Решение по дело №251/2021 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 15 октомври 2021 г. (в сила от 23 юни 2022 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20217220700251
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 214

 

гр. Сливен, 15.10.2021 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  СЛИВЕН, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година,  в  състав:

                   

                                АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 251/2021 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 9 от Закона за горите /ЗГ/.

Образувано е по жалба на И.М.И., ЕГН **********, с адрес *** против Заповед № РД-10-100/18.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен. С оспорената заповед на основание чл.13, ал.8, т.2 от Закона за горите, глава осма от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии е утвърдена Горскостопанска програма изготвена от и. И. Й. И. – л. л. удостоверение № 2327/2012 г. за имот: № 38683.182.13 по КК на с. К., о. Н. З., с площ на имота 0,65 ха, отдел/подотдел: 46 „и", с площ 0,49 ха, насока на стопанисване: отглеждане - 20 %, ползване 41 пл.м3 cm. м. с клони, кастрене на основание чл. 42, ал. 1 от НСГ, с. на н. на М. Н. К.. В жалбата се твърди, че не е спазен чл. 111, ал. 8 от ЗГ и се иска от съда да бъде отменена обжалваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание административният орган Директор на РДГ се представлява  от г. ю. А. Д., която изразява становище за неоснователност на жалбата. Представя писмени бележки и моли да й се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованите страни – М.Г.П., П.И.М., Н.М.С., С.М.С.,  К.Г.П., С.М.М., Г.М.М., Н.П.Ж., В.П.Н.,  М.К.Г., М.Н.К., не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна Г.Г.М., счита жалбата за основателна и моли съда да отмени заповедта.

От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят и заинтересованите страни са с. на имот с кадастрален № 38683.182.13, в. на н. на М. Н.К., видно от Решение № 3117Г от 04.07.2000 г. за възстановяване на собствеността върху отнети гори и земи от горския фонд в з. на с. К., о. Н. З. по ЗВСГЗГФ /л.39/ и Удостоверение за н. изх. № 93 от 28.06.2021 г. издадено от длъжностно лице при с. К., о. Н. З. /л. 97/. Според удостоверението за н., с. са, както следва: П.И.М.,  И.М.И. и Н.М.С. с по 1/15 ид.части или с по 6.66 %; С.М.С., Г.Г.М. и М.К.Г. с по 1/10 ид. части или с по 10%;  М.Г.П., К.Г.П., С.М.М., Г.М.М., Н.П.Ж. и В.П.Н. с по 1/20 ид. части или с по 5% и  М.Н.К. с 1/5 ид. част или 20%.

Производството пред административния орган е започнало по Заявление вх. № РДГ2-2419 от 07.04.2021 г. / л.15/, подадено от И. Х. М. – упълномощен от М.Г.П. с ЕГН **********, в качеството му на н. на имот № 38683.182.13 с. на М. Н.К., съгласно пълномощно /л.30/, за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма за имот № 38683.182.13  с местонахождение з. на с. К., о. Н. З. Към заявлението са приложени: 1.Горскостопанска програма, съобразена с изискванията на Наредба № 18/07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии – в два екземпляра на хартиен и един на електронен носител; 2.Документ за собственост /Решение за възстановяване на собствеността / 3.Актуална скица на имота/ите ; 4.Документ от РИОСВ; 5.      Документ за платена такса за разглеждане и утвърждаване – 15 лв. (ПМС 41/22.02.2013 г.); 6.Пълномощно от с., в случай че заявлението се подава от н. от дата 03.02.2021 г.; 7.Таксационни описания с предвидени мероприятия; 8.Заверено копие от лесоустройствена карта с отразени предвидените мероприятия.; 9.Трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма /протокол за въвод във владение, или заверено копие; 10.Заверено копие от удостоверение за упражняване на ч. л. п. на лицето,  изготвило програмата, с надпис „Важи за имот № …………….“.; 11.  Уведомление по чл. 186, ал. 2 от ЗГ (вх. № РДГ12-2411/07.04.2021 г., в случай че е регистрирано в РДГ преди подаване на настоящото заявление).

С писма изх.№ РДГ12-2487 от 09.04.2021 г. / л. 48-59/ до всички заинтересовани лица – с. е изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 от АПК, относно подаденото заявление за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма за имот № 38683.182.13 по КК на с. К., о. Н. З., с. на М. К..

Изготвен е Констативен протокол от 07.05.2021 г. с отразени констатации и становище на комисия, назначена по Заповед № РД 10-02/08.01.2021 г. на Директора на РДГ Сливен.

Със Заповед № РД 10-100/18.05.2021 г. Директорът на РДГ Сливен, на основание чл. 13, ал. 8, т. 2 от Закона за горите, глава осма от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии, протокола на комисията и и писмо № КОС-01-1790/26.03.2021 г. на РИОСВ Стара Загора утвърждава Горскостопанска програма изготвена от и. И. Й. И. – л. л., удостоверение № 2327/2012 г. за имот: № 38683.182.13 по КК на с. К., о. Н. З., с площ на имота 0,65 ха, отдел/подотдел: 46 „и", с площ 0,49 ха, насока на стопанисване: отглеждане - 20 %, ползване 41 пл.м3 cm. м. с клони, кастрене на основание чл. 42, ал. 1 от НСГ, с. на н. на М. Н. К..

С писма изх. № РДГ12-3377/26.05.2021 г. заповедта е съобщена на всички заинтересовани. Жалбоподателят е получил заповедта на 07.06.2021 г. На 16.06.2021 г. И.М.И. депозира жалба с вх. № СД-01-01-2337 до Административен съд Сливен, по която е образувано настоящото производство.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно естество:

Оспорването е направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което то е допустимо.

Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна инстанция като основателна.

Съображенията на съда в тази насока са следните:

След като е сезиран с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът провери изначално неговата валидност. Това се налага поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с нормата на чл. 9 от АПК.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт, но в нарушение с процесуалните и материалните предпоставки за издаването му, което  води до неговата незаконосъобразност.

В конкретния случай се касае до акт на Директора на РДГ Сливен, издаден на основание чл.13, ал. 8, т.2 от Закона за горите, глава осма от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии, с който се утвърждава горскостопанска програма за имот № 38683.182.13 по КК на с. К., о. Н. З., в. с. на н. на М. Н.К., попадащ в з. на с. К., о. Н. З.

В хода на извършената проверка, настоящият състав на съда установи допуснати от административния орган нарушения на административнопроизводствените правила, които съдът намира за съществени. Съгласно чл. 35 от АПК, ИАА се издава след изясняване на фактите и обстоятелствата по случая и след обсъждане на обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. В случая, съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на казуса.

Основен принцип заложен в чл. 8, т. 6 от ЗГ е отчитане интересите на собствениците, без да се накърняват интересите на обществото. В глава осма чл. 99 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии е предвидено, че при възлагане изработването на горскостопанска програма собственикът или ползвателят на горски територии предоставя на лицето, изработващо горскостопанската програма изброените в т. 1 – т. 6 документи. Наредбата използва термина "собственик", като не създава правила за случаите, в които горските имоти се притежават в съсобственост. В този смисъл лицата, които могат надлежно да сезират процедура за изработване и утвърждаване на горско – стопанска програма, следва да са самостоятелни собственици или да имат съответни права за управление и стопанисване на съсобствения имот от останалите собственици. Основателно е възражението на пълномощника на органа, че чл. 111, ал. 8 от ЗГ е приложим в процедурата по издаване на позволително за сеч, но не и в процедурата по издаване на заповед за утвърждаване на ГСП. Настоящият състав обаче счита, че липсата на специална норма в ЗГ или в подзаконовата нормативна уредба, регламентираща утвърждаването на ГСП, не може да дерогира действието на общата норма на чл. 32 от Закона за собствеността, относно действия по управление и стопанисване на обща съсобствена вещ. В този смисъл, легитимно да започне административно производство пред Директора на РДГ за утвърждаване на ГСП, следва да е лице – собственик/собственици, което притежава 50% + 1 дял в съсобствения горски имот, за да се приемат за легитимни действията му по управление и стопанисване на общата вещ. Такова изследване от страна на административния орган, съгласно изискванията на чл. 35 от АПК не е извършено. Към заявлението подадено от пълномощник е приложено пълномощно, от един от н. – М.Г.П.. Видно от представеното у. за н., М.Г.П. притежава 1/20 идеална част или същият не е лице – с./с., което притежава 50% + 1 дял в с. г. и., за да се приемат за легитимни действията му по управление и стопанисване на общата вещ. По този начин са накърнени правата на останалите с.

По изложените съображения съдът намира, че оспорената заповед следва да бъда отменена, като незаконосъобразна, издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие със закона.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на административния орган за присъждане на разноски.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд - Сливен

           

Р          Е          Ш          И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД-10-100/18.05.2021 г. на Директора на Регионална дирекция по горите гр. Сливен, с която на основание чл.13, ал.8, т.2 от Закона за горите, глава осма от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии е утвърдена Горскостопанска програма изготвена от и. И. Й. И. – л. л. удостоверение № 2327/2012 г. за имот: № 38683.182.13 по КК на с. К., о. Н. З., с площ на имота 0,65 ха, отдел/подотдел: 46 „и", с площ 0,49 ха, насока на стопанисване: отглеждане - 20 %, ползване 41 пл.м3 cm. м. с клони, кастрене на основание чл. 42, ал. 1 от НСГ, с. на н. на М. Н. К., като незаконосъобразна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: