№ 130
гр. Варна, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20233000600209 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Постъпило е искане от главния прокурор на РБ за възобновяване на
наказателното производство по НОХД №4504/2022г. на Районен съд – Варна,
по което с определение от 19.04.2023 г. било одобрено споразумение за
решаване на делото в съдебното производство и постановено осъждане по
обвинение за престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1
от НК срещу подс. Д. С. З.. Счита се, че определението е постановено при
съществени нарушения на закона и процесуалните правила по чл. 348 ал. 1 т.
1 и т. 2 от НК, в частта на определяне на кумулативното наказание по чл. 37
ал. 1 т. 7 от НК и чл. 49 ал. 2 от НК, като било наложено наказание лишаване
от право в срок, по-кратък от този на наложеното наказание лишаване от
свобода, както и пропуск да се наложи наказание по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК,
лишаване от право да заема определена държавна и обществена длъжност, а
именно материално-отговорна и отчетническа длъжност. Иска се
производството да бъде възобновено, определението - отменено и делото,
върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа
искането и моли да бъде уважено. Счита, че определеното от съда с
одобряване на споразумението наказание лишаване от право е
незаконосъобразно с оглед чл. 49 ал. 2 от НК, тъй като е наложено в размер
1
по-кратък от този на наказанието лишаване от свобода и съгласно ТР №
61/1980г. на осъденото лице не бива да се дава възможност да упражнява
права, които по закон са му отнети за времето на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода. Налице е нарушение и с пропускането да бъде
наложено второто кумулативно наказание. Моли за възобновяване на
производството.
Осъдената Д. З. е съгласна със становището на прокурора.
Варненският апелативен съд провери правилността на производството
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази
следното:
С определение по протокол № 273 от 19.04.2023г. по НОХД №
4504/2022г. Районен съд - Варна в процедура по чл. 384 от НПК е одобрил
споразумение за решаване на делото в съдебното производство между
прокурор от Районна прокуратура – Варна, защитника адв. И. Т. и на подс. Д.
З.. С одобреното споразумение подс. З. се признала за виновна в извършено
престъпление по чл. 202 ал. 2 т. 1 вр. чл. 201 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, за
което при условията на чл. 55, ал.1 т. 1 от НК й било определено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от две години, като на основание чл. 66, ал.1
НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено с
изпитателен срок от три години. На основание чл. 202 ал. 3 вр. чл. 37 ал. 1 т. 7
от НК подс. З. била лишен от право да упражнява професия счетоводител за
срок от осем месеца. На подсъдимата били възложени разноските по делото.
Определението влязло в сила на 19.04.2023г. и не подлежи на касационна
проверка.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от
процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред,
поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
Изложените в искането на главния прокурор на РБ аргументи се
споделят напълно от състава. Първоинстанционният съд е приложил
неправилно материалния закон, като определил срокът на кумулативното
наказание лишаване от право в нарушение на чл. 49, ал. 2 НК за срок по-
кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Видно от разпоредбата на чл. 49 ал. 2 от НК, когато лишаването от
право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да
надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в
особената част на този кодекс е предвидено друго. При граматическо
тълкуване следва се приеме, че срокът на лишаване от право е най-малкото
равен на срока на лишаването от свобода, като може да го надвиши и
достигне до три години над него. В случаите на условно отложено наказание
лишаване от свобода не са приложими други критерии и поради това,
минималният срок на наказанието лишаване от право е равен на определения
2
за наказанието лишаване от свобода. При налагане на наказанията лишаване
от свобода и лишаване от право, сроковете им започват да текат
едновременно с влизането на присъдата в сила, като водещо е понасянето на
първото наказание. В този смисъл и чл. 49 ал. 3 от НК предвижда осъденият
да не може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял
наказанието лишаване от свобода, допълнителен аргумент, че те следва те да
са най-малкото еднакви по размер. В този смисъл са и задължителните
указания по Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на
ВС, т. 6, б. „Б“, както и актуалната съдебна практика, вкл. и по гл. 33 от НПК,
напр. Решение № 175 от 3.10.2019 г. на ВКС по н. д. № 742/2019 г., II н. о.;
Решение № 61 от 27.04.2021 г. на ВКС по н. д. № 268/2021 г., II н. о.:
„Същевременно обаче съдебната практика е повече от категорична по въпроса, че кумулативно наложеното
наказание не може да бъде отмерено за срок, по-малък от определеното лишаване от свобода-например
ППВС 1/83 г., постановено по Н. Д. 8/82 г., т. 6, б. Б /точно що се касае до лишаване от правоуправление на МПС/;
ТР № 61/80 г., постановено по Н. Д. 56/80 г. на ОСНК и др. И това е така, независимо дали изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК или не.“, Решение
№ 60142 от 8.10.2021 г. на ВКС по н. д. № 562/2021 г., III н. о., Решение № 22
от 23.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1118/2021 г., I н. о.
С оглед на това, преди да одобри споразумението по конкретно
разглежданото наказателно производство, съдът е бил длъжен да провери
неговата законосъобразност и само ако то не противоречи на закона и морала,
съгласно чл. 384 ал. 1 вр. 382, ал.7 НПК да пристъпи към одобрението му. В
конкретния случай, страните са се споразумели за прилагане на чл. 55 ал. 1 т.
1 от НК, но не и на чл. 55 ал. 3 от НК. Предложението по клаузата по дял ІІІ
от споразумението е в нарушение на материалния закон, което PC – Варна не
е констатирал, поради което и не е предприел действия по предлагане на
промени по реда на чл. 384 ал. 1 вр. чл. 382, ал.5 НПК – по отношение на
срока на наложеното наказание по чл. 37 ал. 1 т. 7 от НК и пропуснатото
наказание по чл. 37 ал. 1 т. 6 от НК. Като е одобрил споразумението в този
вид, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 49 ал.2 от НК и
по чл. 202 ал. 3 изр. 1 от НК. Същевременно, пропускът на съда да прикани
страните да внесат промени в съдържанието на споразумението обосновава
извод и за допуснато съществено процесуално нарушение, като в този смисъл
съдебната практика по гл. 33 от НПК е последователна, напр. Решение № 183
от 03.05.2018 г. по н. д. № 269/2018 г. на апелативен съд – София; Решение №
243 от 06.12.2019 г. по н. д. № 910/2019 г., І н. о. на ВКС; Решение № 69 от
20.02.2020 г. по н. д. № 82/2020 г. на апелативен съд – София, и др.
Действията са обективирани в съдебния протокол по конкретно
разглежданото наказателно производство, поради което не е необходимо
излагането на обстоятелствени аргументи от страна на искателя за
допуснатото от ВРС съществено процесуално нарушение.
Настоящият състав на ВАпС намира, че определението, с което е
одобрено споразумението по НОХД № 4504/2022г. по описа на Районен съд –
Варна, разкрива особено съществени нарушения на закона и процесуалните
правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. С оглед на което са налице
3
основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и
отмяна на съдебния акт. Настоящата инстанция не е процесуално
легитимирана да се произнесе директно по акта след възобновяване на
производството, тъй като отстраняването на допуснатите нарушения не е в
полза на осъдената. Делото следва да бъде върнато на първата инстанция за
ново разглеждане от стадия на съдебното заседание по чл. 384 ал. 1 вр. чл. 382
ал. 2 от НПК, като съдът упражни правомощието си по чл. 382 ал. 5 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 4504/2022 г. по описа на
РС гр. Варна, като
ОТМЕНЯ определението от 19.04.2023г. за одобряване на
предложеното споразумение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия
на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4