№ 8172
гр. София, 16.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. Н.
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110120537 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
25022/11.02.2022 г., с която от името на Т.С. ЕАД, ЕИК ********* против ИР.
Н. Н., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
Със заявление вх. № 93243/23.11.2021 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ИР. Н. Н., ЕГН ********** за суми,
както следва: 1/ сумата от 2552,42 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за
имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда
– II, бл. 230, вх. Б, ет. 2, абонатен № 55135, ведно със законна лихва от
23.11.2021г. до изплащане на вземането; 2/ сумата от 409,14 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г.,
1
върху главницата за цена на доставена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,84
лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент №
26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II, бл. 230, вх. Б, ет. 2, абонатен №
55135, ведно със законна лихва от 23.11.2021г. до изплащане на вземането; 4/
сумата от 9,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
01.12.2018 г. до 08.11.2021 г., върху главницата за цена на услугата дялово
разпределение. На 02.12.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК за
горепосочените суми. Заповедта е връчена на ответника, като в
законоустановения срок същият е депозирал възражение срещу издадената
заповед. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване
на вземането си на 17.03.2022 г. Исковата молба е подадена на 15.04.2022 г. / в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.
В исковата си молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни
отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на
топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-
етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма
Техем Сървисис ЕООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл.
140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са
начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния
период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през
процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава
по отношение на последното.
Моли се за постановяване на решение, с което да бъде признато за
установено в производството, че ИР. Н. Н., ЕГН ********** дължи в полза на
Т.С. ЕАД, ЕИК ********* суми, както следва: 1/ сумата от 2552,42 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент №
26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II, бл. 230, вх. Б, ет. 2, абонатен №
2
55135, ведно със законна лихва от 23.11.2021г. до изплащане на вземането; 2/
сумата от 409,14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., върху главницата за цена на доставена топлинна
енергия; 3/ сумата от 41,84 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., за имот,
представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II,
бл. 230, вх. Б, ет. 2, абонатен № 55135, ведно със законна лихва от
23.11.2021г. до изплащане на вземането; 4/ сумата от 9,09 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.,
върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на
02.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав. Претендират се разноски в исковто и заповедното производство и
се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на
претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в
производството.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника не е
депозиран отговор на исковата молба.
От страна на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач
– Техем Сървисис ЕООД е изразено становище за основателност на
предявените искове. Моли се за тяхното уважаване.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са за разглеждане искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и
сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от
ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на
доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за
възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.
3
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране
отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин
следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството
му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния
имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза
именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за
дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало
валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като
са изпаднали и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже, че е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
4
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на
топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна
енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между
това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са
и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г.
по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
5
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда -
етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните
тела в имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата
на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е дружество
регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна
енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения по делото и приобщен към доказателствения материал
в производството договор за продажба на държавен недвижим имот по реда
на Наредбата за държавните имоти от 01.10.1982 г. се установява в
производството, че на 01.10.1982 г. Галина Иванова Иванова и Найден Иванов
Иванов са придобили собствеността върху процесния недвижим имот,
6
представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II
част, бл. 230, вх. Б ет. 2. Доколкото в горепосочения договор не е посочено
изрично кой от купувачите, каква част от процесния недвижим имот
придобива по силата на договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 01.10.1982 г., то по аргумент от
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗД, следва да приеме извод, че по силата на
договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 01.10.1982 г., Галина Иванова Иванова и Найден
Иванов Иванов, са придобили по ½ идеална част от процесния недвижим
имот.
Същевременно, от представеното по делото и приобщено към
доказателствения материал в производството удостоверение за наследници
изх. № РНД18-УФ01-995/3 от 17.10.2018 г., издадено от Столина община,
район Надежда за лицето Найден Иванов Иванов, се установява в
производството, че Найден Иванов Иванов е починал на 30.09.2017 г., като е
оставил за свой единствен наследник по закон – дъщеря си ИР. Н. Н.
/ответник в настоящото производство/, която е придобила по реда на
наследственото правоприемство притежаваната от наследодателя й Найден
Иванов Иванов ½ идеална част от процесния недвижим имот, представляващ
апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II част, бл. 230, вх.
Б ет. 2.
От гореизложеното се налага извод, че през процесния период
ответникът ИР. Н. Н. е следвало да отговаря за заплащането на ½ част от
стойността на потребената в процесния имот топлинна енергия, в качеството
си на собственик на на ½ идеална част от процесния недвижим имот,
представляващ апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II
част, бл. 230, вх. Б ет. 2.
От представените и приобщени към доказателствения материал
доказателства се установява в производството, че другата ½ идеална част от
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в гр.
София, ж.к. Надежда – II част, бл. 230, вх. Б ет. 2, е собственост на Галина
Иванова Иванова /придобита по силата на договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 01.10.1982 г./,
като по делото нито са ангажирани доказателства, нито направени
7
доказателствени искания, посредством които да се установи в производството
настъпило правоприемство /универсално и/или частно/ между Галина
Иванова Иванова и ИР. Н. Н. /или нейния наследодател Найден Иванов
Иванов/, по силата на което ИР. Н. Н. да е придобила собствеността и върху
притежаваната от Галина Иванова Иванова ½ идеална част от процесния
недвижим имот.
Предвид гореизложеното се налага извод, че ИР. Н. Н. е следвало да
отговаря за заплащането на ½ част от стойността на потребената в процесния
имот топлинна енергия, в качеството си на собственик на на ½ идеална част
от процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 26, находящ се в
гр. София, ж.к. Надежда – II част, бл. 230, вх. Б ет. 2.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този
имот) е била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи
от прието заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в
производството съдебно-техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда - етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2018 г. – м. 04.2020 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през
процесния период е извършвано от „Техем сървисис“ ЕООД. Установява се
8
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването
и са били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер
топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите.
Установява се, че през процесния период в посочения в исковата молба
недвижим имот е имало монтирани 3 бр. радиатори, прикачени към
отоплителната инсталация на блока, отоплително тяло банята, както и 1 бр.
монтиран и узаконен водомер за отчитане потреблението на топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния
период в посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана
топлинна енергия, както следва: 1/ топлинна енергия за отопление на имот; 2/
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, която е разпределяна
пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект, като за процесния
апартамент отопляемия обем по проект е 154 кубически метра; 3/ топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване. От заключението на вещото лице
по приетата в производството съдебно-техническа експертиза се установява
още, че за процесния период за топлоснабдения имот е начислена топлинна
енергия за отопление на имот и отдадена от сградна инсталация на обща
стойност от 1632,65 лева и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 673,58 лева. Установява се също, че през
процесния период фирма за дялово разпределение „Техем сървисис“ ЕООД
редовно и на конкретна дата е изготвяла изравнителни сметки за реално
потребеното количество топлинна енергия от имота на ответника – общо и по
компоненти, а именно топлинна енергия за отопление на имот, топлинна
енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване, като общо за процесния период е налице изравнена сума за
доплащане в размер на 209,19 лева, която следва да бъде прибавена към
общия размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна
енергия.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в
9
производството, че през процесния период, за топлоснабдения имот
потребената топлинна енергия е на стойност от общо 2515,42 лева.
Същевременно по делото се установи, че ответницата ИР. Н. Н. следва да
отговаря за ½ част от стойността на потребената в процесния недвижим имот
топлинна енергия, поради което се налага извод, че предявеният иск за
признаване за установено, че ответникът ИР. Н. Н. дължи на ищеца сума,
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния
топлоснабден имот топлинна енергия, се явява основателен и доказан до
размера от 1257,71 лева и за периода 01.05.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да
бъде уважен до този размер, като за разликата над този размер до пълния
предявен размер от 2552,42 лева, искът следва да се отхвърли. Върху
главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в съда /23.11.2021 г./ до окончателното й
изплащане.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 409,14 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г., върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване
наличието на главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в
гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на
директорите на “Т.С.” ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
от което се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси
10
задължението си в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй
като съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението,
като тези общи условия са приложими за вземанията за главница за топлинна
енергия, считано от 01.07.2016 г. Т.е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 1257,71 лева и дължи лихва за тази
забава за периода от 16.07.2018 г. до 08.11.2021 г. Доколкото от ищеца се
претендира лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2019 г. –
08.11.2021 г., то при спазване принципа на диспозитивно начало в
гражданското производство, съдът следва да приеме, че ответникът дължи
лихва за забава именно за посочения от ищеца по-кратък период, която съдът
определя в размер на 201,62 лева /изчислена по реда на чл. 162 ГПК, чрез
използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата за
доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид горното искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г. и за сумата от 201,62 лева,
като следва да бъде уважен до този размер, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 409,14 лева – искът следва да се отхвърли.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 41,84 лева за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г.,
съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
11
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По делото се
установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в уговорените срокове
е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна енергия в сградата –
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което и
претенцията за главница за цена на услугата дялово разпределение за периода
01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. се явява основателна, като от страна на ответника
не са наведени възражения относно размера на претендираната сума за
извършената услуга дялово разпределение, поради което, съдът намира, че за
извършената услуга през процесния период се дължи възнаграждение в
размер на 41,84 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор рег. Индекс Д-0-
67/03.06.2020 г. за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закон за енергетиката, сключен между Т.С. ЕАД
и Техем сървисис ЕООД и представляващия Приложение № 2 към него
ценоразпис на дейностите, включени в минималния пакет за услугата „Дялово
разпределение“/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. е основателна и
доказана за пълния предявен размер. Същевременно по делото се установи, че
ответницата следва да отговаря за ½ част от потребените в имота услуги за
дялово разпределение на топлинна енергия, т.е. за сумата от 20,92 лева, до
който размер предявеният иск за цена на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., следва да бъде
уважен, като за разликата над този размер до пълния предявен размер от 41,84
лева – искът следва да се отхвърли.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за главница за цена на услугата дялово
разпределение.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че
предявеният иск за признаване за установено, че ответникът ИР. Н. Н. дължи
на ищеца сума, представляваща цена на услугата дялово разпределение за
процесния топлоснабден имот, се явява основателен и доказан до размера от
12
20,92 лева и за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г. и следва да бъде уважен
до този размер, а за разликата над този размер до пълния предявен размер от
41,84 лева, искът следва да се отхвърли. Върху главницата следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда /23.11.2021 г./ до окончателното й изплащане.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 9,09 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г.,
настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство
имат и ищеца и ответницата.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
1/ за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 108,21
лева; 2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по гр. д. №
66687/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 60,25 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 250 лева; 4/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. №
66687/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав в размер на 50,00 лева. От
ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
13
исковото производство.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът ИР. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
******************************, следва да бъде осъден да заплати в полза
на ищеца Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ********************, сумата от 54,17 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1
от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ и с оглед
изхода на спора, на ищеца се дължи юрисконсултско възнаграждение в
настоящото исково производство, което съдът определя в размер от 100 лева.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът ИР. Н. Н.,
ЕГН **********, с адрес: в гр. София, ******************************,
следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца Т.С. ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ********************,
сумата от 225,15 лева, представляваща разноски в исковото производство по
гр.д. № 20537/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на
уважената част от исковете.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в настоящото производство и не се представят доказателства за извършването
на такива, поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски
в исковото производство по гр.д. № 20537/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160
състав.
От името на ответника не е направено искане за присъждане на разноски
в заповедното производство по ч.гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав и не се представят доказателства за извършването на такива,
поради което и в негова полза не следва да се присъждат разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, II ГО,
160 състав.
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл.
14
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,******************** против ИР. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: в
гр. София, ******************************, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че ИР. Н. Н., ЕГН **********,
дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1257,71 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2018 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент №
26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II, бл. 230, вх. Б, ет. 2, абонатен №
55135, ведно със законна лихва от 23.11.2021г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
02.12.2021 г. по гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 1257,71 лева до
пълния предявен размер от 2552,42 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София,******************** против против ИР. Н. Н., ЕГН **********, с
адрес: в гр. София, ******************************, иск с правно
основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ИР. Н. Н., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
********* сумата от 201,62 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 08.11.2021 г., върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.12.2021 г. по
гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над уважения размер от 201,62 лева до пълния предявен размер
от 409,14 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на Т.С. ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
15
София,******************** против ИР. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: в
гр. София, ******************************, иск с правно основание чл. 422
вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че ИР. Н. Н., ЕГН **********,
дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, сумата от 20,92 лева,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода 01.10.2018 г. - 30.04.2020 г., за имот, представляващ апартамент №
26, находящ се в гр. София, ж.к. Надежда – II, бл. 230, вх. Б, ет. 2, абонатен №
55135, ведно със законна лихва от 23.11.2021г. до изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
02.12.2021 г. по гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, 160 състав, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от 20,92 лева до пълния
предявен размер от 41,84 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на Т.С. ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София,******************** против
ИР. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
******************************, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ИР. Н. Н., ЕГН ********** дължи в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
********* сумата от 9,09 лева, представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода 01.12.2018 г. – 08.11.2021 г., върху
главницата за цена на услугата дялово разпределение, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 02.12.2021 г. по
гр.д. № 66687/2021 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА ИР. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
******************************, да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 54,17 лева,
представляваща разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство по гр.д. № 66687/2021 г. по
описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ИР. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: в гр. София,
******************************, да заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
16
********************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 225,15
лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
20537/2022 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част
от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - „Техем сървисис” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17