№ 3387
гр. С., 05.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20221110157197 по описа за 2022 година
РЕШИ:
РЕШЕНИЕ
№ **** от 05 март 2023 г.
град С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
-во-ти
І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 173 СЪСТАВ
В публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАН РУСЕВ
При секретаря В.К.,
-ра
Като разгледа гражданско дело № 57197 от 2022 година по описа на
1
Софийския районен съд, докладвано от съдията РУСЕВ, и, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 223819/20.10.2022г. на
СРС, подадена от Р. П. Н. срещу "*********" АД.
Ищцата Р. П. Н. чрез адв. С. Д. - АК-С., е предявила срещу "*********"
АД иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено
между страните, че Р. П. Н. не дължи на "*********" АД сумата от 172,10
лева, представляваща начислена по партида с аб. № ********* сума за
доставени ВиК услуги до имот в град С., ж.к. "**********" ІІІ, бл. 333А, вх.
А, ет. 6, ап. 39, за периода 20.07.2018г.-25.09.2019г. Според твърденията на
ищцата, същата направила справка в деловодството на водоснабдителното
предприятие, където я уведомили, че дължи процесната сума, като, ако не я
плати, тя щяла да бъде събрана принудително. Оспорва се тази сума да се
дължи. Ищцата не била собственик или носител на вещно право на ползване
върху посочения имот, нито ползвател на облигационно основание. Между
страните липсвала облигационна връзка и ищцата не била потребител на
предоставяните от ответника ВиК услуги. Оспорва се надлежното отчитане на
потреблението. Прави се възражение и за недължимост на сумата поради
погасяване на задължението по давност. В насроченото по делото публично
съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща представител. Становище
се изразява в писмен вид.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът "*********" АД чрез юрк.
Е.П. е подал Отговор на исковата молба, вх. № 277422/13.12.2022г. на СРС, с
който признава основателността на предявения иск. Моли разноските по
делото да се възложат в тежест на ищеца, тъй като ответникът не бил дал
повод за завеждане на делото. За насроченото по делото публично съдебно
заседания ответникът не изпраща представител.
Софийският районен съд, като взе предвид подадената искова
молба, предявения с нея иск и становището на ответника, съобразявайки
събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните
правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирана страна при
наличие на правен интерес, като предявеният от нея иск е допустим и следва
да бъде разгледан по същество. Процесуалният представител на ищцата
изрично е посочил, че не желае делото да бъде решено с решение при
признание на иска /л. 28/. Не са налице предпоставки за решаване на делото с
решение при признание на иска или неприсъствено решение.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК е за
ответника. Същият следва пълно и главно да установи, че претендираните от
него и оспоР. от ищеца вземания съществуват и са дължими и изискуеми. В
тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от
които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Съгласно чл. 153 ГПК на доказване в процеса подлежат само спорните
факти. Доколкото ответникът е признал иска, като изрично е заявил, че
2
процесните вземания са погасени по давност, то спорни факти по делото
няма. Следователно предявеният иск е изцяло основателен и следва да бъде
уважен, като обсъждането на събраните по делото доказателства е
безпредметно.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на разноски има само страната,
в полза на която е постановен съдебният акт. Съобразно изхода от спора
право на разноски принципно има само ищцата, която своевременно е заявила
претенция в тази насока, като е депозиран и списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът е направил възражение, че не следва да носи отговорност за
разноски, тъй като е признал иска и не е дал повод за образуване на делото
(чл. 78, ал. 2 ГПК). На първо място, за да бъде приложен чл. 78, ал. 2 ГПК, се
изисква изисква ответникът да признае иска, каквото признание в случая е
налице, без да е необходимо делото да бъде решено с признание на иска, тъй
като такова може да бъде постановено само по искане на ищеца (чл. 237, ал. 1
ГПК). На второ място е необходимо с поведението си ответникът да не е дал
повод за образуване на производството. По делото не са ангажирани
доказателства водоснабдителното дружество по някакъв повод да е дало
повод за предявяване на исковете срещу себе си. Факт е, че дори само
изразената готовност да се предприеме съдебно производство, респективно
длъжникът да бъде поканен да изпълни свое задължение, според съдебната
практика (опр.60360/08.11.2021г.-ч.гр.д.4112/2021г.-ІVг.о.,
опр.276/28.06.2018г.-ч.гр.д.2402/2018г.-ІІІг.о.) дава повод за предявяване на
отрицателен установителен иск. По делото обаче не са ангажирани
доказателства "*********" АД да е изразявало такава готовност (да е канило
ищцата да плати, да е отказвало да отпише вземанията, да е инициирало
изпълнително производство, и др.). С представеното на л. 37 от делото писмо
и справка към нея ищцата е поканена за среща и постигане на съгласие
относно сключване на споразумение, като в него не се съдържа отказ
процесните задължения да бъдат отписани и/или покана за плащането им.
Поради тази причина и разноските по делото следва да се възложат в тежест
на ищцата. Ответното дружество от своя страна не е заявило претенция за
разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
На основание чл. 77 и чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 102з, ал. 3 ГПК, ищцата
следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 0,20 лева,
представляваща такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Р. П. Н., ЕГН **********, от град С., не дължи на "*********" АД, ЕИК
*********, със седалище в град С., сумата от 172,10 лева, представляваща
начислена по партида с аб. № ********* сума за доставени ВиК услуги до
имот в град С., ж.к. "**********" ІІІ, бл. 333А, вх. А, ет. 6, ап. 39, за периода
20.07.2018г.-25.09.2019г.
3
ОСЪЖДА Р. П. Н. , ЕГН **********, от град С., да заплати В ПОЛЗА
НА БЮДЖЕТА НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ по сметка на Софийския
районен съд, на основание чл. 77 и чл. 78, ал. 2 ГПК вр. чл. 102з, ал. 3 ГПК,
сумата от 0,20 лева, представляваща такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с
въззивна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
Решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4