О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 08.05.2018 година град Бургас
Бургаският районен съд пети граждански състав
Осми май през две хиляди и осемнадесета година
в закрито заседание
в състав:
Председател: Магдалена Маринова
Като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7017 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „АЛЕКСАНДРА ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Капитановци, ул. „26-та“ №2, представлявано от управителя Михаил Митков Мирославов, със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения: град София, ул. „Богатица“ № 20, вх. „Б“, ет.1, ап.5, действащ чрез адвокат Е.С., срещу „ЮРО ТРАКИНГ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Хан Аспарух“ №15Б, ет.2, представлявано от управителя Джоузеф Мария Сегерс, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 10 000 лева, представляваща частичен иск от сума в общ размер 38 711, 19 лева, дължимо възнаграждение за извършени транспортни услуги за превоз по заявки на възложителя съгласно Рамков договор за предоставяне на международни транспортни услуги №36 от 12.11.2015 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения:
Процесуалният представител на ищеца излага, че представляваното от нея дружество извършва международни транспортни услуги за което притежава лиценз №12250 от 16.07.2014 година за международен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение, издаден от Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията с валидност до 14.07.2009 година.
По силата на посочения по – горе рамков договор за предоставяне на международни транспортни услуги №36 от 12.11.2015 година извършвал международни превози на товари, възлагани от ответника. По силата на този договор ищцовото дружество се задължило през периода на неговото действие да предоставя на ответника, съответно на негови клиенти, международни транспортни услуги за превоз на товари извършвани по заявка срещу заплащане на възнаграждение съгласно уговореното в чл.2 от договора.
Съгласно уговореното в чл.7 от договора, възнаграждението за извършените транспортни услуги се заплаща от възложителя на изпълнителя в срок 60 /шестдесет/ дни след изработения месец и представяне на надлежна фактура от изпълнителя. При предсрочно плащане на транспорта /преди шестдесетия ден/, страните са уговорили отбив от цената съобразно чл.7.3. от договора.
Считано от подписването на договора ищцовото дружество е извършвало множество транспортни услуги по заявка на възложителя, но от страна на последния плащанията били забавяни или задълженията не били погасявани.
Ищецът, чрез процесуалния си представител,
посочва, че възложителят - ответник по настоящия иск е в неизпълнение на
задължението си по договора да заплаща извършените от представляваното дружество
транспортни услуги по негова заявка, както следва:
По фактура № 25 от 27.05.2016г. за сумата от 5 380,15 лева, ответното дружество е заплатила само сумата от 2103,96 лева на 13.06.2016г. видно от приложеното към исковата молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2689,45 лева;
По фактура № 26 от 31.05.2016г. за сумата от 5442,41 лева, ответното дружество е заплатила само сумата от 2721,20 лева на 22.06.2016г. видно от приложеното към исковата молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2721,21 лева;
По фактура № 27 от 10.06.2016г. за сумата от 5467,96 лева, ответното дружество е заплатила само сумата от 2733,98 лева на 27.06.2016г. видно от приложеното към исковата молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2733,98 лева;
По фактура № 28 от 17.06.2016г. за сумата от 5485,54 лева, ответното дружество е заплатила само сумата от 2647,04 лева на 07.07.2016г. видно от приложеното към исковата молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2742,77 лева;
По фактура № 29 от 24.06.2016г. за сумата от 5597,03 лева, ответното дружество е заплатила само сумата от 2798,52 лева на 11.07.2016г. видно от приложеното към исковата молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2798,51 лева;
По фактура №
30 от 30.06.2016г. за сумата от 5074,48 лева, ответното дружество е заплатила
само сумата от 2419,90 лева на 15.07.2016г. видно от приложеното към исковата
молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2537,23 лева;
По фактура №
31 от 08.07.2016г. за сумата от 5919,73 лева, ответното дружество е заплатила
само сумата от 2079,75 лева на 27.07.2016г. видно от приложеното към исковата
молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2959,86 лева;
По фактура №
32 от 15.07.2016г. за сумата от 5264,70 лева, ответното дружество е заплатила
само сумата от 2632,35 лева на 02.08.2016г. видно от приложеното към исковата
молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 2632,35 лева;
По фактура №
33 от 25.07.2016г. за сумата от 6568,68 лева, ответното дружество е заплатила
само сумата от 3284,34 лева на 09.08.2016г. видно от приложеното към исковата
молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 3284,34 лева;
По фактура №
34 от 29.07.2016г. за сумата от 8452,32 лева, ответното дружество е заплатила
само сумата от 4226,16 лева на 27.07.2016г. видно от приложеното към исковата
молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 4226,16 лева;
По фактура №
35 от 05.08.2016г. за сумата от 7505, 98 лева, ответното дружество е заплатила
само сумата от 3895,41 лева на 1.08.2016г. видно от приложеното към исковата
молба банково извлечение, като остава да дължи сума в размер на 3610,57 лева;
По фактура №
56 от 10.04.2017г. за сумата от 5833,87 лева, ответното дружество не е извършвал
плащания.
Поради
изложеното ищецът, чрез представляващ, счита, че ответникът му дължи обща сума
по гореописаните фактури в размер на 38 771,19 лв. и предявява частичен иск за осъждането му да
плати сумата 10 000 лева. Ищецът представя писмени доказателства.
Искът е с правно основание чл.367 от ТЗ вр. чл. 318 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът,
чрез процесуален представител, дава писмен отговор на предявения иск. Заявява,
че исковата претенция е неоснователна и представляваното от него дружество не
дължи претендираните суми. На следващо място заявява,
че има насрещни вземания срещу ищеца, за които са издадени фактури,
индивидуализирани в писмения отговор, по
които задълженията са в общ размер 23 678, 04 евро, с които прави
възражение за прихващане. Конкретизира,
че най-голяма
част от горното салдо представлява вземане за обезщетение за вреди вследствие
на лошо изпълнение по договор. Това вземане е обективирано
в проформа фактура №**********/15.7.2016, в размер от
16 845,58 евро. Претенцията има следното
основание: По силата на Рамков договор от 12.11.2015 година ищецът се е
задължил, със свои влекачи, да извършва транспорт на ремаркета и товари, по възлагане
от ответника, срещу насрещно задължение за плащане на фиксирана цена на месец,
независимо от изминатите километри, като освен това ответното дружество поема разходите за гориво. Конкретизира, че
представляваното от него дружество продава транспортни услуги на трети лица -
големи европейски логистични и спедиционни компании,
като изпълнява тези услуги чрез множество подизпълнители, сред които е и ищцовото дружество.
На 19.02.2016 година шофьор Михаил Мирославов,
за който ответника посочва, че е и управител на ищцовото
дружество, получава от него транспортна поръчка № TR-03922. Поръчката се изпълнява с влекач рег.№ СВ8226АТ,
собствен на ищеца. В изпълнение на поръчката на същата дата на ищеца е
предадено за транспорт хладилно ремарке с идент. номер
SRNL 79124. Ремаркето е
собственост на логистичната компания DFDS, чиято поръчки се изпълнява. Ремаркето е получено празно, като стоката е
натоварена на същата дата във Великобритания и е транспортирана заедно с
камиона по вода с ферибот от Дувър - Англия до Дункерк - Франция. Рано сутринта на 22.02.2016 година
Михаил Мирославов се обажда на диспечерите на
ответното дружество и обяснява, че ремаркето е сериозно увредено, но той не
знаел на какво се дължи това. Ответникът, чрез процесуалния си представител,
счита, че от изпратени снимки се вижда,
че става въпрос за изключително сериозен удар, в следствие на който задния
панел на ремаркето заедно с вратите е изцяло изкъртен. Конкретизира, че става
въпрос за хладилно ремарке с масивни стени и врати. Посочва, че по обяснения на
шофьора, полицията е отказала да дойде на място, тъй като нямало пътен инцидент
с друг обект или превозно средство. На същата дата, в 17.32 часа, по указание
на ДФДС шофьорът транспортира ремаркето до най-близкият посочен от собственика
лицензиран сервиз - Truck Center Vreden GMBH. Ha следващия ден сервизът
изготвя оферта за ремонт, като посочва, че ще се изчаква най-малко 14 дни от
потвърждението за да бъдат доставени частите, необходими за ремонта. Ремаркето
остава в сервиза в очакване на представител на застрахователя на „Александра
Транспорт" ЕООД, който да направи оглед на щетите преди започване на
ремонта. Изчаква се до 03.03.2016 година, когато
става ясно, че застрахователят на превозвача няма да изпрати представител. На 03.03.2016
година се дава ход на процедурата по ремонт на ремаркето. Стойността е
предварително оферирана, включително труд и материали. Във връзка с
ремонта и заплатените разходи по неговото извършване, собственикът ДФДС, издал фактура
№ *********/ 26.04.2016 година на стойност 16 840,60 евро. Във фактурата бил
включен и триседмичния наем на ремаркето за периода на ремонта.
Сумата била
прихваната с дължимо възнаграждение за транспорт в размер на 22 300,11 евро на 11.07.2016
година. Остатъкът след прихващането бил изплатен на ответното дружество по
банков път на 15.07.2016 година.
В писмения отговор
са направени и други възражения за прихващане, които са приети с определение от
публично съдебно заседание на 08.02.2018
година, след конкретизация с молба от 05.01.2018 година.
В съдебно заседание на 26.04.2018 година е изслушано заключение на съдебно – икономическа експертиза и ищецът, чрез процесуалния си представител, е предприел изменение на иска чрез неговото увеличение от 10 000 лева на 38 770,30 лева.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, е заявил, че искането увеличение следва да бъде допуснато. Счита, че вземането на ищеца представлява съвкупност от множество искове, като всеки един от тях има отделен падеж и размер и поради това исковете са родово подсъдни на районен съд.
В молба ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва във връзка с направеното увеличение на иска, че съгласно чл.210 и чл.213 от ГПК ищецът може да предяви с една искова молба срещу същия ответник няколко иска , ако те са подсъдни на същия съд и подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. Счита, че претенциите за заплащане на задължения по 12 броя фактури са подсъдни с оглед цената на иска на районен съд.
По направеното изменение на иск настоящият състав приема следното:
Съгласно чл.214, ал.1, изр. трето от ГПК до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск, както и да премине от установителен към осъдителен иск и обратно.
Предвид цитираната норма настоящият състав приема, че не е налице процесуална пречка за приемане на изменението на иск чрез увеличението му като претенцията следва да се счита предявена за сумата 38 770,30 лева.
В случая, поради това, че отношенията между страните по повод доставките са регулирани с един рамков договор за предоставяне на международни транспортни услуги от №36 от 12.11.2015 година, настоящият състав приема, че е предявен един иск, а не отделни искове за задълженията по издадените фактури за отделните извършени превози в изпълнение на договора. При това положение и предвид нормата на чл.104, т.4 от ГПК и цената на иска /над 25 000 лева/ искът е родово подсъден като първа инстанция на окръжен съд, в случая Окръжен съд – Бургас. Относно определяне цената на исковете ВКС е имал повод да се произнесе в Определение №114 от 04.03.2014 по т.д.№ 2401 /2013 година, II т.о. В него е посочено, че в трайноустановената си съдебна практика ВКС, ТК приема, че когато вземанията произтичат от едно правоотношение по договор за доставка или за изработка, респ. от трайноустановени търговски взаимоотношения във връзка с неговото изпълнение, претенцията за вземания относно цената във връзка с неговото изпълнение /чиято стойност може да бъде предмет на отделни фактури/ представлява един иск.
С горните мотиви следва да бъде постановено определение за приемане изменението на иска чрез увеличението му и изпращане на делото по подсъдност на Бургаски окръжен съд.
Мотивиран от горното и на основание чл.214 от ГПК и чл.118 вр.чл.104, т.4 от ГПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА изменение на иска, предявен от „АЛЕКСАНДРА ТРАНСПОРТ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: село Капитановци, ул. „26-та“ №2, представлявано от управителя Михаил Митков Мирославов, със съдебен адрес за призоваване и получаване на съобщения: град София, ул. „Богатица“ № 20, вх. „Б“, ет.1, ап.5, действащ чрез адвокат Е.С., срещу „ЮРО ТРАКИНГ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ул. „Хан Аспарух“ №15Б, ет.2, представлявано от управителя Джоузеф Мария Сегерс, който се счита за предявен за осъждане на ответника да плати на ищеца сума в общ размер 38 770,30 лева, дължимо възнаграждение за извършени транспортни услуги за превоз по заявки на възложителя съгласно Рамков договор за предоставяне на международни транспортни услуги №36 от 12.11.2015 година, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 7017 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година.
ИЗПРАЩА гражданско дело № 7017 по описа на Бургаски районен съд за 2017 година по подсъдност на Бургаски окръжен съд.
Определението в частта, в която производството по делото е прекратено и делото е изпратено по подсъдност подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: