Р Е Ш Е Н И
Е
№470 / 05.11.2018 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и
осемнадесета година, V състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
при участието
на секретаря МАРИЯ МИХАЛЕВА и прокурора МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 370/2018
г. по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 от АПК,
във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба на С.В.Н. *** против Национален осигурителен институт гр. София, с искане ответникът да й заплати сумата от 10 000
лева, представляващи обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди в
резултат на отменени незаконосъбразни административни актове – разпореждания и
решения по искането й за отпускане на лична пенсия и арогантно и недопустимо поведение от страна на служителите на ТП на НОИ
гр. Добрич, които са и причинили накърняване на личното достойнство,
причиняване на чисто физически страдания от влошаване на здравословното й
състояние, стрес и депресия, безсъние, несигурност по отношение на доходи,
оттам и семейни разправии, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка от
действията на администрацията в този административен орган, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
С молба вх. №1702/09.07.2018 г. се сочи, че претендираните неимуществени
вреди са причинени от следните незаконосъобразни разпореждания на ръководителя
„ПО“ и ръководителя на ТП на НОИ Добрич отменени изцяло от съда:
-
Решение №29/21.11.2014 г., издадено от
ръководителя на ТП
на НОИ гр. Добрич, с
което е потвърдено разпореждане №**********/07.11.2014 г. на ръководителя на
„ПО“ при ТП на НОИ гр. Добрич, с което е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по реда на §5, ал.1 от ПЗР във връзка с чл.68, ал.1
от КСО – отменени с решение №10102/01.10.2015 г. по адм.д. №3501/2015 г. по
описа на ВАС;
-
Решение №27/21.12.2015 г. на Директора на
ТД на НОИ
Добрич и потвърденото с
него Разпореждане от 30.10.2015 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ Добрич, с
което ми е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
реда на §5, ал.1 от ПЗР във връзка с чл.68, ал.1 от КСО – отменени с решение
№5074/24.04.2017 г. по адм. дело №4684/2016 г. по описа на ВАС;
-
Решение №25/14.07.2017 г. на ръководителя
на ТП на НОИ
Добрич, с което е
потвърдено Разпореждане №**********/22.05.2017 г. на ръководителя на „ПО“ при
ТП на НОИ Добрич в обжалваната част, относно намалението на размера на
определената отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, отменено с
решение №5198/20.04.2018 г. по адм. дело №13245/2017 г. по описа на ВАС.
Излагат се подробни
съображения, относно недопустимото поведение на служителите на ТП на НОИ гр.
Добрич.
С молба вх. № 1780/18.07.2018 г. ищцата е направила
уточнение в подадената искова молба, като е конкретизирала,
че периодът за който се претендират неимуществените вреди е от 17.11.2014 г. до настоящият момент.
В съдебно заседание, ищцата се представлява от адв. Б.К.
- ДАК, която поддържа предявения иск и моли същият да бъде
уважен изцяло по основание и размер. Претендира разноски – адвокатско
възнаграждение по реда на Закона за адвокатурата, за процесулно
представителство. В представена писмена защита излага подробни съображения и
доводи във връзка с основателността и доказаността на иска.
Ответникът Национален осигурителен институт гр. София се
представлява от юриск. Л.Ц., която по съображения, изложени в писмения отговор моли исковата претенция да бъде отхвърлена като
недоказана и неоснователна, а в алтернатива да бъде намален размера
на претендираното обезщетение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява становище, че предявеният иск е основателен
и доказан, поради което моли да бъде уважен по справедливост.
Административен съд - Добрич, като прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното
от фактическа страна:
Ищцата по професия е учител. Със Заповед №РД-05-25/14.10.2014 г. е
прекратен трудовия й договор по взаимно съгласие, като посочената причина в
заповедта е придобиване на право на ранно пенсиониране, съгл. §5, ал.1 във
връзка с чл.6б от ПЗР на КСО.
На 17.10.2014 г., същата подава заявление за ранно пенсиониране до ТП на
НОИ Добрич - вх. №12966/17.10.2014 г.
На 07.11.2014 г. е издадено Разпореждане №**********/07.11.2014 г. на
Ръководителя на ТП на НОИ Добрич за отказване отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по §5, ал.1 от ПЗР на КСО във връзка с чл.68, ал.1
от с.кодекс. Мотивът е липса на навършена към 16.10.2014 г. възраст 3 години
по-рано от възрастта за придобиване на право на пенсия по чл.68, ал.1 от КСО. С
Решение №29/21.11.2014 г., Директора на ТП на НОИ Добрич е отхвърлил жалбата на
оспорващата и е потвърдил разпореждането.
Решението е обжалвано пред Административен съд Добрич, по което е
образувано адм. дело №616/2014 г. Съдът се е произнесъл с решение, с което е
отхвърлил жалбата на Н.. Решението е обжалвано пред ВАС, който със свое Решение
№10102/01.10.2015 г., постановено по адм.дело №3501/2015г. е отменил като
неправилно решението на първоинстанционнния съд
и потвърденото с него Решение №29/21.11.2014 г. на Директора на ТП на
НОИ Добрич. Делото е върнато на административния орган за разрешаване на спора
по същество със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
С вх. №2113-24-626/30.10.2015 г., ищцата е подала искане до
административния орган за произнасяне, съгласно указанията на ВАС.
С Разпореждане №**********/30.10.2015 г., ръководителят на ПО при ТП на НОИ
Добрич е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
§5, ал.1 от ПЗР във връзка с чл.68, ал.1 от КСО с мотива, че липсва прекратено
осигуряване на ищцата към датата на подаване на заявлението за пенсиониране.
Процесното разпореждане е обжалвано, като с Решение №27/21.12.2015 г.,
директорът на ТП на НОИ Добрич отхвърля жалбата и потвърждава разпореждането.
Отново решението на директора е обжалвано пред Адм.съд – Добрич, който със
свое решение №66/14.03.2016 г., постановено по адм. дело №18/2016 г. е отменил
решението на директора на ТП на НОИ Добрич и Разпореждане №**********/30.10.2015
г., ръководителят на ПО при ТП на НОИ Добрич. Решението на съда е обжалвано от
ТП на НОИ гр. Добрич и във ВАС е образувано адм. д. №4684/2016 г., като съдът с
Решение №5074/24.04.2017 г. е потвърдил решението на първоинстанционния съд.
На 03.05.2017 г. ищцата е подала искане до ТП на НОИ Добрич за произнасяне,
съгласно указанията на ВАС.
На 22.05.2017 г. е издадено Разпореждане №**********/22.05.2017 г. на
Ръководителя на ПО при ТП на НОИ Добрич за определяне на пенсия по чл.70 КСО в
размер на 314,94 лева, като е намален на осн. §5, ал.2 от ПЗР на КСО за период
от 55 месеца до навършване на възраст от 62 години и 4 месеца по 0,1% за
отделните подпериоди. Разпореждането е обжалвано пред ръководителя на
териториалното поделение, който се е произнесъл с Решение №25/14.07.2017, с
което е потвърдил разпореждането.
На 20.10.2017 г. ДАС е постановил Решение №403 по адм. дело №440/2017 г., с
което е отменил решението на директора и потвърденото с него разпореждане.
Решението е обжалвано пред ВАС, който се е произнесъл по адм. дело №13245/2017
г. с Решение №5198/20.04.2018 г., като е оставил в сила решението на
Адм.съд-Добрич.
На 22.05.2018 г. е издадено Разпореждане на пенсионния орган за изпълнение
на Решението на ВАС.
По делото като свидетели са разпитани лицата Д.Д.Д.– медицинска сестра в
СОУ „Кл. Охридски“, Д.А.В.– приятелка на ищцата и съпругът на същата Н.М.Н.,
които са дали показания относно емоционалното, здравословното и психическото
състояние на ищцата в периода от момента на подаването й на заявление за ранно
пенсиониране до настоящият момент.
От показанията на свидетелката Д. се установи, че през последната учебна
година 2014/2015 г. /периодът след подаване на заявлението за пенсиониране,
когато ищцата е започнала работа на срочен трудов договор с СОУ „Кл.
Охридски“/, Н. е била много изтормозена,
често е идвала при нея в междучасията с главоболие. При измерване на кръвното
налягане се оказвало, че то е с плаващи показатели – висока долна граница,
сближаване на границите или с изцяло високи стойности. Почти всяка седмица, ищцата
е посещава медицинския кабинет, като е изглеждала бледа, тревожна и
изтормозена.
Свидетелката Д.В., близка приятелка в продължение на 42 години на ищцата,
разказва, че в последните години Н. често се оплаквала от високо кръвно налягане,
главоболие и мигрена. Посочва, че тези оплаквания са се засилили в периода от
есента на 2014 г., когато е предприела действия за пенсионирането си.
Свидетелката изтъкна, че многократно и постоянно Н. е говорила при техните
събирания за проблемите си с пенсионните органи и това в един момент дори е
станало причина двете семейства да не се събират толкова често, колкото преди.
Основната тема на разговор е било пенсионирането и проблемите, които са и
създавали ТП на НОИ Добрич.
Съпругът на ищцата Н.Н., който е юрист по образование обстойно описва,
какво е било отношението на служителите на ТП на НОИ към съпругата му и как тя
след всяка среща с тях е била под огромно напрежение. Същият заяви, че на една
такава среща също е бил със съпругата си и посочва какво е било поведението на
служителите. Той също така потвърди, че откакто е започнала „сагата“ за
пенсионирането на съпругата му, са започнали прояви на вдигане на кръвно. Имало
е случаи на викане на Бърза помощ, както и завеждането на Н. в Спешна помощ или
при лекари в ДКЦ. До този момент според него съпругата му рядко се е оплаквала
от здравословни проблеми, нямала е хронични заболявания, а само спорадични
оплаквания от зрението си. Свидетелят посочи, че в последните години, с оглед
спора и с администрацията на НОИ, са се влошили и техните семейни отношения.
С оглед изясняване на спора от фактическа и правна страна по делото са приобщени
и писмени доказателства, а именно амбулаторни листи и справка от Център за
спешна медицинска помощ Добрич и НЗОК Добри. От амбулаторните листи и справките
от Центъра за спешна медицинска помощ се установява, че на ищцата и е оказвана
спешна помощ при посещения на адреса и на живеене на датите 07.10.2014 г.,
15.04.2017 г. и 25.08.2018 г., като е констатирана хипертонична болест,
мононевропатия. От Амбулаторните листи от 10.03.2014 г., 25.05.2015 г. и
28.08.2018 г. се установява, че са проведени прегледи при доктор, при които
също е диагностицирано състояние на хипертонично сърце без сърдечна недостатъчност.
Въз основа на тези факти, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът следи служебно за процесуалната легитимация на
ответника по предявен иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите. Процесуалната легитимация на ответника е сред
положителните процесуални предпоставки за възникване на правото на иск, а
нейната липса обосновава недопустимост на иска. Съдът не е длъжен да напътства
ищеца срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник.
В конкретния случай ищецът е насочил иска си към Национален осигурителен
институт гр. София, който е юридическото лице, представляващо ТП на НОИ гр. Добрич и притежава процесуалната легитимация, която е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат
да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.
Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните
предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на административна
дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт;
причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите
на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по посочения ред. Доказателствената тежест за установяване наличието на
всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материални
предпоставки.
Налице са административни актове, издадени от длъжностни лица на ответника
в териториалното му поделение в гр. Добрич при изпълнение на тяхната дейност на
пенсионен орган и на контролен административен орган. Те са признати за
незаконосъобразни актове и като такива са отменени с влезли в сила съдебни
решения. Предварителната отмяна на актовете е процесуална предпоставка за
допустимостта на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и едновременно с това е елемент от
фактическия състав, от който възниква правото на обезщетение за вреди.
Отменените административни актове доказват превратно упражняване на власт, като
това изрично е записано в мотивите на Решение №66/14.03.2016 г. по адм. д.
№18/2016 г. на Административен съд Добрич. Отменените административни актове не
са съобразени и с прицнипа на съразмерност, регламентиран в чл.6, ал.2 и чл.5
от АПК, както и с принципа на законност, регламентиран в чл.4, ал.3 от АПК.
Безспорно по делото се доказа, че в резултат на тези отменени
административни актове, ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се
в накърняване на неимуществени блага – засягане на психическото, емоционалното
и здравословното състояние на ищцата, довело до болки и страдания, изразяващи
се в стрес, депресия, безсъние, високо кръвно налягане и сърцебиене,
несигурност по отношение на доходи и семейни разправии.
Тук
следва да се отбележи, че съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по
делото свидетели, макар третият от
тях да е съпруг на ищцата. Свидетелят Николов е
лицето, което има най-преки и непосредствени впечатления от изживените от
ищцата емоционални и депресивни състояния, и който най-вярно би пресъздал
претърпените от нея неимуществени вреди и то за продължителен период от време.
Съдът намира, че показанията на свидетелите са достоверни, последователни и
непротиворечиви, а освен това съответстват и на събраните по делото писмени
доказателства.
Освен това от приетите по делото писмени доказателства от трети неучастващи
страни по делото, безспорно се доказа, че след подаването на заявлението на
ищцата за пенсиониране са започнали по-сериозни здравословни проблеми, като
почти през целия период се е налагало посещение на Бърза помощ или посещение в
Спешна помощ.
Неоснователно е твърдението на ответната страна, че заболяванията на ищцата
са възникнали много преди подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Видно
е от медицинските документи, че в периода след подаване на заявлението за
пенсия, са зачестили оплакванията на ищцата и посещенията и в медицински
заведения. Това, че има още едно посещение на лекар в което е вписано
хипертонично сърце на 10.03.2014 не води до извода, че е налице хронично
заболяване, още повече, че от свидетелските показания на Николов се установява,
че притесненията на съпругата му са започнали още през пролетта на 2014 г.,
когато е направила запитване в пенсионния отдел и профсъюзите за възможността
да се пенсионира. Като от него момент, служителите на ответника са започнали да
я убеждават да се откаже, защото щяло да и струва нерви и нямало нищо да се
случи. Именно свидетелят Николов я е покрепил да си търси правата, като той
лично е изготвил всички заявления, но още тогава тези вълнения са повлияли на
съпругата му и тогава са почнали внезапните прояви на вдигане на кръвното
налягане и повикванията но Бърза помощ.
Съдът намира за доказано, че отменените като
незаконосъобразни административни актове сериозно са накърнили правната сфера
на ищцата, като е довело до влошаване на здравословното й състояние.
Безспорно описаното здравословно състояние съвпада
като период от време с издаването на обжалваните от ищцата административни
актове и водените съдебни производства, с оглед на което съдът намира, че е
налице и третата задължителна предпоставка, за да възникне правото на
обезщетение, а именно наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразните административни актове и настъпилите неимуществени вреди.
Болките и страданията на ищцата в посочения период са пряка и
непосредствена последица от незаконосъобразните актове, които са и причинили
отрицателни изживявания, психическо напрежение и чувство за несправедливост и
обида. Отрицателните изживявания са предизвикани от отказите на пенсионния
орган за отпускане на пенсия. Психическото напрежение се е трупало постепенно.
След разочарованието от първия отказ в ищцата се е породило очакване, че е допусната
спрямо нея несправедливост и нарушението на закона ще бъдат отстранени при
съдебното обжалване. Но това не се е случило веднага, а продължение на три
години и половина, ищцата се е опитвала да доказва и защитава правото си на
ранно пенсиониране. Това е довело до стрес с постоянен характер, рефлектирало е
върху здравето на ищцата и го е влошило. Ако до тогава оплакванията от стрес и
високо кръвно налягане са имали инцидентен характер, то след октомври 2014 г.
те са станали за нея трайно състояние.
Относно описаните от ищцата твърдения за арогантно поведение на служителите
на ТП на НОИ Добрич, като лично негативно и тенденциозно отношение, същите се
потвърждават и от показанията на съпруга й, който разказва и за негова среща
със служителите, които са водили
разговор на висок глас и че от негова страна се е изисквало усилие, за да
запази спокойствие. За тези отношения са сезирани и Директора на ТП на НОИ,
както и е подадено писмено оплакване до Директора на НОИ София и Министъра на
МТСГ, но от направеното вътрешно разследване не са установени недобросъвестни
действия от страна на служителите на дирекцията, като в заключението е
посочено, че те са действали добросъвестно и според предписанията на закона,
което е в противоречие с посоченото в отменителните решения на съда, в които се
твърди обратното, че има нарушения на закона и превратно упражняване на власт
Ищецът претендира сумата 10
000 лева като обезщетение за претърпените неимуществени вреди.
На основание чл.4, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата дължи обезщетение за всички неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Съдът следва да определи размерът на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от Закона за
задълженията и договорите, приложим във вр. с пар.1 от Заключителните разпоредби на
ЗОДОВ, но при съобразяване на посоченото правило на чл.4 от същия закон - за
пълно обезщетяване на всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.
Съдът счита, че ищецата е претърпяла
претендираните неимуществени вреди в резултат от незаконосъобразните действия на ТП на НОИ Добрич.
Няма спор в правната теория, че
обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени
физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. По силата на чл.52 от ЗЗД,
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Понятието “справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, имащи значение за
правилното определяне на основанието за присъждане на обезщетението, както и
неговия размер.
В редица свои решения Съдът на ЕС приема,
че нарушението на общностното право е явно съществено, когато е продължило
въпреки постановяване на решение, установяващо неизпълнение на задължение, на
решение или трайно установена практика на Съда в конкретна област. В случая още
след първото решение на ВАС през 2015 г. са били изяснени всички основни
въпроси около ранното пенсиониране на учителите, а чл.94, ал.2 от КСО е бил
отменен именно във връзка с осъждане на България в СЕС през 2014 г. Това обаче
не е попречило на органа да се позове на отменена разпоредба в закона и
същевременно да не се съобрази с решението на СЕС, както императивно изисква
нормата на чл.5, ал.2 от АПК и чл.633 от ГПК.
По аргумент от всичко изложено и преценена
по справедливост, съдът намира исковата претенция за претърпени неимуществени
вреди в размер на 10 000 лева, както и законната лихва върху тази сума,
считано от 22.06.2018 г. до окончателното й изплащане за основателна.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, при изцяло уважен иск, ответникът
заплаща разноските по производството, както и на ищеца внесената държавна такса
и възнаграждение за един адвокат. В случая на ищеца следва да бъде заплатена
държавна такса в размер на 10 лева.
От
процесуалния представител на ищцата има направено искане от съда да бъде
определен размер на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана адвокатска
помощ, съдействие и защита, на осн. чл.38, ал.2 във връзка с ал.1, т.2 от ЗА. Съгласно чл.38,
ал.1, т.3 от ЗАдв, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз
може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки
или на друг юрист, като правилото на чл. 38, ал. 2 от закона регламентира,
че в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е
осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го
заплати. В случая насрещната страна
следва да бъде осъдена да заплати разноски на упълномощения адвокат за
осъщественото в производството процесуално представителство. За да упражни
правото си на присъждане на адвокатско възнаграждение, е достатъчно адвокатът
да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в
който да посочи, че такава се предоставя безплатно на някое от основанията по
чл. 38, ал. 2, като наличието на конкретно посоченото основание не се нуждае от
доказване. Видно от представените по делото договор
за правна защита и съдействие и пълномощно (л. 216 от делото) процесуалният представител на С.В.Н. е упражнявала правомощията си безплатно. На основание чл.38, ал.2 от ЗАдв във връзка с чл. 8, ал. 1, т.4
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде определен в размер на 830 лева.
Воден от горното, Административен съд - Добрич, V състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, бул.
"Александър Стамболийски № 62-64 да заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** ***,
сумата от 10 000 /десет хиляда/
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменени незаконосъобразни административни актове на директора на ТП
на НОИ гр. Добрич,
ведно със законната лихва върху тази сума считано от 27.06.2018 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, бул.
"Александър Стамболийски № 62-64 да заплати на С.В.Н. с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 10 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт гр. София, бул.
"Александър Стамболийски № 62-64 да заплати на адвокат Б.П.К. ЕГН **********,***
сумата от 830 /Осемстотин и тридесет/ лева, адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: