№ 212
гр. Велико Търново , 12.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
при участието на секретаря ИНА Д. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно търговско дело
№ 20214001000124 по описа за 2021 година
намери за установено следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № Р-17 от 26.01.2021 г. по т.д. № 90/2019 г. Великотърновският окръжен
съд е отхвърлил като неоснователни искът с правно основание чл. 435 от КЗ, вр. с чл. 419 от
КЗ и обективно съединеният с него иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, предявени от Р.М. М.,
действащ като едноличен търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново, против
„Застрахователна компания Уника“ АД гр. София за заплащането на сума в размер на 13 500
евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност
на автомобилен превозвач“, сключен по полица № 16128400033/15.12.2016 г., дължимо за
вреди, произлезли от кражба на стоки от автомобил с рег. № ВТ 48-06 КК, извършена на
19.08.2017 г. на територията на Великобритания, включително натрупаните лихви върху
главницата от деня на забавата /30.01.2019 г./ до деня на подаване на исковата молба –
469.44 лв., ведно с лихвите за забава върху главницата, считано от момента на предявяване
на исковете до окончателното изплащане. С решението Р.М., действащ като едноличен
търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново е осъден да заплати на
Застрахователна компания „Уника“ АД гр. София разноски по водене на делото пред
първата инстанция в размер на 1091 лв.
Въззивна жалба срещу горното решение е подадена от Р.М., действащ като едноличен
търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново, чрез адвокат М.М., с оплаквания, че
решението е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Жалбоподателят твърди, че
не са изследвани от съда подробно всички обстоятелства от фактическата обстановка и че
изводите на съда са в противоречие с кредитираните свидетелски показания.
Жалбоподателят счита за необоснован и неправилен аргумента на съда, поради който той
1
отхвърля предявените искове, а именно, че товарната композиция, която е извършвала
превоза в момента на извършване на кражбата, не е била паркирана на паркинг, имащ
характеристиките на охраняем такъв, съгласно т.3.15 от ОУ на застрахователя, поради което
застрахователният договор не покривал отговорността на превозвача в конкретния случай.
Изложено е в жалбата, че в случая шофьорът е бил длъжен да спре и да осъществи своята
нормативно определена почивка на територията на Великобритания. Същият е положил
максимални усилия да подбере подходящ обособен паркинг за товарни автомобили, с
осветление, видеонаблюдение, заведение за хранене, на който е имало още паркирани
камиони. Твърди се в жалбата, че в конкретния случай е установено, че по време на
събитието шофьорът на товарния автомобил е пребивавал постоянно в превозното средство
и с оглед това не може да се приеме, че то е било оставено без надзор. Освен това шофьорът
не е напускал камиона, а се е намирал в него и е осъществявал пряк надзор. С оглед
предприетите мерки от водача, той е положил необходимата грижа да бъде предотвратено
посегателство върху стоката и неговите действия не са били в противоречие с клаузите на
общите условия. Жалбоподателят счита, че с оглед на тези обстоятелства не може да се
приеме, че е налице изключен застрахователен риск и исковете следва да бъдат уважени.
Искането е да се отмени обжалваното решение и да се постанови решение, с което да се
уважат предявените искове.
Ответната по жалбата страна Застрахователна компания „Уника“ АД гр. София, в
писмения отговор на въззивната жалба изразява становище, че същата е неоснователна и
моли съда да потвърди обжалваното решение.
Великотърновският апелативен съд като разгледа оплакванията в жалбата, обсъди
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и съобразно правомощията си, приема за установено следното:
Пред Великотърновския окръжен съд е предявен иск по чл. 435, вр. с чл. 419 КЗ за
заплащане на сумата от 13 500 евро, представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Отговорност на автомобилен превозвач“ и иск по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
за заплащане на мораторни лихви в размер на 469.44 лв. за периода от 30.01.2019 г. до
3.04.2019 г.
Ответникът „Застрахователна компания Уника“ АД гр. София оспорва исковете.
Възразява, че по делото не е представено доказателство, че ищецът е заплатил обезщетение
на увреденото лице. Оспорва наличието на валидно правоотношение по превозния договор.
Възразява, че обезщетението следва да бъде изчислено по чл.23 т. 3 и чл.2 от Протокол към
конвенцията за договора за Международен автомобилен превоз на товари. Твърди, че е
налице основание за отказ да се изплати застрахователно обезщетение по т.3.15 вр. с т.23.4
от общите условия към договора за застраховка, тъй като водачът на камиона е спрял на
неподходящ паркинг и на основание т.3.14 от ОУ, засягащи проявата на груба небрежност.
Направено е от ответника възражение за изтекла погасителна давност, с позоваване на чл-
.32 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз.
От фактическа страна се установява следното:
Представена е застрахователна полица № 16128400033 от 15.12.2016г., установяваща,
сключен между страните по делото договор за застраховка „Отговорност на международен
автомобилен превозвач“, с който е застрахована отговорността на застрахования ЕТ
„Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново като международен автомобилен превозвач.
Застраховката е със срок на валидност от 16.12.2016 г. до 15.12.2017 г. Отнася се за
международни превози в Европа, без Русия и Украйна, както и за каботажни превози на
територията на Германия. Лимитът на отговорността е 250 000 евро за едно събитие.
2
Застрахователния договор е сключен при Общи условия в сила от 15.08.2912г., изм.
10.02.2014г.
Приложимите Общи условия към застрахователната полица са представени от
ответника по делото ЗК „Уника“ АД-гр.София с отговора на исковата молба/ стр.139-143/.
Съгласно т.3.15 от Общите условия, приложими за процесната полица, застраховката
не покрива отговорността на превозвача, причинена от или вследствие на кражба от
превозните средства, оставени без надзор, докато са под грижата и отговорността на
застрахования, освен ако кражбата е извършена от заключено и обезопаснено превозно
средство в района на охраняем паркинг. „Охраняем паркинг“ е специално организирано
място за паркиране на товарни превозни средства, снабдено с необходимите обозначителни
знаци, ограждения, осветление и денонощна охрана.
От представената по делото поръчка за транспорт от 17.08.2017 г. се установява, че на
ищеца по делото е възложен международен превоз на стоки от товарен адрес в Германия до
разтоварен адрес във Великобритания. Поръчката за транспорт е направена от „Унтерер
Логистик“ ООД, Австрия. Ищецът е приел да извърши по поръчка на „Унтерер Логистик“
ООД, Австрия превоз на товар, с изпращач фирма Корсита Юръп, гр. Аален, Германия и
получател „Студио СР“ – Обединено кралство Великобритания. По делото е представена и
международна товарителница за процесния превоз, в който като изпращач е посочена
Корсита Юръп, Германия, а получател Студио СР, Обединеното Кралство. Превозът на
стоката се е извършвал от автомобил с рег. № ВТ 48-06 КК, собственост на ЕТ „Магдак-
Р.М.“ гр. Велико Търново.
Установено е по делото, че по време на превоза и в срока на застраховката, на
19.08.2017г, на територията на Обединено Кралство Великобритания е настъпило
застрахователно събитие-кражба на част от превозваната стока- бельо и блузи.
На 21.08.2017г. ищецът получава писмо от Унтерер Логистик“ ООД за ангажиране
отговорността му като превозвач за настъпили вреди по време на превоза-кражба във
Великобритания. На 23.08.2017 г. ищецът е предявил пред ответното застрахователно
дружество претенция за изплащане на застрахователно обезщетение.
Застрахователят Ейч Ди Ай Глобал, който е обезщетил собственикът на стоката
Корсита Юръп за причинените вреди, е предявил регресен иск против спедитора „Братя
Вайс“ в Областен съд-Хамбург. По образуваното дело през същия съд са привлечени на
страната на ответника последващия спедитор „Унтерер Логистик“ ООД и превозвача ЕТ
„Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново.
Видно от представеното по делото Решение от 4.01.2019г. на Областния съд-
Хамбург по заведеното дело за обезщетение, се установява, че страните в производството са
страни по спор относно международен договор за транспорт като застраховател и
транспортно предприятие при условията на действащото Международно споразумение
CMR, че при изпълнение на транспортната поръчка се е стигнало до обусловена от кражба
частична загуба на товара във Великобритания, вследствие на което от транспортния
застраховател се иска обезщетение за загубите на изпращачката, като страните по този спор
са постигнали споразумение, по което ЕТ „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново се задължава
да заплати на „Унтерер Логистик“ ООД сума в размер на 13 500 евро за покриване на
произхождащите от иска претенции, които от своя страна „Унтерер Логистик“ ООД се е
задължил да заплати на ответника за покриване на произхождащите от иска претенции, като
на встъпилата страна ЕТ „Магдак-Р.М.“ гр. Велико остава позволено да приложи съкратения
метод на плащане, да направи плащането от 13 500 евро директно на ищеца.
3
Видно е от представеното по делото извлечение от банковата сметка на ищеца, че на
14.01.2019г. е извършил превод на 13 500 лв. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, изготвено от вещото лице Румяна Борисова, се установява, че ищецът на
14.01.2019 г. е извършил плащане на сумата в размер на 13 500 евро, като същата е отразена
в счетоводните му сметки. По данните от банковото извлечение в разплащателната сметка
във валута – евро се установява, че по дебита на сметката има записване за извършен
изходящ валутен превод в полза на съдебната институция Хамбург – Германия в размер на
13 500 евро.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Б., който организира
международните превози във фирмата на ищеца, се установява, че възложеният превоз е
бил от Германия до Англия. Камионът пътувал по определения маршрут до разтоварния
адрес и при приключване на работния ден прави дневна почивка, за която е спрял на
регламентиран паркинг, защото му е изтекло времето за каране. Шофьорът легнал да спи в
кабината на камиона и след събуждането установил, че брезента на ремаркето е срязан и
при надникване в ремаркето установил, че част от стоката липсва. Шофьорът на камиона
уведомил свидетеля за станалата кражба, след което свидетелят позвънил на 112 да подаде
сигнал. През това време други минувачи се притекли на помощ на шофьора и са
информирали местните власти за кражбата. След запитване до възложителя на превоза дали
да продължи камиона до разтоварния адрес и получаване на потвърждение, шофьорът
продължил курса и останалата в камиона стока била доставена на получателя. При
разтоварване на стоката са установени липсите. Според свидетеля Б. в Европа нямало
охраняеми паркинги, които да носят отговорност за състоянието на камиона, стоките и за
целостта на автомобила., но когато се правели преходи в Европа се ползвали
регламентирани паркинги. Практиката е шофьорите да нощуват в кабината на камиона.
Представено е извлечение от полицейските записи на Полицейска служба Йоркшир за
19.08.2017 г., в които е отразен сигнал за настъпилата кражба от превозното средство
извършващо международния превоз на товари.
От заключението на съдебно-оценъчната експертиза извършена от вещото лице В. Ц.,
се установява, че стойността на товара откраднати/недоставени и увредени стоки/ в размер
на 1401 до 1410 кг. от натоварените 4670 кг., съгласно чл. 23, т.3 и чл.2 от Протокол към
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари възлиза на 13 500
евро /26 403.70 лв./.
При тези данни от фактическата страна, въззивният съд прави следните правни
изводи:
Съгласно чл. 435 от КЗ, ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има
право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на
застрахователната сума / лимита на отговорност/ и на покритието по застрахователния
договор и при спазване изискванията на чл. 434. За да бъде уважен предявеният иск следва
да са налице следните кумулативни предпоставки: наличие на валидно възникнало
застрахователно правоотношение по застраховка за отговорност на превозвача на товари с
покритие към на датата на настъпване на събитието; извършване на превоз на
застрахованото имущество; настъпване на застрахователно събитие при превоза на стоките,
от което е последвала отговорността на превозвача за вреди; удовлетворяване на увреденото
лице от страна на превозвача.
В разглеждания случай посочените предпоставки са установени.
Не се спори от страните по делото, че са сключили договор за застраховка
4
„отговорност на международен автомобилен превозвач“ по процесната застрахователна
полица. Превозното средство, с което е извършван превоза е посочено в сключения между
страните застрахователен договор. Установено е, че ищецът е извършил превоз на стоки по
договор за международен автомобилен превоз на стоки, уреден от Конвенция за договора за
международен автомобилен превоз на стоки /CMR/.
По време на превоза, на 19.08.2017 г., е настъпило процесното застрахователно
събитие – кражба на част от стоката от камиона, с който се извършва превоза. В случая
удовлетворяването на собственика на стоката за липсващата стока поради кражбата е
опосредено, доколкото собственикът на стоката е бил обезщетен за вредите от
застрахователя Ейч Ди Ай Глобал, който е заплатил тяхната стойност. Ищецът е заплатил
сумата от 13 500 евро на Ейч Ди Ай Глобал по силата на постигнатото споразумение по
решението на Областен съд Хамбург, за настъпилите вреди. Установява се по делото, че
заплатеното от застрахования обезщетение за вредите от 13 500 евро съвпада по размер с
изчисленото съгласно чл. 23, т.3 и чл.2 от Протокол към Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз обезщетение, съобразно стойността на откраднатите
стоки. От това следва извода, че застрахования при споразумението пред Областния съд в
Хамбург се е съгласил със заплащането на сума равна на стойността на откраднатите стоки,
изчислена по чл. 23, т.3 и чл.2 от Протокол към Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз, т.е. не е постигнал споразумение за размер на обезщетение по-високо
от дължимото.
След заплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените по време на
превоза вреди ищецът е поискал от ответното застрахователно дружество да му изплати
застрахователното обезщетение на 15.01.2019 г. На 07.02.2019 г. застрахователят е уведомил
ищеца, че не са налице основания за изплащане на застрахователно обезщетение,
позовавайки се на т.3.15 от Общите условия на застраховката, както и поради това, че по
щетата не са представени документи от официални документи от полицейските власти,
които изясняват обстоятелствата при настъпване на застрахователното събитие.
Страните спорят относно това, дали са налице основания за изключване
отговорността на застрахователя.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че в случая е налице
основание за изключване отговорността на застрахователя в хипотезата на т.3.15 от ОУ към
договора за застраховка, според която застраховката не покрива отговорността на
застрахования превозвач, когато кражбата е била извършена от оставено без надзор
превозно средство, докато е под грижата и отговорността на застрахования, освен ако
кражбата е била извършена от заключено и обезопасено превозно средство в района на
охраняем паркинг.
Страните не спорят, че паркингът, на който е престоял товарния автомобил, за да
нощува водачът, не е охраняем по смисъла на т.3.15 от Общите условия към договора за
застраховка.
От значение за изхода на спора е обстоятелството дали кражбата е била извършена от
превозно средство, оставено без надзор.
Въззивният съд намира, че в случая не се касае за кражба от превозно средство,
оставено без надзор. В настоящия случай не може да се приеме, че превозното средство е
било оставено без надзор, тъй като по време на престоя на камиона на паркинга, водачът е
бил в камиона и не го е напускал. Шофьорът е нощувал в кабината на камиона. Това се
установява от показанията на разпитания по делото свидетел Ц. Б., които не се опровергават
5
от други доказателства по делото. Физическото наличие на шофьора в камиона, изключва
хипотезата на „оставено без надзор превозно средство“, дори и същият да е спял.
Съдът намира за неоснователно и възражението за „груба небрежност“ като
основание за отказ по т.3.14 от Общите условия към договора за застраховка. Съгласно
т.3.14 от ОУ застраховката не покрива отговорността на превозвача причинена от или
вследствие на измама, умишлени действия, бездействия или груба небрежност от страна на
застрахования, на неговите служители или други лица, чийто услуги са ползвани за
извършване на превоза.
От установените по делото факти не може да се направи извод за проявена от
застрахования превозвач-ищеца по делото или негови служители груба небрежност, която
да е довела до кражбата на стоки от превозното средство. Не може да се приеме проява на
груба небрежност при положение, че товарният автомобил е бил на неохраняем паркинг,
превозното средство е било заключено и товара е бил обезопасен, и водачът е бил в
кабината и не е напускал превозното средство, които обстоятелства не се оспорват от
застрахователя. Видно е, че при тези обстоятелства водачът на превозното средство е
направил всичко необходимо за да опази товара. Доводът на ответника, че неизпълнението
от страна на превозвача на дадените указания в заявката на „Унтерер Логистик“ до
превозвача, а именно, че за предотвратяване на щети и кражби, трябва да спира единствено
на охраняем паркинг, както и че камионът трябва да бъде специално осигурен срещу
кражба, се квалифицират като „груба небрежност“ е неоснователен. Преди всичко следва да
се посочи, че указанията не са част от застрахователния договор и че в случая не се касае за
неизпълнение на задължение по застрахователния договор. Поставените изисквания по
превозния договор са неотносими в отношенията между застрахования и застрахователя.
Освен това неизпълнението на изискването да се спира само на охраняем паркинг не е
проява на „груба небрежност“, тъй като груба небрежност е неполагане на грижа, която и
най-небрежният би положил за своите работи. Както бе посочено по-горе водачът на
товарния автомобил е положил дължимата грижа да опази превозното средство и товара от
посегателства. Ето защо не е налице и основанието за изключване отговорността на
застрахователя в хипотезата на т.3.14 от Общите условия към договора за застраховка.
Съгласно чл.408 ал.1 т.3 от КЗ застрахователят може да откаже плащане на
обезщетение само при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна
на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено
в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие.
В случая ответникът не твърди наличието на неизпълнение на конкретно задължение
по застрахователния договор, а се позовава на изискване в заявката по превозния договор,
което е неотносимо в отношенията между страните по застрахователния договор.
Ето защо съдът намира, че в разглеждания случай не е налице основание за
изключване отговорността на застрахователя, поради което ответното застрахователно
дружество следва да заплати на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 13 500
евро.
С оглед на това, че се установява дължимостта на вземането за дължимото
застрахователно обезщетение, следва да бъде разгледано възражението на ответника за
погасяване по давност на исковата претенция. Възражението е неоснователно. Давността за
вземането по чл.435 от КЗ тече не от момента на настъпване на застрахователното събитие,
а от плащането на обезщетение от застрахования на увреденото лице. В случая плащането
на обезщетението за вредите от застрахования-ищецът по делото е извършено на
6
14.01.2019г. Искът е предявен на 05.04.2019 г. Следователно към датата на подаване на
исковата молба не е изтекла приложимата към случая петгодишна давност/ чл.378 ал.5 от
КЗ/.
Неоснователно застрахователят се позовава на погасителната давност, предвидена в
чл.32 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз. Същата е
неотносима в отношенията между застрахователя и застрахования.
Съгласно разпоредбата на чл.405 ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.
Срокът не може да бъде по-дълъг от срока по чл.108 ал.1 – 3, в случая 15 работни дни от
представянето на всички доказателства. В противен случай се дължи съобразно чл.409 от КЗ
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.405 КЗ освен в случаите на чл.380 ал.3 от КЗ.
В случая застрахования не е представил на застрахователя всички документи-не е
представил официални документи от полицейските власти, които изясняват обстоятелствата
при настъпване на застрахователното събитие. Това доказателство се представя едва пред
първостепенния съд. Следователно налице е кредиторова забава, поради което ответното
застрахователно дружество не дължи обезщетение за забава до датата на исковата молба.
Ето защо предявеният иск по чл.86 от ЗЗД е неоснователен и следва да се отхвърли.
Застрахователното обезщетение от 13 500 евро се дължи ведно със законната лихва, считано
датата на исковата молба-5.04.2019г. до изплащането.
Поради несъвпадане на извода на настоящата инстанция с този на
първоинстанционния съд относно главния иск по чл.435 от КЗ, обжалваното решение в
частта, с която е отхвърлен този иск следва да се отмени и вместо него да се постанови
решение, с което да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 13 500 евро, ведно със законната лихва, считано датата на
исковата молба-5.04.2019г. до изплащането.
В останалата обжалвана част, с която е отхвърлен предявения иск по чл.86 от ЗЗД
решението е правилно и следва да бъде потвърдено.
Обжалваното решение в частта за разноските следва да бъде отменено и разноските
да се присъдят съобразно изхода на спора във въззивната инстанция.
Ищецът е направил разноски в производството пред първата инстанция в размер на
2644.62 лв., а за въззивната инстанция направените разноски са 1253.07, или общо за двете
инстанции-3897 лв. От ответника са направени разноски за първата инстанция-1091
лв./вкл.450 лв. юрисконсултско възнаграждение/, а за въззивната инстанция 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 3828.84 лв., а съобразно отхвърлената част от исковете на
ответника се дължат разноски от 20.78лв. След компенсация на взаимно дължимите
разноски остават разноски в размер на 3808.06 лв., които да се присъдят в полза на ищеца.
Водим от горното Великотърновския апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № Р-17 от 26.01.2011г. на Окръжен съд-Велико Търново,
7
постановено по т.д. № 90/2019г. по описа на същия съд, в частта, с която е отхвърлен
искът с правно основание чл. 435 от КЗ, вр. с чл. 419 от КЗ предявен от Р.М. М., действащ
като едноличен търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико Търново, против
„Застрахователна компания Уника“ АД гр. София за заплащането на сума в размер на 13 500
евро, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност
на автомобилен превозвач“, сключен по полица № 16128400033/15.12.2016г., дължимо за
вреди, произлезли от кражба на стоки от автомобил с рег. № ВТ 48-06 КК, извършена на
19.08.2017 г. на територията на Великобритания, вместо което постановява:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”Тодор Александров“” № 18, на основание
435 от КЗ от КЗ да заплати на Едноличен търговец Р.М. М. ЕГН **********, с фирма
„Магдак-Р.М.“-гр. Велико Търново, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Сергей Румянцев“ № 34, ЕИК ********* сумата от 13 500 евро, представляваща
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Отговорност на автомобилен
превозвач“, сключен по полица № 16128400033/15.12.2016г., дължимо за вреди, произлезли
от кражба на стоки от автомобил с рег. № ВТ 48-06 КК, извършена на 19.08.2017 г. на
територията на Великобритания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
05.04.2019г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № Р-17 от 26.01.2011г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 90/2019г. по описа на същия съд, в останалата обжалвана част, с
която е отхвърлен като неоснователен искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД,
предявен от Р.М. М., действащ като едноличен търговец с фирма „Магдак-Р.М.“ гр. Велико
Търново, против „Застрахователна компания Уника“ АД гр. София за заплащането на сума в
размер на 469.44 лв., представляваща мораторни лихви върху главница от 13 500 евро за
периода 30.01.2019г. до 3.04.2019г.
ОТМЕНЯ решение № Р-17 от 26.01.2011г. на Окръжен съд-Велико Търново,
постановено по т.д. № 90/2019г. по описа на същия съд, в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Уника“ АД гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул. ”Тодор Александров“” № 18, на основание
435 от КЗ от КЗ да заплати на Едноличен търговец Р.М. М. ЕГН **********, с фирма
„Магдак-Р.М.“-гр. Велико Търново, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Сергей Румянцев“ № 34, ЕИК ********* сумата от 3808.06 лв. за направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8