МОТИВИ към Присъда №260008 от 15.01.2021г., постановена по НОХД № 1819/2019г. по описа на Плевенски районен съд, ХІV-ти н.с.

 

 

Районна прокуратура-Плевен е повдигнала обвинение против подсъдимия А.П.М. *** с ЕГН: ********** за това, че в периода 22.10.2018 - 25.10.2018 г. до 14.11.2018 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 98 545 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

В периода 22.10. - 25.10.2018 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Б.Х. ***, в качеството му на представител на фирма „**- гр. Варна, с едноличен собственик на капитала Т.К.Г. от с. гр. във връзка с продажба на царевица реколта 2018 г. – 315 т на стойност 76 545 лв., и с това причинил имотна вреда на „**- гр. Варна в размер на 76 545 лева.

На 14.11.2018 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у М.С.Л., **, в качеството му на собственик на фирма „П.“ ЕООД *** във връзка с продажба на царевица реколта 2018 г. – 850 т на стойност 221 000 лв., и с това причинил имотна вреда на „П.“ ЕООД *** в размер на 22 000 лв. - престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 НК.

По делото е предявен и приет за съвместно разглеждане в настоящото производство граждански искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД от „**–гр. Варна, представлявано от Т.К.Г. против подсъдимия А.П.М. за сумата от 52 254,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

Представителят на РП – Плевен поддържа изцяло повдигнатото против подсъдимия А.П.М. обвинение за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 НК. Счита същото за доказано по несъмнен начин въз основа на всички събрани по делото доказателства. Пледира за постановяване на осъдителна присъда по отношение на подсъдимия, като счита, че наказание, определено при условията на чл. 54 от НК в размер на 3 години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален общ режим би постигнало целите на наказанието, установени в чл. 36 от НК.  Относно приетият за съвместно разглеждане граждански иск взема становище, че е основателен и доказан по размер, поради което следва да бъде уважен.

Разпитан в досъдебната фаза на наказателното производство подсъдимият М. не е признал вината си е дал лаконични обяснения съобразно предприетата защитна теза. В хода на проведеното съдебно следствие подсъдимият А.П.М. не се признава за винвоен и дава обяснения съобразно предприетата защитна теза. 

Защитникът на подсъдимия – адв. Д. М. от САК пледира за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подзащитния му. Счита, че осъщественото от М. деяние не представлява съставомерна измама. Изразява съгласие с изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като посочва, че същата е коректно и подробно отразена, но счита, че събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства изясняват по категоричен начин, че в настоящата хипотеза не е налице субективният елемент на престъпното деяние, за което е повдигнато обвинение на подсъдимия М.. В подкрепа на така изразеното становище посочва, че по делото са ангажирани доказателства, от които се установява по несъмнен начин, че подсъдимият е осъществил измамливите действия, като е въвел в заблуждение лицата и служителите от пострадалите търговски дружества и им е причинил съответната имотна вреда под заплаха, под физически и психически тормоз, който е започнал да му бъде нанасян още от 2017 година и поради това е не налице изискуемия от законодателя „пряк“ умисъл за извършване на инкриминираното престъпно деяние. Развива подробни доводи в подкрепа на предприетата защитна теза.  Моли съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимия А.П.М. за невинен и го оправдае по повдигнатото му от РП-Плевен обвинение за извършено престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 НК. Не взема становище по приетия за съвместно разглеждане граждански иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.

Подсъдимият А.П.М. в правото си на лична защита поддържа изразеното от защитника му становище. При осигуреното му от съда право на последна дума заявява, че няма какво да каже. 

 СЪДЪТ, като прецени събраните  по делото доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становището на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Подсъдимият А.П.М. е роден на *** ***, *, български гражданин, с висше образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН: **********.

 Подсъдимият А.П.М. упражнявал търговска дейност в сферата на земеделието от 2009 година, в която понякога бил подпомаган и от своя ***– свидетелят П.А.М.. Подсъдимият бил регистриран като земеделски стопанин въз основа на подадена анкетна карта № ***. по описа на ***и като такъв декларирал, че обработва земи в четири землища на територията на област Плевен, а именно на тези в ***. За стопанската 2017/2018г. като земеделски производител подсъдимият М. не е засявал и не е отглеждал царевица, а също така не е договарял и закупуване на такава с цел продажба. През 2017 година и началото на 2018 година подсъдимия не осъществявал дължими плащания към множество от съконтрахентите си по сключени между тях договори, сред които „***“ЕООД-Плевен, „***“АД-гр. Долна Митрополия, „***“ и др. Поведението на подсъдимия, предпоставило образуването на изпълнителни дела против него, а през месец юли 2018г. били предприети и съответните принудителни действия за удовлетворяване на съответните взискатели по изпълнителните производства за задължения, възникнали от осъществяваната от подсъдимия дейност като земеделски производител, чрез налагане на запори и възбрани върху негово имущество. В действителност от този момент подсъдимият А.М. не разполагал с финансови средства и достатъчен ресурс да бъде реален земеделски производител. Финансовите му липси били толкова сериозни, че същият изпитвал затруднения да задоволи дори ежедневни домакински потребности като закупуване на памперси за новородения си през месец юни 2018 година син. Близките му забелязали негативна промяна в настроението му, изглеждал им угрижен и напрегнат. Изпитвания през периода сериозен финансов недостиг на финансови средства мотивирал подсъдимия А.М. да въведе в заблуждение представители на различни търговски дружества /че притежава царевица на склад и я продава/, за да се облагодетелства по неправомерен начин.

Свидетелят Т.К.Г. е управител и представител на фирма „***“ ЕООД, гр. Варна с предмет на дейност производство и търговия на семена, препарати и торове. През месец юли 2018г. свидетелят П.А.М. – ***на обвиняемия и също регистриран като земеделски производител се свързал по телефона със свидетеля В.Х. - служител на дружеството с цел закупуване и доставка на семена сорт пшеница „***“. „***“ ЕООД-гр. Варна не разполагало с такива семена в наличност и сделка не била осъществена. През месец октомври 2018г. подсъдимият А.М. решил да набави за себе си имотна облага по неправомерен начин, като въведе представител на дружеството в заблуждение, че притежава царевица за продажба, реколта 2018г. В изпълнение на престъпните си намерения  инициирал среща на 10.10.2018 година със свидетеля В.Б.  Х. – служител на „***“ ЕООД-гр. Варна, който пряко отговарял за дейността в Плевенския регион. Подсъдимият М. заявил на свидетеля, че предлага царевица за продажба и след като видял, че Х. проявява интерес уговорил с него продажба на 315 тона царевица, реколта 2018г., след евентуално удовлетворителен резултат от пробите. Подсъдимият обяснил на Х., че не е възможно да бъдат взети проби за качество същия ден, тъй като зърното се съхранявало в база в ***. На 19.10.2018г. свидетелят Х. изпратил друг служител на фирмата – свидетелят С.Т.Н. да вземе проби от царевицата. С цел поддържане на заблуждението, че притежава царевица на склад и продава такава, подсъдимият М. завел Н. в складова зърнобаза, находяща се в ***, Плевенска област, стопанисвана от фирма „***“, с управител – свидетелят С.Ц.А. за вземане на проба от уж притежаваната от него царевица. През цялото време подсъдимият М. твърдял, че царевицата е негова и е о**а в склада на съхранение, знаейки неистинността на тези свои твърдения. Както собственика на зърнобазата, така и другите ползватели не били давали разрешение на подсъдимия М. да съхранява в него своя стока. Свидетелят Х. останал доволен от показателите на взетите проби от царевицата, след което подсъдимият М. издал фактура № ***. на стойност 76 545лв. и я изпратил на свидетеля Х. посредством приложението „***“, като върху същата била задраскана фабрично изписаната банкова сметка ***а, по която следвало да се преведе визираната сума. Свидетелят Х. споделил на управителя на дружеството  - свидетелят Т.Г., че му се струва съмнително обстоятелството, че подсъимият М. съхранява царевица в складова зърнобаза в ***, а е регистриран като производител в *** и му предложил да превеждат по посочената от подсъдимия банкова сметка ***. На същата дата – 22.10.2018г. дружество  „***“ превело част от паричната сума по фактурата, възлицаща на 24 300 лева. Свидетелят Х. заявил на подсъдимия, че след като започне товаренето на зърното за извозването му до складовете на дружеството, ще издължи и останалата сума по фактурата. Подсъдимият М. категорично отказал да изпълни задължението си по договора, докато не получи цялата сума и поради това на 25.10.2018г. отново по банков път била преведена и останалата сума в размер на 52 245 лева. Въпреки това подсъдимият М. не започнал да доставя уговореното количество зърно. Междувременно свидетелят Х. организирал транспортирането на царевицата с два камиона. На 31.10.2018г. единият от камионите отишъл до складовата база в ***. Шофьорът на камиона се обадил на свидетеля Х. и му казал, че към момента в базата не се съхраняват никакви количества царевица. Свидетелят Х. предприел позвънявания по телефона на подсъдимия М., на които последният не отговарял. По-късно подсъдимият се обадил на свидетеля Х. и му казал, че царевицата е запорирана и сделка не може да се осъществи, но ще върне парите, които са му преведени като цена на стоката. Свидетелят Х. отишъл лично в *** и разговарял с пазача на базата, който му казал, че царевицата е извозена отдавна оттам, но незнае от кого. В същия ден  /31.10.2018г./ подсъдимият М. продължил да поддържа заблуждението у Х., като съставил кредитно известие № *** за сумата от 76 545 лева, с което заявил, че анулира сделката и ще върне получените за доставката суми в общ размер на 76 545л лева до 02.11.2018 година. На визираната дата свидетелят Х. и подсъдимият М. два пъти посещавали офиса на „***“ в гр. Плевен, където служителката в банката казала, че няма пари по сметката на подсъдимия и липсва превод на такива от същия ден. Подсъдимият М. не върнал парите по сделката, с което причинил имотна вреда на дружество  „***“ ЕООД, гр. Варна в размер на 76 545 лева.

Управителят на дружеството депозирал жалба, по повод на която било образувано досъдебно производство.

Свидетелката М.Т.П.-М. през 2018 година ползвала отпуск за отглеждане на малко дете, но преди това активно се занимавала с изкупуване на земеделска земя и посредническа дейност между търговци в сферата на земеделието. В резултат на осъществяваната дейност била известна сред лицата, извършващи търговска дейност в посочената сфера, познавала се с много от тях и поддържала добри професионални контакти. Това обстоятелство било известно и на подсъдимия А.М., който в изпълнение на престъпното си  намерение, в началото на месец ноември 2018 година се обадил на свидетелката М. по телефона и казал, че предлага царевица за продажба. Свидетелката нямала интерес, но споменала за това на свой приятел – ***, който и съобщил, че негов приятел – свидетелят М.Л. се интересува. М.Л. бил собственик и управител на регистрирана фирма „П." ЕООД, *** в Република България с предмет на дейност-търговия със селскостопанска продукция и фуражи. Свидетелят Л. реализирал търговската дейност на дружеството като купувал зърнена продукция от България, която впоследствие изнасял за РГърция. Контактувал с различни хора, които познават земеделски производители и чрез тях сключвал сделки, като в процеса на работата се запознал и със свидетелката М.Т.П. – М. ***, която извършвала дейност като посредник между земеделски производители и търговци на зърно. Свидетелката М. позвънила по телефона на свидетеля Л. и му съобщила предо**ата и от подсъдимия информация, а именно, че същият предлага за продажба царевица реколта 2018 година, която съхранява в склад и предоставила телефонния му номер. Свидетелят Л. проявил интерес и провел телефонен разговор с подсъдимия А.М., който му казал, че има склад в ***и могат да отидат до там, за да види царевицата. Подсъдимият завел свидетеля Л. в складова база в ***, където имало около 1000 тона царевица. За царевицата подсъдимият М. обяснил, че е негова, че е общо 850 тона и че е о**а на  съхранение в тази база. Договорили цена в размер на 260 лв. за тон. След като Л. приел сделката, двамата се разбрали подсъдимият М. да издаде фактура за това количество, а купувачът поетапно да му изплаща парите след натоварване на стоката. Два дни по-късно свидетелката М. разговаряла с подсъдимия М., който й казал, че царевицата била продадена и няма да има сделка. Шест дни по-късно подсъдимиат М. отново разговарял със свидетелката М. и заявил, че купувачът по първата сделка се е отказал и че може да продаде обещаните 850 тона на Л.. М.П. изпратила на Л. посредством приложението „***“ копие на фактура № ***. с доставчик ЗП А.П.М. за 850 тона царевица по 260 лв. на тон с данъчна основа 221 000 лева. Свидетелят Л. наел транспортната фирма „***" от ***, която предоставила три камиона, в които да се натовари царевицата от ***. Отделно от това  уговорил още един камион на фирма „***" от ***, с който да превози останалите количества. На шофьорите на превозните средства свидетелят Л. дал телефонния номер на подсъдимия А.М., за да ги упъти към конкретното място, където да отидат. На 14.11.2018 г. шофьорите на четирите камиона пристигнали в ***и се свързали с подсъдимия, който  им казал да изчакат на края на града. По това време свидетелят Л. бил в чужбина. Шофьорите му казали, че са стигнали, но никой не идва да ги ескортира до базата. Свидетелят Л. се обадил на подсъдимия М., който го информирал, че няма да товари царевицата, докато не получи цялата стойност на зърното по сделката. На същата дата Л. превел сума в размер на 27 000 лв. чрез интернет банкиране и върнал обаждане на подсъдимият, че е превел част от парите и товаренето може да започне. Подсъдимият М. му отвърнал, че е видял паричния превод по сметката, но отказал да товари под претекст, че уговорката му със свидетелката М. била царевицата да се натовари в шест камиона, а не в четири и затворил телефона. Свидетелят Л. отново се обадил на подсъдимия М., в който разговор последният му казал, че  ще му върне парите и разваля сделката, а същевременно на свидетелката М. казал, че започва товарене на камионите. Наетите превозни средства стояли в ***от девет часа до четиринадесет часа. Свидетелят Л. се обадил на шофьорите и им казал да се прибират, тъй като разбрал, че е измамен. Същият ден свидетелката М. се срещнала с подсъдимия, който съставил кредитно известие и върнал сума в размер на 3000лв. След няколко дни, с цел поддържане на заблуждението, че ще се издължи, подсъдимият върнал и сума в размер на 2000 лева. През следващите дни свидетелят Л. и подсъдимият М. продължили да говорят по телефона като подсъдимият обещавал, че ще върне и останалите 22 000лева. В последния проведен разговор подсъдимият заявил на Л.,  че парите в банковата му сметка били запорирани заради стари негови задължения.

Поради бездействието на подсъдимия, М.Л. сезирал с надлежна жалба прокуратурата и по случая било образувано досъдебно производство.

След инкриминирания период, а именно на 01.12.2018г на подсъдимия А.П.М. бил нанесен побой, в резултат на който претърпял оперативна интервенция. За случая били сезирани съответните държавни институции. Под №***било заведено ДП №***. по описа на ОП-Плевен, което е започнало при условията на чл. 212, ал.2 от НПК за това, че на 01.12.2018г. в гр. Плевен е бил направен опит умишлено да бъде умъртвен А.П.М. ***, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по „л. 115, ал.1 вр. с чл. 18, ал.1 от НК. По повод сигнал от подсъдимия М. в Специализираната прокуратура била образувана преписка №***. за извършени спрямо А.М. неправомерни действия от страна на лицето К.К.Г., като наблюдаващият прокурор намерил, че липсват данни за наличие на осъществен състав от общ характер, сред посочените в чл. 411а, ал.1 и ал.2 от НПК, ръководството и надзора върху разследването на което да е от компетентността на Специализираната прокуратура и постановил отказ да образува ДП по материалите по преписка ***. по описа на СП за престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура.. Констатирал е също така, че по всички отделни случаи, свързани с дейността на А.М. като земеделски производител има образувани досъдебни производства, поради което преписката не следва да се изпраща и по компетентност на други прокуратури.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на ангажираните в хода на производството писмени и гласни доказателства.

В подкрепа на гореизложената фактическа обстановка са показанията на свидетелите Т.К.Г., С.Т.Н., В.Б.Х., С.Ц.А., Л.М.С., Н.В.П., М.С.Л., М.Т.П., М.Й.С.В.В.Ц., П. ***Ц., Г.П.Б., В.Ц.В., С.С.С., Й.Т. ***, Й.М.М., Г.Х.П., И.Г.Ц., М.Д.Б., В.Ц.В., които са дадени лично и непосредствено пред настоящия съдебен състав  и съдът приема с доверие като логични, непротиворечиви и взаимно допълващи се. До горните фактически изводи води и анализа на приложените по делото писмени доказателства прочетени по реда на чл. 283 от НПК и приобщени към доказателствената съвкупност –

Фактура №***.; Уведомление за приемане на постъпили от „***“ЕООД-гр. Варна данни от Справка-декларация за ДДС, Дневника за покупките и дневника за продажби за данъченпериод месец октомври 2018г.; Извлечение от Хронологичен регистър; Справка за движение по сметка на подсъдимия за периода от 26.09.2018г. до 12.02.2019г.; Платежно нареждане за кредитен превод от 27 000,00 лева от 14.11.2018 година; Фактура №***.; Фактура № ***.; ***, ***.;Декларация по чл. 69, ал.1 от ППЗСПЗЗ за стопанската 2018/2019г. от А.М.; Извлечение от Регистър на имотите по масиви за ползване по чл.74, ал.1 и ал. 2 от ППЗСПЗЗ за землище гр. Плевен 2017-2018г.; Удостоверение изх. №***. на АВп; Удостоверение изх. №***. на АВп; Протокол за претърсване и изземване от 04.04.2019г.,ведно с придружаващия го фотоалбум; Фактура №***.; Копие на лична амбулаторна карта на подсъдимия; Справки от мобилни оператори *, ***и **; Удостоверение №**. на **; Подробна справка от **, включваща Удостоверение №**. на **; Удостоверение №**. на **; Удостоверение №**. на ** и др.; заключението на назначената графическа експертиза; Фактура **.; Платежно нареждане за кредитен превод от 22.10.2018г. на **; Платежно нареждане за кредитен превод от 25.10.2018г. на **; Справка за подсъдимия А.П.м. от СлВП по персонална партида №**; Удостоверение за актуално състояние с всички вписани промени към 17.01.2018г. на „***-БГ“ЕООД, „**“ЕООД, „**“ЕООД, „С.И.Г.“ЕООД, „**“ЕООД, „**“ЕООД, „***-ДМ“ЕООД и „**“ЕООД; Справка по партида на „**“ЕООД на АВп; Извлечения от банкови сметки и от останалите приложени по делото писмени доказателства, включително и доказателства, събрани чрез използване на специални разузнавателни средства.

 

Подсъдимият А.П.М. се занимавал с производство и търговия със земеделска продукция от 2009 година, което обстоятелство се установява от показанията на свидетеля П.А.М., които в тази им част съдът приема с доверие като обективни и кореспондиращи с приобщените по делото писмени доказателства. Видно от приобщените към доказателствата по делото копия от дипломи /стр. 224 и 225 в делото/ е че подсъдимият придобил образователни степени, съответно „Бакалавър“ по специалност „Аграрна икономика“ и „Магистър“ по специалност „Икономика на търговията“ през 2016 година.

От приобщените като доказателства по делото анкетна карта № ***. по описа на **“ – Плевен.  и писмо на **-Плевен е, че подсъдимият М. към релевантния момент е бил регистриран като земеделски производител и като такъв декларирал, че обработва земи в четири землища на територията на област Плевен – землището на ***, като ползваните масиви в землището на *** за стопанската 2017/2018г. били засети и реколтирани зърнено-житни култури, както и слънчоглед, а част от масивите били необработваеми. 

От показанията на свидетелите Й.Т. ***, Й.М.М., Н.В.П., Г.Х.П., И.Г.Ц., М.Д.Б. и В.Ц.В. се изяснява, че през периода 2017-2018 година финасовото състояние на подсъдимия е било в изключително лошо състояние. Свидетелят К. като Управител на „**“ЕООД-гр. Плевен посочва, че имал търговски взаимоотношения с подсъдимия, обективирани в търговски сделки от 19.02.2018г. и 29.01.2018г., по които А.М. получил торове на обща стойност 103554,00 лева, но тъй като не заплатил посочената сума, дружеството потърсило реализиране на правата си по съдебен ред и впоследствие било образувано изпълнително производство през лятото на 2018 година. Свидетелят И.Г.Ц. излага пред съда факти, известни му като Управител на „***“ ЕООД-гр. Д. Митрополия, осъществяващо дейност по изкупуване на селско-стопанска продукция, дистрибуция на посевни материали, торове и препарати и посевна дейност. Посочва, че подсъдимия, който бил подпомаган и от своя ***– свидетелят П.М. имал търговски взаимоотношения от 2013-2014 година, като през 2017 година не издължил получени торове и семена за сума от около 250 000, 00 лева.  Свидетелят Н.В.П. като съдружник в „***“ също споделя свои впечатления, според които подсъдимият изпитвал финансови затруднения от 2017 година, когато не изпълнил задължение към цитираното дружество в размер на 336 000,00 лева, включващо главници и неустойки по 3 бр. договори, а за обезпечение учредил особен залог на различни вещи – продукция от пшеница, апартамент, 120дка земя, къщи в  ** и др. Свидетелят В.Ц.В. също излага свои възприятия пред съда, според които подсъдимият имал неизпълнени финансови задължения и към представляваното от свидетеля търговско дружество „**“ към края на 2017 година и тъй като не отговарял на обажданията му, потърсил правата си по съдебен ред. Свидетелят Й.М.М. излага пред съда известни нему факти, които изясняват, че подсъдимият към релевантния момент е имал неуредени финансови взаимоотношения и с представляваната от този свидетел фирма „**“ по сключени два броя договори за покупка и продажба на зелено, съответно на стойност 49000,00 лева и 100 000,00 лева, като стойността на стоката и на транспортните разходи били заплатени от дружеството, но стоката не била предадена от страна на подсъдимия. Свидетелката М.Д.Б. заявява пред съда, че като Управител на фирма „**“-гр. Ст. Загора, с предмет на дейност търговия на торове, семена, пестициди не постигнала съгласие за сключване на договор с подсъдимия, тъй като същият признал пред нея, че не разполага с финансови средства и желае разсрочено плащане, това негово желание не било съвместимо с принципите на работа на фирмата.

 Успоредно с настъпилите затруднения във финансовото състояние на подсъдимия през лятото на 2018 година нараствали и нуждите от средства за издръжка на семейството му поради настъпилото щастливо събитие – раждане на сина му **през месец юни 2016 година /по арг. на приобщения като доказателство по делото Акт за раждане – стр. 93 в делото/. Индиция в тази насока се съдържа и в показанията на свидетелката Н.Н.Х. /жената, която живее на съпружески начала с подсъдимия/, която споделя за недостиг на финансови средства за закупуване на памперси за бебето, а също така и в показанията на  свидетелите П.А.М. и И.Н.М. /родителите на подсъдимия/, които споменават, че подпомагали с определени суми семейството на сина си, тъй като се нуждаели от помощта им.

Съдът обсъди показанията на свидетелите Т.К.Г., С.Т.Н., В.Б.Х., С.Ц.А. и Л.М.С., като намери, че същите са логични, убедителни, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат приети с доверие напълно. Свидетелят С.А. посочва, че е Управител на фирма „***“ и притежава складова зърнобаза в ***, Плевенска област, където съхранява своя стока – добиви от земеделие, респ. отдава под наем помещения на други търговци. Този свидетел е категоричен, че през 2018 година подсъдимият не е ползвал помещение в базата му и не е разполагал със земеделска продукция – царевица, но свидетелят съхранявал своя такава. Изяснява, че в базата има охранители, но е осигурен свободен достъп на търговци, на които е разрешено да вземат проби. В този смисъл са и показанията на свидетеля Л.М.С.. Показанията на тези свидетели напълно съответстват с обсъдените по-горе писмени доказателства, установяващи, че в обработваните през 2018 година от подсъдимия землища същият е отглеждал други култури-пшеница и слънчоглед. Свидетелите Т.Г., С.Н. и В.Х. пресъздават пред съда свои преки и непосредствени впечатления, които изясняват механизма и начина на извършване на инкриминираното деяние досежно причинената имотна вреда на „***“ЕООД-гр. Варна. Свидетелят Г. посочва, че е  Управител на „***“ЕООД-гр. Варна, което извършва търговска дейност в областта на селското стопанство /в този смисъл и приложеното като доказателство Удостоверение за АС в ДП/ и не е познавал подсъдимия до момента, в който трябвало дружеството да изпълни фактура, издадена от него за покупка на царевица. Твърди, че след получаване на фактурата трябвало да бъде извозено съответното количество стока, но подсъдимият не сторил това, като изтъквал различни причини като : „утре съм зает", "нека в другиден“, „нека по-нататък“, „днес няма фадрома“, а след среща между двамата, М. заявил: „Нямям стока и ще върна парите“, но и това обещание не изпълнил. Изяснява се, че до издаване на фактурата се стигнало, след като служители на „***“ЕООД-гр. Варна  - свидетелите С.Т.Н. и В.Б.Х. контактували с подсъдимия, който лично ги уверил, че съхраняваната в зърнобаза в *** царевица е негова собственост, лично им я показал, като свидетелят С.Н. одобрил и качеството на взетата проба. В този смисъл са изцяло последователните и логичини показания на свидетелите Н. и Х., които съдът приема с доверие напълно. 

Съдът обсъди показанията на свидетелите М.С.Л., М.Т.П. – М., М.Й.С., В.В.Ц., П.В.Ц., Г.П.Б., В.Ц.В. и С.С.С., като намери, че същите са последователни, убедителни, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалия събран по делото доказателствен материал. Техният анализ установява активността на подсъдимия М. за набиране на клиенти-купувачи на царевица реколта 2018г., каквато не притежавал. От показанията на свидетелката М.П. – М. се изяснява, че именно подсъдимият я потърсил по телефона и и отправил предложение за закупуване на царевица. Подсъдимият познавал свидетелката М. във връзка с осъществяваното от нея занятие в областта на земеделието и знаел за множеството и познанства в посочената сфера. Свидетелката заявила, че не се интересува лично от офертата, но споделила на свой познат – Станислав С., който и казал, че вероятно свидетелят Л. би проявил интерес. Свидетелката М. се свързала по телефона със свидетеля М.Л., когото познавала и го уведомила за предо**ата и от подсъдимия информация, в чиято достоверност не се съмнявала и му предоставила телефонния номер на подсъдимия М.. В съответствие с нейните показания и са тези на свидетеля М.Л., който посочва, че проявил интерес към закупуване на царевица, тъй управляваното от него дружество „П.“ЕООД-гр. *** извършвало износ и продажба на фуражи и поради това се свързал по телефона с подсъдимия. След като получил уверение от последния, че действително притежава царевица, която предлага за продажба двамата си уговорили среща на входа на ***, където подсъдимият го посрещнал и завел до складова база в ***, където му показал царевица около 1000 тона, чието качество свидетелят Л. одобрил. За царевицата подсъдимият М. обяснил, че е негова, че е общо 850 тона и че е о**а на  съхранение в тази база. Договорили цена в размер на 260 лв. за тон. Твърди, че двамата се разбрали подсъдимият М. да издаде фактура за това количество, а купувачът поетапно да му изплаща парите след натоварване на стоката. Два дни по-късно свидетелката М. разговаряла с подсъдимия М., който й казал, че царевицата била продадена и няма да има сделка. Шест дни по-късно подсъдимиат М. отново разговарял със свидетелката М. и заявил, че купувачът по първата сделка се е отказал и че може да продаде обещаните 850 тона на Л.. М.П. изпратила на Л. посредством приложението „***“ копие на фактура № ***. с доставчик ЗП А.П.М. за 850 тона царевица по 260 лв. на тон с данъчна основа 221 000 лева. Изяснява се, че свидетелят Л. наел транспортната фирма „***" от ***, която предоставила три камиона, в които да се натовари царевицата от ***. Отделно от това  уговорил още един камион на фирма „***" от ***, с който да превози останалите количества. На шофьорите на превозните средства свидетелят Л. дал телефонния номер на подсъдимия А.М., за да ги упъти към конкретното място, където да отидат. На 14.11.2018 г. шофьорите на четирите камиона пристигнали в ***и се свързали с подсъдимия, който  им казал да изчакат на края на града. По това време свидетелят Л. бил в чужбина. Шофьорите му казали, че са стигнали, но никой не идва да ги ескортира до базата. Свидетелят Л. се обадил на подсъдимия М., който го информирал, че няма да товари царевицата, докато не получи цялата стойност на зърното по сделката. На същата дата Л. превел сума в размер на 27 000 лв. чрез интернет банкиране и върнал обаждане на подсъдимият, че е превел част от парите и товаренето може да започне. Подсъдимият М. му отвърнал, че е видял паричния превод по сметката, но отказал да товари под претекст, че уговорката му със свидетелката М. била царевицата да се натовари в шест камиона, а не в четири и затворил телефона. Свидетелят Л. отново се обадил на подсъдимия М., в който разговор последният му казал, че  ще му върне парите и разваля сделката, а същевременно на свидетелката М. казал, че започва товарене на камионите. Наетите превозни средства стояли в ***от девет часа до четиринадесет часа. Свидетелят Л. се обадил на шофьорите и им казал да се прибират, тъй като разбрал, че е измамен. Същият ден свидетелката М. се срещнала с подсъдимия, който съставил кредитно известие и върнал сума в размер на 3000лв. След няколко дни, с цел поддържане на заблуждението, че ще се издължи, подсъдимият върнал и сума в размер на 2000 лева. През следващите дни свидетелят Л. и подсъдимият М. продължили да говорят по телефона като подсъдимият обещавал, че ще върне и останалите 22 000лева. В последния проведен разговор подсъдимият заявил на Л.,  че парите в банковата му сметка били запорирани заради стари негови задължения. Поради бездействието на подсъдимия, М.Л. сезирал с надлежна жалба прокуратурата и по случая било образувано досъдебно производство. От показанията на свидетелите М.Й.С., В.В.Ц., П.В.Ц., Г.П.Б., В.Ц.В. и С.С.С., преценени поотделно и в съвкупност се установява, че складовата база в ***, в която подсъдимият завел свидетелят Л. и му показал царевица, реколта 2018 година е собственост на В.Ц. и П.Ц., че на подсъдимия не е отдавано под наем помещение за съхраняване на земеделска продукция, както и че подсъдимият завел свидетелят Л. след проведен предварително разговор със свидетеля С.С. на когото казал, че се интересува от съхраняваната царевица.

Съдът обсъди дадените от подсъдимия обяснения като съобрази, че същите освен доказателствено средство са и средство за защита. След като прецени същите самостоятелно и в съвкупност с останалия по делото доказателствен материал намери, че изразеното от него съгласие с изложената в обвинителния акт фактическа обстановка напълно съответства напълно с доказателствения материал по делото. Съдът не споделя изложените от подсъдимия мотиви за осъществяване от обективна страна на инкриминираните деяния, а именно упражнен физически и психически тормоз. В тази част обясненията му са неподкрепени от доказателствения материал по делото и се явяват израз на предприетата защитна теза. По делото са ангажирани доказателства чрез разпит на свидетелите П.А.М., И.Н.М., Н.Н.Х., Р.Р.Х., Г.Х.П., М.Г.К. и К.К.Г., които съдът след като обсъди поотделно и в съвкупност намери, че не пресъздават реално реализирани факти, които да обусловят извод, че по отношение на подсъдимия е била извършена принуда, упражнени физически и психически тормоз от трети лица – свидетелите Х. и Г., поради които подсъдимият извършил инкриминираните деяния. Частично подобни твърдения се съдържат в показанията на свидетелката Н.Н., която твърди, че през лятото на 2018 година забелязала сини по тялото на подсъдимия М., която той обяснил с падане върху трактор, но по-късно /след образуване на настоящото наказателно производство/ и казал, че му е нанасян удар. Частично подобни твърдения се съдържат и в показанията на свидетелите П.М. и Н.М., които съдът намира за неубедителни, тъй като нямат преки и непосредствени впечатления за тези факти и в определена степен показанията им са повлияни от близката родствена връзка с подсъдимия. Твърденията, че на подсъдимия е бил оказван тормоз и пред кантората на свидетелката М.К. /адвокат/ не се потвърждава от останалите свидетели, присъствали на място в посочения от подсъдимия момент. Дори да  се установява, че подсъдимият е бил мотивиран да извършва престъпления поради оказани му от други лица – принуда, физически и психически тормоз, то тези обстоятелства не са от категорията да опровергаят наличието на субективния елемент – пряк умисъл, изискуем от фактическия състав на престъпното деяние по чл. 211 вр. с чл. 209, ал.1 от НК. В случай, че подсъдимият е бил пострадал от престъпление, същият е следвало да реализира задължението си по чл. 205 от НПК, който гласи: „Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, гражданите са обществено задължени да уведомят незабавно орган на досъдебното производство или друг държавен орган“, което същият не е сторил.  

Установява се от доказателствения материал по делото /Писмо и Постановление стр. 314 и стр. 318 в делото/, че след инкриминирания период, а именно на 01.12.2018г на подсъдимия А.П.М. бил нанесен побой, в резултат на който претърпял оперативна интервенция. За случая били сезирани съответните държавни институции. Под №***било заведено ДП №***. по описа на ОП-Плевен, което е започнало при условията на чл. 212, ал.2 от НПК за това, че на 01.12.2018г. в гр. Плевен е бил направен опит умишлено да бъде умъртвен А.П.М. ***, като деянието останало недовършено по независещи от дееца причини – престъпление по чл. 115, ал.1 вр. с чл. 18, ал.1 от НК. По повод сигнал от подсъдимия М. в Специализираната прокуратура била образувана преписка №***. за извършени спрямо А.М. неправомерни действия от страна на лицето К.К.Г., като наблюдаващият прокурор намерил, че липсват данни за наличие на осъществен състав от общ характер, сред посочените в чл. 411а, ал.1 и ал.2 от НПК, ръководството и надзора върху разследването на което да е от компетентността на Специализираната прокуратура и постановил отказ да образува ДП по материалите по преписка ***. по описа на СП за престъпление от общ характер от компетентността на Специализираната прокуратура.. Констатирал е също така, че по всички отделни случаи, свързани с дейността на А.М. като земеделски производител има образувани досъдебни производства, поради което преписката не следва да се изпраща и по компетентност на други прокуратури. Тези факти са неотносими към настоящата хипотеза, тъй като са реализирани в период следващ инкриминирания и липсват основания да се приеме, че са във взаимовръзка с фактите от значение за случая. Поради изложените съждения, настоящият съдебен състав намира, че показанията на свидетелите П.А.М., И.Н.М., Н.Н.Х., Р.Р.Х., Г.Х.П., М.Г.К. и К.К.Г. не следва да бъдат подробно обсъждани.

Съдът намери, че показанията на свидетеля **не възпроизвеждат факти относими за случая, поради което намери, че същите не следва да бъдат обсъждани. Показанията на свидетелката **Й. съдържат информация, която допълва изяснената по делото фактическа обстановка, според която подсъдимият упражнявал дейност в областта на земеделието през продължителен период от време, която дейност е била успешна до около 2017 година, като съдът не констатира причина поради която същите да не бъдат приети с доверие, но и липсва необходимост да бъдат задълбочено обсъдени.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената по несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка съдът намира, че от правна страна  подсъдимия А.П.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по 211 вр. чл. 209, ал. І вр. с чл. 26, ал. І от НК.

Съдът намира, че всички елементи на престъпния състав с посочената правна квалификация са налице. На първо място при изследване на обективната страна на деянието следва да се посочи, че измамата като престъпление е осъществима само при форма на вината пряк умисъл съпроводен с користна цел, деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага. Този умисъл следва да е налице при реализацията на изпълнителното деяние, а именно възбуждане и поддържане на заблуждение у измаменото лице. Инкриминираният престъпен състав визира две основни форми на изпълнителното деяние, а именно възбуждане и поддържане на заблуждение у измаменото лице. Съдът намира, че с действията си подсъдимият А.П.М. е реализирал и двете форми на изпълнителното деяние – с умисъл за въвеждане и поддържане на заблуждение, насочен към получаване на имотна облага.

 От доказателствата се установява, че подсъдимият М., възползвайки се от интелектуалния си ресурс в сферата на търговските сделки в областта на земеделието, обусловен от обученията, въз основа на които придобил образователни степени, съответно „Бакалавър“ по специалност „Аграрна икономика“ и „Магистър“ по специалност „Икономика на търговията“ и дългогодишнатаия му /около 10 години/ практически опит в тази сфера, съчетани с намерението му по користни подбуди да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудил заблуждение у представители на „***“ ЕООД, гр. Варна и „П.“ ЕООД-гр. ***, като инициирал срещи със съответните лица, у които с подходящите тон, красноречие и престорена убедителност успял да увери, че разполага със значителни количества земеделска продукция – царевица, които предлага за продажба. Думите му предхождали последващи действия - посещения в складови бази в *** и в ***, стопанисвани от други лица, където последните не съхранявали продукция /царевица/ на подсъдимия, а своя такава и о**а на съхранение от други търговци. Възползвайки се от познанствата си с упражняващи дейност в сферата на земеделието лица, детайлно познаване на начина за достъп и правилата за функциониране на зърнобазите, подсъдимият следвал намерението си, като затвърждавал вече оформената заблуда в съзнанието на съответните лица, показвайки им лично складираната царевица, която знаел, че не му принадлежи и им давал възможност да вземат проби от нея с цел одобряване на стоката. Впоследствие манипулативно изисквал предварително да му бъде преведена цялата договорена сума, след което не изпълнявал задължението си да предаде стоката, спирал да отговаря на обажданията на съконтрахентите си, понякога уклончиво отлагал изпълнението на своята част от сделките под различни претексти – понякога им казвал да се успокоят, защото всичко е наред, но само трябва да види парите, че са постъпили в банката, а друг път съобщавал, че стоката липсва и същевременно давал фалшиви обещания, че ще върне парите.     

Установените по делото факти ясно информират както за естеството на измамливите действия и тяхната насоченост, така и за последвалото разместване на имуществени блага, чрез което е реализирана имотната вреда за пострадалите. Очертаните факти недвусмислено сочат, че подсъдимият е използвал договорни отношения с измамлива цел, без изобщо да има намерение да изпълни задълженията си.

Налице са две деяния, извършени от подсъдимия А.М., които осъществяват поотделно състава на едно престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което същият следва да отговаря за измама, реализирана при условията на продължавано престъпление.

Налице е квалифициращият признак „особено големи размери“, тъй като причинената вреда е в размер на 98 545,00 лева, който надвишава 140-кратния размер на минималната работна заплата  съответстващ на сумата 71 400,00 лева, получена след обикновени аритметични изчисления при съобразяване на фиксирания размер на минималната работна заплата към релевантния период съгласно Постановление на МС №316/20.12.2017г. от 510,00 лева.

Налице е и квалифициращият признак „особено тежък случай“ за какъвто съгласно даденото легално обяснение в чл. 93, т.8 от НК се счита  този, при който извършеното престъпление с оглед на настъпилите вредни последици и на други отегчаващи обстоятелства разкрива изключително висока степен на обществена опасност на деянието и дееца. В настоящата хипотеза е налице завишена степен на обществена опасност на деянието и дееца, изразени в начина на извършване на престъплението, характеризиращ се с последователно, устойчиво, непоколибимо и изкусно следване и изпълнение на предварително обмисления и създаден план, целящ постигане на престъпните намерения от страна на подсъдимия, периода на инкриминираната дейност от около месец, в който е причинена значителна по размери вреда, надхвърляща твърде много съставомерните признаци „особено големи размери“ в квалификацията на деянието. Липсата на предишни осъждания, добрите характеристични данни, семейното положение, здравословното състояние и др. относно личността на подсъдимия не са от естеството да игнорират завишената степен на обществена опасност на дееца, тъй като съществено за нейната преценка е проявлението на личността в конкретното престъпление, а сочените обстоятелства следва да бъдат съобразени при индивидуализация на наказанието.

С оглед гореизложеното съдът намира, че авторството и вината на подсъдимия А.П.М. са установени по несъмнен начин. От обективна страна: в периода 22.10.2018 - 25.10.2018 г. до 14.11.2018 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, подсъдимият М. възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 98 545 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

В периода 22.10. - 25.10.2018 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Б.Х. ***, в качеството му на представител на фирма „**- гр. Варна, с едноличен собственик на капитала Т.К.Г. от с. гр. във връзка с продажба на царевица реколта 2018 г. – 315 т на стойност 76 545 лв., и с това причинил имотна вреда на „**- гр. Варна в размер на 76 545 лв.

На 14.11.2018 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у М.С.Л., **, в качеството му на собственик на фирма „П.“ ЕООД *** във връзка с продажба на царевица реколта 2018 г. – 850 т на стойност 221 000 лв., и с това причинил имотна вреда на „П.“ ЕООД *** в размер на 22 000 лв.  

 От субективна страна престъплението е извършено при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК, тъй като подсъдимият е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

С действията си подсъдимият е обективирал и специалната си користна цел, която е другият субективен елемент от престъпния състав - да набави за себе си имотна облага. Въпреки, че получаването на облагата не е елемент от състава, а такъв е само наличието на специалната цел за това, по делото е установено, че и целеният резултат обективно е настъпил, като подсъдимият М. се е облагодетелствувал получавайки сумата от  98 545  – имотна облага в размер равен на причинените на „**- гр. Варна и „П.“ ЕООД *** вреди.  

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:  

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия* П.М., съдът взе предвид санкционната разпоредба на чл. 211 вр чл. 209, ал. І от НК, която предвижда наказание лишаване от свобода от 3 години до 10 години. Съдът отчете наличието на отегчаващи вината обстоятелства – високата степен на обществена опасност на деянието и проявената упоритост при осъществяване на изпълнителното деяние, както и смекчаващите такива – чистото съдебно минало на подсъдимия, младата му възраст, семейното му положение /същият е ***на малолетното дете *, родено на *./, недоброто му здравословно състояние предвид факта, че въз основа на Експертно решение на ТЕЛК му е определена 50% трайно намалена работоспособност, липса на противообществени прояви, притежаваните от подсъдимия образователно-квалификационни степени, съответно „Бакалавър“ по специалност „Аграрна икономика“ и „Магистър“ по специалност „Икономика на търговията“, осигуряващи му в по-висока степен възможност за професионална реализация. С оглед изложеното съдът намира, че следва да определи и наложи на подсъдимия М. наказание лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства а именно в размер на минималния, предвиден в приложимата санкционна разпоредба – три години лишаване от свобода. Съдът прие, че за осъществяване на установените в чл. 36 от НК цели на наказанието не е необходимо наказанието да бъдат изтърпяно ефективно, поради което отложи същото с подходящ изпитателен срок, а именно 5 години.

Поради изложеното, съдът призна подсъдимия А.П.М. ***, с ЕГН: ********** за виновен в това, че в периода 22.10.2018 - 25.10.2018 г. до 14.11.2018 г. в гр. Плевен, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у различни лица и с това им причинил имотна вреда в общ размер на 98 545 лв., като измамата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, както следва:

В периода 22.10. - 25.10.2018 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у В.Б.Х. ***, в качеството му на представител на фирма „**- гр. Варна, с едноличен собственик на капитала Т.К.Г. от с. гр. във връзка с продажба на царевица реколта 2018 г. – 315 т на стойност 76 545 лв., и с това причинил имотна вреда на „**- гр. Варна в размер на 76 545 лв.

На 14.11.2018 г. в гр. Плевен, с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у М.С.Л., **, в качеството му на собственик на фирма „П.“ ЕООД *** във връзка с продажба на царевица реколта 2018 г. – 850 т на стойност 221 000 лв., и с това причинил имотна вреда на „П.“ ЕООД *** в размер на 22 000 лв. - престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1 вр чл. 26, ал. 1  НК вр. чл. 54 НК го осъди на наказание три години „лишаване от свобода“, като на основание чл. 66 ал. 1 НК отложи изтърпяването му с петгодишен изпитателен срок.

На основание чл. 59 ал. 1 НК, съдът приспадна времето през което подсъдимия А.П.М. е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест”, а именно от 05.04.2019 г. до 04.06.2020 година.

Съдът намери, че това по вид и размер наказание е съответно на степента на обществена опасност на деянието и на извършителя и ще способства за постигане на целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

ПО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:

Относно предявения за разглеждане в наказателния процес граждански искове, съдът счита, че доколкото от събраните по делото доказателства се доказа авторството на деянието, неговия противоправен характер, вината на подсъдимия А. * М., настъпилата за „**вреда в размер на  52 254,00 лева, която е вследствие на пряка причинно – следствена връзка с поведението на подсъдимия, то предявения граждански иск за обезщетяване на имуществените вреди на „**следва да бъде уважен именно в претендирания размер от 52 254,00 лева, ведно с претендираната законна лихва, считано от датата на увреждането 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

 Поради изложеното съдът осъди на основание чл. 45 от ЗЗД подсъдимия А.П.М. да заплати на „**сумата от 52 254,00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в резултат от инкриминираното деяние ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

На основание чл. 53, ал. 1, б. “а” от НК, съдът в полза на държавата веществените доказателства – 1 бр. мобилен телефон марка - „*", модел *, IMEI-*с мобилна батерия в активирана СИМ карта на „*" с № * и 1 бр. СИМ карта на мобилния оператор - „*" с № *, като постанови унищожаването им.

ПО НАПРАВЕНИТЕ ПО ДЕЛОТО РАЗНОСКИ:

При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. ІІІ от НПК съдът осъди подсъдимия А.П.М. да заплати в полза на РС – Плевен сумата от 2 960,16 лева, представляваща държавна такса върху уважения граждански иск.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди подсъдимия А.П.М. да заплати и направените деловодни разноски в размер на 195,00 лева, от които 87,00 лева по сметка на Районен съд - Плевен и 108,00 лева по сметка на ОД на МВР – Плевен.

По изложените съображения, съдът постанови присъдата.

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: