№ 11
гр. Силистра, 29.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осемнадесети
януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Натали Яс. Жекова
при участието на секретаря Глория Недева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20233400500402 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба от „Застрахователно дружество
Евроинс“ АД, ЕИК *********, , против Решение № 413 от 27.07.2023г. постановено по гр.
дело № 1917/2021г. на СРС, с което първоинстанционния съд е осъдил
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“, с ЕИК *********, с адрес на
управление гр.София, бул.“Х.К.“№ 43, представляван от изпълнителните директори Е. И. и
Р. Б., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ДА ЗАПЛАТИ на П. Й. П. с ЕГН **********, гр.
Силистра, ул. Д. № 101, вх.А. ет.8, ап. 23, сумата от 14 651.46 /четиринадесет хиляди
шестстотин петдесет и един лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща
незаплатена част от обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна броня комплект, фар десен, преден десен калник, преден десен
подкалник, греда между роговете, преден капак, резервоар стъкло умиващо, предна дясна
врата, задна дясна врата, датчик за парктроник, десен държач на предна броня, държач на
десет калник на лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе" с рег. № ****, причинени в
резултат на ПТП, реализирано на 03.11. 2021г. ПТП в гр. Силистра, по вина на водач на лек
автомобил „Рено Меган”, с рег. № ****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ в ЗК”ЕВРОИНС“- със срок на действие 25.01.2021г.- 24.01.2022г., заедно със
законната лихва, считано от 31. 12. 2021 год. до окончателното изплащане на задължението.
Въззивникът – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“, с ЕИК *********,
с адрес на управление гр.София, бул.“Х.К.“№ 43, представляван от изпълнителните
директори Е. И. и Р. Б., не е доволен от първоинстанционното решение, намира същото за
недопустимо и моли въззивния съд да го обезсили и да прекрати съдебното производство, в
условията на евентуалност намира решението за неправилно и моли съда да го отмени и да
постанови ново, с което да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Излага подробни съображения в подкрепа на жалбата си.
Въззиваемият – П. Й. П. с ЕГН **********, гр. Силистра, ул. Д. № 101, вх.А. ет.8,
ап. 23, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и
1
моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно
решение.
За да постанови атакуваното решение първоинстанционният съдебен състав е приел
за установено от фактическа и правна страна, че е сезиран с искове с правно основание чл.
432, ал. 1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД /Закона за задълженията и
договорите/. Съдът коментирал, че страните по делото не оспорват наличието на процесното
ПТП, механизма на настъпването му, наличието на валидно застрахователно
правоотношение, уведомяването на застрахователя и заплащането от негова страна на
извънсъдебно обезщетение в размер на 2320.38 лева.
За да определи размера на действителната стойност на възстановителните работи по
пострадалия автомобил на ищцата свързани с отстраняването на вредите от ПТП
първоинстанционният съд взел предвид заключението на назначената по делото тройна
експертиза, като приел, че необходимите разходи за материали и труд по средни пазарни
цени са общо в размер на 16 971.84 лева.
Съдът обсъдил обстоятелството, че в резултат на поведението на водача на л. а. марка
„Рено“, модел „Меган”, с рег. № ****, е настъпило ПТП, при което на собствена на ищеца
вещ - лек автомобил марка „Хюндай Санта Фе" с рег. № ****, са причинени установените по
делото вреди. Съобразено е също, че с плащането на част от претендираното обезщетение
застрахователят конклудентно е признал основанието на задължението си, като
единственият спорен въпрос останал размерът на вредите.
Правилно първоинстанционният съд е разсъждавал, че застрахователното покритие
по този вид имуществена застраховка, следва да покрие действителната стойност на
увредената вещ към деня на причиняване на щетата, съгласно нормата на чл. 386, ал. 2 от
КЗ. Отчетено е и това, че обезщетението не може да надвишава стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. Съдът
съобразил обстоятелството, че ответника вече е заплатил извънсъдебно сумата от 2 320.38
лева, и в тази връзка редуцирал с тази сума определеният от него справедлив размер на
дължимото обезщетение, като присъдил в полза на ищцата такова в размер на 14 651.46 лв.
В мотивите към решението е коментирано макар и кратко ответниковото възражение
касателно собствеността на автомобила. Първоинстанционният съд е отхвърли
възражението с довода, че вредите са възникнали при всички случаи за ищцата.
За да мотивира подадената срещу решението въззивна жалба жалбоподателят
изтъква, че атакуваното първоинстанционно съдебно решение е недопустимо, тъй като
счита, че ищцата П. П. няма правен интерес от претенциите в заявения петитум. По
конкретно въззивникът се позовава на твърдяното обстоятелство, че към момента на
предявяване на претенцията ищцата вече не била собственик на увреденото от ПТП
превозното средство, нито че уврежданията са отстранени.
В този смисъл жалбоподателят коментира, че в хода на съдебното заседание,
процесуалният представител на ищцата е заявил, че превозното средство вече е продадено и
не е на нейно разположение. По тази причина представителя на застрахователното
дружество намира, че с предявения иск ищцата упражнява чуждо право, както и че по
делото липсват данни легитимиращи ищцата, като увредено лице, което според него е
процесуално допустимо само в установените за това случаи. По тези съображения се иска
въззивния съд да обезсили първоинстанционното съдебно решение.
На отделно основание жалбоподателят приема, че ако превозното средство е
продадено, без да бъде ремонтирано по действителната му стойност и без отбив от цената с
оглед стойността на ремонтните дейности не следва да се присъжда обезщетение
съизмеримо със стойността на ремонтните дейности.
Оспорва се установеното от първоинстанционния съд обстоятелство, че с плащането
на претенцията застрахователят е признал вземането на ищцата обусловено от извършеното
от застрахователя извънсъдебно плащане на обезщетение именно по процесната щета. Това
оспорване също е основано на твърдението, че увреденото МПС е отчуждено в хода на
2
процеса, като се приема, че ако бъде установено, че ищцата не е била собственик и към
момента на предявяване на застрахователната претенция , то заплатеното извънсъдебно
обезщетение е платено без правно основание.
На същото фактическо основание – продажба на МПС след увредата се твърди
неоснователност на претенцията ищцата за стойността на ремонтните дейности на
превозното средство на база средни пазарни цени, тъй като такъв разход не е реализиран.
Представителят на въззивника намира, че ако превозното средство е продадено с отбив в
цената, което не е установено по делото/, то ищцата ще има право само на разликата между
действителната стойност, на която е могла да продаде превозното средство и ремонтните
дейности, като за сумата над този размер първоинстанционното съдебно решение следва да
бъде отменено и исковете оставени без уважение.
Въззивният съдебен състав след, като обсъди жалбата и установените по делото
обстоятелства намира същата за допустима, но неоснователна като изцяло споделя мотивите
на първоинстанционния съд и препраща, към тях по реда на чл. 272 от ГПК.
Обстоятелството дали ищцата е отчуждила увредения при ПТП автомобил, срещу каква
цена и в какво състояние е ирелевантно, към правото й на обезщетение възникнало към
момента на увредата, когато тя е била собственик на автомобила. Налице е валидно
застрахователно правоотношение, което не се оспорва от страните, налице е застрахователно
събитие довело до реални щети по автомобила собственост на ищцата, към него момент,
налице е и експертно заключение установило паричният еквивалент на тези щети. Това са
фактическите основания легитимиращи ищцата да получи обезщетение и е без значение
факта дали тя все още е била собственик на автомобила, към момента на предявяване на
претенцията. По тези съображения въззивният съдебен състав приема, че ищцата има правен
интерес от производството, което го мотивира да отхвърли ответниковото възражение за
недопустимост на исковите претенции. По изложените съображения и останалите въззивни
аргументи са неоснователни, което мотивира съда да ги отхвърли и да потвърди изцяло
атакуваното първоинстанционно решение.
Предвид изхода на делото въззивникът дължи на въззиваемия сторените в
настоящото производство разноски, които съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК,
са в размер на 2060 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение. Съобразявайки направеното
възражение за прекомерност съдът прие, че същите не надхвърлят минималния размер
определен съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и данните за регистрация по ЗДДС и следва да се присъдят,
така както са предявени.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 413 от 27.07.2023г. по гр.д. № 1917/2021г. на РС –
Силистра.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО “ЕВРОИНС“, с ЕИК *********, с
адрес на управление гр.София, бул.“Х.К.“№ 4, да заплати на П. Й. П. с ЕГН **********, гр.
Силистра, ул. Д. № 101, вх.А. ет.8, ап. 23, сумата от 2060 /две хиляди и шестдесет/ лева с
ДДС,деловодни разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4