РЕШЕНИЕ
град София, 14.04.2020
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
Мл. Съдия: СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ
при секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладвано от съдия Димитрова гр. д. № 4311/2019 год. по описа на СГС, за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Със съдебно решение от 27.07.2018
г., постановено по гр.д. № 32579/15 г., СРС отхвърля предявения от М.И.М., ЕГН **********,
Ю.Д.Т., ЕГН **********, и Р.Д.М., ЕГН ********** срещу С.И.К., ЕГН **********,
и П.И.М., ЕГН **********, иск по чл. 76 ЗН за обявяване за относително
недействителен по отношение на тях на договор за дарение, сключен с нотариален
акт № 93 от 23.12.2014 г., с който П.И.М. дарила на дъщеря си С.И.К.
собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент № 1 в гр. София,
бул. ********, с площ 93.87 кв.м., ведно с прилежащите 3.431% ид.части от
общите части на сградата и от правото на строеж, мазе от 14.57 куб.м. и
таванско помещение от 13.82 куб.м., имот с идентификатор 68134.404.169.1.1.
Допуска да се извърши делба между С.И.К., ЕГН **********, М.И.М., ЕГН **********,
Ю.Д.Т., ЕГН **********, и Р.Д.М., ЕГН **********, на следния съсобствен
недвижим имот: жилище в гр. София, бул. ********, апартамент 1, с площ 93.87
кв.м., ведно с прилежащите 3.431% ид.части от общите части на сградата и от
правото на строеж, мазе от 14.57 куб.м. и таванско помещение от 13.82 куб.м.,
имот с идентификатор 68134.404.169.1.1, при квоти: С.И.К. - 9/18 идеални части,
М.И.М. - 1/18 идеална част, Ю.Д.Т. -4/18 идеални части и Р.Д.М. - 4/18 идеални
части.Отхвърля иска за делба на имота по отношение на П.И.М..
Недоволни от постановеното съдебно решение са
останали въззивниците М.И.М., ЕГН **********, Ю.Д.Т., ЕГН **********, и Р.Д.М.,
ЕГН **********, които са подали въззивна жалба, с която искат от съда да уважи
иска с правно основание чл. 76 от ЗН и да допусне делбата между тях и П.И.М.,
вместо С.И.К. при установените от първоинстанционния съд квоти. В тази връзка
излагат, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не е налице
относителна недействителност на направеното от П.И.М. дарение в полза на С.И.К.
като излагат подробно становище в подкрепа на твърденията си.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на
подадената въззивна жалба. В съдебно заседание въззиваемите твърдят, че същата
е неоснователна и молят да се потвърди обжалваното съдебно решение като
правилно и законосъобразно.
Страните не
представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла на чл.
266 от ГПК.
За да се
произнесе, Софийски градски съд съобрази следното :
Жалбата е процесуално
допустима, подадена в срок, от легитимирана страна в процеса и против акт,
подлежащ на разглеждане по реда на въззивното производство.
Съгласно чл. 269
от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта
му – в
обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По отношение на неговата
правилност, съдът намира, че жалбата е основателна. Съображенията за това са
следните:
От материалите по
гр.д. № 32579/2015 г. по описа на СРС е видно, че с отговора на исковата молба
по иска с правно основание чл. 76 от ЗН ответникът е навел възражения за
неоснователност на претенцията, тъй като правилото на чл. 76 от ЗН е приложимо само относно разпоредителни
действия с цели имоти или предмети, включени в наследствената маса, а в
настоящия случай разпореждането е с идеална част от имот. В отговора на
исковата молба няма направено възражение, че делбеният имот изчерпва
наследствената маса. В открито съдебно заседание, съдът е докладвал предявения
иск с правно основание чл. 76 от ЗН, като го е квалифицирал и е разпределил
доказателствената тежест съобразно направените от страните твърдения, като
правилно не е указал на кого е доказателствената тежест да установи, че имотът
не изчерпва наследствената маса, той като такова възражение не е направено от
ответника по делото. Общото правило е въведено с чл. 76 от ЗН, а неприложението
на това правило в случай, че делбения имот изчерпва наследствената маса е
изключение, което следва да бъде изрично въведено като защитна теза от
заинтересована страна. В противен случай се приема, че страните не спорят, че
общото правило е валидно и приложимо към случая.
Въпреки горното,
първоинстанционният съд е отхвърлил иска по чл. 76 от ЗН като е приел, че
процесния имот изчерпва наследствената маса, поради което правилото на тази
норма е неприложимо.
С оглед горното
следва извода, че съдът е отхвърлил иска въз основа на непредявено от ответника
защитно възражение и без да е налице спор между страните за това, че имотът не
изчерпва наследствената маса, поради което изводите му за неприложимост на
правилото на чл. 76 от ЗН са неправилни и не се споделят от настоящата съдебна
инстанция.
Предявеният
инцидентен установителен иск е с правно основание чл. 76 от ЗН, според който
актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са
недействителни, ако тия предмети не се падат в негов дял при делбата. Целта на
разпоредбата по чл. 76 ЗН е връщане на
сънаследствената вещ в делбената маса, за да се обезпечат правата на
неразпоредилия се с вещта сънаследник. Последица от уважаването на иска по чл.
76 от ЗН е, че актът на разпореждане не се зачита в отношенията на
сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или
части от нея сънаследник е носител на правото на собственост на
сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с неговото участие. Ако във
втората фаза, при извършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се
падне в негов дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и
приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли
права. Прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл.
189 и сл. ЗЗД.
Няма спор между
страните, а се установява и от събраните по делото доказателства, че с договор
за продажба на държавен жилищен имот от 01.04.1968 г., И.М.И.и С.М.И. закупили
двустаен апартамент в гр. София, ул. ********. По делото е отделено като
безспорно обстоятелството, че към този момент И.и С.И.са били в граждански
брак. Доколкото имотът е придобит по време на брака им и съгласно чл. 13 и чл.
103 от ЗПР на СК от 68 г. /отм./, той се е включил в състава на съпружеската
имуществена общност.
От представената
схема на самостоятелен обект в сграда, към настоящия момент имотът представлява
жилище в гр. София, бул. ********, ап.1, с площ 93.87 кв.м., ведно с
прилежащите 3.431% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
мазе от 14.57 куб.м. и таванско помещение от 13.82 куб.м., имот с идентификатор
68134.404.169.1.1.
От събраните
писмени доказателства е видно, че И.И.е починал на 28.01.1987 г. и е наследен
от преживяла съпруга С.И. и деца П.М. и Д.М.. Със смъртта на съпруга,
съпружеската имуществена общност се е прекратила и трансформирала в обикновена
бездялова съсобственост, от която преживялата съпруга има 1/2 ид.част.
Останалата 1/2 се наследява между съпругата и двете деца, всеки с дял по 1/3 от
наследството - чл. 5 и чл. 9, ал. 1 ЗН. Така С.И. е притежавала 4/6 идеални
части от имота, а Д.и П. по 1/6 част от имота. На 20.01.2006 г. Д.М. починал и
оставил за наследници съпруга М.М. и дъщери Ю.Т. и Р.М., всяка от които е
получила по 1/3 от наследството му, което е 1/6 част от имота, т.е. по 1/18
ид.части от имота.
На 16.07.2014 г.
починала С.И. и нейната идеална част от имота -4/6, наследили дъщеря й П.М.,
която така придобила общо 1/2 част от имота /1/6+2/6/, и низходящите наследници
на починалия преди нея син Д.М., който се замества в наследяването само от
своите деца, /чл. 10 ЗН/, тъй като съпругът не наследява по заместване. Така Ю.Т.
и Р.М. са придобили по още 1/6 част от имота или притежават общо по 4/18
ид.части /1/18+3/18/.
Безспорно е между
страните и се установява и от събраните писмени доказателства, че с договор за дарение сключен с нотариален акт №
93 от 23.12.2014 г. П.М. дарила на дъщеря си С.К. притежаваната от нея 1/2
идеална част от имота.
С оглед
изложеното по делото е установено, че П.М. се е разпоредила с част от
наследствен недвижим имот, поради което, на основание чл. 76 от ЗН, следва да
се приеме, че това разпоредително действие е относително недействително, ако
идеалните части от имота не се падат в нейния дял при делбата.
Предвид
изложеното обжалваното съдебно решение следва да се отмени, искът с правно
основание чл. 76 от ЗН да се уважи, делбата следва да се извърши между П.И.М., М.И.М., ЕГН **********,
Ю.Д.Т., ЕГН **********, и Р.Д.М., ЕГН **********, а искът за делба следва да се
отхвърли срещу С.И.К., ЕГН **********.
По изложените мотиви, Софийският градски
съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ съдебно решение
от 27.07.2018 г., постановено по гр.д. № 32579/15 г. по описа на СРС, с което
съдът отхвърля предявения от М.И.М., ЕГН **********, Ю.Д.Т., ЕГН **********, и Р.Д.М.,
ЕГН ********** срещу С.И.К., ЕГН ********** и П.И.М., ЕГН **********, иск по
чл. 76 ЗН за обявяване за относително недействителен по отношение на тях на
договор за дарение, сключен с нотариален акт № 93 от 23.12.2014 г., с който П.И.М.
дарила на дъщеря си С.И.К. собствената си 1/2 идеална част от недвижим имот -
апартамент № 1 в гр. София, бул. ********, с площ 93.87 кв.м., ведно с
прилежащите 3.431% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж,
мазе от 14.57 куб.м. и таванско помещение от 13.82 куб.м., имот с идентификатор
68134.404.169.1.1., допуска да се извърши делба между С.И.К., ЕГН **********, М.И.М.,
ЕГН **********, Ю.Д.Т., ЕГН **********, и Р.Д.М., ЕГН **********, на следния
съсобствен недвижим имот: жилище в гр. София, бул. ********, апартамент 1, с
площ 93.87 кв.м., ведно с прилежащите 3.431% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, мазе от 14.57 куб.м. и таванско помещение от
13.82 куб.м., имот с идентификатор 68134.404.169.1.1, при квоти: С.И.К. - 9/18
идеални части, М.И.М. - 1/18 идеална част, Ю.Д.Т. -4/18 идеални части и Р.Д.М.
- 4/18 идеални части и отхвърля иска за делба на имота по отношение на П.И.М. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА, на основание чл. 76 от ЗН, за относително
недействително по отношение на М.И.М., ЕГН **********, Ю.Д.Т.,
ЕГН **********, и Р.Д.М., ЕГН ********** извършеното от П.И.М., ЕГН **********
дарение на 1/2 идеална част от недвижим имот - апартамент № 1 в гр. София, бул.
********, с площ 93.87 кв.м., ведно с прилежащите 3.431% ид.части от общите
части на сградата и от правото на строеж, мазе от 14.57 куб.м. и таванско
помещение от 13.82 куб.м., имот с идентификатор 68134.404.169.1.1 в полза на С.И.К.,
ЕГН **********, обективирано в нотариален 093, том. I, рег. 13676,
дело 075/2014 г. на нотариус Ц.С.№ 030 на Нотариалната камара, вписан акт 11,
том CLXXII 53140/23.12.2014 г. на Служба по
вписванията.
ДОПУСКА да се
извърши делба между П.И.М., ЕГН **********, М.И.М.,
ЕГН **********, Ю.Д.Т.,ЕГН ********** и Р.Д.М., ЕГН **********, на следния
съсобствен недвижим имот: жилище в гр. София, бул. ********, апартамент 1, с
площ 93.87 кв.м., ведно с прилежащите 3.431% ид.части от общите части на
сградата и от правото на строеж, мазе от 14.57 куб.м. и таванско помещение от
13.82 куб.м., имот с идентификатор 68134.404.169.1.1, при квоти: П.И.М. - 9/18
идеални части, М.И.М. - 1/18 идеална част, Ю.Д.Т. -4/18 идеални части и Р.Д.М.
- 4/18 идеални части.
ОТХВЪРЛЯ иска за делба на имота по отношение на С.И.К., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
съобщаването пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.