№ 5844
гр. София, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20211110125878 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на АС. Д. М. и Д. АТ. М. срещу
ЕМ. Й. Т. и ХР. П. Т..
Ищците твърдят, че са собственици на поземлен имот, находящ се в с. Б., СО –
район П., в. з. К. д., който съгласно кадастралната карта и регистри представлява
поземлен имот с идентификатор 04234.6915.3192 с площ от 426 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за вилна
зона, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с идентификатор
04234.6915.3192.1. Посочват, че са собственици на имота въз основа на давностно
владение, което е признато с издаден нот. акт за собственост № 47, том 4, рег. № 26833,
дело № 562 от 2015г. Поддържат, че ответниците ползват поземлен имот с
идентификатор 04234.6195.3190, в който са изградили вилна сграда със застроена площ
от 18,50кв. м., отразена в кадастралната карта като обект с идентификатор
04234.6195.3190.1. Считат, че част от така изградената сграда попада в собствения на
ищците имот и пречи на последните да упражняват правото си на собственост в пълен
обем. Твърдят, че именно ответнците са изградили и поддържат процесната постройка,
която навлиза в техния имот, с което им създава пречки за пълноценното ползване на
имота.
Съобразно изложеното, молят да се постанови решение, с което ответниците да
бъдат осъдени да преустановят неправомерните си действия, с които пречат на ищците
да упражняват пълноценно правото си на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 04234.6915.3192, като премахнат навлизащата в имота им част от
постройката с идентификатор 04234.6195.3190.1.
Ответниците са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения
срок, с който оспорват предявения иск. Твърдят, че ищците не са собственици на
цитирания в исковата молба недвижим имот, като констативният нот. акт не създавал
права. Посочват, че по регулационната линия между имотите е изградена масивна
ограда, очертаваща границите на поземлен имот XXI-214 с площ от 385 кв. м., поради
което ищците няма как да са владели тази част от него. Оспорват ищците да са владели
1
целия имот по начина, по който е описан в кадастралната скица, като при опит да
заградят претендираната част, възникнал спор между страните. Посочат, че не са
собственици на земята, която е общинска, а са само ползватели на основание ПМС за
задоволяване на нуждите на населението. Считат, че с оглед действащия мораториум за
придобиване по давност на имоти частна общинска собственост, ищците няма как да са
придобили по давност имота. Посочват, че с протокол от 09.12.2010г. по гр. д. №
152161/2009г. по описа на СРС, ищците са признати за собственици на УПИ XXI-214 с
площ от 385 кв. м., като за разликата от 41 кв. м. до площта по кадастралната скица от
426 кв. м. липсвало каквото и било основание за придобиването им. Оспорват
представения констативен нотариален акт.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице – помагач на страната на ответниците – Столична община, не
изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
В ТР № 4/06.11.2017г. по тълк. дело № 4/2015г., ОСГК на ВКС, е разяснено, че
искът по чл. 109 ЗС (негаторният иск), като иск за защита на собствеността, предоставя
правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на
правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
(имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика.
В настоящия случай, ищците искат ответниците да бъдат осъдени да премахнат
навлизащата в техния имот част от постройка, която поддържат. От обуславящо
значение за изхода на спора е въпросът дали постройката попада в имота на ищците с
оглед наведените от ответниците възражения досежно пространствените предели на
притежавания от ищците имот.
По делото е представен констативен нотариален акт, съставен на 27.08.2015г. /л.
6/, с който ищците А.М. и Д.М. са признати за собственици на основание давност, при
условията на съпружеска имуществена общност, на поземлен имот, находящ се в с. Б.,
СО – район П., в. з. К. д., който имот съгласно скица – проект № 15-356503 от
19.08.2015г., издадена от СГКК – гр. София, представлява поземлен имот с проектен
иденфитикатор № 04234.6915.3192, с проектна площ от 426 кв. м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, при съседи: имоти с иденфикатори
04234.6915.3194, 04234.6915.3193, 04234.6915.748, 04234.6915.3191, 04234.6915.735 и
04234.6915.3190, който имот съгласно документ за собственост представлява УПИ
ХХI-214 от квартал 10 по плана на гр. София, СО – район П., вилна зона К. д. с площ
от 385 кв. м., при съседи: улица, УПИ ХХ-215, УПИ ХХ-213, имот с план. № 212,
както и на основание реализирано строителство на едноетажна жилищна сграда,
изградена в имота.
В нотариалния акт е посочено, че при съставянето му е ползван следния
документ, удостоверяващ правото на собственост, а именно протокол от 09.12.2010г.
по гр. д. № 52161/2009г. по описа на СРС, 51-ви състав. От изисканото и приложено
към настоящото дело гр. д. № 52161/2009г. по описа на СРС се установява, че в
проведеното на 10.12.2009г. открито съдебно заседание съдът е постановил решение,
обективирано в протокола, с което е признал за установено спрямо Столична община
по предявения от А.М. и Д.М. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че същите са
собственици на УПИ ХХI-214, находящ се в гр. София, П., кв. 10, вилна зона К. д. с
площ от 385 кв. м., при съседи: улица, УПИ ХХ-215, УПИ ХХII-213, имот пл. № 212,
2
на основание давностно владение, упражнено в периода 1985г.-20.11.2009г. Видно е, че
именно това съдебно решение е използвал нотариусът при съставянето на
констативния нотариален акт за описание на имота съгласно „документ за
собственост“. Следва да се има предвид, че противно на твърденията на ищците в
писмените бележки, това решение се ползва със сила на пресъдено нещо и обвърза по
задължителен начин само страните по него и техните правоприемници, но не и третите
неучаствали лица. Ответниците в настоящото производство се явяват трети лица,
поради което силата на пресъдено нещо не се разпростира спрямо тях.
В ТР № 11/21.03.2013г. по тълк. дело № 11/2012г., ОСГК на ВКС, е прието, че
нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по
реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1
ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на
собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за
факти. Същият се ползва с легитимиращо действие за принадлежността на правото на
собственост.
В случая обаче е видно, че със съдебното решение, послужило като основание за
издаване на констативния нотариален акт, издаден по чл. 587, ал. 1 (а не по ал. 2) на
ГПК, имотът е посочен с площ от 385 кв. м. Със същата площ е описан и в
нотариалния акт, като е добавено, че по проектен идентификатор е с проектна площ
от 426 кв. м. Съдът намира, че с оглед на това изявление, ищците се легитимират като
собственици на имота с площ от 385 кв. м., а не с площ от 426 кв. м. Както е разяснено
в експертното заключение и при устното изслушване на вещото лице К. по СТЕ, в
периода 2015-2016г. е извършена промяна в КККР по заявление на ищците и същата
е в съответствие с издадената скица – проект за изменение, приложена на л. 9 от
делото. С това изменение границите на имотите са поставени в съответствие с
границите им по действащия регулационен план от 1988г., като няма данни за
уреждане на сметки по регулация за придаваемите към имота на ищците площи от
имотите по първоначалния вариант на КККР. Съдът счита, че издаденият констативен
нотариален акт легитимира ищците като собственици на имот с идентификатор №
04234.6915.3192, но за площ от 385 кв. м., а не за 426 кв. м., като в настоящото
производство значение има именно разликата от 41 кв. м. Поради тази причина бе
указано, че в тежест на ищците е докажат придобивното си основание, което те не
сториха. По делото не е установено да са владели спорните 41 кв. м., за да са ги
придобили по давност, каквото придобивно основание твърдят. Самото нанасяне в
кадастралната карта пък не служи като основание за придобиване на собственост и не
поражда такова право. Именно в рамките на тези 41 кв. м. попада част от постройката
на ответниците, а за тях не е установено да са собственост на ищците, което обуславя
извод за неоснователност на иска.
Извън горното и макар ищците да са въвели в исковата молба като придобивно
основание само давностно владение, за пълнота на изложението следва да се има
предвид и следното:
От експертното заключение по СТЕ се установява, че за местността в. з. К. д., в
която попада имотът на ищците и имотът, стопанисван от ответниците и собственост
на третото лице – помагач, е наличен стар регулационен план, одобрен със Заповед №
219/16.02.1968г., съгласно който процесните съседни имоти попадат извън регулация и
извън обхвата на плана. През 1984-1985г. е изработен кадастрален план за района, като
съседните имоти попадат в кадастрален лист Г-10-4-Б, като имотът на ищците е с пл.
№ 214, а този, ползван от ответниците, с пл. № 215. Със заповед на председателя на ИК
на СНС № РД-50-09-235 от 02.06.1988г. е одобрен нов регулационен и застроителен
план на в. з. К. д., който е в сила и към момента. По този план имотът на ищците
3
отново е с пл. № 214 и с първоначална площ от 259 кв. м. Имотът, ползван от
ответниците, е нанесен с пл. № 215 и площ от 474 кв. м. За имот с пл. № 214 е отреден
УПИ ХХI-214 от кв. 10 с площ от 426 кв. м., а за имот пл. № 215 е отреден УПИ ХХ-
215 с площ от 585кв. Увеличаването на площта на УПИ ХХI-214 е поради изместване
на границите на УПИ спрямо границите на ПИ в южна и западна посока. През 1999г.
