЗД, да се обяви за недействително спрямо нея влязло в сила решение № 1119 от 13.06.2017г., по т.д. № 6450/2016г., по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, като постановено в симулативен /привиден/ процес, както и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 170 от ЗЗД срещу „Ю.Б.“ АД, да се установи несъществуването на ипотечно право в полза на „Ю.Б.“ АД, респ. липса на валидно ипотечно правоотношение между ищцата Е.П.К. и „Ю.Б.“ ЕАД, по отношение на :
- ОФИС №1, находящ се в сутерена на
жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.“********състоящ
се от едно офис помещение, склад и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при
съседи по нотариален акт: улица, мазета от №7
до №11, офис №2 и улица; ЗАЕДНО с принадлежащите идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран
поземлен имот №1Х-519 в квартал 170 по плана на гр.София, местност „Лозенец
Ш-та част“, с площ от 2270 кв.метра, при съседи: улица, УПИ №VII и улица;
- ОФИС №2, находящ се в сутерена на
гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен
възел, с площ от 42,8 кв. метра, при съседи по нотариален акт: улица, офис №1 и
офис №3, ЗАЕДНО с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе;
- ОФИС №3, находящ се в сутерена в
гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен
възел с площ 87,37 кв.метра, при съседи по нотариален акт: офис №2, улица,
коридор и мазета, ЗАЕДНО с 2,85% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе. Претендира
присъждане на разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцата, като единствена наследница на
майка си Е.Н.И.ЕГН ********* е придобила право чрез наследствено правоприемство
правото на собственост върху следните недвижими имоти:
- ОФИС №1, находящ се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр.
София, СО-район „Лозенец“, ул.“********състоящ се от едно офис помещение, склад
и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при съседи по нотариален акт: улица,
мазета от №7 до №11, офис №2 и улица;
ЗАЕДНО с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот №1Х-519 в
квартал 170 по плана на гр.София, местност „Лозенец Ш-та част“, с площ от 2270
кв.метра, при съседи: улица, УПИ №VII и улица;
- ОФИС №2, находящ се в сутерена на гореописаната жилищна сграда,
състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел, с площ от 42,8 кв. метра,
при съседи по нотариален акт: улица, офис №1 и офис №3, ЗАЕДНО с принадлежащите
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
подробно описано по-горе;
- ОФИС №3, находящ се в сутерена в гореописаната жилищна сграда, състоящ
се от едно офис-помещение и санитарен възел с площ 87,37кв.метра, при съседи по
нотариален акт: офис №2, улица, коридор и мазета, ЗАЕДНО с 2,85% идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно
описано по-горе.
Твърди се, че на 03.06.2008г. „А.11 “ООД, в качеството на продавач, е
сключило с Е.Н.И.– майка на ищцата, в качеството на купувач, предварителни
договори за продажба на цитираните имоти. Тъй като в уговорените в
предварителните договори срокове, нотариално прехвърляне на правото на
собственост не е извършено от продавача, Е.И.е предявила против „А.1. “ООД три иска за сключване на окончателен договор
за всеки от имотите. Сочи се, че с
Решение от 26.1..2014г., постановено по гр.д.№15113/2013г. на СГС, ГО, 1-ви
състав, предварителният договор за продажба на описаният по-горе недвижим имот
- офис №2, е обявен за окончателен и правото на собственост върху този имот е
придобито от Е.Н.И.. Твърди се, че с
Решение №5729/4.08.2015г., постановено по гр.д.№12955/2013г. на СГС, ГО, 11-ти
състав, предварителният договор за продажба на
офис №1 е обявен за окончателен и правото на собственост върху този имот
е придобито от Е.Н.И.. С Решение от 29.10.2015г., постановено по
в.гр.д.№3063/2014г. на Апелативен съд София, предварителният договор за
продажба на описания по горе недвижим имот - офис №3 е обявен за окончателен и
правото на собственост върху този имот е придобито от Е.И.. Твърди се, че в
периода между 26.11.2014г. и 29.10.2015г.
майката на ищцата, а в последствие и ищцата е придобила окончателно
собствеността върху трите изброени недвижими имоти.
В исковата молба се посочва, че в деня на подписването на
предварителните договори за продажба на - 03.06.2008г., продавачът по
предварителните договори и втори ответник по настоящия иск - „А.11“ ЕООД, в
качеството на кредитополучател, е сключил договор за банков кредит с първия
ответник - “Ю.И Е.Д.Б.“АД /сега - „Ю.Б.“АД/ за сумата от 320 000 швейцарски
франка. Ищцата поддържа, че съдържанието на договора за кредит е едностранчиво,
непрецизно и изцяло увреждащо правата на кредитополучателя. В Договора за
банков кредит липсвал ясен, справедлив и честен механизъм за определяне и,
респективно, за изменение на лихвите и другите акцесории, формиращи стойността
на вземанията на Банката- кредитор. Поддържа, че това обуславя непрогнозируемост на стойността на
евентуално претендираните от кредитора вземания. Твърди се, че вземанията на ответната банка по
Договора за банков кредит били обезпечени чрез учредяване на първа по ред
ипотека върху изброените по-горе недвижими имоти - три офиса, находящи се в
една и съща сграда. В съответствие с това през юни 2008г. в Имотния регистър
като титуляр на ипотечното право, според изискванията на чл.166, ал.1 от ЗЗД, е
вписана “Ю.И Е.Д.Б.“АД /сега - „Ю.Б.“ АД/. Сочи се, че съгласно т.3 от
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, №198,
том III, рег.№ 2028, дело №560/2008г.: страните по договора се съгласяват при
евентуално неизпълнение вземането на Банката за отпуснатия кредит да стане
изцяло и „предсрочно изискуемо“. Посочва се, че /предсрочната/ изискуемост
настъпва /автоматично/ без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните
и Банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземанията си.
Твърди се, че с Договор за цесия от 05.09.2008г. “Ю.И Е.Д.Б.“АД /сега -
„Ю.Б.“АД/ е прехвърлило всички свои вземания, произтичащи от договора за банков
кредит, сключен с „А.11“ ООД на 03.06.2008г., на „Б.Р.С.“АД, като част от пакет
вземания в швейцарски франкове по изрично посочени договори за кредит. При
сключването на Договора за цесия, едно и също лице - П.Н.Д.е участвала като
представител - Изпълнителен директор както на цедента - „Ю.Б.“АД, така и като
такъв на цесионера - „Б.Р.С.“АД. Поддържа довод, че съгл. чл.51 от Закона за
кредитните институции подобно дублиране на представителството при сключването
на договори между кредитни банкови институции и други юридически лица е
недопустимо, а сключените при нарушаването на тази забрана договори следва да
бъдат прогласени за нищожни на основание чл.52 от ЗКрИ. Според ищцата поради
липсатана такова възражение до момента, в резултат от сключването на визирания
Договор за цесия са произтекли следните правни последици:
- По силата на чл.1 от Договора за цесия: „Банката прехвърля на „Б.Р.С.“АД
всички свои вземания по договори за: 1.1 жилищни и потребителски кредити, които
са обезпечени с ипотека и 1.2 инвестиционни кредити на малки фирми,
предоставени от Банката на клиентите, изброени съответно в Приложение №1 и
Приложение№2 към настоящия договор, което приложение е неразделна част от
настоящия договор, заедно с всички обезпечения, привилегии и други
принадлежности, включително начислената до датата на прехвърляне лихва,
включително солидарните длъжници по кредитите. Прехвърлянето влиза в сила на
30.07.2008г. “
- По силата на чл.5 от разглеждания Договор за цесия: „За прехвърлените
вземания по договорите за кредит, изброени съответно в Приложение №1 и
Приложение №2 - общо на стойност 1 801 367.82 CHF /един милион осемстотин и
едно хиляди триста шестдесет и седем швейцарски франка и осемдесет и два
сантима/, „Б.Р.С.“АД се задължило да заплати на Банката 21 592 057.08 EUR, т.е.
- близо четиринадесет пъти повече от номиналната стойност на прехвърлените
вземания. В Договора е посочено, че плащането на цената /вече/ е извършено от „Б.Р.С.“АД
чрез банков превод по сметка на банката, като този факт не е установяван в
привидния процес.
Твърди се, че след осъществяването на посочената цесия Банката-цедент не
е изпълнила императивно поетото в чл.31, ал.1 от Договора за банков кредит свое
задължение и не е уведомила кредитополучателя - длъжник /„А.1.“ ООД/ за така
извършеното прехвърляне, нито за наличието на нов кредитор.
Заявява, че цесионерът - „Б.Р.С.“АД,
в нарушение на императивното изискване на чл.171 от ЗЗД и чл.17 от ПВ, както и
на чл.63, т.7 от Закона за кадастъра и имотния регистър, не е вписал сключения
Договор за цесия в имотния регистър. Императивно дължимото вписване не е осъществено
и от цедента по договора - „Ю.Б.“ АД. От това бездействие, в нарушение на
императивната разпоредба на чл.170 от ЗЗД, е произтекла неизвестност за
личността на новия кредитор по обезпеченото с ипотека вземане. Твърди се, че посочените
пороци не са санирани за целия период от действието на разглеждания договор за
цесия, считано от деня на сключването му - 05.09.2008г., до последния ден от
неговото действие - 20.12.2012г. Заявява още, че на 15.06.2009г. между
цесионера - „Б.Р.С.”АД и „А.1.”ООД е подписан Анекс №1 към Договор за банков
кредит, продукт „Бизнес помещения” № BL17097/03.06.2008г. Това споразумение
чието предназначение, според цесионера, било да измени и допълни сключения
между „Ю.Б.“АД и „А.1.“ ООД Договор за банков кредит от 03.06.2008г., е
подписано в помещение на „Ю.Б.“АД върху бланка на Пощенска Банка. При
подписването му представителят на длъжника бил уговарян, че чрез сключването му
се цели облекчаване на задължеността му и въобще не е бил уведомен, че вече не
договаря с Банката, а с трето лице. По силата на т.6 А/ от този Анекс
цесионерът - „Б.Р.С.”АД се сдобива с правото: „да
обяви кредита за незабавно и предсрочно изискуем, като изискуемостта настъпва
/автоматично/ без да е необходимо каквото и да било уведомяване или
волеизявление на кредитополучателя за това и да предприеме всички необходими
действия по принудителното му изпълнение, чрез реализацията на предоставените
му обезпечения по предвидения в закона ред.“ На 20.12.2012г. цесионерът по първоначалния
Договор за цесия е прехвърлил с нов договор обратно на цедента придобитите през
2008г. вземания. По силата на чл.1 от този втори Договор за цесия, сключен на
20.12.2012г. между „Б.Р.С.“АД и „Ю.Б.“АД /наричан по-долу и обратен договор за
цесия/: „Б.Р.С.“АД, в качеството си на кредитор, прехвърля на Банката всички
свои вземания произтичащи от договори за кредити за малки и средни предприятия
и от договори за ипотечни кредити, както и всички анекси към тези договори.
Твърди, че и това второ прехвърляне на вземането не е съобщено от цедента на
кредитополучателя - длъжник. Този договор
за цесия също не бил вписан в имотния регистър, според изискванията на чл.171
от ЗЗД.
Твърди се, че със заявление за издаване на заповед за изпълнение, въз
основа на което е образувано гр.д.№ 6749/2013г., по описа на СРС, ГО, 29-ти
състав, Банката е твърдяла, че предсрочната изискуемост на банковия кредит към
„А.1.“ООД е настъпила на 1..07.2012г. /т.е. преди Банката да придобие обратно
това вземане от „Б.Р.С.“АД/. Това заявление за издаване на заповед за
изпълнение по гр.д.№ 6749/2013 г. е оставено без уважение. През 2014г. банката
отново е депозирала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с
твърдение за настъпилата предсрочна изискуемост на банковия кредит към „А.11
“ООД. Въз основа на това Заявление е образувано гр.д. № 27430/2014г., по описа
на СРС, ГО, 90-ти състав. В хода на производството по това дело Банката отново
твърди, че предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 1..07.2012г. И
това искане е оставено без уважение. Твърди, че в исковата молба от 2016г.
против „А.11“ ООД, въз основа, на която е образувано т.д.№6450/2016г. на СГС,
TO, VI-13 състав, „Ю.Б.“АД този път е твърдяло, че „предсрочната изискуемост на
кредита“ е настъпила на 19.1..2015г. /т.е. повече от три години по-късно в
сравнение с поддържаната в производствата пред СРС дата - 11.07.2012г.
Сочи се, че нито в искова молба по която е образувано т.д. № 6450/2016г.,
по описа на СГС, ТО, VI-13 с-в, нито по-късно, в хода на производството, са
обсъждани правните последици от осъщественото на 5.09.2008г. прехвърляне на
всички вземания на банката по Договора за банков кредит. В частност не е
обсъдено влиянието на това прехвърляне върху наличието /съществуването/ на
кредитно правоотношение между „Ю.Б.“АД и „А.11“ООД към момента на завеждането
на иска през 2016г. В хода на съдебното производство по т.д.№6450/2016г. на
Софийски Градски съд, TO, VI-13 състав „А.1.“ООД не е упражнило правото си на
материалноправна защита. Посоченият ответник не е обективирал никое от
материалноправните възражения, с които обективно е разполагал. Тъй като тези
възражения са произтичали от формирането и развитието на правоотношението по
Договора за банков кредит, и от извършените цесии на вземанията по него, чрез
тях е могъл да обоснове и докаже несъществуването на твърдяното от ищцовата банка
право. Ищцата поддържа, че това
процесуално поведение може да бъде обяснено с обстоятелството, че към момента
на провеждането на разглежданото исково производство, имотите, които са
обезпечавали изпълнението на задълженията на длъжника - ответник, вече не са
били в неговия патримониум. Лицето, собственик на ипотекираните имоти, не е
било конституирано като страна по делото. На свой ред ищцовото дружество по
това дело /„Ю.Б.“ АД/ е премълчало всички факти, свързани с двукратното
обявяване на предсрочната изискуемост и правните изводи на компетентния съд
относно неуспешно проведените заповедни производства. В хода на разглежданото
дело, страните макар и да са били запознати и да са могли да докажат
правнорелевантните обстоятелства, формиращи същността на спора, ищецът и
ответникът са имали такова процесуално поведение, което не е дало възможност
съответните факти да бъдат разкрити. Основните правнорелевантни факти и
произтичащите от тях правни последици дори не са били споменати и внимателно са
заобикаляни в хода на този „спор“. Ищацата поддържа, че е бил е проведен
„привиден процес”, по смисъла на Решение №1016/31.03.2005г., пост. по г.д.№1.98/2003г.,
II-ро г.о. на ВКС. В контекста на така установената липса на проведена от „А.11“
ООД защита по съществото на спора, в хода на т.д.№6450/2016г., и в контекста на
споменатото процесуално поведение на страните, предявените от „Ю.Б.“ АД искове
са били уважени. Съдът в Решението си по т.д.№6450/2016г. е приел, че ответното
дружество не възразява относно действителността, съдържанието и правните
последици на извършените цесии. Счита, че обективираното изявление в нотариална
покана акт 125, том V, per. 10622/2015г., извършено на 04.1..2015г. е довело до
предсрочна изискуемост на вземането за главница по кредита. Според решаващият
състав прехвърлянето на всички права по Договора за банков кредит не е довело
до погасяване на кредитното правоотношение. Според него кредитното
правоотношение се е запазило дори и след извършването на цесиите. Този решаващ
за основателността на иска правен извод не е подкрепен с какъвто и да е правен
довод. Съдът е възприел извода, че за предсрочната изискуемост на кредита на
ответника „А.11 “ООД е съобщено на 5.1..2015г., при условията на чл.50, ал.2 ГПК. Не е коментирал другата, твърдяна от Банката дата на предсрочна
изискуемост - 11.07.2012г. Съдът освен това е приел, че на „А.11“ООД е съобщено
надлежно за двете цесии с връчването на исковата молба т.е. - в края на 2016г. Твърди се, че Решение №1.19 от 13.06.2017г.,
постановено по т.д.№6450/2016г. на СГС, TO, VI-13 състав, не е подложено на
инстанционен контрол и е влязло в сила на 4.10.2017г. За изпълнение на
Решението №1119 от 13.06.2017г., постановено по т.д.№6450/2016г. на СГС, TO, VI-13 състав, на 03.07.2018г. е
издаден Изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително
производство по изпълнително дело №20188630401750, по описа на ЧСИ С.Х., per.
№863. Като взискател по това производство е конституирано „Ю.Б.“АД, а като
длъжник „А.11“ООД. Изпълнението е насочено единствено и само върху описаните
по-горе недвижими имоти - собственост на ищцата - Е.П.К.. Сочи се, че към
момента на предявяване на иск имотите са изнесени на публична продан от ЧСИ С.Х..
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ю.Б.“ АД е депозирал отговор на ИМ, в
който е изложено становище за недопустимост на претенцията по Павловия иск,
поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата. В условията на евентуалност предявените искове са оспорени като
неоснователни. Ответната банка навежда довод, че ищцата Е.К. няма качеството на
кредитор в нито един момент и няма вземане, срещу което и да е лице в
настоящото производство и не е в облигационното отношение със страна по договор
за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ № BL 17097 от 13.06.2008г. Твърди
се, че за ищеца не е настъпило и увреждащо действие, тъй като той сам е
предоставил свое имущество като обезпечение по договор за кредит. Заявява, че с
влязлото в сила съдебно решение № 1119 от 13.06.2017. постановено по т.д. №
6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13
състав на СГС, се установява със СПН наличие на вземане и неговите размери.
Банката ответник оспорва и отрицателния установителен иск, че в нейна
полза не съществува ипочено право по отношение на процесните имоти. Сочи, че за
обезпечаване вземане на банката надлежно и валидно е била учредена
ипотека, която не е погасена по смисъла
на чл.175 от ЗЗД. Не оспорва обстоятелството, че вземането е цедирано на трето
лице, което впоследствие е цедирало вземането на банката, като двете цесии са
съобщени на кледитополучателя по договора за кредит. Ответникът поддържа, че
учреденото обезпечение на банката съществува и не е погасено. Поддържа, че
вземането е преминавало върху цесионера,
ведно със съществуващата ипотека. Твърди се, че обстоятелството, че не са
спазени изискванята на чл.171 от ЗЗД за вписване би имало значение не за
действителността на сделката и не в отнешенията между страните, а единствено по
отношение на трети лица, като се позовава на съдебна практика – Решение
№131/2012г. по гр.д.№720/2011г. на ВКС, I ГО, Решение
№291/2014г. по гр.д.№2193/2014г. на ВКС, IV
ГО. Твърди се, че ищецът ипотекарен длъжник по договора за банков кредит няма
възможност да се ползва от разпоредбата на чл.171 от ЗЗД. Сочи се, че същия не е трето добросъвестно
лице, което може да се позовава на липсата на противопоставимост на
прехвърлената ипотека по отношение на негови права. По изложените доводи, моли
за отхвърляне на исковете.
Ответното дружество „А.1.“ ООД, редовно уведомен при условията на чл.
50, ал.4 ГПК, в законоустановения срок по чл.131 ГПК не изразява становище по
иска.
В
съдебно заседание, ищцата чрез адв.О.М. поддържа предявените искове. Представя
писмена защита и списък по чл.80 ГПК.
В съдебно заседание ответника „Ю.Б.“АД,
чрез юрк. Б.П.оспорва предявения иск.
Ответникът „А.11“ ООД не се
представлява в о.с.з.
Софийски градски съд, ГО, I - 7 състав, като
прецени събраните по делото доказателства, доводиите и възраженията на страните
по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
Не е спорно, като се установява и от приетото удостоверение за наследници
изх.№206/17.02.2015г. издадено от СО, район „Младост”, че ищцата Е.П.К. е дъщеря и единствен наследник по закон на Е.Н.И.ЕГН
**********, починала на 07.02.2015г./л.80 от делото/
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба №197, том III, н.д. №559/2008г.
на Нотариус Ц.Д.с рег.№350 от НК, се установява, че на 03.06.2008г. ответното „А.11“
ЕООД представлявано от управителя Меди Минчева Пасчикова закупило
от „Информационни бизнес технологии“ ООД следните недвижими имоти: а/ОФИС
№1, находящ се в сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район
„Лозенец“, ул.“********състоящ се от едно офис помещение, склад и санитарен
възел с площ 105,95 кв.метра, при съседи по нотариален акт: улица, мазета от
№7 до №11, офис №2 и улица; б/ ОФИС №2,
находящ се в сутерена на гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно
офис-помещение и санитарен възел, с площ от 42,8 кв. метра, при съседи по нотариален
акт: улица, офис №1 и офис №3, заедно с принадлежащите идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху мястото, подробно описано
по-горе; в/ ОФИС №3, находящ се в сутерена в гореописаната жилищна сграда,
състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел с площ 87,37 кв.метра, при
съседи по нотариален акт: офис №2, улица, коридор и мазета, заедно с 2,85%
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
за сумата от 218 000.00 лв., която
продавачът заявил, че ще му бъде заплатена от кредит отпуснат на купувача „А.1.“
ЕООД от „Ю.И.Е.Д.“ АД, след учредяване на договорна ипотека върху гореописаните
имоти в полза на банката./л.44 - л.45 от делото/
Приет е Договорът за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1797
от 03.06.2008г. сключен между „Ю.И.Е.Д.“ АД и „А.1.“ ЕООД, съгласно който
банката се задължила да предостави на ответното дружество кредит в размер на
320 000 шв. франка за закупуване на Офис 1 с площ 105,95 кв.м., Офис 2 състоящ
се от едно офис-помещение и санитарен възел, с площ
от 42,8 кв. метра, и Офис 3 с площ от
87,37 кв.м. и трите находящи се в жилищна сграда Секция №1 в гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.“********а
дружеството кредитополучател се задължило да върне кредита в срок от 240 месеца
от открИ.е на заемната сметка. В чл.7, ал.1 от кредитния договор е уговорено,
че за обезпечаване на вземанията на банката кредитополучателят учредява ипотека
върху трите офиса, чието закупуване се финансира с банковия кредит./л.120-л.126
от делото/
От нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху недвижими
имоти №198 том III, н.д. №560 от
03.06.2008г. на Нотариус Ц.Д.с рег.№350
от НК, се установява, че на 03.06.2008г. ответното „А.11“ ЕООД, като
кредитополучател и собственик на ипотекираните имоти учредило в полза на „Ю.И.Е.Д.“
АД договорна ипотека върху следните недвижими имоти: а/ОФИС №1, находящ се в
сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.“********състоящ
се от едно офис помещение, склад и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при
съседи по нотариален акт: улица, мазета от №7
до №11, офис №2 и улица; б/ ОФИС №2, находящ се в сутерена на
гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен
възел, с площ от 42,8 кв. метра, при съседи по нотариален акт: улица, офис №1 и
офис №3, заедно с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе; в/ ОФИС №3, находящ
се в сутерена в гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение
и санитарен възел с площ 87,37 кв.метра, за обезпечаване на вземанията на
банката по Договорът за банков кредит от
03.06.2008г. в размер на 320 000щв.франка. /л.182- 184 от делото/ Ипотеката е
вписана в Служба по вписванията като Акт №68, том ХХХVII,
рег.№38810 от 03.06.2008г.
По заявление на „Ю.Б.“АД от 30.05.2018г., депозирано чрез законните представители Д.Б.Ш.–
изпълнителен директор и М.И.В.– прокурист е вписано подновяване на договорната
ипотека върху трите процесни офис помещения, която ипотека е вписана за
обезпечаване вземанията на банката от 320 000 шв. франка по Договорът за банков
кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1797 на 03.06.2008г./л.186
– л.187 от делото/
С Договор за цесия от 5.09.2008г. “Ю.И Е.Д.Б.“АД
е
прехвърлил свои вземания, изброени в Приложение №1 и приложение №2
/представляващи неразделна част от договора/, зедно с всички обезпечения и
привилегии на „Б.Р.С.“АД, в това число и вземанетоо към „А.11“ ЕООД./л.102-
л.106 от делото/
Не се спори, че цесионерът - „Б.Р.С.“АД, не
е вписал в СВ договора за цесия в имотния регистър. Вписване не е осъществено и
от цедента по договора - „Ю.Б.“АД.
На 20.12.2012г. „Б.Р.С.“АД, е прехвърлил обратно на “Ю.И Е.Д.Б.“АД
придобитите през 2008г. вземания. По силата на чл.1 от този втори Договор за
цесия, сключен на 20.12.2012г. между „Б.Р.С.“АД и „Ю.Б.“АД /наричан по-долу и
обратен договор за цесия/: „Б.Р.С. “АД, в качеството си на кредитор, прехвърля
на Банката всички свои вземания произтичащи от договори за кредити за малки и
средни предприятия и от договори за ипотечни кредити, както и всички анекси към
тези договори, по-долу наричани за краткост „Договорите за кредит“, с длъжници,
изброени съответно в Приложения №1-3, които са неразделна част от настоящия
договор, заедно с всички обезпечения, привилегии и други принадлежности./л.107-л.110
от делото/
С уведомление от 10.08.2015г.
връчено чрез нотариус В.М.с рег.№ 053 от НК по реда на чл.50, ал.4 ГПК, „Ю.Б.“АД уведомило „А.11“ООД, че вземанията
по Договорът за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1797 от 03.06.2008г.
са прехвърлени с договор за цесия на „БРС“, както и че с договор за прехвърляне
на вземания от 20.12.2012г. , „Б.Р.С.“АД, е прехвърлил обратно на“Ю.И Е.Д.Б.“АД всички
свои вземания произтичащи от Договорът за банков кредит продукт „Бизнес
помещения“ №BL1797/ 03.06.2008г., заедно с всички обезпечения и принадлежности.
/л.93- л.95 от делото/
С разпореждане от 25.02.2013г. постановено по ч.гр.д.№6749/ 2013г. по
описа на СРС, ГО, 29 състав, заповедният съд е отхвърлил заявление за издаване
на ЗНИ по чл.417 ГПК подадено от „Ю.Б.“АД срещу „А.11“ООД, въз основа на извлечение от сметка по договор
за банков кредит от 03.06.2008г. за
сумата 332 883,43 шв. франка, както и договорна лихва от 30 766,07 шв.
франка./л.114- л.115 от делото/
От
приложеното ч.гр.д.№27430/2014г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, се установява, че по реда на
чл.417, т.2 ГПК „Ю.Б.“АД депозирало
заявление за издаване на ЗНИ и изпълнителен лист срещу „А.1.“ ЕООД за вземания по Договорът за банков кредит
продукт „Бизнес помещения“ №BL1797/ 03.06.2008г. в общ размер 442 572, 70 шв. франка. С разпореждане от
27.05.2014г. постановено ч.гр.д.№27430/2014г. по описа на СРС, ГО, 90-ти състав, заявлението на „Ю.Б.“АД е
отхвърлено, поради липаса на доказателство за платена държавна такса.
Не се спори, че наследодателката
на ищцата - Е.Н.И.приживе завела три иска за сключване на окончателен договор за
покупко –продажба на основание чл. 19, ал.3 от ЗЗД против ответното „А.1.“ООД
относно гореописаните три офиса.
С решение от 26.11.2014г.,
постановено по гр.д.№15113/2013г. по описа на СГС, ГО, 1-ви състав,
предварителният договор за покупко-продажба сключен на 03.06.2008г. между на „А.11“ООД и Е.Н.И.относно
офис №2, с площ от 42,08 кв.м., находящ се в
сутерена на жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.“********е
обявен за окончателен./л.62-л.63/
С решение №5729/4.08.2015г. постановено по гр.д.№12955/2013г. на
Софийски градски съд, ГО, 1.-ти състав, предварителният договор за покупко-продажба
сключен на 03.06.2008г. между на А.11“ООД и Е.Н.И.за офис №1 с площ от 105,95
кв.м., находащ в гореописаната жилищна сграда е обявен за окончателен./л.57 - л.60
от делото/
С Решение от 29.10.2015г.,
постановено по в.гр.д.№3063/2014г. на Апелативен съд София, ГО, I състав, е
отменено решение от 06.01.2015г. по гр.д.№12954/2013г. на СГС, ГО, I -6 състав, с което е отхвърлен
предявен от Е.Н.И.против „А.11“ООД иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД, като
предварителният договор за продажба сключен
на 03.06.2008г. между на А.1.“ООД и Е.Н.И.офис №3 състоящ
се от едно офис-помещение и санитарен възел с площ 87,37 кв.метра, находящ се в
жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.“********е
обявен за окончателен. Решението е влязло в сила на 30.11.2016г. /л.64-л.69 от делото/
От извършената служебна справка по партида на „А.1.“ ООД с ЕИК 1301.9100
по реда на чл.23, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че праводателката на ищцата - Е.Н.И.е приета като
съдружник в ответното „А.1.“ООД на
14.02.2013г. с размер на дялово участие
200лв. от капитала на дружеството възлизащ на 5000 лв.
Видно от приложеното по т.д. № 6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13 състав, предмет на делото са били обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ), чл. 430 ал. 2 ТЗ и чл. 92 от ЗЗД, чл. 285 предл. второ ЗЗД и чл. 309а ТЗ, предявени от
„Ю.Б.“АД срещу „А.11“ ЕООД за сумата 332 883,43 шв. франка главница по Договорът
за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ №BL1797/ 03.06.2008г., 128 515.23 щв. франка възнаградителна лихва
за периода 21.02.2012г. до 09.08.2016г., 28 521 шв. франка мораторна лихва за
периода 21.01.2012г. до 09.08.2016г.,
1216,01лв. имуществена застраховка и 60лв. нотариална такса. В срока по чл.367
от ГПК ответното дружество „А.1.“ ЕООД е
депозирало писмен отговор на ИМ./л.71-л.76 от приложеното т.д. №
6450/2016г. по описа на СГС/ В отговора
са наведени възражения относно нередовно съобщаване на извършената цесия на
длъжника, както и възражение за изтекла погасителна давност. В открито с.з. проведено на 01.03.2017г. ищецът „Ю.Б.“АД е бил представляван от юрк.П., а ответното
дружество „А.11“ ЕООД е представлявано от пълномощника си адв.И., приет е
доклада по чл.146 ГПК, както и писмени доказателства представени от ищеца. В
хода на устни състезания ответното „А.1.“ ЕООД чрез пълномощника си адв.И., е
пледирало за отхвърляне на предявените искове поддържайки, че извършените от
банката ищеца и трето лице цесии не са произвели действие спрямо длъжника. С вх.№ 34425 от 15.03.2017г. „А.11“ ЕООД е
депозирало писмена защита. С постановеното решение №1119 от 13.06.2017г. по
т.д. № 6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13 състав, ответното „А.1“ ООД, е
осъдено да заплати на „Ю.Б. “ АД, както
следва:
1. на основание чл. 430 ал. 1 ТЗ сумата
323294,26 швейцарски франка – задължение по Договор за банков кредит продукт
„БИЗНЕС ПОМЕЩЕНИЯ“ № BL 17097/03.06.2008 г. и Анекс № 3/02.06.2010 г., като иска
за сумата 9589,17 швейцарски франка е отхвърлен като погасен по давност.
2. на основание чл. 430 ал. 2 ТЗ сумата
62297,09 швейцарски франка – възнаградителна лихва за периода 10.08.2013 г. –
05.11.2015 г. като иска за разликата в това число и за сумата 44677,37
швейцарски франка е отхвърлен като погасен по давност за периода 21.01.2012 г.
– 09.08.2013 г., включително;
3. на основание чл. 92 ЗЗД сумата 4018,75
швейцарски франка – неустойка за периода 28.07.2015 г. – 09.08.2016 г. като
иска за разликата до пълния предявен размер в това число и за сумата 338,89
швейцарски франка за периода 21.06.2012 г. – 15.02.2013 г. е отхвърлен като погасен по давност.
4. на основание чл. 285 предл. второ ЗЗД
сумата от 1216,01 лв. – заплатени застрахователни премии за периода 05.06.2013
г. – 09.08.2016 г.
Срещу решение по т.д. № 6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13 състав е
депозирана въззивна жалба вх.№092271 от 10.07.2017г. от „А.11“ ООД, представлявано от управителя Меди М. Папасчикова, чрез адв.
И. Кр. И. – пълномощник. С разпореждане №19728 от 21.11.2017г. на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК вр. 261,
т.4 ГПК, е върната възивна жалба вх.№092271 от 10.07.2017г. , поради това, че
дадените от съда указания за отстраняване на нередовности и внасяне на дължимата държавна такса от 14
033,11лв. по сметка на САС.
С частна жалба от 26.02.2018г. дружество „А.11“ ООД обжалвало разпореждане №19728 от
21.11.2017г. постановено по по т.д. №
6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13
с-в, с което е върната възивна му жалба с вх.№092271 от 10.07.2017г. Видно от приложеното в.ч.гр.д. №1.16/2018г.
на САС, КГ, 7 състав, с Определение № 931 от 19.03.2018г. постановено по
цитираното дело, САС е потвърдил
разпореждане №19728 от 21.11.2017г.
постановено по по т.д. № 6450/2016г.
по описа на СГС, TO, VI-13 с-в.
Решение №1119 от 13.06.2017г. по т.д. №
6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13
състав е влязло в сила на 19.04.2018г.
Приет е препис Изпълнителен лист от
03.07.2018г. издаден в полза на ГПК „Ю.Б.“АД за сумите присъдени с Решение №1.19 от
13.06.2017г. по т.д. № 6450/2016г. по
описа на СГС, TO, VI-13 състав. /л.81 от делото/
Въз основа на изпълнителен лист от
03.07.2018г. е образувано изпълнително производство по изпълнително дело
№20188630401750, по описа на ЧСИ С.Х., peг. №863 от КЧСИ, с взискател „Ю.Б.“АД
и длъжник „А.11“ООД. Видно от Обявление по изп. дело №20188630401750, за
насрочване на публична продан в периода 22.03.2019 – 22.04.2019г. изпълнението
е насочено върху описаните по-горе недвижими имоти - а/ОФИС №1, ОФИС №2 и ОФИС
№3, находящи се в жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „Лозенец“,
ул.“********собственост на Е. И.а К../л.54/
Приета е издадена на 13.10.2021 г. от Агенция по вписванията справка по персонална
партида № 546545 на „А.11“ ООД, в която са отразени хронологично вписванията
относно процесната договорна ипотека, подновяването и, исковите молби на Е.Н.И.срещу дружеството с искове по чл.19,
ал.3 ЗЗД относно трите процесни недвижими имота, отбелязването на съдебните
решения постановени в цитираните по-горе производства.
Така установената фактическа обстановка, сочи
на следните правни изводи:
По иска с правно основание чл.135, ал.1 ГПК
Допустимост: С оглед подържаните от ищеца в исковата молба
твърдения за съществуващо негово качество на кредитор на ответното дружество „А.11“
ООД и постановено в симулативен
/привиден/ процес между ответниците съдебно решение, което го уврежда, съдът намира
предявения иск за допустим. Възражението на ответната банка наведено в отговора,
за липса на активна процесуална легитимация,
съдът намира за неоснователно.
Практиката
на Върховния съд, обективирана в ТР № 25/25.05.1969г. по гр.д.№ 23/69г. на ОСГК
на ВС и Решение № 106/07.09.1964г. по гр.д.№ 76/64г. на ОСГК на ВС приема, че е
допустимо е чрез иска по чл.135 ЗЗД да се атакува симулативен съдебен процес и
съдебно решение, постановено между длъжника и третото лице, което без да е
постановено по симулативен процес, уврежда интересите на кредитора.
По същество:
Искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет
потестативното право на кредитора да обяви за недействителна по отношение на
себе си сделка /или друго действие/, с която длъжникът го уврежда. Увреждане
има винаги когато се извършва разпореждане със секвестируемо имущество,
включително и когато възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото
на длъжника се намалява. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и
фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника.
Правото
да се обяви за относително недействителна увреждаща сделка или действие,
извършени от длъжника, е материално преобразуващо право, което възниква ex
lege, с осъществяването на определен фактически състав, включващ в хипотезата
на чл. 135, ал. 1 ЗЗД: съществуващо вземане, увреждащо удовлетворяването му
действие или сделка на длъжника и от субективна страна - знание на длъжника, а при
възмездност - и на третото лице съконтрахент - за увреждането. / В този см. мотивите на ТР № 2/26.03.2021г.
по тълк.д. № 2/2019г. на ОСГTК на ВКС/
С приетия по делото доклад по чл.146 ал.1 ГПК на
ищеца е указано, че носи доказателствена тежест за следните обстоятелства : 1)
да докаже качеството си на кредитор с
валидно вземане; 2 ) обстоятелството, че атакувания съдебен акт го уврежда и е
постановен в симулативен процес 3)
субективен елемент, изразяващ се в субективно отношение – знание за увреждането
у длъжника – съзнанието, че увеличава платежната си неспособност или затруднява
удовлетворяването на кредитора.
В
случая не се установи, по отношение на ищцата да е налице качеството
кредитор, доколкото
към 10.08.2016г. когато е образувано търг. дело № 6450/2016г. по описа на СГС, TO, VI-13 състав, Е.П.К.
няма съществуващо вземане от ответното „А.11“ ООД. Облигационното правоотношение във връзка със
сключените от наследодателката и Е.Н.И.предварителни договори за покупко-продажба
се е развило и е прекратено, доколкото съдържанието му е изчерпано с влизане в
сила на решение от 26.11.2014г., по гр.д.№15113/2013г. по описа на СГС, ГО,
1-ви състав, на решение №5729/4.08.2015г. постановено по гр.д.№12955/2013г. на
СГС, ГО, 11-ти състав и решение от 29.10.2015г., постановено по
в.гр.д.№3063/2014г. на САС, ГК, I с-в, с които предварителните договори от
03.06.2008г. са обявени за окончателни. Самата
ищца сочи в исковата молба, че в периода от 26.11.2014г. до 29.10.2015г. нейната наследодателка Е.И.е придобила
окончателно собствеността върху трите изброени недвижими имоти. В този смисъл към момента на иницииране на
атакувания процес, за който се твърди да е привиден, ищцата няма вземане към ответното „А.1.“ ООД. Притезанието за определено действие –
сключване на окончателен договор е погасено, с влизане в сила на горецитираните
решения, с които са уважени предявените искове с правно основание чл.19, ал.3
от ЗЗД, а негово място е възникнало вещното право на собственост върху трите
недвижими имота, което право има
действие erga
omnes
/спрямо всички/.
В хода на съдебното дирене, ищцата не доказа по реда на пълното
и главно доказване, твърдяната от нея симулация /привидност/ на процеса по търг.д.
№ 6450/2016, VI-13 състав СГС между „Ю.Б.“ АД и „А.1.“ ООД. Установи се, че процеса участие са взели и
двете страни. Ответното дружество е депозирало отговор. Навело е оспорвания на
факти и обстоятелства. Страните са били представлявани в отрито с.з. и са
извършвали процесуални действия Исковете уважени частично. С постановеното решение е уважена 79 % от размера на
исковата претенция, а 21 % е отхвърлена, поради уважено възражение за
погадителна давност. В случай на евентуално съглашение между страните
ответникът „А.1.“ ООД е имал възможност да не подава отговор или да признае
исковете. Практиката на която се
позовава ищеца, обективирана в Решение № 927 от 17.12.1960г. по гр.д. №
7857/1960г. IV ГО на ВС засяга съвсем различна хипотеза каквато не е налице в
настоящия процес, а именно: според решението могат да се атакуват всички
действия на длъжника (какъвто не се установи да е „А.1.“ ООД), които увреждат
кредитора (какъвто не бе доказано да е Е.К.). вкл. влязло в сила съдебно
решение, което симулира постигнато между длъжника и третото лице („Ю.Б.“ АД)
споразумение във вреда на кредитора.
Относно увреждането:
Не спорно, че ищцата не е обвързана от
силата на пресъдено нещо по посочения спор, произтичаща от влизането в сила на
Решение №1119 от 13.06.2017г., постановено по т.д.№6450/2016г. на СГС, TO,
VI-13 състав. Разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК гласи, че изпълнителният лист
срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека
за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази
вещ. Безспорно правните последици,
произтичащи от тази норма засягат и лицата, които са придобили вече ипотекирана
от предишния собственик недвижима вещ, както е и в процесния случай. Тези лица,
в кръга на които влиза и ищцата, следва да бъдат квалифицирани като „лица,
чиито права са засегнати от изпълнението“.
В случая обаче не бе установено принудително изпълнение по изпълнително дело №20188630401750, по описа на ЧСИ С.Х., per. №863, с
взискател „Ю.Б.“АД и длъжник „А.11“ООД, да е приключило, нито дали фактически е
завършена обявената публична продан на собствените на ищцата ипотекирани имоти.
Предвид
недоказването на кумулативното наличие
на обективните и субективни елементи от фактическия състав на чл. 135, ал.1 от ЗЗД,
предявения отменителен иск е недоказан.
По иска с пр.основание чл.124, ал.1, ГПК,
във вр. с чл.170 от ЗЗД
Предявеният отрицателен установителен иск от
Е.П.К.против „Ю.Б.“ АД е с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.170 от ЗЗД за установяване несъществуването на ипотечно право учредено в
полза на „Ю.Б.“ АД с нотариален акт за учредяване на договорната ипотека
върху недвижими имоти №198 том III, н.д. №560 от 03.06.2008г. на Нотариус Ц.Д.с
рег.№350 от НК, респ. липса на валидно ипотечно правоотношение между ищцата Е.П.К.и
„Ю.Б.“ ЕАД.
По допустимостта:
Искът е процесуално допустим.
Собственикът на имот, върху който е
учредена (вписана) ипотека за обезпечаване на чуждо задължение (т. нар.
ипотекарен длъжник) има правен интерес да отрече със силата на пресъдено нещо
ипотечното право на обезпечения (ипотекарния) кредитор, изразяващо се най-общо
във възможността, при неизпълнение от страна на главния длъжник на обезпеченото
задължение, ипотекарният кредитор да насочи принудителното изпълнение и да се
удовлетвори предпочтително при публичната продан на ипотекирания имот,
независимо от промяната на собствеността върху него и от това дали той е
секвестируем. Без съмнение ипотекарният длъжник има правен интерес от воденето
на такъв иск когато вече е образувано изпълнително производство или поне е издаден
изпълнителен лист в полза на ипотекарния кредитор срещу главния длъжник - чл.
429, ал. 3 от ГПК (в този смисъл подробни разяснения са дадени в решение № 60143/
28.07.2021г. по гр.д. № 3830/2020г., ІV
ГО на ВКС, решение № 93/17.05.2021 г. по гр. дело № 2766/2020 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС).
По
същество: Процесната ипотека
обективирана в нотариален акт за учредяване на договорната ипотека върху
недвижими имоти №198 том III, н.д. №560 от 03.06.2008г. на Нотариус Ц.Д.с рег.№350 от НК е учредена
надлежно в полза на ответната банка, при условията и в съответствие с правилата
на чл. 166 от ЗЗД и чл.167 от ЗЗД. Липсват доказателства ипотеката да е
формално нередовна или недействителна по смисъла на чл. 170 от ЗЗД. С оглед
това в случая следва да се приеме, че вземането на ответната банка, която се
явява кредитор по процесния договор за банков кредит, продукт „Бизнес
помещения“ № BL 17097 от 13.06.2008г. се явява
валидно обезпечено с ипотеката върху описания недвижим имот.
Обстоятелството – дали двата договора за
цесия са били вписани при условията на чл. 171 от ЗЗД са ирелевантни досежно
правата на първоначалния кредитор в полза на когото е била учредена ипотеката и
който към момента се явява кредитор - както на вземането за отпуснатия паричен
кредит, така и на процесното ипотечно право. Липсата на вписване обаче би имала
значение единствено по отношение на тези трети лица, които имат интерес да
повдигнат възражение във връзка с ипотеката - например, че вземането на „Ю.Б.“ не е обезпечено с ипотека и следователно - не
е привилегировано по отношение на техните вземания. Липсата на вписване обаче
не може да бъде основание за третите лица да оспорват качеството на кредитор
/взискател/ въз основа на извършената цесия. /в този см. – Решение № 131 от
26.03.2012г. по гр.д.. № 720/2011г., І г.о. на ВКС /
Ипотеката
във всички случаи, ако е редовно, действително учредена – каквато е настоящата
хипотеза остава да обезпечава съответното вземане на кредитора – до настъпване
на условията по чл. 179, ал. 1 от ЗЗД. Предвид изложеното предявеният
установителен иск е неоснователен.
По разноските: С оглед изхода на спора направените от ищеца разноски остават за негова
сметка. На основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат ответниците. Видно
от списъка по чл.80 ГПК, л.293 от делото, ответникът „Ю.Б.“АД претендира присъждане
на 300 лв. – юристконсултско възнаграждение. Ответното дружество „А.11“ ООД не претендира разноски и не е представило
доказателства за сторени разноски.
Водим от горното, Софийски градски
съд, ГО, I – 7 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.П.К.EГН **********, чрез пълномощника адв. О.М.- САК, със съдебен адрес ***,
п р о т и в „Ю.Б.“ АД с ЕИК ******** и „А.1.“ ООД с ЕИК ********иск с правно основание чл.135, ал.1 от ЗЗД, да се обяви за недействително
спрямо ищцата влязло в сила решение № 1.19 от 13.06.2017г., по т.д. № 6450/2016г., по описа на СГС, ТО,
VI-13 състав, като постановено в симулативен /привиден/ процес, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от Е.П.К.EГН **********, чрез
пълномощника адв. О.М.-САК п р о т и в „Ю.Б.“
АД с
ЕИК ******** иск с правно основание чл.
124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.170 от ЗЗД и чл.171 ЗЗД, да бъде установено несъществуването
на ипотечно право в полза на „Ю.Б.“ АД, както липса на валидно ипотечно правоотношение
между Е.П.К.и „Ю.Б.“ ЕАД, по отношение на: ОФИС №1, находящ се в сутерена на
жилищната сграда, СЕКЦИЯ №1, в гр. София, СО-район „Лозенец“, ул.“********състоящ
се от едно офис помещение, склад и санитарен възел с площ 105,95 кв.метра, при
съседи по нотариален акт: улица, мазета от №7 до №1., офис №2 и улица; заедно с
принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, съставляващо урегулиран поземлен имот №1Х-519 в квартал 170 по
плана на гр.София, местност „Лозенец Ш-та част“, с площ от 2270 кв.метра, при съседи:
улица, УПИ №VII и улица; ОФИС №2, находящ се в сутерена на гореописаната
жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен възел, с площ от
42,8 кв. метра, при съседи по нотариален акт: улица, офис №1 и офис №3, ЗАЕДНО
с принадлежащите идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото, подробно описано по-горе; ОФИС №3, находящ се в сутерена
в гореописаната жилищна сграда, състоящ се от едно офис-помещение и санитарен
възел с площ 87,37 кв.метра, при съседи по нотариален акт: офис №2, улица,
коридор и мазета, ЗАЕДНО с 2,85% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото, подробно описано по-горе, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Е.П.К.EГН **********, да
заплати на „Ю.Б.“ АД ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сторените
пред СГС разноски от 300.00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: