РЕШЕНИЕ
гр.София, 23.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 26-ти с-в,
в открито заседание на шести април две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Съдия Вергиния Мичева
при секретаря Кирилка Илиева като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 10713 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Ищцата С.Н. *** твърди, че на 31.03.2018
г. в гр. София в района на бл.64 на бул.
„Андрей Сахаров“ била блъсната от извършващият
рязка маневра – движение на заден ход л.а.“Нисан Алмера“, управляван от
водача Д.Р.Ч.. Ищцата твърди, че вследствие на
реализираното ПТП е получила травматични увреждания, описани в исковата молба.
От получените увреждания пострадалата е търпяла болки и страдания, лекувала се
е дълго, възстановяването е било продължително и не е приключило до момента на
подаване на исковата молба. Изпитва постоянен световъртеж и тремор на
крайниците, от понижено настроение, постоянна тревожност, нарушение на паметта
и вниманието. Ищцата сочи, че виновен за настъпилото ПТП е водачът на л.а.“Нисан
Алмера“ и
предявява пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на водача на увреждащия автомобил, като претендира обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 30 000 лв. ведно със законната лихва от 09.06.2020г. до
окончателното изплащане. Претендира разноските по делото.
Ответникът ЗК „Бул инс “ АД, оспорва
предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдения механизъм на ПТП,
описан в исковата молба, оспорва твърдяното противоправно поведение и вината на
водача на МПС – л.а. „Нисан Алмера“. Твърди наличието на случайно събитие за
водача на МПС. Счита, че ищцата има вина за настъпване на ПТП. Евентуално,
прави възражение за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат,
като твърди, че ищцата се е намирала на самото пътно платно, пресичала е
пътното платно на необозначено за целта място, на червен сигнал на светофарната
уредба, без да се увери в собствената си безопасност, и преди да навлезе на
пътното платно не е съобразила разстоянието до приближаващото МПС, както и
неговата скорост на движение. Счита претенцията за завишена по размер. Оспорва
твърдените увреждания, болки и страдания и причинно следствената връзка между
тях, като твърди, че те се дължат на предходни заболявания на ищцата. Оспорва
продължителността на оздравителния процес и счита , че ако се установи
по-голяма продължителност, то тя се дължи на поведението на ищеца и неспазване
на лекарските предписания. Претендира за разноските по делото.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
СДВР ОПП не е съставила констативен
протокол за процесното ПТП. Настъпилото ПТП по място, дата и участници се установява
от представената по делото преписка на СДВР, съставена във връзка с него, както
и от събраните свидетелски показания.
На 31.03.2018г. мл.инспектор при ОПП,
СДВР е съставил докладна записка по повод посетен сигнал за ПТП. В записката е
отразено, че около 13ч. на 31.03.2018г. като дежурен по ТПТП получил сигнал за
ПТП на пътното платно на бул.“Андрей Сахаров“ в района на бл.64, настъпило
между лек автомобил и пешеходец. Пострадалият от ПТП пешеходец бил откаран с
автомобила на другия участник в ПТП на преглед в УМБАЛ „Св.Анна“. Мл.инспектор
е снел обясненията на двамата участници в ПТП, които съвпадат със страните по
делото, в УМБАЛ „Св.Анна“. Полученият сигнал за ПТП е отразен в дневник-регистър
за ПТП. Не е образувано административно наказателна преписка във връзка с ПТП.
Разпитан е като свидетел водачът на л.а.“Нисан
Алмера“ Д.Ч.. Същият установява, че на
31.03.2018г., Цветница, около обяд се движел по малка улица, в близост до
пазара в ж.к.Младост 1 в гр.София. По улицата имало паркирани автомобила от
двете страни. Тъй като един лек автомобил се движел срещу него и не можели да
се разминат, свидетелят спрял своя автомобил и предприел движение назад.
Блъснал жена, която пресичала улицата. Не си спомня, но вероятно не е погледнал
назад преди да предприеме маневрата. Усетил удара, а и друга жена започнала да
вика. Излязъл от колата си и видял ищцата да лежи, имало кръв по главата й. Указал
й помощ, обадил се на 112. Ищцата била контактна, но била възрастна и се
движела с бастун. С нея била и друга жена. Откарал ищцата до болницата, след
това дал обясненията на полицията, изчакал да разбере състоянието на ищцата.
За установяване на механизма на ПТП и поведението на
участниците в него, съдът назначи и изслуша съдебна автотехническа експертиза,
която изготви заключение въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства във връзка с ПТП, обсъдени по-горе.
Съгласно заключението, вещото лице инж.М. е възприела описания от св.Ч. механизъм на
ПТП - на 31.03.2018 г. около обяд в гр. София по локален път към бул. „Андрей
Сахаров“ в посока ул. „Методи Андонов“ се движел лек автомобил „Нисан Алмера“ с
per. № ******, управляван от Д.Ч.. В същото време срещу
него от кръстовището с ул. „Методи Андонов“ по локалния път, навлязъл
неизвестен автомобил. От двете страни на платното за движение е имало паркирани
автомобили. При така създалата се обстановка е било невъзможно автомобилите да
се разминат, като запазят посоката си на движение. Това наложило водачът на л.
а. „Нисан Алмера“ да предприеме спиране и промяна посоката на движение на
автомобила (движение на заден ход) с цел да освободи пътното платно и да
паркира встрани. В същото време зад автомобила са пресичали две жени с
траектория на движение от левия тротоар (спрямо първоначалната посока на
движение на л. а. „Нисан“) към спирка на градския транспорт, намираща се на бул.
„Андрей Сахаров“. След преместване на л. а. „Нисан“ на разстояние около 2 м
назад е последвал удар между задната броня на автомобила и пешеходката С.Н.Н.,
в резултат на който последната е паднала на платното за движение.
Според вещото лице, от техническа гледна
точка причините довели до настъпване на процесното ПТП са: 1.водачът на л. а.
„Нисан Алмера“ с per № ****** е предприел маневра „движение назад“ без да
осигури необходимите безопасни условия, като за малък период от време не е
наблюдавал пътя зад автомобила; 2. пешеходката С.Н. е предприела пресичане на
платното за движение на място без наличие на пешеходна пътека. От техническа
гледна точка, водачът на л. а. „Нисан Алмера“ е предизвикал с поведението си
процесното ПТП, като не е възприел опасността, и при предприемане маневра
„движение назад“ не се е убедил, че пътят зад него е свободен.
Мястото на удара, според експерта, се
намира на локален път към бул. „Андрей Сахаров“, като по широчина е на
разстояние около 3,2 м вдясно от левия тротоар, гледано по посока на движение
на л. а. „Нисан Алмера“ към ул. „Методи Андонов“. По дължина мястото на удара е
на разстояние около 20 м от кръстовището с ул. „Методи Андреев“. На
мястото на ПТП няма пешеходна пътека, нито светофарна уредба.
На въпроса дали ПТП е било технически
предотвратимо , вещото лице посочва че под техническа възможност за
предотвратяване на ПТП се разбира възможността водачът на съответното превозно
средство да спре преди мястото, където върху пътното платно пред него има
неподвижно препятствие или преди мястото върху пътното платно, където
траекторията му на движение се пресича с траекторията на движение на подвижно
препятствие, което може да бъде ППС, пешеходец или др. За провеждане на анализ
в този случай е необходимо да се определи „Опасната зона на спиране“ на
автомобила, съответно за действителната скорост на движение и максимално
разрешената за съответния пътен участък. Понятието „Опасна зона на спиране“ е
неотносимо към маневра „движение назад“.
За установяване на получените от ищцата
телесни увреждания, съдът допусна и изслуша съдебна медицинска експертиза. Въз
основа на представената по делото медицинска документация вещото лице д-р М.,
невролог, дава заключение, че вследствие на процесното ПТП ищцата С.Н. е
получила следните травматични увреждания: Контузия и разкъсно-контузна рана в
тилната област на главата. Мозъчно сътресение. Навяхване на шията.
Мозъчното сътресение е протекло без
убедителни данни за пълна загуба на съзнание, с непълен спомен за травмата, без
огнищна неврологична симптоматика и без образни данни за мозъчни травматични
увреждания, и като такова има медико-биологична характеристика „Временно
разстройство на здравето, неопасно за живота”. Контузията и разкъсно-контузната
рана в тилната област на главата има същата медико-биологична характеристика.
Навяхването на врата е причинило ограничаване на движенията на врата за срок до
20 дни.
Вещото лице посочва, че на ищцата е проведено
4-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Света Анна” - София, Клиника по
неврохирургия, за периода 31.03.2018 г. - 03.04.2018 г. В спешен порядък е
проведено оперативно лечение под локална анестезия – извършена е реимплантация
на скалп. Установена е артериално кървяща, разкъсно-контузна рана на главата. Проведено
е комплексно следоперативно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен
режим и активно наблюдение. Ищцата е изписана с подобрение, в стабилизирано
соматично и неврологично състояние, с указания за спазване на хигиенно-диетичен
режим и медикаментозно лечение - аналгин и парацетамол при нужда.
За периода 01.06.2018 г. - 06.08.2018 г.
на ищцата са извършени трикратни прегледи от специалист-невролог. Описани са
оплаквания от световъртеж, замаяност, нестабилна походка. Установен е нормален
за възрастта неврологичен статус. Поставена е основна диагноза: Открита рана по
окосмената част на главата. Придружаващи заболявания и усложнения: Световъртеж
от централен произход. Есенциален тремор. Нарушение в цикличността на съня и
бодърстването. Последици от мозъчен инфаркт. Назначавано е комплексно
медикаментозно лечение.
Вещото лице е категоричен, че описаните
травматични увреждания - контузия и разкъсно-контузна рана в тилната област на
главата, мозъчно сътресение и навяхване на шията, са в причинна връзка с
процесното ПТП.
На въпроса колко време е продължило
възстановяването на пострадалата и ще се
възстанови
ли тя напълно, вещото лице отговаря, че получените травматични увреждания при
ищцата са настъпили и протичат на фона на нормално изразени за възрастта
мозъчни и общосоматични промени - артериална хипертония, анемичен синдром,
мозъчна вътрешна и външна хидроцефалия, мултиинфарктна енцефалопатия. На този
фон възстановяването от получените травматични увреждания е протекло затегнато,
изявяват се оплаквания от световъртеж, замаяност, нестабилна походка. Според
вещото лице най-вероятно тези оплаквания са в резултат на посттравматично
утежняване на наличните съпътставащи и придружаващи заболявания: световъртеж от
централен произход, есенциален тремор, нарушение в цикличността на съня и
бодърстването, последици от мозъчен инфаркт, артериална хипертония, анемичен
синдром, мозъчна вътрешна и външна хидроцефалия, мултиинфарктна енцефалопатия.
Според вещото лице възстановяването на ищцата
е продължило поне три месеца, като д-р М. уточнява че не разполага с обективни
данни за нейното преморбидно здравословно състояние.
Досежно търпените от ищцата болки и
страдания, вещото лице посочва, че в пряк резултат на получените травматични
увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки и страдания до 15 дни,
значителни до 30 дни и умерени до три месеца. Няма убедителни медицински данни
за трайни неблагоприятни последици за здравословното състояние на ищцата,
настъпили като пряка последица на получените при процесното ПТП травматични
увреждания. Ищцата Н., по представената медицинска документация, е страдала от
значими съпътстващи заболявания - мултиинфарктна енцефалопатия, вътрешна и
външна хидроцефалия, артериална хипертония ІІІ стадий, исхемична болест на
сърцето, хронична застойна сърдечна недостатъчност, анемичен синдром, последици
от мозъчен инфаркт, които несъмнено са повлияли на лечението и на
възстановителния процес.
Тъй като ищцата не се е явила на личен
преглед, вещото лице не може да отговори
дали са налице трайни белези по тялото й вследствие на процесния пътен инцидент.
Във
връзка с твърдените от ищцата усложнения на здравословното й състояние
вследствие на ПТП, вещото лице уточнява, че 6 месеца след травмата ищцата Н. е
приета за лечение и диагностично уточняване в УМБАЛ „Света Анна” - София,
Клиника по нервни болести поради оплаквания от силен световъртеж, нестабилна
походка, слабост в долните крайници. Оплакванията настъпили няколко дни преди
хоспитализацията. Подобни оплаквания имала от няколко месеца, с пристъпен
характер. При постъпването е в увредено общо състояние, в ясно съзнание, без
отпадна неврологична симптоматика, с ригидно повишен мускулен тонус,
координационни нарушения, тремор на двете ръце. Описани са следните синдроми: Квадрипирамиден, екстрапирамиден,
Паркинсонов, дискоординационен. При клиничното обсъждане е прието, че се касае
за 85 г. пациентка с огнищна неврологична симптоматика, отговаряща на исхемичен
мозъчен инсулт във вертебро-базиларната система, артериална хипертония ІІІ
стадий, исхемична болест на сърцето, хронична застойна сърдечна недостатъчност,
атемичен синдром, и проявяващ се с квадрипирамиден, екстрапирамиден паркинсонов
синдром - ригидно-хиперкинетичен и дискоординационен синдром. Не е обсъждана
причинна връзка с преживяната преди шест месеца черепно-мозъчна травма.
При тези данни вещото лице е
категоричен, че няма причинна връзка между получените вследствие на процесното
ПТП увреждания и усложненията, описани в последващата медицинска документация.
Във връзка с твърдените в исковата молба
търпени болки и страдания съдът допусна събиране на гласни доказателства. Свидетелката
С.И.се грижела за ищцата, като в рамките на 2-3 месеца я посещавала почти
всекидневно. Обслужвала, пазарувала, готвела. Свидетелката къпела ищцата, помагала
й да ходи до тоалетна. Ищцата се движела сама, но имала нужда от поддържане и
подкрепа. Оплаквала се от световъртеж, залитала, била с хронично главоболие, с
болки в гърба и шията. Приемала постоянно лекарства. В края на м.май 2018г.
ищцата видимо се подобрила, но през юни се влошила. Влязла в болница където й
установили стари микроинсулти в областта на тила. Към настоящия момент свидетелката
посочва, че ищцата се движи, може да се обслужва самостоятелно, но се движи с
бастун и не излиза сама. Преди инцидента тя сама си пазарувала от близкия
пазар, с количка на колелца. Сега това сега било невъзможно. Променила се като
личност , според свидетелката от преживяната уплаха и шок, станала по-бавна в
движения и реакции.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели, доколкото не противоречат на събраните писмени
доказателства и изслушаните експертизи. Съдът приема и експертизите, които не
са оспорени от страните, дадени са обективно и компетентно от вещите лица.
На
09.06.2020г. ищцата е предявила пред застрахователното дружество претенцията си
за изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени вреди в размер на 30
000 лв. Застрахователното
дружество-ответник по делото, не е отговорило на претенцията.
В производството не се
спори между страните, че за управлявания от Д. Р.Ч., ЕГН ********** лек
автомобил „Нисан Алмера“ , с ДК№ ****** е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника
към датата на ПТП.
Въз основа на така възприетата
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Всеки е длъжен да поправи вредите,
които виновно е причинил другиму.
Съгласно разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ увреденото
лице може да предяви пряк иск срещу застрахователя на причинителя на вредата,
като с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. За да се
ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432 ал.1 от КЗ е необходимо към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата, респективно собственика на автомобила и
застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1./
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2./ противоправното поведение на виновния
водач, 3./ претърпените неимуществени
вреди, 4./ наличието на пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП,
5./ ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Отговорността на застрахователя е обусловена от отговорността на
застрахования деликтвент, като застрахователят дължи обезщетение за вредите,
доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за репарирането им.
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална
предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило
застрахователно събитие срещу застраховател,
увреденото лице, което желае да получи застрахователно обезщетение,
следва да отправи първо към
застрахователя писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. Установи се
по делото, че сочените предпоставки са налице – писмена претенция от дата 09.06.2020г.
с посочена банкова сметка, ***телства от страна на ответника, които да
изключват допустимостта на процеса. Не е
оспорена и материално – правната легитимация на ответника.
Въз основа на преписката на СДВР - ОПП, на изслушаните
съдебни експертизи и на събраните свидетелски показания, съдът приема, че на 31.03.2018г.
около
обяд в гр. София по локален път към бул. „Андрей Сахаров“ в посока ул. „Методи
Андонов“, е
настъпило ПТП между лек автомобил марка „Нисан Алмера“ , с ДК№ ******, управляван
от водача Д.
Р.Ч., и
пешеходката С.Н.Н., в резултат на което на ищцата Н. са причинени травматични
увреждания: контузия
и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, мозъчно сътресение и навяхване
на шията.
Въз основа на изслушаната съдебна
медицинска експертиза съдът приема, че водачът Д.Ч. е имал
виновно и противоправно поведение, в резултат на което е настъпило ПТП. При извършване
на маневра движение на заден ход водачът Ч. е нарушила разпоредбата на чл. 40
ал.1 и ал.2 от ЗДвП и е ударил
намиращата се на разстоянието от около 2 м. зад автомобила пешеходка Н..
Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗДвП: “Преди да започне движение назад, водачът е
длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да
създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението“, чл. 40 ал. 2 от ЗДвП: „По време на движението
си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното
средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му
сигнализира за опасности ”.
От разпита на св.Ч. се установи, че той
не е погледнал назад през огледалото за обратно виждане и през огледалата за
странично виждане, за да се увери че пътят зад него е свободен и че тази
маневра е безопасна. Отделно от това се установи, че районът е жилищен, в
близост има спирка и пазар, съответно с пътникопоток, и водачът е следвало да
съобрази своето поведение с обстановката около него.
Св.Ч. е нарушил и общото правило на чл.5
ал.2 от ЗДвП да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са пешеходците. Мястото на удара е на оживено място, където
обичайно преминават много хора, вкл. възрастни
и деца. Самият водач не оспорва това обстоятелство.
Твърдението на ответника, че се касае за
случайно събитие, което изключва противоправността и вината на водача Ч., не
намира опора в доказателствата по делото. Случайните събития се отличават от
противоправните деяния по своята непредвидимост и непредотвратимост. Ако водачът е извършил маневрата заден ход
преди да се увери, че пътят е чист, ПТП не ми настъпило. Осигуряване на
безопасната маневра е била изцяло в негов контрол.
Не се установи противоправно поведение
от страна на пострадалата. Безспорно е, че пострадалата е пресичала пътното
платно на нерегламентирано и несигнализирано място, т.е. не е пресичала на
пешеходна пътека. От САТЕ се установява, че пешеходна пътека в района /въпреки
наличието на жилищни постройки, на близка спирка и на пазар/, не е имало. ЗДвП
не забранява да се пресича на нерегламентирани места, в случай, че наблизо няма
пешеходни пътеки, но пешеходците следва да спазват правилата на чл.113 и чл.114
от ЗДвП.
Чл.113 ал.2 от ЗДвП постановява, че
„Извън населените места и по двулентовите двупосочни пътища в населените места,
когато в близост до пешеходците няма пешеходна пътека, те могат да пресичат
платното за движение и извън определените за това места, като при това спазват
правилата по ал. 1, т. 1, 2 и 4.“. Разпоредбите на посочените в ал.1 т.1, т.2 и
т.3 задължават пешеходците да спазват следните правила: т.1 „преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства“; т.2 „да
не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без
необходимост на платното за движение“; т.4 - „да не преминават през ограждения
от парапети или вериги“.
Текстът на чл.114 от ЗДвП гласи: „На
пешеходците е забранено:
1. да навлизат внезапно на платното за
движение;
2. да пресичат платното за движение при
ограничена видимост;
3. да извършват търговия и услуги на
платното за движение.“
Допълнителни разяснения са дадени в ТР
№2/16г. на ОСНК, ВКС т.6г - правото на пешеходеца „не е абсолютно при пресичане
на пътното платно на нерегламентирано за тази цел място и пешеходецът трябва да
съобразява правилата на чл. 113, т.т. 1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП. Налице е
съпричиняване на вредоносния резултат (смърт или телесна повреда) по чл. 343 от НК от страна на пешеходец, ако той не се е съобразил с ограниченията на чл.
113, ал. 1, т.т.1, 2 и 4 и чл. 114 от ЗДвП и задължението да отиде на пешеходна
пътека, когато в близост има такава“.
Съдът не установи пострадалата да е
нарушила някоя от посочените разпоредби. Пресичала е двупосочен път при добра
видимост /по обяд/, няма данни да се е бавила излишно по пътя, нито е спирала
при пресичането си. Предприела е пресичане на пътя след като управлявания от
св.Ч. автомобил е отминал. Била е на разстояние от поне 2 м. от този автомобил.
Не може да се поставя изискване към ищцата като пешеходец да предвиди, че процесният
лек автомобил ще се движи на заден ход. Дори и да е възприела движещият се към
нея на заден ход автомобил, те не е могла поради възрастта си да премине бързо
зад автомобила и да стъпи безопасно на тротоара / както вероятно е направила
жената, която е придружавала ищцата/. ЗДвП предоставя специална закрила на
престарелите хора – чл.116 от ЗДвП, която е всеобхватна и не касае само
пешеходци, които се намират на пешеходни пътеки. И то е именно поради
характерните за възрастта намалени слух, зрение, подвижност и забавени реакции.
Липсва вина на пострадалата или нейно противоправно поведение, което да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат. С оглед на изложените
съображения съдът намира възражението на ответника за съпричиняване за
неоснователно.
Гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована при ответника.
Настъпилите вреди за ищцата, както и
причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза и от събраните гласни
доказателства. От представената по делото медицинска документация и от заключението
вещото лице по СМЕ безспорно се установяват причинените на ищцата телесни
увреждания – контузия и разкъсно-контузна рана в тилната област на главата, мозъчно
сътресение и навяхване на шията .
Налице са предпоставките на чл.45 от ЗЗД
за ангажиране отговорността на водача на увреждащото МПС за претърпените от
ищцата вреди, а поради съществуващото правоотношение по ЗЗГОА на автомобила със
застрахователя-ответник – за ангажиране на отговорността на застрахователя.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Според ПП на ВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането, начина на
настъпването, обстоятелствата при които е станало, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания и др.
В настоящия случай съдът съобрази характера
на причинените телесни увреждания -
телесните увреждания са причинили на ищцата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота и представляват лека телесна повреда. Възстановителният
период е бил най-малко 3 месеца. В първите 15 дни след уврежданията ищцата е
изпитвала интензивни болки и страдания, след което до 30 дни болките и
страданията са били значителна, а до трития месец – умерени. Не се установи
влошеното здравословно състояние на ищцата 6 месеца след ПТП да се дължи на
уврежданията, получени от ПТП. Но съществуващите множество съпътстващи
заболявания са повлияли негативно на лечението и възстановителния период на
ищцата. Уврежданията от ПТП пък са обострили хроничните й заболявания. Въпреки,
че при тези увреждания обикновено се очаква пълно възстановяване, тъй като
ищцата е възрастен човек, на 85г., то пълно възстановяване при нея не е
възможно. Травмата, болките, страхът и притеснението от случилото се са оказали
негативно влияние върху психиката на ищцата – променила се като личност,
изпитва страх да се движи сама, рядко излиза навън, не може да се грижи за
домакинството. Претърпяла е негативните емоционални и психически преживявания
като пострадал от ПТП.
Съдът също съобрази възрастта на
пострадалата, която е в края на жизнения си път, на 85г., съобрази неудобствата,
които е търпяла във връзка с невъзможността да се обслужва сама при къпане,
ходене и други обичайни дейности в първите три месеца. Съдът взе предвид и
обстоятелството, че ищцата е била хоспитализирана, търпяла е оперативна
интервенция и свързаните с нея допълнителни болки и страдания. Съдът, освен
изброените конкретни обстоятелства, установени по делото, преценява и
стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането, като нивата на застрахователно покритие,
респ. нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът съобразява само относно
възможния максимален размер на обезщетението и индиция за икономическата
конюнктура. При така изброените релевантни обстоятелства, включително и
обезщетенията присъждани за сходни случай, съдът намира, че обезщетение в
размер на 20 000 лева се явява справедливо да репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди. За
разликата до пълния претендиран размер от 30 000 лева искът за неимуществени
вреди следва да се отхвърли .
На
уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва за забава върху
присъдената главница, която, предвид
нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ, следва да се присъди считано от 09.09.2020 г.
– датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне по претенцията на
ищцата от 09.06.2020 г., до окончателното изплащане. Искът за заплащане на
лихва за забава върху претендираните суми от датата , когато е заведена
претенцията, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
Ищцата е освободена от заплащането на държавна
такса и разноски. Нейният процесуален
представител претендира възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв.
Ответникът претендира разноски по списък
– 10лв. за свидетел, 380лв. депозит експертизи и 2160лв. за адвокатско възнаграждение.
Ищцата оспорва претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение като прекомерно по размер.
Искането на
процесуалния представител на ищцата да бъде присъдено възнаграждение при
условията на чл.38 ал.2 вр ал.1 т.2 от ЗАдв. е основателно. Представеният по
делото договор за правна защита и съдействие е сключен между ищцата и адв. К.Д.
при изрична уговорка за приложението на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. На адв. Д. се
дължи адвокатско възнаграждение в размер на
1130лв., изчислено съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/2008г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възраженията
на процесуалния представител на ищцата за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, включено в списъка по чл.80 от ГПК, е
основателно. Същото надвишава с 50% минималния размер адвокатско възнаграждение,
следващо се за предявената претенция. Право на ответника е да заплати на
ангажирания адвокат уговореното с него възнаграждение, но ищцата няма
задължение да покрие тези разноски, като същите в прекомерен размер. Ето защо
размерът адвокатско възнаграждение, който се следва на ответника , се редуцира
до 1430лв. съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата №1/2008г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл.78 ал.3 от ГПК на
ответника се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска /33% от
1820лв./ - 600,60лв.
От бюджета
на съда са направени разноски за 380лв. за СМЕ и САТЕ. На основание чл.78 ал.6
от ГПК ответникът дължи за разноски 253,35лв. и за държавна такса – 800лв.,
платими по сметката на съда.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
З. „Б.и.“ АД, ЕИК *****, със седалище *** и адрес на управление *** да заплати
на С.Н.Н., ЕГН ********** сумата от 20 000лв., ведно с лихвата за забава от 09.09.2020г.
до окончателното изплащане, представляваща обезщетение за причинени от
пътнотранспортно произшествие на 31.03.2018г. неимуществени вреди – болки и страдания
от телесни увреждания, причинени виновно от застрахован при З. „Б.и.“ АД по
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите водач Д. Р.Ч.,
ЕГН **********, като ОТХВЪРЛЯ иска
за неимуществени вреди за разликата до първоначално предявения размер от 30
000лв. ведно с лихвата за забава, както и иска за лихвата за забава върху
присъдената сума за периода от 09.06.2020г. до 08.03.2020г., като
неоснователни.
ОСЪЖДА
С.Н.Н., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.и.“ АД, ЕИК ***** разноски по делото
в размер на 600,60лв.
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК ***** да заплати на адв. К.М.Д., САК, личен № **********,
адвокатско възнаграждение в размер на 1130лв.
ОСЪЖДА
З.„Б.и.“ АД, ЕИК ***** да заплати на Софийски градски съд държавна такса и
разноски в размер на 1053,35 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: