РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Елена Тахчиева Въззивно гражданско дело №
20211000503100 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 20.05.2021г. по гр.д. № 8522/2020г на Софийски градски съд /СГС/, І-6
с-в Столична община е осъдена да заплати на С. И. Н. сумите от 15 000лв и 1950лв,
представляващи обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди в
резултат на непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху главниците от
04.06.2020г и 10.06.2020г, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
между присъденото обезщетение от 15 000лв и претендираното от 40 000лв.
Решението е обжалвано само от ищцата в отхвърлителната му част за разликата между
присъденото обезщетение от 15 000лв и дължимото според жалбоподателя в размер от
30 000лв по иска за неимуществени вреди с оплаквания за неправилност. Поддържа се, че
решението решението в обжалваната му отхвърлителна част е постановено в нарушение на
материалния закон /чл.52 ЗЗД/, защото съдът не е съобразил всички от значение
обстоятелства във връзка с тежестта на травмата, продължителността на лечението,
включително оперативната интервенция, както и остатъчните последици, изразяващи се в
скованост на ставната капсула и след адекватно проведената рехабилитация. Поради
изложеното се иска отмяна на решението в обжалваната му отхвърлителна част и вместо
това постановяване на ново по същество, с което се уважи искът за неимуществени вреди до
размер от 30 000лв.
1
В срок е подаден отговор от въззиваемия –ответник Столична община, с който се
оспорват по основание оплакванията в жалбата с доводи, че размерът е съобразен с
констатациите на неоспорената медицинска експертиза, че възстановителният период е
обичайно продължителен за подобни травми, и че остатъчните последици не са от естество
да нарушат бита и качеството на живот на ищцата.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК и след
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, в
съответствие с оплакванията и възраженията, приема следното:
Решението е валидно и допустимо в обжалваната му отхвърлителна част /чл.269,
изр.първо ГПК/. В осъдителните си части и в отхвърлителната над размер от 30 000лв
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Предмет на разглеждане пред първата инстанция са били искове по чл.49 ЗЗД за
компенсиране на вреди – неимуществени и имуществени, търпени вследствие на
непозволено увреждане в пряка причинна връзка с противоправно действие или бездействие
от страна на лица, на които е възложена работа при или по повод на която са настъпили
вредите. Като правопораждащи факти в исковата молба ищцата е посочил настъпил
инцидент на 4.06.2020г. в района на остров на спирка на градски транспорт в гр.София,
когато е паднала заради неравности на пътната настилка и в резултат на това понесла вреди
/неимуществени и имуществени/, изразяващи се в болки и страдания от получените травми
и сторени разходи в причинна връзка с проведеното лечение.
Предвид частичното влизане в сила на атакувания съдебен акт – в осъдителните му
части, в които са признати за дължими от ответника суми за компенсация за вреди, следва да
се приеме, че със сила на пресъдено нещо са установени елементите от фактическия състав
на чл.49 ЗЗД, даващи основание за ангажиране отговорността на Столична община за вреди.
Тези вреди са в пряка причинна връзка с неизпълнение на задължения за поддържане на
общинските пътища и инфраструктура /пътно платно, разделителни ивици, банкети,
тротоари и др. пар.1, т.1 ДР на ЗП/, възложени на общините, съгласно разпоредбите на
чл.30, ал.4 от Закона за пътищата и чл.48, т.2, б”б” от ППЗП и предвиждащи стопанисване и
поддръжка в изправно състояние, така че да се осигури безопасно и удобно движение.
С оглед на заявените от страните оплаквания и възражения предметът на въззивен
контрол се свежда единствено до размера на обезщетението за причинените на ищцата
неимуществени вреди във връзка с критериите по приложението на чл.52 ЗЗД.
Пред първата инстанция са били изяснени всички обстоятелства относно настъпилия
инцидент на на 4.06.2020г. в района на остров на спирка на градски транспорт в гр.София,
когато е паднала заради неравности на пътната настилка и в резултат на това понесъл вреди
/неимуществени и имуществени/, изразяващи се в болки и страдания от получените травми
и сторени разходи в причинна връзка с проведеното лечение.
От приетата пред първата инстанция медицинска експертиза е установено, че в пряка
причинна връзка с инцидента ищцата /жена на 52 години/ е получила следните травми-
2
фрактура в областта на лявата глезенна става, засягаща и двете кости на подбедрицата-
тибия /голям пищял/ и фибула /малък пищял/, съпътстваща от сублуксация на самата
става.Проведено е болнично лечение за период от осем дни в УМБАЛСМ Пирогов, където е
извършена кръвна репозиция на счупените кости, като същите са фиксирани с
метални импланти-плака и винтове на ляв фибуларен малеол и на ляв медиален малеол и на
заден триъгълник на лява тибия. От констатациите на вощето лице е изяснено, че
извършената оперативна интервенция е била абсолютно необходима, за да се възстановяват
анатомично счупените кости, но също и интегритета на ставата с цел отстраняване
комплексната увреда на глезена. Лечението след болничния престой е продължило в
домашни условия при спазване на щадящ режим и прием на обезболяващи
и противосъсирващи медикаменти. Пояснено допълнително в заключението е, че травмата
представлява фрактура на двете кости на подбедрицата в дисталните им краища, и че
напречният глезенен пръстен е прекъснат на три места, което е довело до сублукация на
ставата – нестабилност, при която оперативният подход е задължителен. Лечението е
приключило благоприятно – напълно са наместени счупените фрагменти, но се установява
остатъчно ограничение в обема на движенията на засегнатата лява глезенна става поради
частична скованост на предната ставна капсула, което е от естество да създава затруднение,
но не и инвалидизиране или друго по –сериозни усложнения. В разглежданият случай
фрактурата на ставата според вещото лице-медик би следвало да зарастне за период от два-
три месеца, но след това следват задължителни курсове рехабилитация и целият период
обикновено обхваща около шест месеца.
От разпита на св. Н. /дъщеря на ищцата/ ценени при усл. на чл.172 ГПК в частта, в
която кореспопндират с изводите на експертизата, се установява, че в продължение на 60
дни е имало забрана да стъпва на ходилото си, което налагало постоянна чужда помощ за
елементарни битови дейности. За пострадалата се грижели свидетелката и съпруга й, като й
помагали със специален стол да се придвижва до тоалетна, помагали й да седне на стола,
след това я вдигали и за да я върнат в леглото. След като започнала да стъпва вече ползвала
повмощни средства, но отново се нуждаела от помощта на близките си. Първо ползвала
проходилка около 3-4 седмици и след това-патерици, а едновременно с това ходела на
рехабилитация. И към момента изпитвмала болки и трудности при изкачване на стъпала,
също и при клякане, кракът продължавал често да оттича и след приключване на лечението.
Показанията на свидетелката относно периода, в който е провеждана рехабилитация се
потвърждават от приетите по делото физиопроцедурни карти от 14.08.2020 г. и 28.08.2020 г.
С оглед на същите установени като първата инстанция факти, настоящият състав
достига до извод за частична основателност на жалбата на ищцата.
При определяне на паричен еквивалент на болките и страданията не са отчетени
всички обстоятелства, относими към критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД във вр. с
указанията в ППВС № 4/1968г. Въпреки че първоинстанционният съд фактически правилно
е установил и обсъждал релевантните по този въпрос факти определеният размер на
обезщетението се явява занижен спрямо характера и тежестта на травмата –две кости на
3
подбедрицата в дисталните им краища с прекъсване на наречния глезенен пръстен и от там
сублукация /нестабилност/ на ставата. Ищцата е претърпяла оперативна интервенция, която
допълнително е източник на силни по интензитет болки и страдания и търпяла съществени
неудобства за един продължителен период от два-три месеца, в който изцяло е разчитала на
чужди грижи. Възстановителният период е протекъл за период от 5-6 месеца, който е по-
дълъг от обичайния от 2-3 месеца за фрактура, когато няма усложнение. Обсъдени в
мотивите на съда са последващите остатъчни последици като ограничение в обема на
движенията на засегнатата лява глезенна става заради частичната скованост на ставната
капсула, но не са в достатъчна степен оценени при определяне обема на вредите.
Действително възстановителният процес е приключил благоприятно и остатъчните
последици са обичайни за този тип травма и не са от естество драстично да променят начина
на живот. Понесените обаче физически и морални страдания и всички обсъдени
утежняващи обстоятелства като оперативната интервенция, продължителният период на
пълна зависимост от чужди грижи и последиците, които макар и обичайни са източник на
дискомфорт в ежедневието, дават основание да се приеме, че справедлив еквивалент по см.
на чл.52 ЗЗД следва да бъде по-висока от присъдената сума. Според настоящият състав
обезщетение от 25 000лв се явява справедлива компенсация за болките и страданията и е
съобразено обществено- икономическата конюнктура към релевантния момент на
настъпване на увреждането.
Посоченото ще има за последица отмяна на решението в обжалваната му
отхвърлителна част за сумата от 10 000лв, представляваща разликата между определената от
първата инстанция сума от 15 000лв и признатата за дължима от 25 000лв и вместо това
присъждане на допълнителна главница от 10 000лв, ведно със законната лихва от
04.06.2020г до окочателното изплащане. В останалата обжалвана отхвърлителна част
решението ще подлежи на потвърждаване.
По въпроса за разноските:
При този изход на делото ще следва да се изменят присъдените пред първата
инстанция разноски. На ищцата са признати за дължими от първата инстанция общо
разноски в размер на 2928лв, които при този изход на спора се явяват дължими до 1881,04лв
вместо 1183,07лв или допълнително ще й се присъдят 697,97лв. На ответника са признати
разноски за ю.к. възнаграждение в размер на 300лв и присъдени 178,78лв, които при този
изход са дължими в размер на 107,27лв или решението в тази част ще подлежи на отмяна
над посочеиня размер.
Пред въззивната инстанция ищецът е претендирал и доказал разноски съгласно
представен списък по чл.80 ГПК в размер на 1150лв, от които дължими при този обжалваем
интерес /15 000лв/ и изход на спора са 958,34лв. Възражението на ответника по чл.78, ал.5
ГПК е неоснователно, тъй акто договореното адвокатско възнаграждение е почти в
минимално предвидените граници в Наредба №1/2004г.
Ответникът е претендирал ю.к. възнаграждение, което съдът определя в размер на
300лв, като при този изход на спора ще е дължимо в размер на 100лв.
4
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение от 20.05.2021г. по гр.д. № 8522/2020г на Софийски градски съд
/СГС/, І-6 с-в в обжалваната му отхвърлителна част, в която е отхвърлен предявения от С. И.
Н. против Столична община иск за обезщетение за неимуществени вреди по чл.49 ЗЗД за
сумата от 10 000лв, представляваща разликата между присъденото обезщетение от първата
инстанция в размер на 15 000лв и приетото за дължимо в размер на 25 000лв, както и в
частта за разноските на Столична община, присъдени в тежест на С. И. Н. над размер от
107,27лв до присъдения от 178,78лв, като вместо това ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. И. Н. ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр.София, ул.Алабин, № 36, ет.2 допълнително сумата от 10 000лв, представляваща
разликата между между присъденото обезщетение от първата инстанция в размер на
15 000лв за неимуществени вреди, търпени в резултат на непозволено увреждане и приетото
за дължимо в размер на 25 000лв, ведно със законната лихва върху допълнително
присъдената главница, считано от 04.06.2020г до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.05.2021г. по гр.д. № 8522/2020г на Софийски
градски съд /СГС/, І-6 с-в в останалата обжалвана отхвърлителна част.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на С. И. Н. сумите: 697,97лв-
допълнителни разноски пред първата инстанция и 958,34лв. – разноски пред въззивната
инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчване препис
на страните при наличие на предпоставки по чл.280 ГПК.
Председател: Членове:
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6