Решение по дело №189/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.46 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).

Производството по делото е образувано по жалба на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., действащ чрез пълномощника адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, против заповед рег.№ 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка „Експулсиране на чужденеца - Р. Украйна”.

Жалбоподателят оспорва наложената ПАМ, като твърди, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като в нея погрешно е посочено, че лицето следва да бъде експулсирано в Украйна, макар че той не е гражданин на тази държава, и която се явява за него чужда страна, в която освен това в момента се водят военни действия, които могат да поставят под заплаха животът и здравето на жалбоподателя. Твърди още, че в заповедта не е посочен срок за доброволно напускане на страната, което според него е задължителен реквизит на акта по чл.39а, т.2 от ЗЧРБ, респ. липсата му представлява съществено нарушение и обуславя незаконосъобразността на акта, съгласно разпоредбата на чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ, без да са налице предпоставките за непосочване на срок по чл.39б, ал.4 от ЗЧРБ.

Прави искане към съда да отмени атакуваната заповед. Претендира присъждане на съдебни разноски и адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез представителя си по пълномощие адв. Б. поддържа жалбата и излага съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Моли съда да отмени обжалвания административен акт. Претендира разноски.

Ответникът Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, редовно призован, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.

Административен съд Видин, след като се запозна с приложените по делото доказателства и извърши цялостна проверка относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1, във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното: от приложената докладна записка рег.№ 4518р-8942/12.08.2023 г. на инспектор при ГПУ-Брегово се установява, че на 11.08.2023 г. в 15:00 часа на пътя гр. Кула-с. Големаново патрул на ГПУ-Брегово спрял за проверка лек автомобил „Фолксваген Туаран”, с рег.№ А1978РВ, с водач жалбоподателя В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г. В автомобила били установени осем лица, чуждестранни граждани, мъже, отговарящи на рисков профил „нелегален мигрант”, без документи за самоличност, които заявили, че са граждани на Сирия.

Въз основа на посочената докладна записка било изготвено предложение рег.№ 4518р-8935/12.08.2023 г. от началник на 02 ГОДГ при ГПУ-Брегово, за налагане на принудителни административни мерки на чужденци, в т.ч. и на жалбоподателя, спрямо когото било предложено налагане на следните ПАМ: 1. Експулсиране на чужденец – Р. Украйна; 2. Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз на чужденец; 3. Принудително настаняване на чужденец в СДВНЧ към Дирекция „Миграция” , поради това, че чужденецът има опасност да се укрие, с което би възпрепятствал изпълнението на заповедта.

Към преписката е приложена заповед № 4078з-1525/20.10.2022 г. на директор на РДГП-Драгоман, с която се оправомощават заместник-директора на РДГП-Драгоман, началниците и заместник-началниците на ГПУ, числящи се в състава на РДГП-Драгоман, както и началникът на сектор РКЦ при РДГП-Драгоман, да издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по реда на ЗЧРБ.

От приложения екземпляр на процесната заповед се установява, че същата е връчена на адресата на 12.08.2023 г. в присъствието на преводач, за което жалбоподателят се е подписал.

Описаната фактическа обстановка се основава на приетите по делото неоспорени от страните доказателства, формиращи административната преписка по издаване на процесния акт. Приетите в съдебното производство доказателства си кореспондират и установените с тях факти не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка, съобразявайки разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, Административен съд Видин извърши преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.46, ал.1 от ЗЧРБ. Жалбата отговаря на изискванията за форма и реквизити по чл.150 и чл.151 от АПК, като не се установяват пречки за разглеждането й, посочени в нормата на чл.159 от АПК. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно нормата на  чл.44, ал.1, изр.1, предл. пето от ЗЧРБ принудителните административни мерки по Глава пета, Раздел I от ЗЧРБ се налагат със заповеди включително на директорите на регионалните дирекции „Гранична полиция” на Министерството на вътрешните работи или на оправомощени от тях длъжностни лица. Оспореният акт е издаден от началник на ГПУ-Брегово, надлежно упълномощен от директора на РДГП-Драгоман, поради което съдът приема, че е издаден от компетентен орган, съобразно предоставените му правомощия.

При издаване на заповедта е спазена формата по чл.59, ал.1 от АПК. Заповедта съдържа задължителните реквизити по чл.59, ал.2 от АПК, посочени са релевантните обстоятелства, съставляващи фактическите основания за издаването й. В случая издаването на заповедта се основава в материал, изготвен от помощен орган (докладна записка рег.№ 4518р-8942/12.08.2023 г. и предложение рег.№ 4518р-8935/12.08.2023 г.), като формулираните в този материал мотиви следва да се смятат за обосноваващи издаването на оспорвания административен акт (в този смисъл съдът съобрази ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС). Същите е възможно да предхождат акта и да се съдържат в отделен документ, предварително създаден за иницииране издаването на акта, като не е необходимо административният акт да съвпада по време с излагането на съображенията, на основание които е постановен.

В обжалваният административен акт е прието, че по отношение на чуждия гражданин В.Г. са налице основанията по чл.10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, които като факти и обстоятелства се съдържат в приложените към преписката и цитирани по-горе докладна записка и предложение за налагане на принудителни административни мерки спрямо същото лице. Въз основа на направеното предложение Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция” издал оспорената заповед № 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г., с която на основание чл.39а, ал.1, т.3, чл.44, ал.1 и чл.42, ал.1, т.2 от ЗЧРБ наложил на оспорващия ПАМ по чл.39а, ал.1, т.3 от ЗЧРБ „Експулсиране на чужденец- Р. Украйна”.

Заповедта е издадена при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалния закон и европейското законодателство.

В хода на издаване на заповедта липсват доказателства да е изготвяно и връчвано съобщение по реда на чл.26 от АПК до жалбоподателя, за започване на административното производство за налагане на ПАМ и същият не е уведомяван, че в седем дневен срок може да представи допълнителни възражения и обяснения, като ответникът е издал процесната заповед преди изтичането на този срок.

С оглед на изложеното се установяват отменителни основания по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК.

Съдът приема, че оспореният акт не е съобразен и с материалния закон.

От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е „гражданин на трета страна” по смисъла на чл.3, §.1 от Директива 2008/115/ЕО. Процесната заповед без съмнение е акт за „връщане” по смисъла на чл.3, §.3 от Директива 2008/115/ЕО, поради което нейната законосъобразност следва да бъде преценявана в контекста на общите стандарти и процедури за връщане, установени с Директивата, както и на националните правила, уреждащи правото на защита на гражданите на трети страни, при зачитане на принципите на равностойност и ефективност. Съгласно дефинициите в чл.3 от Директива 2008/115/ЕО „гражданин на трета страна” е всяко лице, което не е гражданин на Съюза по смисъла на чл.17, §.1 от Договора и което не се ползва от общностното право на свободно движение, както е определено в чл.2, точка 5 от Кодекса за шенгенските граници. В §.2 на чл.3 от Директивата е посочено, че „незаконен престой” е всяко присъствие на територията на държава членка на гражданин на трета страна, което не отговаря или е престанал да отговаря на условията за влизане, изложени в чл.5 от Кодекса на шенгенските граници, или на други условия за влизане, престой или пребиваване в тази държава членка. Общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни са уредени в Директива 2008/115/ЕО. От съображение (2) към тази директива следва, че целта е да се установи ефективна политика за извеждане и репатриране, основана на общи норми, с цел съответните лица да бъдат връщани по хуманен начин и при пълно зачитане на техните основни права и на тяхното достойнство.

Първо Директива 2008/115/ЕО установява „общи стандарти и процедури” (член 1), които следва да се прилагат от всяка държава членка при връщането на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, в който смисъл са редица решения на ЕСПЧ. Според съображение (6), държавите членки следва да следят за това прекратяването на незаконния престой на граждани на трети страни да се извършва по справедлива и прозрачна процедура, което не е било извършено от административният орган.

В съответствие с общите принципи на законодателството на ЕС, решенията съгласно Директивата следва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което следва да се взема предвид. Според съображение (10), когато няма основания да се счита, че постигането на целта на процедурата за връщане би било възпрепятствано, следва да се отдава предпочитание на доброволното връщане спрямо принудителното връщане, като се определи срок за доброволно напускане. От съображение (13) следва, че използването на принудителни мерки трябва да бъде изрично подчинено на принципите на пропорционалност и ефективност на предприеманите мерки и преследваните цели. Следва да се зачитат и основните принципи и права, признати от Хартата на основните права на Европейския съюз – съображение (24). В случая това също е било нарушено от административният орган, тъй като липсват мотиви, които да обуславят принудително връщане, а не е дадена възможност за доброволно изпълнение на заповедта от чужденеца, за когото се установява, че притежава редовен и валиден паспорт, издаден от Република Молдова.

В тази връзка следва да се отчете и разпоредбата на чл.44а, ал.1 от ЗЧРБ, според която чужденец, на който е наложена принудителна административна мярка експулсиране, не се експулсира в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение. Ноторно известно е, че в Украйна, посочена като държава, в която следва да бъде експулсиран жалбоподателят, в момента се водят интензивни военни действия, което лесно би довело до застрашаване на живота и здравето на екстрадираното лице.

От текста на заповедта и предложение рег.№ 4518р-8935/12.08.2023 г., послужило като основание за издаване на процесния акт не става ясно защо лице, гражданин на Молдова, притежаващо редовни и валидни документи за самоличност от същата страна, следва да бъде екстрадирано в Украйна, нито каква е връзката му с тази държава. Липсата на мотиви в това отношение сочи за съществено нарушение по смисъла на чл.146, т.2 от АПК, което обуславя незаконосъобразността на атакувания акт.

Неоснователно е възражението в жалбата, че в същата незаконосъобразно не е посочен срок за изпълнение на наложената ПАМ, доколкото в чл.39б, ал.1 от ЗЧРБ е предвидено, че в заповедта за налагане на принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.1 и т.2 се определя срок от 7 до 30 дни, в който чужденецът трябва да изпълни доброволно задължението за връщане, но такъв срок не е установен за мярката по т.3 – „експулсиране”.

По изложените съображения жалбата е основателна. Оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалния закон и неговата цел.

При този изход на производството основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя направените разноски по делото в размер на 10,00 лева за заплатена държавна такса за образуване на производството по настоящето дело. Дирекцията следва да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на оспорващия 1000,00 лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд Видин

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ заповед рег.№ 4518 ПАМ-124/12.08.2023 г. на Началник на ГПУ-Брегово към РДГП-Драгоман при Главна дирекция „Гранична полиция”, с която на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., е наложена принудителна административна мярка „Експулсиране на чужденеца - Р. Украйна”.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман да заплати на В.Г., роден на *** г. в Молдова, молдовски гражданин, с молдовски паспорт № АР0191419, издаден на 26.07.2023 г., валиден до 26.07.2033 г., действащ чрез пълномощника адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, направените разноски в производството по делото в размер на 10,00 лева (десет) лева.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Гранична полиция”-Драгоман да заплати на адв. Д.Б. ***, съд. адрес:***, сумата от 1000,00 (хиляда) лева за адвокатско възнаграждение, определено по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, във връзка с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Решението е окончателно и не подлежи на оспорване, на основание чл.46, ал.2, т.3, предл. последно от ЗЧРБ.

 

Съдия: