Определение по дело №48/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 март 2022 г. (в сила от 29 март 2022 г.)
Съдия: Василка Желева
Дело: 20227260700048
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 198

 гр.Хасково, 11.03.2022 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание

на единадесети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                                                      СЪДИЯ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

разгледа докладваното от съдията и.административно дело №48/2022 г.    

 

                                                                                                                                                   

Съдебноадминистративното производство е образувано по искова молба от „Дейзи Нова“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Г. Г., против Комисия за защита на потребителите, ***, с правно основание  чл.203 от АПК, вр. чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 550 лв.

В исковата молба се сочи, че с Определение №119/19.01.2017 г. по ч.адм.дело №149/2017 г. Административен съд – Пловдив оставил без уважение искането на дружеството ищец за отмяна на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед №1149/12.12.2016 г. на Председателя на КЗП. По обжалването на същата заповед било образувано адм.дело №360/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, и с постановеното по това дело Решение №2193/12.12.2017 г. Заповед №1149/12.12.2016 г. на Председателя на КЗП била отменена. По повод на осъщественото процесуално представителство по обжалване на разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед №1149/12.12.2016 г., която впоследствие била отменена, дружеството извършило разноски за държавни такси за една съдебна инстанция от 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., или общо всички разноски на стойност 550 лв.

Твърди се, че с отмяната на индивидуалния административен акт, по който било оставено в сила допуснатото предварително изпълнение – в случая Заповед №1149/12.12.2016 г. на Председателя на КЗП, в правната сфера на ищеца настъпила имуществена вреда в посочения размер. Развиват се съображения, че платените суми за държавни такси и адвокатско възнаграждение били пряка и непосредствена вреда, причинена във връзка с обжалване на издадената срещу дружеството заповед, и по-конкретно с обжалването на допуснатото въз основа на нея предварително изпълнение.

Претендира се да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 550 лв., представляваща обезщетение за нанесени на дружеството имуществени вреди – платени държавни такси пред Административен съд – Пловдив в размер на 50 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. по ч.адм.дело №149/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от 29.10.2019 г. – датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменена Заповед №1149/12.12.2016 г.

Административен съд – Хасково, след като се запозна с твърденията в исковата молба и приложените към настоящото дело до приключването му: административно дело №360/2017 г. и ч.административно дело №149/2017 г., двете по описа на Административен съд – Пловдив, намира исковата претенция недопустима за разглеждане.  

Според посоченото в исковата молба правно основание – чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс.

Същевременно в чл.8, ал.3 от ЗОДОВ е регламентирано, че когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага.

Безспорно от приложените писмени доказателства се установява, че с Решение №2193/12.12.2017 г. по адм.дело №360/2017 г. на Административен съд – Пловдив, влязло в сила на 29.10.2019 г., е отменена Заповед №1149/12.12.2016 г. на Председателя на КЗП, с която по реда на Закона за защита на потребителите са били разпоредени задължения на дружеството ищец. В същата заповед е било обективирано и разпореждане на основание чл.60, ал.1 от АПК, за допускане на предварителното й изпълнение.

Безспорно е, че по жалба на „Дейзи Нова“ ЕООД, ***, представлявано от адвокат З. Г., против разпореждането за допускане на предварително изпълнение на Заповед №1149/12.12.2016 г. на Председателя на КЗП, е било образувано ч.адм.дело №149/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, по което е постановено Определение №119/19.01.2017 г., с което жалбата е оставена без уважение.

Ищецът претендира обезщетение за вреди от заплатените от него по ч.адм.дело №149/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив суми, а именно 500 лв. възнаграждение за адвокат (по приложения в делото Договор за правна защита и съдействие от 09.01.2017 г.) и 50 лв. държавна такса (заплатена от „Дейзи Нова“ ЕООД по сметка на Административен съд – Пловдив с платежно нареждане от 29.01.2017 г.).

Обезщетяването на тези имуществени загуби за дружеството не може да бъде извършено по реда на ЗОДОВ, респ. Глава единадесета от АПК, тъй като същите представляват разноски за воденото съдебно производство, за които е предвиден специален ред за репариране.

Производството по ч.адм.дело №149/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив е административно, по отношение на него са приложими разпоредбите на АПК, включително тези, уреждащи „отговорност за разноски“ – чл.143, ал.1 до ал.4 от АПК.

Съгласно чл.143, ал.3 от АПК, в редакцията, действаща към датата на постановяване на Определение №119/19.01.2017 г. по ч.адм.дело №149/2017 г., когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. Съгласно чл.143, ал.4 от АПК, в същата редакция, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски.

В процесния случай по ч.адм.дело №149/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив жалбата на дружеството ищец е била отхвърлена – оставена без уважение, поради което на същото не са репарирани доказано направените в съдебното производство разноски.

Наличието на специален, предвиден в закона, ред за присъждането на разноски по административни дела, изключва приложението на ЗОДОВ и прави недопустима претенцията същите да бъдат присъждани като обезщетение по реда на ЗОДОВ.

Предявената искова молба не следва да бъде разглеждана, тъй като при евентуалното й разглеждане по същество съдът би постановил един недопустим съдебен акт.

По изложените съображения, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

   

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция на „Дейзи Нова“ ЕООД, ***, против Комисия за защита на потребителите, ***, с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение в размер на 550 лева, произтичащо от претърпени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, обективирана в искова молба вх.№312/19.01.2022 г. 

ПРЕКРАТЯВА производството по и.адм.дело №48/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд, в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                                       СЪДИЯ: