№ 22629
гр. София, 31.05.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20241110116060 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от ищеца ***********, ЕГН
**********, чрез ***********, срещу ответника ***********, ЕИК ********, искове:
1) за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит от разстояние с
№ **********, поради противоречие със закона, евентуално поради заобикаляне на
закона, а в условия на евентуалност – за прогласяване нищожността на клаузите в чл.
17 и чл. 27 от договора поради противоречието и със закона, евентуално поради
накърняване на добрите нрави и евентуално поради това, че е неравноправна клауза; 2)
за осъждане на *********** да заплати на *********** сумата от 960,00 лв.,
представляваща подлежаща на връщане сума на основание чл. 23 ЗПК, като платена по
нищожен договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние, с №
**********, респективно по нищожни негови клаузи в чл. 17 и чл. 27, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 20.03.2024 г., до окончателното
плащане; 3) за осъждане на *********** да заплати на *********** сумата от 1250
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /стрес,
безпокойство, раздразнителност, напрегнатост и проблеми със съня/, настъпили в
резултат на заплащането на необосновано завишени суми поради нищожността на
договор за потребителски кредит от разстояние с № **********, респективно на
клаузите на чл. 17 и чл. 27 от него, ведно със законната лихва от датата на сключването
на договора – 15.08.2021 г., до окончателното плащане.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
ответника.
Съдът констатира, че ищецът не е посочил банкова сметка или друг начин на
плащане на претендираните суми съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК, поради което следва да
му се дадат указания в тази насока.
Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими
и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по
въпросите в исковата молба е допустимо, относимо е към предмета на делото и е
необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде уважено.
1
Искането на ищеца за допускане на гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел при режим на довеждане е допустимо, относимо е към предмета на
делото и необходимо за правилното му решаване, поради което следва да бъде
уважено.
Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и на основание чл. 140,
ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до датата на съдебното заседание да посочи банкова
сметка или друг начин на плащане.
ДОПУСКА представените от страните писмени доказателства.
ДОПУСКА изслушване на ССчЕ, по която вещото лице, след като се запознае с
материалите по делото, да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на заключението на ССчЕ в размер на 400
лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо лице **********, тел. ********, като УКАЗВА на
вещото лице да започне работа след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ДОПУСКА по искане на ищеца събирането на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца в първото открито
съдебно заседание.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 08.07.2024 г. от 10,00 часа, за
когато да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
На основание чл. 140, ал. 2 от ГПК, съдът
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът *********** извежда съдебно предявените субективни права при
твърдения, че с ответника са сключили договор за потребителски кредит от разстояние
с № **********, по силата на който е получил сумата от 800 лв., при фиксиран
годишен лихвен процент от 28,80 % и годишен процент на разходите от 32,92 %.
Поддържа, че в чл. 17 от договора било уговорено, че в срок до три дни от получаване
на заемната сума заемателят следвало да обезпечи всички задължение по договора чрез
поръчител, който следвало да отговаря на подробно посочени в чл. 20 от общите
условия изисквания, или чрез банкова гаранция. В чл. 27 от договора било предвидено
заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през
който не е предоставено някое от договорените обезпечения, като ищецът твърди да му
е начислена такава неустойка в размер на 771,58 лв. Ищецът твърди, че е погасил
изцяло предсрочно задълженията си по договора, като е заплатил на ответника сумата
2
от 1760 лв. Поддържа се, че с уговорената неустойка се заобикаляла нормата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, тъй като тя представлявала разход по кредита /скрита възнаградителна
лихва/ и следвало да е включена в размера на *****, като така този процент щял да
надвиши законоустановения максимум. Според ищеца това следвало да се приравни и
на липсващ ***** и да доведе до нищожност на целия договор за кредит на основание
чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се поддържа още, че в договора не бил
посочен действителният размер на *****, нито как е формиран същият и какво точно
включва. Развиват се подробни аргументи, че неустойката представлявала разход по
кредита и нейното заплащане било неизбежно. На следващо място, ищецът развива
доводи, че клаузата за неустойка в чл. 27 от договора е нищожна, поради накърняване
на добрите нрави, тъй като нямала обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, доколкото била необосновано висока и уговорена с цел да гарантира
неоснователно обогатяване на кредитора, като се излагат подробни мотиви в тази
насока. По този начин според ищцовата страна се нарушавал и чл. 33, ал. 1 ЗПК, което
също било основание за нищожност на клаузата. Поддържа се, че по начина, по който е
уговорена, неустойката била и неравноправна, което било самостоятелно основание за
недействителност. Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК и развива съображения, че
поради недействителността на целия договор, респективно на клаузата за неустойка в
чл. 27, следва да дължи само чистата стойност на кредита, а надплатената сума от 960
лв. следвало да му бъде възстановена от ответното дружество, като получена без
основание. Твърди още, че в резултата на нищожността на договора, респективно на
клаузите на чл. 17 и чл. 27 от него, се е наложило да заплати на ответното дружество
прекомерно високи суми, в резултат на което е претърпял неимуществени вреди,
изразяващи се в стрес, безпокойство, раздразнителност, напрегнатост и проблеми със
съня, като оценява същите на 1250 лв. и счита, че следва да му бъдат заплатени от
ответника. Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски и прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника ***********, като същият признава, че между страните е сключен по реда
на ****** и ******* договор за потребителски кредит от разстояние с № **********,
по силата на който е предоставил в заем на ищеца сумата от 800 лв. Оспорва обаче
уговорената в чл. 27 от договора неустойка да е нищожна, като развива подробни
аргументи в тази насока. Посочва, че нямало законоустановен максимален размер на
неустойката, като евентуалното завишаване на същия отговаряло на обезпечителната и
санкционната й функции. Поддържа, че ищецът е имал възможност да се запознае с
условията на договора преди да го сключи и съответно да подготви бъдещото
обезпечение, като е действал недобросъвестно, поемайки задължения, които не може
да изпълни. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и на възраженията на ответника:
Предявени са съединени в условията на евентуалност установителни искове с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр.2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3
ЗЗД и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП, кумулативно съединени с осъдителни
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 12 ЗЗД.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед изявленията на страните, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът
3
обявява за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: между
страните е сключен по реда на ****** и ******* договор за потребителски кредит от
разстояние с № **********, по силата на който ответникът *********** е предоставил
на ищеца *********** в заем сумата от 800 лв., в чл. 27 от който било уговорено
заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от усвоената сума за всеки ден, през
който не е предоставено някое от договорените в чл. 17 обезпечения.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са
общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти,
за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП
следва да докаже, че между страните е бил сключен посочения в исковата молба
договор за заем с твърдяното съдържание, както и обстоятелствата, които счита, че са
породили нищожност на цели договор, респективно на клаузите на чл. 17 и чл. 27 на
твърдените основания.
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в негова тежест е
докаже, че между страните е бил сключен договор за паричен заем със сочените в
исковата молба нищожни клаузи и параметри; че договорът или посочените клаузи са
нищожни, както и че е заплатил на ответника претендираните суми на основание
съответните уговорки в договора за паричен заем.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже валидно
правно основание за получаване на претендираните суми, както и възраженията,
изложени в отговора на исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че по иска по чл. 12 ЗЗД в негова тежест е да докаже, че при
сключването на процесния договор ответникът е действал недобросъвестно, като чрез
служителите си съзнателно е включил в съдържанието на договора нищожни клаузи с
цел да получи необосновано високи суми и да се обогати без основание в нарушение на
принципите за еквивалентност, честност и справедливост, че ищецът е заплатил суми
по договора и техният размер, както и че в причинна връзка с тези обстоятелства е
претърпял твърдените неимуществени вреди.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят
това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България, като същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено
4
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а
съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. -
съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е необходимо
лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните
желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или
медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
ПРЕПИС от настоящото определение, в което е обективиран проектът на
доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от
отговора на исковата молба с приложенията.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5