имот № 215 е бил разделен на два имота, като от североизточната част на ПИ 215 е
образуван ПИ № 2476, вписан в разписния лист на трето за спора лице. Вещото лице е
посочило, че за района няма одобрен и влязъл в сила предходен регулационен план
преди този от 1988г. Разяснява, че в отредения за имот 214 УПИ ХХI-214 са включени
69 кв. м. от ПИ 215 и 43 кв. м. от ПИ 2476, като няма данни тези сметки по регулация
да са уреждани. Изготвена е комбинирана скица, в която е посочено, че според
кадастралния план от 1985г. и архивния кадастрален план преди КК процесната
постройка попада изцяло в имота, ползван от ответниците. По действащия
регулационен план от 1988г. обаче част от нея с площ от 12 кв. м., обозначена с номера
1-2-3-4-1 на скицата на л. 79 и щрихована с червен цвят, попада в УПИ № ХХI-214 на
ищците.
От изложеното следва, че с одобрения през 1988г. регулационен план за пръв
път процесните имоти са вкарани в регулация, като с него е предвидено придаване на
части по регулация от имота, ползван от ответниците и собственост на СО, към имота
на ищците. Към този момент е бил в сила и действащ Закон за териториалното и
селищно устройство (ЗТСУ). Съгласно чл. 110 ЗТСУ /отм./ дворищнорегулационният
план има вещноправно действие по отношение на местата, които се придават съседен
парцел, тъй като води до разместване на собственост. Придобиването на собственост
по силата на дворищната регулация обаче е под условие – ако регулацията бъде
приложена. От събраните доказателства не се установява ищците да са заели спорните
41 кв. м. от влизането в сила на регулационния план. Свидетелят Чаушев посочва, че
преди около 10-15г. е била изградена тухлената ограда между двата имота, в резултат
от която ищците са навлезли в част от имота на ответниците. Това означава, че се е
случило най-рано 2007г. В същото време, макар и да е имало заемане на част от
ползвания от ответниците имот, от свидетелските показания и експертното заключение
по СТЕ, изготвена от в. л. Т., се установява, че процесната сграда няма допир до тази
тухлена ограда, а се намира на отстояние от нея, вариращо от 1,45м. до 1,90м. С оглед
на това, ищците са заели част, а не целите спорни 41 кв. м. и то едва през 2007г. С ТР
№ 3/28.03.2011г. по тълк. дело № 3/2010г., ОСГК на ВКС, обаче е прието, че с изтичане
на сроковете, посочен в пар. 8, ал. 1 от ПР на ЗУТ, отчуждителното действие на
влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на
частите в образувани съсобственици дворищнорегулационни парцели и за заемане на
придадени поземлени имоти или части от тях, се прекратява автоматично и
придаваемите места се връщат в патримониума на собственица, от когото са
отчуждени. В случая е видно, че регулационният план е приет по реда на ЗТСУ, но не е
приложен в сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР на ЗУТ, тъй като не се установява заемане
на придаваемите части и 10-годишно давностно владение от 1988г. до влизане в сила
на ЗУТ или изплащане на обезщетение, с което сметките по регулация да са уредени.
Ето защо, отчуждителното действие на регулационния план е отпаднало и същият не
съставлява годно правно основание за придобиване на собственост от ищците върху
тези части.
По изложените съображения, съдът намира, че по делото не е доказано част от
процесната постройка да попада в имота на ищците, което обуславя извод за
неоснователност на претенцията.
По разноските:
4
При този изход на спора, право на разноски имат ответниците, които са доказали
такива в размер от 800лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от АС. Д. М., ЕГН: **********, и Д. АТ. М., ЕГН:
**********, и двамата с адрес: с. Б., /населено място/ и съдебен адрес: /населено
място/, срещу ХР. П. Т., ЕГН: **********, и ЕМ. Й. Т., ЕГН: **********, и двамата с
адрес: /населено място/ и съдебен адрес: /населено място/, иск с правно основание чл.
109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат частта от навлизащата в имота на
ищците постройка с идентификатор 04234.6915.3190.1. по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-51/03.11.2011г. на изп.
директор на АГКК, заключена с цифри 1-2-3-4-1 и щрихована в червен цвят на скицата,
намираща се на л. 79 от делото.
ОСЪЖДА АС. Д. М., ЕГН: **********, и Д. АТ. М., ЕГН: **********, и
двамата с адрес: с. Б., /населено място/ и съдебен адрес: /населено място/, да заплатят
на ХР. П. Т., ЕГН: **********, и ЕМ. Й. Т., ЕГН: **********, и двамата с адрес:
/населено място/ и съдебен адрес: /населено място/, сумата от 800лв. – разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответниците – Столична община, с адрес: /населено място/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5