№ 42
гр. Л. , 19.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ С. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20204310101240 по описа за 2020 година
Иск с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/.
Постъпила е искова молба от Л.С.М., представлявана от Н.в. М.Г., със седалище и
адрес на управление: ***, против „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, на основание чл. 55 от
ЗЗД, за присъждане на сумата 3835.56 лева.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че ищецът получил фактура
№ 0003****59/05.06.2020 г., издадена от „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД за сумата от
3835.56 лева, в която е посочено, че тази сума се дължи от Л.С.М. съгласно констативен протокол.
Към фактурата бил приложен констативен протокол от 23.04.2020 г., съставен от лицата В.Л.В. и
А.С.Б., в който е посочено, че място на използване на количествата електрическа енергия е ***
„***." в с.К., ***, че липсва електромер, че няма техническа възможност за търговско измерване
на консумираната електроенергия, че електроразпределителната мрежа е въздушна, както и че при
извършване на проверка на ел. захранването и на електромерните табла по ул. „Ц." в с.К. се
установявало, че за *** „***.", намираща се между пощата и къща №** на същата улица, липсва
електромерно табло и партида /„текст, който не се чете...“/. Захранването на същата е посредством
2 броя проводници тип ПВА1-4 кв. за фаза и нула. Консумираната по този начин електрическа
енергия не се измерва от средствата за търговско измерване и съответно не се заплаща от
потребителя. Ищецът счита, че много от фактите в констативния протокол не отразяват вярно
действителната фактическа обстановка, като твърди, че *** има електромер, който е отчитал и е
1
годен да отчита и към момента консумираната електрическа енергия. Счита също, че ако към
настоящия момент е закрита съществуващата партида на ***, то единствената причина за това е в
ответника, тъй като случилото се е резултат от негови действия или бездействия. Ищецът
уточнява, че потребителят е *** „***.“ - с. К., за която твърди, че е самостоятелно юридическо
лице, съгласно чл. 10 от ЗВ, чл. 13 ал. 1 и чл. 140 ал. 2 от Устава на БПЦ-БП, при което счита, че
горепосочената сума по фактурата не се дължи от Л.С.М.. Въпреки това, електрическото захранване на
Л.С.М. било преустановено на 07.07.2020 г. от служители на ответника без за това да е съставена каквато и да
било документация и да им е връчвана по установения ред. Устно били уведомени от служителите на ответника,
които прекъснали ел. захранването на М., че го правят заради дългове на *** „***." в с. К..
Станало им известно също, че прекъсването на ел. захранването на М. е осъществено след
кореспонденция между ответника и председателя на *** в с.К. - о.К.К..
Ищецът счита, че на ответника му е известно, че отразеното в констативния протокол от 23.04.2020 г.
не е вярно, както и че храмът не е консумирал енергия години наред.
Поради принудителното прекъсване на ел. захранването на Л.С.М., се твърди, че последната била
принудена да заплати сумата в размер на 3835.56 лв., за която й е издадена фактура.
Ищецът счита, че тази сума е недължимо платена от тяхна страна, тъй като Л.С.М. е самостоятелно
юридическо лице, различно от *** в с. К., поради което и няма задължения да заплаща нейни дългове, още
повече, че в случая неправилно било констатирано консумиране на енергия от страна на Ц.та.
Въз основа на изложеното, ищецът моли за постановяване на решение, с което да бъде
прието за установено, че Л.С.М. не дължи на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД сумата от 3835.56
лева и да бъде осъдено „ЧЕЗ Разпределение България“ АД да я върне, ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 07.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Ищецът претендира присъждане и на направените по делото разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника
„ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“ АД – гр. София, чрез пълномощник юрисконсулт
Александър Филипов, с който е изразено становище за неоснователност на предявения иск.
