Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Б.Слатина, 11.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в публично съдебно заседание на 11 септември, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
при секретаря Ивка Вълкова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гр.д.№ 339/2019 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от И.И.Г. с ЕГН *********** с постоянен адрес *** със съдебен адрес ***, против „А.Б.Б.“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищецът не дължи на ответното дружество, като погасена по давност сумата от 2040,15 лв., представляваща вземане по изпълнително дело № 20187220400585 по описа на ЧСИ Георги Борисов, с рег.№ 722, с район на действие ОС – Враца, за която е издаден изпълнителен лист по гр. дело №754/2010г. по описа на РС-Бяла Слатина.
Желае да му се присъдят направените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.439 вр. чл.124 от ГПК.
В исковата молба ищецът навежда доводи, че „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист против него за горепосочените суми и въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №20127220401512, като по него в рамките на две години от образуването му не са извършени никакви изпълнителни действия. На 23.02.2015г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД прехвърля чрез цесия вземането си по изпълнителен лист от 27.07.2011г. на „А.Б.Б.“ ООД, след това както цесионерът, така и цедентът не са уведомили длъжника за осъществената трансформация.
На 03.09.2018г. „А.Б.Б.“ ООД, въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2011г. образува при ЧСИ Георги Борисов с рег. №722, район на действие ОС- Враца изпълнително дело №20187220400585.
Първото изпълнително действие по това дело е налагане
запор на банковите сметки на ищеца в
„ЦКБ“ и „Първа инвестиционна банка“, извършен със запорно съобщение от
08.10.2018г.
В срока за отговор по чл.131
от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор на исковата молба.
По делото са събрани писмени доказателства. С вх.№ 6095/02.09.19г. е постъпило писмо от ЧСИ Георги Борисов с район на действие РС Враца с което приложено изпраща заверени преписи на изпълнителни дела №585/2018г. и 1512/2012г. по негов опис.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият
отговор, след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото и от представения изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по гр.д. № 754/2010 г. по описа наРС – Бяла Слатина е видно, че ответникът по посоченото дело И.И.Г. е осъден да заплати на "ТИ БИ АЙ КРЕДИТ" ЕАД сумите от 534,94 лв./Петстотин тридесет и четири лева и 94 стотинки/, дължима на основание сключен договор за потребителски кредит с № ********** от 24.10.2005г. с лимит 500,00 лв., от която 325,42лв. неизплатена главница и 209,52 лв. такса обслужване, 320,72лв./триста и двадесет лева и 72 стотинки/ договорна лихва за периода от 01.12.2006г до 30.11.2009г., неустойка за забава за периода от 01.12.2006г до 30.11.2009г. в размер на 212,28 лв./двеста и дванадесет лева и 28 стотинки/, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК - 13.04.2010г., до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по заповедното производство в размер на 125,00 /Сто двадесет и пет лева/, от който : държавна такса в размер на 25,00 лв. и адвокатски хонорар в размер на 100 лв. и направените разноски в исковото производство в размер на 185,00лв.
На 08.08.2012 г. „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство въз основа на горния изпълнителен лист, като е образувано изп. дело № 20127220401512. С молбата е поискано да се направят справки за имущественото състояние на длъжника и да се предприемат действия по принудително изпълнение.
Правени са справки за проучване на имущественото състояние на длъжника, като междувременно на 04.10.2012г. е връчена покана за доброволно изпълнение от 20.09.2012 г. на длъжника.
На 20.09.2012 г. е извършено действие по принудително изпълнение по отношение на длъжника, като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение.
Представено е Постановление от 23.09.2015г. за
прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело №
20127220401512 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
На 23.02.2015г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД прехвърля чрез цесия вземането си по изпълнителен лист от 27.07.2011г. на „А.Б.Б.“ ООД.
На 03.09.2018 г. новият взискател „А.Б.Б.“ ООД е подало молба за образуване на изпълнително производство въз основа на горния изпълнителен лист и договор за цесия, като е образувано друго изп. дело № 20187220400585.
Първото изпълнително действие по това дело е налагане запор на банковите сметки на ищеца в „ЦКБ“ и „Първа инвестиционна банка“, извършен със запорно съобщение от 08.10.2018г.
По искане на ищеца с Определение от 25.03.2019г. съдът е допуснал обезпечение на предявения от него иск против ответното дружество, чрез спиране на изпълнението по изп.д.№ 20187220400585 по описа на ЧСИ Георги Борисов, с район на действие Окръжен съд Враца.
При така изяснената фактическа
обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни
изводи:
Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като
иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено съдебно
производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна
давност.
С оглед горното предявеният иск се явява допустим,
тъй като ищецът се позовава на новонастъпили след влизане в сила на съдебно
решение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на
изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на
висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е
достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване
на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е
налице – срещу ищеца е образувано изп. дело № 20187220400585, като производството по това изпълнително дело
продължава да е висящо.
Само когато принудителното изпълнение е
приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за
длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай,
ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на
негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е
установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът
на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение
разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото,
като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за
предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само
установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното
удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по
смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има
правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу
него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият
случай.
Предявеният отрицателен установителен иск се
основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по
давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се
търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла
погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му
изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на
действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.
Доколкото ищецът не оспорва основанието за
пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност,
то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по делото, се
явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са
предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния
срок.
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10,
Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение
на вземането /чл.116 б.В ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство
се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното
производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона,
а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни
факти.
Когато прекратяването е по силата на закона,
прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно
релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа,
който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с
влизането в сила на този акт.
В Тълкувателното решение е застъпено, че без
правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на
изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да
тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
Като взе предвид гореизложеното съдът
намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" е настъпило по
силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.
Видно от приложеното изпълнително дело № 20127220401512, последното предприето действие по принудително изпълнение е от 20.09.2012г., когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение.
Впоследствие с Постановление от 23.09.2015г.
изпълнителното производство по изп. дело № 20127220401512 е прекратяване на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Съгласно Тълкувателно решение №2, т.10 от
същото, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. в конкретния случай това е 20.09.2012г.
С оглед на горното съдът намира, че с това
действие е прекъсната давността и нова давност е текла до 20.09.2017г.
Новото изпълнително производство по изп.дело
№ 20187220400585, образувано по молба от
взискателя от 03.09.2018г. е образувано след изтичане на предвидения в закона
пет годишен давностен срок, като по делото са представени доказателства за
посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи след образуването на
делото, на 08.10.2018г. извършени запор, както и насрочен опис на движими вещи
на 23.04.2019г., т.е. след като е изтекъл давностния период.
Общата петгодишна давност по
отношение на главното вземане е изтекла, което води до погасяване и на
акцесорните вземания.
Предвид на изложеното, съдът приема, че
вземането на „А.Б.Б.“ ООД против ищеца по
делото И.И.Г. въз основа на изпълнителен лист
от 27.07.2011 г. по гр. дело №754/2010г. по описа на РС-Бяла Слатина е погасено по давност, поради което предявеният отрицателен
установителен иск се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 1078.60 лева, от които 950.00 лева - платено адвокатско възнаграждение, 80.60 лева - платена дължима държавна такса за образуване на настоящото производство, и 48.00 лв. – платина такса за издаване на преписи от ИД.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на „А.Б.Б.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, че И.И.Г. с ЕГН
*********** с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, не
дължи на ответника „А.Б.Б.“ ООД ***, сумата от 2040,15 лв., представляваща
вземане по изпълнително дело № 20187220400585 по описа на ЧСИ Георги
Борисов, с рег.№ 722, с район на действие ОС – Враца, за която е издаден изпълнителен лист от 27.07.2011 г. по гр.
дело №754/2010г. по описа на РС-Бяла Слатина, поради погасяването й по давност на
основание чл.110 от ЗЗД.
ОСЪЖДА
„А.Б.Б.“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление ***, ДА
ЗАПЛАТИ на И.И.Г. с ЕГН ***********
с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна
инстанция в общ размер от 1078.60 лева/Хиляда
седемдесет и осем лева и 60 стотинки/, от които 950.00 лева - платено
адвокатско възнаграждение, 80.60 лева - платена дължима държавна такса за
образуване на настоящото производство, и 48.00 лева – платина такса за издаване
на преписи от ИД.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-Враца в двуседмичен срок от уведомяването на страните по
делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: