№ 20260
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110157225 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу В. В. Б., с която
са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2907/2022г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 12 772,48лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит № *************/12.12.2018г., ведно със законната лихва от 21.01.2022г. до
изплащане на вземането, 5288,04лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г., и 5766,18лв., представляваща мораторна
лихва за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г.
Ищецът твърди, че на 12.12.2018г. между страните е сключен договор за
потребителски кредит, по силата на който банката, в качеството на кредитодател,
предоставила на ответника, в качеството на кредитополучател, кредит в размер от 12
772,48лв., като към отпуснатия кредит се включвала и такса за оценка на риска от
1368,48лв., дължима в деня на подписване на договора. Потребителят пожелал да
сключи и застраховка „Живот“, която била в размер от 1404лв., която се превеждала от
кредитора по сметка на застрахователя. Била уговорена и дължимостта на
възнаградителна лихва, възлизаща на 24,09% на годишна база. Общият краен размер
на задължението възлизал на 18060,52лв., който се дължал на 36 месечни погасителни
вноски с краен срок на погасяване 15.12.2021г. Поддържа, че кредитът бил усвоен и
настъпила изискуемостта на всички погасителни вноски, но същите не били погасени,
като ответникът изпаднал в забава и дължал и лихва за просрочие.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът, чрез упълномощения си представител (л. 42 от заповедното дело), е
депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който излага
съображения за недопустимост, евентуално за неоснователност на исковете. Твърди, че
исковете са недопустими, тъй като не били представени ОУ към договора, а също така
1
липсвала активна и пасивна процесуална легитимация на страните, доколкото на
ответника не бил отпускан кредит и ищецът нямал качеството кредитор. Оспорва да е
получавал сума по кредита, както и нейния размер. Счита, че е извършвано
недопустимо начисляване на лихва върху такса, както и че няма доказателства за
плащане на застрахователна премия от страна на ищеца. Твърди, че клаузата за
дължимост на еднократна такса за оценка на риска е неравноправна и нищожна. Прави
възражение за погасяване на част от вземанията по давност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно нормите на чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, с договора за банков кредит банката
се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени
условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да
я върне след изтичане на срока, като заемателят заплаща и лихва по кредита, уговорена
с банката.
По делото не е спорно, а и се установява от представения договор за
потребителски кредит № **************/12.12.2018г., че между страните е сключен
посочения договор за потребителски кредит, по който ищцовото дружество /банка/ има
качеството на кредитодател, а ответникът има качеството на кредитополучател. В чл.
7.1 от договора е уговорено, че размерът на кредита възлиза на 10 000лв., размерът на
дължимата застрахователна премия на 1404лв., дължима е еднократна такса за оценка
на риска от 1368,48лв. Уточнено е, че тази такса е дължима в деня на подписване на
договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от потребителя с
дължимите месечни вноски според погасителния план. Описано е, че общият размер на
кредита възлиза на 12 772,48лв. В чл. 6 е посочено, че срокът на договора за кредит е
15.12.2021г. В чл. 7.2.1 е описано, че при потребителски кредит за общо ползване
средствата по кредита се превеждат от кредитора в срок до 3 работни дни, считано от
датата на договора по сметката на потребителя, открита в /фирма/ и посочена в чл.
11.2, като кредитът се счита усвоен от потребителя в деня, в който кредитните средства
постъпят по тази сметка. Според чл.7.2.2. в случаите, когато потребителят пожелае да
сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по
кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка се превежда от
кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по
банкова сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят дава
изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В чл. 9.1 е посочено,
че годишният лихвен процент, с който се олихвява кредитът, възлиза на 24,09%. Чл.
9.4 гласи, че при просрочие потребителят дължи лихва за просрочие в размер на
законна лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента
на сключване на договора законната лихва е в размер на ОЛП + 10 пункта. В чл. 10 е
предвидено, че годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по
определения в приложение № 1 към ЗПК начин: ГПР – 37,88%, обща дължима сума от
потребителя – 18 060,52лв. В чл. 11.2 е посочена банковата сметка и е инкорпориран
погасителен план с конкретно посочване на размер и падеж на вноската.
По делото е представен и рамков договор за платежни услуги за физически лица,
2
сключен между страните, според който се открива банкова разплащателна сметка на
ответника при ищеца, който се съгласява с това.
Представени са и преддоговорна информация по КЗ по програма „Защита
живот“, получена от ответника, и застрахователна полица, сключена между /фирма/ и
ответника, с която е постигнато съгласие за застраховане на В. В. Б. за срока от
13.12.2018г.-15.12.2021г. за смърт, трайно и временно намалена работоспособност при
еднократна застрахователна премия от 1404лв.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза,
според която по разплащателната банкова сметка, описана в чл.11.2 от договора, с
титуляр ответникът В. Б., на 12.12.2018г. е постъпила сума в размер от 12 772,48лв. с
основание „Усвояване на кредит с код от СмартИнфо *************“. Веднага след
постъпването със сумата са извършени три броя платежни операции: 1/ с бордеро №
9216449 е отразено намаляване наличността по сметката на основание „Усвояване на
кредит с код от СмартИнфо *************“ със сумата от 1404лв., която съответства
на уговорената застрахователна премия; 2/ с бордеро № 9216450 е отразено намаляване
наличността по сметката с основание „Комисионна – 11/1779090 такса за
отпускане/усвояване/одобрение на кредитна сделка 1779090“ със сумата от 1368,48лв.,
която съответства на уговорената такса за оценка на риска; 3/ с бордеро № 92118614 от
12.12.2018г. е изплатена на каса в офис София – Раковски на получател В. В. Б. на
основание „Теглене“ сума в размер от 10 000лв. След горните операции, по сметката е
останала нулева парична наличност. Вещото лице посочва, че по договора за кредит не
са извършени никакви плащания от кредитополучателя и съответно няма погасена нито
една месечна вноска. Според експерта, размерът на възнаградителната лихва върху
главница от 12 772,52лв. възлиза на 5288,04лв. за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г., а
обезщетението за забава върху всяка месечна вноска при главница в общ размер
12 772,52лв., изчислено за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., при наказателен годишен
лихвен процент, равен на сбора от ГЛП от 24,09% плюс законната лихва, възлиза на
5766,19лв. Вещото лице е изготвило вариант на заключението и при главница от
10 000лв., в който случай възнаградителната лихва за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г.
възлиза на 4140,86лв. Законната лихва за забава върху главница от 10 000лв.,
изчислена върху всяка месечна вноска за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., възлиза на
1364,23лв. В заключението е посочено, че на вещото лице е представено платежно
нареждане от 24.01.2019г. с наредител /фирма/ и получател /фирма/, от което се
установява, че е заплатена обща сума от 65 708,87лв. В проведеното на 16.11.2023г.
открито съдебно заседание вещото лице заяви, че допълнително му била предоставена
и разбивката, от която се установявало, че застрахователната премия по процесния
договор в размер от 1404лв. е включена в общата заплатена сума от ищеца към
застрахователя.
Във връзка с направените от ответника възражения досежно експертното
заключение, че почива на документи, които не са приложени по делото, и са допуснати
служебно задачи, е разяснено в т. 10 от ТР № 1 от 04.01.2001г. на ОСГТК на ВКС, че
допускането на експертиза може да стане не само по почин на страната, но и служебно
от съда, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са нужни специални
знания и се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на
науката, отнасящи се до специални области на знанието, които имат отношение към
обосноваността на решението, тъй като вещото лице субсумира фактите, установени
по делото, към тези правила на практиката и научната теория, за да направи
фактически изводи, релевантни за изхода на спора. Посредством експертните
заключения се установява значението на определени факти и процеси за спорното
правоотношение, механизмът на протичане на тези процеси и други, което дава
3
възможност на съда да разреши конкретния правен спор, макар да не разполага със
специални знания в определена област. Вещото лице трябва да изготви заключението
си на база собствените си знания и опит, както и въз основа на събрания по делото
доказателствен материал и на предоставените му от страните писмени доказателства,
но не и на база на странични данни или предположения. При изпълнение на своята
задача вещите лица работят както с приети по делото писмени и веществени
доказателства, така и с документи и вещи, които се съхраняват в държавни учреждения
или се намират в трети, неучастващи в спора лица /проверки в счетоводството на
търговци, проверки на документация, съхранявана в архиви или нотариални кантори,
проверки на регулационни или други благоустройствени актове и документи в
техническата служба на общината и др./. Когато към материалите за експертизата са
включени документи, чертежи или други вещи, които не са представени като
доказателства по делото, съдът задължава страната или третото лице, в държане на
които са тези материали да предоставят достъп на вещото лице до тях. Прегледаните
материали могат да не бъдат представени в оригинал или копие пред съда. В този
смисъл Решение № 131 от 12.07.2018г. по гр.д.№ 131/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о.,
Решение № 43/23.07.2020г. по т. д. № 199/2019г., I ТО на ВКС и др.
При съобразяване на горните разяснения, настоящият съдебен състав намира, че
вещото лице правилно е работило и върху документи, които не са представени по
делото, доколкото няма нормативно задължение да работи само върху материали по
делото, а всички поставени задачи изискват специални знания, включително задача №
1 относно усвояването на кредита и начинът, по който е сторено. Експертът е
отговорил пълно и обосновано на поставените задачи, поради което за съда не
възниква съмнение относно правилността на заключението и го кредитира в цялост.
От изложеното се налага извод, че между страните по спора е възникнало
правоотношение по договор за банков кредит, по който ищцовото дружество е
кредитодател, а ответникът кредитополучател. Основното задължение на
кредитодателя е да предостави заемните средства на кредитополучателя в уговорения
размер и за договорената цел. От експертното заключение се установява, че на
12.12.2018г. по банкова сметка с IBAN ************************ с титуляр В. Б. е
постъпила сумата от 12 772,48лв. с основание „усвояване на кредит с код от
смартинфо *************“. Видно е от съдържанието на договора за кредит, че тази
банкова сметка напълно съответства на банковата сметка, посочена в чл. 11.2 от
същия, по който е уговорено да се усвои кредитът. В основание на превода пък ясно е
посочено „усвояване на кредит“ и е посочен номер, който изцяло съответства на
номера на банковия кредит. С оглед на това, съдът приема, че по делото е несъмнено
установено, че кредитът е усвоен.
Спорен е обаче въпросът какъв е размерът на самия кредит. В чл. 7.1 е
посочено, че размерът на кредита е 10 000лв. След това е посочен общ размер на
застрахователната премия – 1404лв. След това общ размер на кредита – 12 772,48лв., а
след това еднократна такса за оценка на риска – 1368,48лв. Очевидно е, че сумата от
12 772,48лв. представлява сбор от сумите 10 000лв., 1404лв. и 1348,48лв. При
тълкуване волята на страните по реда на чл. 20 ЗЗД, съдът намира, че действителният
размер на отпуснатия кредит е 10 000лв. Именно това е главницата по него. Сумите от
1404лв. и 1348,48лв. представляват дължими от ответника застрахователна премия и
такса за оценка на риска, а не главница, като вземания от този вид не се претендират в
настоящото производство. Ответникът реално разполага с възможността да ползва и да
се разпорежда само с последната сума и именно нея тегли на каса, тоест това са реално
получените от него заемни средства. В клаузата относно еднократната такса за оценка
на риска е посочено, че е дължима в деня на подписване на договора и се финансира от
4
кредита и възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план, но според настоящия съдебен състав това не променя характера й
на такса, а не на главница. По отношение на застраховката пък в чл. 7.2.2 е уговорено,
че дължимата застрахователна премия се превежда от кредитора директно по
банковата сметка на застрахователя. В случая обаче сумата първо е преведена по
сметката на ответника, а веднага след това, без същият да разполага с възможност да се
разпореди с нея по какъвто и да е начин, е удържана. Самият превод към
застрахователя пък е на 24.01.2019г., тоест повече от месец след договора за кредит и
неговото усвояване. При тези обстоятелства, а и с оглед изрично посоченото в чл. 7.1,
т. 1, съдът намира, че размерът на главницата по договора за кредит представлява
отпуснатите парични средства, предоставени за ползване на кредитополучателя,
възлизащи в размер от 10 000лв. Тази сума представлява главница, а останалите суми
от 1404лв. и 1348,48лв. представляват по своя вид застрахователна премия и такса към
банката, като вземания от такъв вид в настоящото производство не са предявени.
В аспекта на изложеното, съдът намира, че като главница ответникът дължи
връщане на сумата от 10 000лв. В настоящото производство от страна на ищеца се
претендират 12 772,48лв. само като главница, което обуславя извод за неоснователност
на претенцията над сумата от 10 000лв. Доколкото по делото не е установено
ответникът да е заплатил каквато и да било част от тази главница, то искът до размер
на сумата от 10 000лв. се явява основателен.
За пълнота следва да се посочи, че съдът намира клаузата за дължимост на
сумата от 1368,48лв., представляваща такса за оценка на риска, за неравноправна. На
първо място, съдът не намира текст в договора, в който да е описано какво
представлява тази такса и за какво се дължи, което я прави изначално неясна и
неразбираема и като такава неравноправна. Но дори да се приеме от наименованието й,
че се дължи за „оценка на риска“ (каквото и да значи това), съдът намира, че за
предварителна оценка платежоспособността на кандидатстващите за кредит на
кредитора не се дължат такси по силата на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. На последно
място, няма данни реално да е извършена каквато и да било услуга от страна на
банката, за да се дължи тази такса. Ето защо, тази такса е изначално недължима.
По изложените съображения, съдът приема, че ответникът дължи на кредитора
главница от 10 000лв. В договора е уговорена и дължимостта на възнаградителна
лихва, като нейният размер е ясно и разбираемо посочен, а именно 24,09%. В
икнорпорирания в договора погасителен план са посочени и падежите на
погасителните вноски. Вещото лице по изслушаното и прието експертно заключение
посочва, че върху главница от 10 000лв. дължимата възнаградителна лихва според
договора за периода 15.01.2019г.-15.12.2021г. възлиза на 4140,86лв. До този размер
съдът намира, че се дължи възнаградителна лихва, а за разликата до пълния предявен
размер от 5288,04лв. е недължима.
В настоящото производство се претендира и лихва за забава в размер на
5766,18лв. за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г. В чл. 9.4 от договора е уговорено, че
при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва
върху просрочената сума за периода на просрочие. Тази клауза съответства напълно на
нормата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, която предвижда, когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. На практика обаче вещото лице разяснява, че начислената мораторна
лихва е равна на наказателен годишен лихвен процент, представляващ сбор между
ГЛП от 24,09% и законната лихва, което е в пряко противоречие с императивната
законова норма на чл. 33, ал. 2 ЗПК. Размерът на законна лихва върху главницата от
10 000лв. за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., считано от забавата на всяка месечна
5
вноска, възлиза на 1364,23лв. според експерта. Доколкото в договора ясно е описан
падежът на всяка вноска, то с настъпването му длъжникът изпада в забава и дължи
мораторна лихва в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Доводите на
ответника, че според чл. 16.2 от договора законна лихва се дължала от датата на
третата неплатена вноска са неоснователни, предвид че тази клауза урежда хипотезите
при обявена предсрочна изискуемост, каквато в случая няма данни да е обявена.
Клаузата на чл. 9.4. от договора урежда изрично дължимостта на законна лихва при
всяко просрочие. Неоснователни са и доводите на ответника, че не били представени
ОУ, предвид че в договора за кредит са уговорени всички съществени задължения на
страните и не се препраща към ОУ, а дори и да се препраща, те се прилагат само когато
няма нарочни клаузи в самия договор.
С оглед изложеното, съдът приема, че ответникът дължи и лихва за забава в
размер на законната лихва от 1364,23лв. за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., но не и
разликата до пълния претендиран размер от 5766,18лв.
Ответникът своевременно е направил възражение за погасяване на част от
вземанията за възнаградителна лихва по давност. Съдът намира, че по отношение на
лихвата приложима е кратката 3-годишна давност, тъй като има характер на лихва по
чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, независимо дали възнаградителна или мораторна. Заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита предявен искът съгласно чл.
422, ал. 1 ГПК и прекъсната давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на
21.01.2022. Следователно, погасени се явяват вземанията с падеж преди 21.01.2019г.
Такова е вземането за възнаградителна лихва с падеж 15.01.2019г. в размер от
200,75лв. (л. 102 от съдебно-счетоводната експертиза).
С оглед изложеното, искът за главница се явява основателен до размер на сумата
от 10 000лв., а за разликата до пълния предявен размер от 12 772,48лв. подлежи на
отхвърляне, искът за възнаградителна лихва се явява основателен до размер на сумата
от 3940,11лв. (дължимите според експертното заключение 4140,86лв. минус
погасените по давност 200,75лв. е равно на 3940,11лв.), а за разликата до пълния
предявен размер от 5288,04лв. подлежи на отхвърляне, а искът за лихва за забава се
явява основателен до размер на сумата от 1364,23лв. и за разликата до пълния предявен
размер от 5766,18лв. подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни съразмерно на
уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер от 476,53лв. за
държавна такса и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя на 50лв. или общо 526,53лв. От тях следва да му се присъдят
338,20лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 476,53лв. за
държавна такса, 400лв. депозит за експертиза и претендира юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. От общия размер на
разноските – 976,53лв., следва да му се присъдят 627,24лв.
Ответникът не е доказал извършването на разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
6
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление: /населено
място/, срещу В. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, че ответникът
дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 2907/2022г. по описа
на СРС, 40-ти състав, а именно: 10 000лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № *************/12.12.2018г., ведно със законната лихва от
21.01.2022г. до изплащане на вземането, 3940,11лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва за периода 15.02.2019г.-15.12.2021г., и 1364,23лв.,
представляваща мораторна лихва за периода 15.01.2019г.-06.01.2022г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения размер от 10 000лв. до
пълния предявен от 12 772,48лв., иска за възнарадителна лихва за разликата над
уважения размер от 3940,11лв. до пълния предявен от 5288,04лв. и за вноската с
падеж 15.01.2019г. и иска за мораторна лихва главницата за разликата над уважения
размер от 1364,23лв. до пълния предявен от 5766,18лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 В. В. Б., ЕГН: **********, с адрес:
/населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, сумата от 338,20лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 627,24лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7