Ответникът счита, че твърдението на ищеца, че *** „***“ – с. К. е самостоятелно
юридическо лице, съгласно чл. 10 от ЗВ, чл. 13 ал. 1 и чл. 140 ал. 2 от Устава на БПЦ-БП, не
отговаря на действителното правно положение, като в тази връзка се позовава на
разпоредбата на чл. 96 ал. 1 от Устава на БПЦ-БП, според която: „М. е юридическо лице,
чиито членове са църквите и манастирите като местни поделения в диоцеза на съответната
епархия. Те са неотделима част от нея“. С оглед на това, ответникът намира за
неоснователно твърдението на Л.с.м., че не следва да отговаря за начислените задължения
на подчинената й църква в с. К.. В отговора са изложени съображения, че процесната
корекция на сметка е извършена по реда на новите ПИКЕЕ /обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г./ и при спазване на предвидената в тях процедура. Изтъква се, че новите
ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия да се издава от оператора на електроразпределителната
мрежа, като за територията на Западна България това е „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от КЕВР с № Л-
2
135-07/13.08.2004 г. Ответникът счита, че проверката, обективирана в съставения
констативен протокол от 23.04.2020 г., установява по категоричен начин извършването на
неправомерно присъединяване на обект към електрическата мрежа и че за този обект няма
монтиран електромер, поради което ползваната електроенергия изобщо не се отчита и не се
заплаща от ползвателя. Непосредствено преди проверката, ползвателят на обекта бил
потърсен от служителите на „ЧЕЗ Разпределение“, за да бъде поканен да присъства на нея,
но същият не бил открит на адреса, поради което проверката била осъществена в
присъствието на независимия свидетел Н.Д. М. – представител на Федерация на
потребителите. За извършване на проверката било уведомено и МВР, с оглед установеното
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа. Посочва се, че въз
основа на констативния протокол и на основание чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 50 ал. 2 от
ПИКЕЕ е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа
енергия по партидата на ищеца за периода от **.10.2019 г. до датата на извършване на
проверката – 23.04.2020 г., т.е. за период от 180 дни, съгласно изискванията на чл. 51 ал. 1 от
Правилата. С писмо от 01.06.2020 г. уведомили потребителя за изготвената справка за
преизчислените количества ел. енергия и му изпратили процесната фактура. С оглед на
изложеното, ответникът счита, че начинът на извършване на проверката и периодът и
размерът, за който е извършена корекцията на сметка в резултат на констативния протокол,
са изцяло съобразени с ПИКЕЕ, поради което моли да бъде отхвърлен изцяло предявения
иск, като неоснователен и недоказан, както и да им се присъдят направените разноски в
производството, включително юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощника си адвокат С., която
поддържа предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят и разноските по
делото съгласно представен списък. В представена писмена защита е изложила подробни
съображения за основателност на претенцията.
Ответникът “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД се представлява от
юрисконсулт Филипов, който поддържа съображенията, изложени в писмения отговор за
неоснователност на предявения иск. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на
направените разноски по делото. Направи възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение. В представени писмени бележки на процесуалния
представител са доразвити съображения за неоснователност на предявения иск, с оглед
събраните по делото доказателства. Поддържа становище, че *** в с. К. следва да е
регистрирана като юридическо лице в Окръжния съд по седалището й, а в случая ищецът не
е представил удостоверение за регистрацията й, поради което въпросната църква е неделима
част от структурата на Л.С.М..
Следва да се отбележи, че с влязло в сила протоколно определение от 18.12.2020 г.,
съдът е постановил връщане на исковата молба в частта относно предявения акцесорен иск
за присъждане на обезщетение за забава, на основание чл. 129 ал. 3 във връзка с чл. 1** ал. 1,
т. 5 от ГПК, и е прекратил производството по делото в тази част на претенцията, като е
3
приел, че в случай на уважаване на главния иск, ищецът претендира присъждане на законна
лихва върху главното вземане, считано от датата на подаване на исковата молба /14.08.2020
г./ до окончателното изплащане.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от доводите на
страните, всички преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
На 23.04.2020 г., двама служители от отдел „Нетехнически загуби“ към ответното
дружество „ЧЕЗ Разпределение България“ АД извършили проверка на измерването на
електрическата енергия в обект, представляващ Ц. „***“ в с. К., ул. „Ц.“ между № ** и
Пощата. За извършената проверка съставили Констативен протокол № 3030661/23.04.2020
г., в присъствието на един свидетел от Федерация на потребителите. В протокола като
потребител е вписан „Л.С.М.“, но негов представител не е присъствал по време на
проверката. В протокола се съдържат констатации, че в проверявания обект – църква в с. К.
