Решение по дело №2543/2018 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 699
Дата: 24 април 2019 г. (в сила от 15 октомври 2019 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20184520102543
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 април 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 гр. Русе, 24.04.2019 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                 Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря           ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                         и в присъствието на

прокурора                                                                            като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2543 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

Ищецът “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД (АКПЗ) - гр. София, представляван от Р. Г. А. и Т. Я. К., чрез процесуалния си представител твърди, че “Аксес Файнанс” ООД е сключило със С.Р.С. Договор за кредит ”Бяла карта” №492791 от 19.01.2017г., по силата на който му е предоставил револвиращ кредит в максимален размер 500 лв, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне съгласно условията на договора. Ответникът е усвоил сума в общ размер 500 лв и понастоящем дължимата главница е в размер на 498.92 лв. Ответникът дължи за периода от 26.01.2017г. (датата на първата транзакция по кредитната карта) до 06.04.2017г. (датата на предсрочната изискуемост) сумата 41.56 лв договорна лихва. Съгласно условията на договора кредитополучателят се е задължил при неплащане на текущото си задължение на падежа в 3-дневен срок да предостави на кредитодателя обезпечение на задължението чрез порьчителство, за което между последния и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок 30 дни и това задължение възниква при всеки отделен случай на забава. При неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 10 % от непогасената главница, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението. Тъй като ответникът не е предоставил на кредитора обезпечение, му е начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 99.78 лв. С.Р.С. - ответникът дължи и сумата 197.50 лв начислени разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, съгласно чл.10а ЗПК. Поради трайна забава и неизпълнение на договорните задължения той дължи и обезщетение за забава върху главницата в размер на 21.04 лв за периода от 06.04.2017г. до 29.09.2017г. С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия), сключен на 11.11.2016г., “Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД цялото свое вземане към ответника, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Същият не е изпълнил задължението си, поради което подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №7026/2017г. на Русенския районен съд. Тъй като ответникът не е намерен за връчване на издадената от съда заповед за изпълнение, моли да се признае за установено съществуването на вземането му към С.Р.С. за сумите 498.92 лв, главница по Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г., заедно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане, 41.56 лв договорна лихва за периода от 26.01.2017г. до 06.04.2017г., 99.78 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение, 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение, 21.04 лв лихва за забава за периода от 06.04.2017г. до 29.09.2017г. Претендира разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

На основание чл.232 ГПК с молба вх. №22347/29.05.2018г. ищецът е оттеглил предявения с исковата молба иск за сумата 21.04 лв лихва за забава за периода от 06.04.2017г. до 29.09.2017г. В закрито заседание на 29.05.2018г. съдът е прекратил производството по делото относно посочената претенция.

Ответникът С.Р.С. чрез назначения му особен представител изразява становище, че искът е неоснователен. Оспорва да е получил сумата по Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г., както и че е настъпила предсрочна изискуемост на вземането поради липса на уведомление от финансовата институция. Ответникът не е бил уведомен за извършената цесия и оспорва да е получил представеното по делото уведомление. Оспорва дължимостта на сумата 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Договорът от 19.01.2017г. е в нарушение на разпоредбите на ЗПК, регламентиращи задължителни изисквания и реквизити на договорите за потребителски кредит, размер на шрифта и др.

По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №7026/2017г. на Русенски районен съд и е назначена икономическа експертиза.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от приложеното ч. гр. дело №7026/2017г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №4231/04.10.2017г. срещу С.Р.С. *** да заплати на кредитора “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София сумите 498.92 лв главница по Договор за кредит от 19.01.2017г., сключен с “Аксес Файнанс” ООД, заедно със законната лихва, считано от 03.10.2017г. до окончателното изплащане, 41.56 лв договорна лихва за периода 26.01.2017г.-06.04.2017г., 99.78 лв неустойка за неизпълнение за периода 06.02.2017г.-06.04.2017г., 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението за периода 06.02.2017г.-06.04.2017г., 21.04 лв законна лихва за периода 06.04.2017г.-29.09.2017г., както и за 25 лв разноски по производството за заплатена държавна такса плюс 50 лв за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си.

Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

Предмет на настоящия иск са сумите 498.92 лв главница по Договор за кредит от 19.01.2016г., заедно със законната лихва от 03.10.2017г. до окончателното изплащане, 41.56 лв договорна лихва за периода 26.01.2017г.-06.04.2017г., 99.78 лв неустойка за неизпълнение за периода 06.02.2017г.-06.04.2017г. и 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението за периода 06.02.2017г.-06.04.2017г.

Установено е, че “Аксес Файнанс” ООД и С.Р.С. са сключили на 19.01.2017г. Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г., съгласно който “Аксес Файнанс“ ООД му е предоставило револвиращ кредит в максимален размер 500.00 лв, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/iCard, а С.Р.С. се е задължил, съгласно чл.3, ал.2 да заплаща текущото си задължение до всяко 2-ро число на текущия месец.  Съгласно чл.3, ал.3, “текущото задължение” на кредитополучателя включва сбора от усвоената и непогасена главница между 01 и 19-то число на текущия месец, усвоената и непогасена главница между 20-то и последното число на предходния месец, начислена и непогасена договорна лихва върху сумите по т.1 и т.2 на същата алинея на база посочения в договора ГЛП, неустойка за неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране на задължението. Съгласно чл.4, предоставеният на кредитополучателя кредит е за срок от шест години при фиксиран годишен лихвен  процент 43.2 % (0.12 % лихвен процент на ден) и годишен лихвен процент на разходите 45.9 % ( вж. стр.2 от договора - л.119).

С подписването на договора за кредит кредитодателят е предоставил на кредитополучателя кредитна карта, издадена от “Интеркарт Файнанс” АД (картоиздател), заедно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода за ползване на картата.

Съгласно чл.16 от договора, при незаплащане на текущото си задължение кредитополучателят се е задължил в 3-дневен срок от сключване на договора да предостави на кредитодателя допълнително обезпечение чрез поръчител, отговарящ на определени условия. Съгласно чл.21, при неизпълнение на това задължение дължи неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, включена в текущото задължение за месеца, която се начислява за всяко отделно неизпълнение на задължението.

Съгласно чл.22 от договора, при забава от страна на кредитополучателя за плащане, на което и да е парично задължение с повече от 10 дни или при незаплащане минимум 15 % от одобрения му кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, кредитодателят има право да обяви цялото му задължение за предсрочно изискуемо. Поради забава и виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на кредитополучателя, кредитодателят е обявил предсрочна изискуемост на цялото му задължение на 06.04.2017г.

Съгласно чл.22, ал.4, при забава за плащане на текущо задължение или на сумата по чл.12, ал.1 кредитополучателят дължи разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лв за всеки ден. След настъпване на предсрочната изискуемост, според уговореното в чл.22, ал.4, кредитополучателят дължи на служител, осъществяващ административна дейност, такса 120 лв за извънсъдебно събиране на задължението.

Договорът е подписан от договарящите страни и не е оспорен от ответника.

От заключението на икономическата експертиза, потвърдено и допълнено устно от вещото лице Й.Д.М. в съдебно заседание на 28.03.2019г., се установява, че С.Р.С. е усвоил на 25.01.2017г. отпуснатия му кредитен лимит и е изтеглил общо сумата 498.92 лв в поредността, посочена в табличен вид – л.116, като остатъкът от 1.08 лв са останали в картата.

Експертизата установява, че след отпускане/усвояване на сумата по кредита не са установени плащания от кредитополучателя-ответника по договора от 19.01.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК. Размерът на непогасеното задължение на ответника по посочения договор възлиза на 837.76 лв, от които главница 498.92 лв, договорна лихва 41.56 лв за периода от 26.01.2017г. до 06.04.2017г., 99.78 лв неустойка за неизпълнение от 06.03.2017г. до 06.04.2017г., 77.50 лв разходи за такси и 120 лв разходи за събиране извънсъдебно на задължението (л.3 от заключението на експертизата без сумата, представляваща лихва за забава, за която претенция производството е прекратено).

С Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. “Аксес Файнанс” ООД е прехвърлило на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД възмездно станалите ликвидни и изискуеми вземания по договори за потребителски кредити и по договори за паричен заем, сключени от продавача с физически лица, които не са изпълнили задълженията си по тях. От Приложение №1 от 10.08.2017г. към цесионния договор от 11.11.2016г. (л.24-25), се вижда, че по силата на договора за цесия вземането на “Аксес Файнанс” ООД срещу ответника в размер 498.92 лв главница, 41.56 лв договорна лихва и 297.28 лв (99.78 + 77.50 + 120) такси и неустойки е прехвърлено на “Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, като в качеството си на цесионер ищецът има всички права на кредитор.

Ответникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на вземането, видно от приложените на л.27-28 писмено уведомление и нот. заверено пълномощно №11325 /21.09.2017г. на нотариус с рег. №042 на Нотариалната камара в район РС гр. София, за извършената цесия от ищеца, упълномощен от предишния кредитор (л.29) и че АКПЗ встъпва в правата на кредитор срещу него. Няма данни ответникът да го е получил лично, но връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Възражението, че изискванията по чл.99, ал.3 ЗЗД не са изпълнени, е неоснователно.

Поради това и на основание чл.99, ал.4 ЗЗД съдът приема, че цесионният договор има действие по отношение на ответника.

Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца сумата общо 837.76 лв.

При тези данни и с оглед установеното от фактическа страна съдът намира, че искът по чл.422 ГПК е основателен и следва да се уважи, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца към ответника за сумите 498.92 лв главница по Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г., заедно със законната лихва от 03.10.2017г. до окончателното изплащане, 41.56 лв договорна лихва за периода 26.01.2017г.-06.04.2017г., 99.78 лв неустойка за неизпълнение и 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение. Ответникът дължи на ищеца сумата 75 лв разноски по ч. гр. дело №7026/2017г. на РРС.

Не са допуснати нарушения при посочване на фактическите характеристики на Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г. Същият е изготвен на разбираем език и съдържа необходимите реквизити, посочени в чл.11 ЗПК. Нарушението относно размера на шрифта е формално и само по себе си не е довело до ограничаване правата на ответника. С подписването на документите ответникът е потвърдил, че е получил, запознат е, приема и се задължава да спазва условията на договора. Поради това възраженията на особения представител, че сключеният договор, Приложение №1 към него и приложените Общи условия (л.12-18) не отговарят на изискванията на чл.10 и чл.11 ЗПК е неоснователно. След като изискванията на чл.10 и чл.11, ал.1 ЗПК са спазени, то и възражението за недействителност на договора е неоснователно.

Останалите възражения на особения представител са опровергани от заключението на експертизата, прието от съда без възражения от страните.

Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 ЗПП, вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ, ответникът следва да заплати на ищеца 725 лв разноски по настоящото дело. Съгласно чл.78, ал.9 ГПК съдът определи юрисконсултското възнаграждение на 200 лв, като в случая не намира приложение разпоредбата на чл.13, т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА за установено съществуването на вземането на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “Панайот Волов” №29, етаж 3, представлявано от Т. Я. К., ЕИК *********, към С.Р.С. ***, ЕГН **********, за сумите 498.92 лв главница по Договор за кредит ”Бяла карта” №492791/19.01.2017г., заедно със законната лихва от 03.10.2017г. до окончателното изплащане, 41.56 лв договорна лихва за периода 26.01.2017г.-06.04.2017г., 99.78 лв неустойка за неизпълнение от 06.03.2017г. до 06.04.2017г. и 197.50 лв разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочено задължение.

         ОСЪЖДА  С.Р.С. да заплати на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД сумите 75 лв разноски по ч. гр. дело №7026/2017г. на Русенски районен съд, както и 725 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                             Съдия: