№ 10923
гр. София, 08.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110138426 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ.
Ищецът Х. А. Т. твърди, че работи при ответника /фирма/ по трудов договор на
длъжността „...“. Сочи, че със Заповед № 199/24.06.2021 г. на управителя д-р А.П. при
ответното дружество му е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение” на основание чл. 187, ал. 1, т. 1, предл. последно КТ - за неуплътняване на
работното време, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – за неизпълнение на възложената работа, неспазване
на техническите и технологичните правила, и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – за уронване на доброто
име на лечебното заведение. В исковата молба се твърди, че с процесната заповед
работодателят – ответникът в настоящото производство, е приел, че ищецът е извършвал
конкурентна и странична дейност в работно време, както и е приемал на работното си място
външни лица, без същите да са били регистрирани и да са заплатили необходимата такса за
издаване на медицински удостоверения, като по този начин е нарушил трудовите си
задължения и установената трудова дисциплина, злоупотребил е с доброто име на
работодателя си /фирма/. Поддържа, че за времето от възникването на трудовото му
правоотношение с ответника – от 1991 г. до настоящ момент е доказал личните си и
професионалните си качества, както и лоялността си към лечебното заведение. Счита
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ за незаконосъобразна, тъй като в нея било налице разминаване между
фактически и правни основания за издаването й, издадена била при недостатъчно изяснена
фактическа обстановка и при неправилно формирани изводи от проведеното дисциплинарно
производство. Ето защо, ищецът моли съда да отмени процесната заповед, като
незаконосъобразна. Претендира разноски.
1
Ответникът /фирма/ в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявения иск,
излагайки подробни съображения в посока неоснователност на същия и моли, да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ:
Страните не спорят, че са в трудово правоотношение, по силата на което ищецът
заема длъжността „...“ към /фирма/.
Със Заповед № 199/24.06.2021 г. на управителя д-р А.П. при ответното дружество,
на ищеца е наложена дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение” за
извършени нарушения, квалифицирани от работодателя по чл. 187, ал. 1, т. 1, предл.
последно КТ - за неуплътняване на работното време, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – за неизпълнение
на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила, и чл. 187, ал.
1, т. 8 КТ – за уронване на доброто име на лечебното заведение.
В Заповедта е посочено, че на дата 28.05.2021 г., около 15:40 ч. – две жени, едната
от които с жълт шал и чанта с презрамка на едното рамо и коса дълга до над раменете, а
другата – с коса дълга под раменете и раница на гърба, и на дата 02.06.2021 г., около 08:20
ч. – възрастен мъж придружен от жена, които лица не са били служители на лечебното
заведение, не били регистрирани по надлежния ред, нито били заплатили необходимите
такси за издаване на медицински удостоверения, нерегламентирано и неправомерно
посетили кабинета на ищеца – д-р Х. Т., въпреки, че в коридора по това време е имало
чакащи на опашка лица с платени такси и издадени касови бонове за извършване на преглед.
Ответното дружество излага, че самоличността на тези лица не била установена, тъй като не
били регистрирани в болничната информационна система, както би следвало да бъде при
извършване на преглед или посещение при лекар – психиатър. Прието е със заповедтта, че с
поведението си ищецът е нарушил клаузите на трудовия договор и задълженията си по чл.
126, т. 3 и т. 5 от КТ, злоупотребил е с доверието на работодателя си, породил е съмнения в
последния, че ищецът не изпълнява на работното си място и на работното си време
дейност/и, различна/и от трудовите му функции, допускайки дори, че е възможно тези
дейности да са конкурентни на дейността на лечебно заведение /фирма/.
Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена в сроковете по чл.
194 КТ и е връчена на служителя на 24.06.2021 г.
За основателността на предявения конститутивен иск с правно основание чл.
357 вр. чл. 188, т. 2 от КТ, съдът следва да констатира незаконосъобразност на издадената
заповед на формално или материалноправно основание или несъразмерност на наложеното
дисциплинарно наказание с извършеното нарушение на трудовата диспциплина.
В изпълнение на правилото за разпределение на доказателствената тежест, залегнало
в чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е
законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на
2
работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е
извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е
извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено
в предвидените в разпоредбата на срокове.
В настоящия случай, след внимателен анализ на събрания по делото доказателствен
материал, съдът констатира, че процесната заповед е издадена от компетентно длъжностно
лице – носител на работодателска власт, в надлежна писмена форма, с очертаване
обективните признаци на нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и законовия
текст, въз основа на който е постановено. Въведените в исковата молба доводи на ищеца за
незаконосъобразност на заповедта на формално основание, са неоснователни. Настоящият
съдебен състав споделя даденото в Решение № 164 от 22.06.2015 г. по гр. д. № 6474/2015 г.
на ВКС, III г. о., разрешение, съгласно което задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за
мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 от
КТ за еднократност на наказанието, с цел съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и
възможността на наказания работник да упражни правото си на защита в хода на съдебното
производство. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези
изисквания, заповедта е в съответствие с чл. 195, ал. 1 КТ. Целите на разпоредбата на чл.
195, ал. 1 КТ са постигнати, когато нарушението на трудовата дисциплина е посочено в
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по разбираем за работника или
служителя начин.
В настоящия случай, съдът намира, че заповедта за уволнение е в достатъчна степен
мотивирана от обективна и субективна страна – описани са видът на нарушението и в какво
конкретно се изразява и кога е извършено, датата на установяването му. Фактическите
обстоятелства в заповедта следва да се квалифицират като нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 1,
предл. последно КТ - за неуплътняване на работното време, чл. 187, ал. 1, т. 3 КТ – за
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните
правила, и чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ – за уронване на доброто име на лечебното заведение.
Преди да наложи дисциплинарното наказание, работодателят е изпълнил вменените
му по смисъла на чл. 193 КТ задължения, като е изискал обяснения от ищеца за всички
факти, свързани с наложеното дисциплинарно наказание и е приел същите на служителя
дадени по повод на дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарно
наказание.
С оглед на изложеното съдът приема, че от формална страна атакуваната заповед е
законосъобразна.
Между страните е формиран спор относно действителното извършване на посочените
в процесната заповед нарушения, а именно неуплътняване на работното време,
неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологичните правила
и уронване на доброто име на лечебното заведение (злоупотреба с доверие).
3
Дисциплинарната отговорност е отговорност за нарушение на трудовата дисциплина
по смисъла на чл. 186 от КТ, т. е. за виновно неизпълнение на задълженията на работника
или служителя по трудовото правоотношение и се реализира чрез налагане на предвидено в
закона дисциплинарно наказание при спазване от работодателя на редица, установени от
закона, формални изисквания относно установяване факта на нарушение на трудовата
дисциплина; изслушване на обясненията на работника или служителя преди налагане на
наказанието; относно срока за налагане на дисциплинарното наказание по чл. 194 КТ и
относно съдържанието, мотивирането и връчването на заповедта.
Като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства на свид. С.Г.С., свид. Й.С.К. и свид. Л.Л.А., настоящият съдебен
състав достигна до обоснован и логичен извод за наличие на посочените в процесната
заповед нарушения, извършени от ищеца – д-р Х. А. Т.. Изслушаните свидетелски
показания са дадени от лица, които към настоящ момент също са в трудово правоотношение
с ответното дружество, поради което са били непосредствени очевидци на случващото се на
28.05.2021 г. и на 02.06.2021 г. и във висока степен са могли да си изградят възприятия за
действителната фактическа обстановка и обстоятелството дали ищецът е приемал в кабинета
си външни лица по нерегламентиран начин, включително с приоритет пред опашката от
хора, заплатили таксите си за преглед и получили касови бонове. Тези показания
кореспондират изцяло с посоченото от същите лица в приетите като писмени доказателства
по делото обяснения, дадени пред работодателя в хода на дисциплинарното производство
срещу ищеца и то непосредствено след извършване на процесните нарушения. От
доказаните факти по делото се установи, че ищецът с поведението си е нарушил трудовата
дисциплина като не е уплътнявал работното си време, особено в ситуация, при която е
следвало да изпълнява трудовите си задължения – да извърши преглед на лицата пред
кабинета му, като вместо това е бил в кабинета си с външни лица, които не са минавали
преглед, не са заплащали такси и не са били регистрирани за посещения в лечебното
заведение. На следващо място, с поведението си на работното място и извършеното
забавяне на прегледите на лица със запазен час за сметка на лица с неустановена
самоличност и цел на престоя си в заведението, ищецът предизвикал напрежение помежду
чакащите, което от своя страна води до посоченото в заповедта нарушение - уронване на
доброто име на лечебното заведение. Като медицински специалист – „лекар – психиатър“
ищецът следва да предприеме поведение в съответствие както с трудовите му задължения по
длъжностна характеристика и трудов договор, така и от гледна точка на придържане към
професионалната етика и морал и старание за изграждане и запазване на доверие в
пациентите и клиентите.
Съгласно чл. 189 КТ при избора на наказание работодателят е длъжен да се ръководи
от законовите критерии по чл. 189, ал. 1 КТ, а именно тежестта на нарушението,
обстоятелствата при които е извършено и поведението на работника или служителя.
За пълнота следва да бъде посочено, че при избора на дисциплинарно наказание
работодателят е отчел в достатъчна степен тежестта на нарушението, което в случая не се
4
отличава с особена интензивност, но все пак е могло да се отрази негативно върху
цялостната дейност на лечебното заведение и е било в състояние да доведе до вредни
последици. От изложеното следва, че в случая наложеното на ищцата дисциплинарно
наказание се явява съразмерно на допуснатите нарушения, при извършена обективна
преценка на обстановката, при която са допуснати. Наличието на предходни наказания не
означава непременно необходимост от налагане на по-тежко наказание, тъй като в случаите
на системни нарушения на трудовата дисциплина тежестта на наказанието също следва да
съответства на допуснатите нарушения, каквато преценка в случая също е извършена.
Ето защо, наложеното дисциплинарно наказание се явява законосъобразно, поради
което и искът за отмяната на заповедта, с която е наложено, следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК разноските за държавна такса
следва да останат за сметка на съда.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 900 лв., представляваща сторените от последния
съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Ищецът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. А. Т., ЕГН **********, с адрес ...., против /фирма/,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., конститутивен иск с правно основание
чл.357, ал.1, вр. чл.188, т.2 КТ за отмяна на уволнението, извършено със Заповед №
199/24.06.2021 г. на управителя д-р А.П. при ответното дружество, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Х. А. Т., ЕГН **********, с адрес ...., да
заплати на /фирма/, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: ..., сумата от 900 лв. -
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5