липсва средство за търговско измерване /СТИ/. По-конкретно е посочено, че при извършване
на проверка на електрозахранването и електромерните табла на ул. „Ц.“ в с. К., се
установило, че за *** „***“, намираща се между пощата и № ** на същата улица, липсва
електромерно табло и партида в електронната информационна система на „ЧЕЗ“.
Захранването на същата е посредством два броя проводници тип ПВА1-4 мм2 за фаза и
нула, а консумираната по този начин електрическа енергия не се измерва и съответно не се
заплаща от потребителя /видно от констатациите на стр. 3 от протокола/. Посочено е също,
че при извършената проверка е уведомено МВР на тел. 112, което се потвърждава от
изисканата по делото информация от МВР, Дирекция „Национална система 112“, Районен
център 112-Монтана.
Изпратено е писмо изх.№ NTZ139166/24.04.2020 г. от “ЧЕЗ Разпределение
България” АД до Л.С.М., Ц. „***“ – с. К., за което не се спори, че е получено на 07.05.2020 г.
/видно от приложено известие за доставяне/, с което от Дружеството уведомяват адресата за
извършената на 23.04.2020 г. проверка и съставения констативен протокол за установено
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа на обекта, на адрес: с.
К., ул. „Ц.“, между № ** и Пощата. Адресатът е уведомен също, че на основание Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, ще му бъде извършено
преизчисление на количеството електрическа енергия, за което ще бъде допълнително
уведомен. Посочено е още, че за да се регистрира като ползвател на
електроразпределителната мрежа за обекта, следва да започне процедура за присъединяване
по реда на Наредба 6 от 2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на
електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.
С последващо писмо изх.№ **********/01.06.2020 г. на “ЧЕЗ Разпределение
България” АД до Л.С.М. – гр. Л., с аб.№ 5104**8 и кл.№ 540004661039, последната е
уведомена, на основание и по реда на чл. 83 ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката и чл. 56 ал.
4
1 от ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, че след извършена проверка на процесния
обект от експерти на електроразпределителното дружество, е съставен цитирания по-горе
констативен протокол № 3030661/23.04.2020 г., като на основание този протокол, по
горепосочения клиентски номер, е начислена сума в размер на 3835.56 лева за преизчислени
количества електрическа енергия, за мрежови услуги /с изключение на цена за достъп до
електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност/ и за
„задължения към обществото“. На клиента е напомнено, че при непогасяване на дължимата
сума в срока, указан в приложената фактура, ще се пристъпи към временно преустановяване
на преноса на електрическа енергия до обекта. Към писмото са приложени справка от
02.06.2020 г. за преизчислени количества електрическа енергия, на основание чл. 51 ал. 1 от
ПИКЕЕ, с начислени за дневна тарифа 20369 kWh за период от **.10.2019 г. 23.04.2020 г., и
фактура № 0003****59/05.06.2020 г., с получател – Л.С.М. – гр. Л., с която по клиентския й
номер, посочен по-горе, за обект: с. К., на основание чл. 83 ал. 1, т. 6 от ЗЕ и чл. 56 от
ПИКЕЕ, е начислена дължима сума за плащане – 3835.56 лева, за период от **.10.2019 г.
23.04.2020 г., със срок за плащане от 05.06.2020 г. до 16.06.2020 г.
По искане на ответника, съдът допусна до разпит като свидетел един от
служителите, извършили проверката – В.В., който описа начина на извършването й, като
заяви, че служебните му задължения включват извършване на такива проверки. Въпросната
проверка била по сигнал, че за *** в с. К. липсва партида в „Чез“ и това се потвърдило при
извършената справка в системата. По време на проверката установили, че *** е
присъединена от уличната мрежа посредством два проводника. Когато поискали да влязат в
***, тя била заключена. Говорили с жена, за която научили, че е „клисар“ на *** и тя казала,
че в *** няма електромер. Жената нямала ключ за портата.
Като свидетел беше разпитан и представителят на Федерацията на потребителите –
Н. М., присъствал по време на проверката. Със своите показания той потвърди, че
служителите на „ЧЕЗ“ никъде не са открили електромер. Жената – клисар нямала ключ за
портата, нито за самата църква, тъй като ключовете ги държал кметът на селото.
От страна на ищеца също бяха посочени двама свидетели, които бяха разпитани.
Свидетелят К.К. заяви, че от 1999 г. е свещеник, а освен това е председател на Църковното
настоятелство към Храм „***“ – с. К.. В това си качество заяви, че храмът се отваря един
път в годината – на Великден, за около 30 минути в светлата част на деня. В останалото
време не се отварял и ключът стоял при кмета. Свидетелят посочи, че храмът „***“ – с. К.
има свой Булстат. Храмът бил самостоятелен и не е подчинен финансово на М.. Заяви също,
че в храма в с. К. винаги е имало електромер, който е заварил при постъпването си през 1999
г. Електромерът бил стар, но функционирал. Намирал се вътре в храма, непосредствено до
входната врата в ляво и това било констатирано и от вещото лице. За проверката на храма
на 23.04.2020 г., свидетелят заяви, че не е уведомен, но му се е обадила след това
служителка на „Чез“ във връзка с начислената сума, при което той обяснил, че храмът не
изразходва ел. енергия или тя е в минимално количество от една крушка. Разбрал след това,
5
че е прекъснато електрозахранването на Ловчанската Митрополия, заради начислената
сметка на храма в с. К..
Свидетелката И.С., която работи в Л.С.М., знае, че електрозахранването в
административната сграда на М. в гр. Л. е било спряно заради неплатена фактура за храма в
с. К., като по нареждане на работодателя й тя е отишла да заплати сумата в „Изипей“, за да
бъде възстановено електричеството.
Видно от представената разписка № 0400011218977356/07.07.2020 г. на „Изипей“
АД, ищецът Л.С.М. е заплатил на ответното дружество сумата 3835.56 лева по посочената
по-горе фактура.
Именно тази сума от 3835.56 лева е предмет на предявения осъдителен иск.
От заключението на първоначалната съдебно-електротехническа експертиза, се
установява, че направената констатация на стр. 3 от съставения констативен протокол №
3030661/23.04.2020 г. при извършената проверка на обекта – църква „***“ в село К., води до
неотчитане на потребената ел. енергия от ***. Преизчислението на консумираната ел.
енергия по реда на чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ е извършено правилно и в съответствие с
действащите цени на КЕВР.
По искане на ищеца съдът е допуснал допълнителна съдебно-електротехническа
експертиза с поставени задачи във връзка с установяване наличието на монтирано средство
за измерване на консумираната електрическа енергия в храма в с. К.. От допълнителното
заключение се установява, че вещото лице, след извършване на оглед на храма „***“ в с. К.,
е констатирало, че в него има монтиран монофазен електромер, механичен с диск, с
фабричен № 592043 и номинален ток 5/10А /а не посоченото погрешно „5/60А“, което
вещото лице поясни в с.з./. Имало посочен производител на електромера и надпис –
J.W.Stalin, с година на производство – 1953 г., за която експертът уточни в съдебно
заседание, че се вижда от направената снимка на електромера /стр. 2 от заключението/.
Електромерът бил монтиран на стена вътре в ***, на височина около 2,5 метра в ляво от
входната врата, имал един входящ и два изходящи витлови предпазителя и здрави пломби.
Вещото лице е установило, че електромерът е захранен от желязо-бетонен стълб на улична
мрежа НН с кабел тип ПВА-1 със сечение 4 мм2. При включване на осветлението в храма,
вещото лице констатирало, че електромерът работи, като дискът се върти и отчита
консумация на ел. енергия, като механичният брояч /механизъм за отчитане със сменящи се
цифри/ показал 00205 квтч. Вещото лице е посочило, че СТИ е монтирано много преди 2010
г. и не се води в информационната система на „ЧЕЗ“. В съдебно заседание експертът
поясни, че процесният електромер не е преминавал на метрологична проверка в Българския
институт по метрология и е в метрологична „негодност“, но реално работи и отчита ел.
енергия. На въпроса дали Л.С.М. заплаща само консумираната ел. енергия от нея или на
всички храмове в Л.Е., които ползват електроенергия, вещото лице е установило, че М.
заплаща консумираната ел. енергия на тези храмове, които нямат Булстат, но имат СТИ,
6
след което издава фактура на ***, на която е платила ел. енергията, а впоследствие ***
връща сумата. Преди проверката на *** в с. К., нямало данни М. да е плащала ел. енергия за
тази църква.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с
осъдителен иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 55 ал. 1, предл. първо
от ЗЗД, за заплащане на сумата в размер на 3835.56 лева, представляваща платена от ищеца
цена за преизчислени количества електрическа енергия, начислена въз основа на
констативен протокол.
Съгласно чл. 55 ал. 1, предл. първо от ЗЗД, “който е получил нещо без основание...,
е длъжен да го върне”, т.е. при тази хипотеза, на връщане подлежи реално полученото при
начална липса на основание.
По така предявения иск ищецът следваше да докаже извършеното плащане на
процесната парична сума на ответника, а последният – да докаже, че е налице основание да
получи тази сума от ищеца.
Фактът на извършеното плащане съдът приема за доказан от обсъдената по-горе
разписка за плащане от 07.07.2020 г. на „Изипей“ АД.
Относно подлежащият на доказване факт за наличие на основание за ответника да
получи процесната парична сума от ищеца Л.С.М., съдът намира за недоказан от събраните
в хода на производството доказателства. Този извод се налага от обстоятелството, че Л.С.М.
и Ц.та в с. К. имат отделна правосубектност, като в тази насока съдът споделя правните
доводи на ищеца. Съгласно чл. 10 ал. 2 от Закона за вероизповеданията – „Българската
православна църква - Българска патриаршия е юридическо лице. Устройството и
управлението й се определят в нейния устав“. В чл. 13 ал. 1 от Устава също изрично е
предвидено, че Българската православна църква – Българска Патриаршия и нейните местни
поделения – митрополии, църкви и манастири, са юридически лица. В същия смисъл е и чл.
140 ал. 2 от Устава, според който Ц.та е юридическо лице, което е местно поделение на
Българската православна църква – Българска Патриаршия и на съответната митрополия.
Следователно, както Българската православна църква, така и нейните местни поделения,
включително църквите, имат статут на юридически лица по силата на закона /ex lege/ – така
Тълкувателно решение № 1 от 23.11.2010 г. по т.д.№ 2/2010 г. на ОСТК на ВКС, в което е
застъпено следното становище: „Местните поделения на Българската православна църква –
Българска патриаршия не подлежат на пререгистрация по реда на § 2, ал. 4 от ПЗР на ЗВ.
Правосубектността на Българската православна църква – Българска патриаршия и на
нейните местни поделения, със статут на юридически лица, произтича от закона – чл. 10, ал.
2 ЗВ. Представителна власт на лицата, които ги представляват, се доказва с актовете за
избор или назначаване, издадени от органите, които са ги избрали или назначили“.
Следователно, съществуването на *** като самостоятелно юридическо лице не е подчинено
7
на регистрационен режим, поради което няма как да се представи документ за регистрацията
на ***, в каквато насока беше искането на ответника. Тук следва да се отбележи, че с
исковата молба е представено Удостоверение № 85/03.08.2020 г. на Л.С.М., от което е
видно, че свещеноиконом К.К. е назначен за председател на църковното настоятелство при
*** „***“ в село К., Л.Е., със Заповед № 39 от 07.07.2005 година. Съдът отбелязва и факта,
че представените от ответника заявления за сключване на договори за продажба на
електрическа енергия и присъединяване към електрическата мрежа за православни храмове,
като местни поделения на Л.С.М., сред които не фигурира обаче Ц.та в с. К., са подадени от
представляващите съответния храм свещеници, независимо че като фирмено наименование е
посочена Л.С.М..
От всичко изложено до тук следва, че Л.С.М. и Ц.та в с. К., въпреки че е нейно
местно поделение, са самостоятелни юридически лица. В подкрепа на този извод е и
разпоредбата на чл. 149 ал. 1 от Устава на БПЦ-БП, предвиждаща, че ***, като юридическо
лице, има свое имущество и е посочено какво включва същото. Като самостоятелно
юридическо лице, *** е отделен правен субект, носител на права и задължения. Безспорно
такива са и задълженията, които биха възникнали по повод заплащане на потребена
електрическа енергия. Тези задължения обаче не следва да се вменяват на М., чието местно
поделение е Ц.та, с оглед отделната им правосубектност, като носители на права и
задължения. Ето защо, дори и да се приеме, че в случая се касае за неправомерно
присъединяване на Ц.та в с. К. към електрическата мрежа, последствията от това,
включително начисляването на незаплатената ел. енергия, респ. преизчисляването на
съответните количества ел. енергия, следва да понесе самата църква, като самостоятелен
правен субект, а не М., чието местно поделение е тази църква.
Предвид горните съображения, предявеният осъдителен иск се явява изцяло
основателен и доказан и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца сумата 3835.56 лева, представляваща заплатена без основание /начална липса на
основание/ цена за преизчислени количества електрическа енергия за обект - Ц. „***“ в с. К.,
община Л., за периода от **.10.2019 г. до 23.04.2020 г., начислена въз основа на констативен
протокол № 3030661/23.04.2020 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/14.08.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото, съгласно представения
Списък по чл. 80 от ГПК, както следва: 153.40 лева - държавна такса за предявяване на иска,
180.00 лева – депозит за вещо лице и 400.00 лева – адвокатско възнаграждение, изплатено
съгласно Договор за правна защита и съдействие от 18.12.2020 г., или общо разноски: 733.40
лева.
Съдът присъжда претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение в пълния му
8
заплатен размер, тъй като възражението на ответника за прекомерност на същото е
неоснователно. В тази връзка следва да се отбележи, че заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в размер на 400.00 лева на упълномощения от него адвокат, не е
прекомерно и е в по-малък размер от нормативно установения по чл. 7 ал. 2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /дължимия размер
според тази разпоредба е 498.00 лева/.
Предвид изхода на процеса, следва да бъде отхвърлено искането на ответника за
присъждане на направените от него разноски по делото, както и юрисконсултско
възнаграждение по приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 130**7958, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. „БенчМарк
Бизнес Център“, представлявано заедно от всеки двама от членовете на Управителния съвет
– Петър Холаковски, Виктор Любомиров Станчев и Душан Рибан, на основание чл. 55 ал. 1,
предл. първо от ЗЗД, да заплати на Л.С.М., със седалище и адрес на управление: ***,
представлявана от Негово Високопреосвещенство М.Г. /Ц. М. Д./, сумата 3835.56 лв. /три
хиляди осемстотин тридесет и пет лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
заплатена без основание цена за преизчислени количества електрическа енергия за обект - Ц.
„***“ в с. К., община Л., за периода от **.10.2019 г. до 23.04.2020 г., начислена въз основа
на констативен протокол № 3030661/23.04.2020 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
/14.08.2020 г./ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД, с горните данни, да заплати
на Л.С.М., с горните данни, сумата 733.40 лв. /седемстотин тридесет и три лева и
четиридесет стотинки/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на “ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД за присъждане
на направените от него разноски по делото, както и юрисконсултско възнаграждение.
БАНКОВА СМЕТКА, по която могат да бъдат преведени присъдените суми в полза
на ищеца:
*** – Л.Е..
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
10