Решение по дело №4450/2019 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.ВРАЦА,16.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският районен съд,VІІІ граждански състав,в публичното съдебно заседание на 12.03.2020 г.,в състав:

 

Районен съдия : ЕМИЛ КРЪСТЕВ

 

при секретаря Н.П.,като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4450 по описа за 2019 г.,за да се произнесе,взе предвид следното:

 

Делото е образувано по предявен на 29.10.2019 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., чрез пълномощник В.Д.Н.-юрисконсулт, солидарно против Ц.М.П. с ЕГН ********** и А.Т. *** с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г., ответниците дължали на ищеца сумата от 67.20 лв. за услугата ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението.По образуваното ч.гр. дело №3093/2019 г. на ВРС заповедта за изпълнение била връчена на ответниците по реда на чл.47 ал.5 от ГПК,което определяло интереса му да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответниците му дължат солидарно сумите по заповедта : 67.20 лв.-главница,представляваща незаплатена услуга ”дялово разпределение на топлинна енергия” за жилището на адреса за периода 01.05.2016 г.-30.04.2019 г..

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът,чрез особен представител адв.Л. ***,е представил отговор.Излага доводи за недопустимост и за неоснователност на иска.Ищецът не бил представил доказателства,че ответникът бил потребител като собственик.Възразява и за изтекла 3 г. погасителна давност.Писмените доказателства нямали стойност-част от тях изхождали от ищеца и удостоверявали изгодни за него факти,други били неотносими към спора.ОУ съдържали неравноправни клаузи.Не били представени и доказателства, че били приети от ответника.

Ответницата,чрез особен представител адв.В.С. ***,също е представила отговор.Излага довод за неоснователност на иска-възразява за изтекла 3 г. погасителна давност.

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 01.08.2019 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК солидарно против ответниците за : 67.20 лв. главница, представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение за жилището на адреса за периодите: 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. - 22.40 лв.,01.05.2017 г.-30.04.2018 г. - 22.40 лв.,01.05.2018 г.-30.04.2019 г. - 22.40 лв.;законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането;разноските по делото - 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви.Исканата заповед/№1918/ е била издадена на 02.08.2019 г..Заповедта е била връчена на ответниците при условията на чл.47 ал.5 от ГПК.Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск за установяване дължимостта на сумата на 02.10.2019 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №3093/ 2019 г. по описа на ВРС.

Жилището на адреса е било закупено от ответницата на 09.02.2011 г..Към момента на закупуването,ответницата е била в брак с ответника.Бракът е бил прекратен на 29.03.2018 г..На 01.06.2018 г. ответницата е закупила от ответника 1/2 ид. части от имота.

Горното е видно от представената справка от Агенцията по вписванията и приложеното гр. дело №325/2018 г. на РС Мездра.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от правен субект с правен интерес/. Разгледан по същество,същият е частично основателен.

Съгласно чл.139 от Закона за енергетиката/ЗЕ/, разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради-етажна собственост се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчика на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,вписано в публичния регистър по чл.139а.

Съгласно чл.139в ал.ал.1 и 3 от ЗЕ,топлопреносното предприятие сключва договор с търговеца и заплаща вместо потребителите цената за извършената услуга.

Съгласно §5 от Наредба №16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването,издадена от министъра на икономиката и енергетиката,договорните отношения между потребителите и търговците,извършващи услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна собственост,се считат прекратени,като се сключва договор между топлопреносното предприятие и лицето,извършващо услугата.Считано от отоплителен сезон 2007-08 г.,търговците,извършващи дялово разпределение,нямат право да събират такси.

Посочената нормативна уредба идва да покаже,че за абонатът-собственик на жилище,в което се потребява топлинна енергия,е възникнало задължение да заплаща на ищеца платената такса за услугата дялово разпределение.

Съдът е отделил като безспорно между страните заплащането на таксите.

В случая,Съдът приема,че първите две такси се дължат солидарно от ответниците,които са били съсобственици в периода и имотът е бил СИО/освен за 1 м.,което като време е пренебрежимо малко/.Третата такса се дължи само от ответницата,защото в периода/освен за 1 м./ само ответницата е била собственик.

Доводите на особените представители на ответниците за частично погасяване по давност на претенциите на ищеца са неоснователни.

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните такси са именно периодични плащания.При направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението,следва да се приеме,че по давност са погасени претенциите за суми,изискуеми преди 01.08.2016 г..В случая,най-старата такса е изискуема от 30.04.2017 г..

Възражението на особения представител на ответника за неравноправност на Общите условия на ищеца също е неоснователно.Не се посочват конкретни норми,относими към възникването на задължението на ответника и установяването на консумацията,Съдът изследва ОУ изцяло и приема,че не е налице неравноправност,с отношение към предмета на делото.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответниците дължат солидарно на ищеца първите две такси,а само ответницата-и третата.По отношение на ответника, предявеният иск следва да бъде отхвърлен съответно,като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно на ищеца 2/3 от общите разноски по исковото и по заповедното производства,а само ответницата-1/3.Разноските по заповедното производство са 25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение,а по исковото - 25 лв. държавна такса,100 лв. юк. възнаграждение и 600 лв. възнаграждения на особени представители.Съответно,ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно 50 лв. разноски по заповедното производство и 83.33 лв. по исковото,само ответницата-25 лв. разноски по заповедното производство и 341.67 лв. по исковото и само ответникът-200 лв. разноски по исковото/възнаграждение на особен представител, съразмерно уважената част от иска/.

Водим от горното,Съдът

 

 

                 Р  Е  Ш  И :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.М.П. с ЕГН ********** и А.Т. *** с ЕГН **********,***,че дължат солидарно на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от изп. директор Р.И.М.,част от сумите по издадената по ч.гр. дело №3093/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №1918/02.08.2019 г.,а именно : 44.80 лв. главница,представляваща незаплатени суми за услуга дялово разпределение за жилището на адреса за периодите: 01.05.2016 г.-30.04.2017 г. - 22.40 лв. и 01.05.2017 г.-30.04.2018 г. - 22.40 лв.;законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането.

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.М.П. с ЕГН ********** ***,че дължи на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., част от сумите по издадената по ч.гр. дело №3093/2019 г. на ВРС заповед за изпълнение №1918/02.08.2019 г.,а именно : 22.40 лв. главница,представляваща незаплатена сума за услуга дялово разпределение за жилището на адреса за периода 01.05.2018 г.-30.04.2019 г.;законната лихва върху главницата от 01.08.2019 г. до изплащане на вземането.

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част до пълния му размер,като неоснователен и недоказан.

 

 

ОСЪЖДА Ц.М.П. с ЕГН ********** и А.Т. *** с ЕГН **********,***,да заплатят солидарно на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., 50 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №3093/2019 г. на ВРС,както и 83.33 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

ОСЪЖДА Ц.М.П. с ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***,представлявано от изп. директор Р.И.М.,25 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №3093/ 2019 г. на ВРС,както и 341.67 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

ОСЪЖДА А.Т. *** с ЕГН ********** *** да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изп. директор Р.И.М., 200 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

 

 

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :