Решение по дело №744/2020 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 260168
Дата: 21 декември 2021 г. (в сила от 12 май 2023 г.)
Съдия: Владимир Стоянов Иванов
Дело: 20205320100744
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                                                Година 21.12.2021                           Град  КАРЛОВО

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски районен съд                                                 втори граждански състав

На двадесет и втори октомври                                      две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ

 

Секретар: Цветана Чакърова

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 744 по описа за 2020 година

и за да се произнесе, взе предвид:

           

Производството е образувано по установителен иск за собственост с правно основание чл.124 ал.1 от , предявен от Т.Д.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Г., против О.С. БУЛСТАТ: ***** със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.а Д.Ф.Д..

Ищецът твърди, че негов дядо бил П.Н.М., бивш жител ***, починал на ***** г.  През 1942 г. П.М.закупил недвижим имот в землището на гр. С. в местността „К.“, съставляващ към онзи момент празно място с площ 9 ара и съседи: наследници на К.П., наследници на И.К.и път. Твърди, че имотът бил заснет с пл. № 110 и съставлявал лозе с площ 1317 кв.м. при съседи: А.Н.П.,Х.К.Х., и път.

Понастоящем имотът съставлявал ПИ с идентификатор 68080.457.110 по КККР  на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. находящ се в землището на гр. С., местност „К.“, представляващ ЛОЗЕ с площ 1317 кв. м., при съседи: 68080.457.291, 68080.462.291, 68080.462.293.

След като дядото на ищеца купил имота през 1942 г., той и синът му Д.П.Н. – баща на ищеца, заедно го владеели и осъществявали фактическа власт върху него до смъртта си – съответно през 1977 г. и през 1978 г. След това ищецът продължил владението заедно с майка си Г.С.Н.до 1983 г., а оттогава до настоящия момент продължавал сам да осъществява фактическа власт и да владее имота като свой собствен, без някой да му оспорвал собствеността и владението.

Ищецът твърди, че през 1976 год. баща му построил в имота  вила, за която се дължал и данък. Тъй като бил глобен, постройката била узаконена.

През 2008 г. ищецът с изненада установил, че без никакво основание имотът бил записан като общински, въпреки че от Общината му обещавали, че въз основа на нотариалния акт той ще бъде записан на наследниците на дядо му. Представил нотариалния акт и изпратил няколко молби до О.С. но получавал обещания само на думи. В действителност му се отказвало без никакви мотиви.

От закупуването на имота до настоящия момент имотът не бил отнеман от ищеца и наследодателите му фактически или правно от други лица, не бил одържавяван или включван в ТКЗС и поради тази причина не попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ и за същия не е правено искане за реституция.

Всичко гореизложено обуславяло правния интерес от предявяване на настоящия иск.

Ищецът моли, съдът да признае за установено по отношение на О.С. че той е собственик по давностно владение на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 68080.457.110, по КККР  на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. находящ се в землището на гр. С., местност „К.“, представляващ лозе с площ 1317 кв. м., при съседи: 68080.457.291, 68080.462.291, 68080.462.293. Претендират се и разноските по делото.

Ответната О.С. чрез пълномощника адв. Р. И. оспорва иска. Твърди, че искът бил недопустим – преждевременно предявен, поради императивните норми на ЗСПЗЗ за заявяване възстановяване на собствеността по изрично уредена процедура пред ПК (ОСЗГ, сега ОСЗ).

Искът бил неоснователен.

Оспорва всички обстоятелства изложени в молбата, а именно: че П.Н.М. е закупил имота през 1942 г., че го е владял от 04.12.1942 г. заедно с Д.П.Н., че след 1978 г. осъществяването на фактическата власт върху имота е продължена от майката на ищеца, както и че от 1983 г. ищецът продължава да осъществява фактическа власт върху процесния имот.

Липсвали доказателства за твърдяно узаконяване на сградата.

Липсвала каквато и да е идентификация на имота чрез обективни доказателства, установяваща, че имотът по представения частен продавателен договор е този, до който се домогва сега ищецът и се сочи в исковата молба.

Имало значимо разминаване на процесния имот по скица – 1317 кв. метра, и на този по представения за „продавателен договор“ – 9 ара или 900 кв. метра.

Липсвало и посочване от кой точно момент ищецът твърди началото на придобивната си давност.

От представените документи можело да се направят следните изводи: Липсвал документ за собственост. В исковата молба (стр. 1, ред последен) се твърди, че имало нотариален акт, какъвто всъщност нямало. Имало бланка на „Продавателенъ договоръ“, но не и нотариален акт. В този продавателен договор липсвал подпис на „КУПУВАЧ“, което отнемало статута на този договор дори и като предварителен.

Ако ищецът се позовавал на придобивна давност, то той следвало да установи как е отблъснал владението на останалите сънаследници, посочени в т. 2.1.1.1.; 2.2.; 3.1.; 3.3. от представеното удостоверение за наследници.

Независимо дали са били внесени в ТКЗС, ДЗС и др. подобни, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПЗЗ се възстановявали правата на собствениците или техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации.

Съгласно чл. 11 от ЗСПЗЗ, лицата притежавали земеделски земи, независимо от внасянето им или не подават заявление за възстановяване правата си в съответен срок и това съгл. чл. 12 става до ОСЗ.

Следвала процедура, която приключвала с решение или отказ на ОСЗ.

Сочи се, че съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Нямало доказателство за възстановяване правата на ищеца или неговия наследодател върху процесния терен.

Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ посочената земя била общинска собственост. Ищецът, респ. другите наследници на общия им наследодател, имали възможността да заявят имота, но не са го сторили.

Относно претендираната давност, ответникът посочва, че за начало на евентуално давностно владение на земеделски имот, доколкото същият не е общинска или държавна собственост, може да има след приемане на плана на новообразуваните имоти - Р-194 от 08.12.2017 г. по гр.д. 1016/2017 г. на I го на ВКС.

Твърди, че съгласно чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ ползувателите и претендиращите давностно владение не могат да се позовават на придобивна давност по отношение на земеделските земи до приключване на реституцията. Така и § 1, ал. 1 от ЗР към ЗД ЗС - установен е мораториум за придобиване на земеделски земи, в случая частна общинска собственост чрез спиране на давността до 31.12.2022 г.

Поради публичния интерес съдът служебно следи и прилага посочените законови норми – императивни материалноправни норми, а при необходимост и служебно назначава експертиза – Решение 62 от 29.03.2016 г. по гр.д. 5628/2015 г. на I го на ВКС.

С оглед изложеното, ответникът моли предявеният от ищеца иск да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен и предявява насрещен иск.

О.С. чрез адв. Р.И. моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на Т.Д.Н. с ЕГН **********, че О.С. БУЛСТАТ: *********, е собственик на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 68080.457.110, находящ се в гр.С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на ПИ: гр.С., п.к. ***, ул. „**-та“, местност К., площ: 1317 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 110, съседи: 68080.457.291, 68080.462.291, 68080.462.293, както и на основание чл.108 от ЗС да осъди Т.Д.Н., ЕГН: ********** да отстъпи собствеността и да предаде владението на гореописания недвижим имот. Претендират се и направените разноски по делото.

Ищецът по насрещния иск твърди, че съгласно чл. 19 от ЗСПЗЗ общината стопанисва и управлява земеделската земя, останала след възстановяване правата на собствениците. Нямало доказателство за възстановяване правата на ищеца по първоначалния иск или неговия наследодател върху процесния терен. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ посочената земя била общинска собственост. Ответникът, респ. другите наследници на общия им наследодател, имали възможността да заявят имота, но не са го сторили. Тъй като ответникът владеел без правно основание имот, собственост на О.С. налице бил правен интерес от предявяване на насрещния иск.

Ответникът (ищец по првоначалния иск) оспорва предявения ревандикационен иск и моли съда да го отхвърли. Поддържа изцяло заявеното в първоначалния иск. Процесният имот дядо му П.Н.М. закупил през 1942 год. с площ 900 кв.м. но към него по силата на плана била присъединена част от дерето и същият станал общо с площ 1317 кв.м. Този имот го владеели заедно с бащата на ответника до 1977 год. През 1976 год. баща му построил в имота вила, за строителството на която бил глобен. По този начин същата била узаконена и от този момент досега се плащал данък.

От закупуването на имота до настоящия момент същият не бил отнеман фактически или правно от други лица, не бил одържавяван или включван в ТКЗС и поради тази причина имотът бил извън приложното поле на ЗСПЗЗ, като за същия не било правено искане за реституция.

След като бащата на ответника починал през 1978 г., владението на имота продължил той, заедно с майка си, а от 1983 год. до момента владението се осъществявало само от него – явно и необезпокоявано.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По първоначалния иск с правно основание чл.124, ал.1 :

По допустимостта:

Изхождайки от твърденията и направеното искане в исковата молба, съдът счита, че е предявен положителен установителен иск за собственост. За да е налице интерес от предявяване на такъв иск, достатъчно е да се оспорва претендираното или да се претендира оспорваното от ищца право. Наличието на интерес се обуславя от формулираното в исковата молба твърдение, тъй като всеки, който претендира, че е носител на право, засегнато от правен спор, може да упражни правото си на иск. Предявяването на установителен иск за признаване на правото на собственост от владеещ собственик против невладеещ, но претендиращ същото право е допустимо тогава, когато правата са засегнати. Процесният имот е бил записан като земя по чл.19 от ЗСПЗЗ, с оглед на което предявеният установителен иск се явява процесуално допустим и следва да се разгледа по същество относно основателността му.

По основателността:

За да бъде уважен предявен положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание. В случая той твърди, че е собственик на имота по давност и наследство от покойния си дядо П.Н.М., бивш жител ***, починал на ******* г., който от своя страна го закупил на публичен търг с продавателен договор от 04.12.1942 г. Този договор се оспорва от ответната страна, като по нейно искане е открито прозиводство по чл.193 относно верността на съдържанието му и автентичността на положените подписи. Съдът е указал, че доколкото се оспорва истинността на частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, на осн. чл193, ал.3, изр. 2-ро, тежестта за  доказване пада върху страната, която го е представила, а именно – ищецът. Оспорването не е опровергано нито от назначената съдебно-техническа експертиза, нито от показанията на разпитаните свидетели, нито от събранитеписмени доказателства. Ето защо съдът приема, че  този документ е неистински, не може да се ползва при произнасянето по спора и следва да се изключи от доказателствата по делото.

От представеното удостоверение за наследници изх. №******* г. се установява, че освен ищеца, преживели наследници на П.Н.М. са и С.Д.Р., Г. Н.Н., Г.С.Н.и С. Д.Н.. Ищецът изрично заявява, че същите не оспорват правото му на собственост върху целия процесен имот, който след смъртта на дядо му П.М., бил владян необезпокоявано от сина му – бащата на ищеца Д.П.Н.. След като през 1978 г. последният починал, ищецът продължил владението заедно с майка си Г.С.Н.до 1983 г., а оттогава до настоящия момент продължавал сам да осъществява фактическа власт и да владее имота като свой собствен, без някой да му оспорва собствеността.

В подкрепа на твърденията за построена в имота през 1976 г. вила, ищецът представя разписка за заведена молба за регистриране на незаконен строеж от 30.06.1978 г.

От представената справка по реда на чл.186 се установява, че в базата данни на от ОСЗ – Карлово не се съдържа информация на наследниците на П.Н.М., бивш жител ***, починал на ******* г. в гр. С., да е била заявявана реституция на негова земя.

Ищецът представя служебна бележка изх. №11/14.06.2021 г., от която е видно, че ПИ с идентификатор 68080.457.110 по КККР  на гр. С. не съществува в регистрите на К. „Д. – Д“ – гр. С..

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена. От заключението на вещото лице и след изслушването му в съдебно заседание се установи, че първи сведения за графичното изображение на имот № 110, находящ се в м. „К.“, землище гр. С., са налични едва към 1992 год. Към този момент е изготвен кадастрален план на т. нар. земи за земеделско ползване (ЗЗП), в които земи попада и имот №110. /Приложение №1 към експертизата/. По този план имотът е с площ от 1318 кв. м. Неразделна част от така изготвения кадастрален план е разписен лист /Приложение №2/, при който собствеността е разделена на две части – от лявата страна са записани собствениците на имотите, а от дясната страна ползвателите на тези имоти.

Изработеният кадастрален план за група местности, в която група попада и местност „К.“ във връзка с ППЗЕК /Приложение правилника на закона за единния кадастър/ е обнародван в ДВ. бр. 26/26.03.1996 г.

С протокол № 6/13.04.2007 г. комисия назначена със заповед № ЗД 00372/10.04.2007 на О.У.О.П. е приет изработения помощен план на м. „К.“ /Приложение №3/, като за база е използван т. нар. план на ЗЗП. При направена справка вещото лице е констатирало, че няма разминаване в графичното изображение на имот № 110 по плана на ЗЗП и този по помощния план с тази разлика, че в помощния план имотът фигурира като: имот съществувал преди образуване на ТКЗС и ДЗС гр. С.- под № 0.177, собственост на о.С. /Приложение №4/; имот предоставен за ползване за гр. С. – под № 403.110, ползвател о.С. /Приложение №5/.

Изработеният помощен план за група местности, в която група попада и местност „К.“ във връзка с ППЗСПЗЗ е обнародван в ДВ. бр. 42/29.05. 2007 г.

С Протокол № 6/28.02.2008 г. е приет планът на новообразуваните имоти (ПНИ ) за м. „К.“ /Приложение №6/. При него помощният план е отразен 1:1 т. е. графичното изображение на имот 0.177– имот съществувал преди образуване на ТКЗС и ДЗС гр. С. и имот предоставен за ползване за гр. С. – под № 403.110 по помощния план, е също такова и при ПНИ, с изключение на това, че при последния имотът е под № 457.110, като в регистъра към плана /Приложение №7/ като собственик на последния е записана о.С.

Със заповед № РД-18-8/11.03.2011 г. са одобрени КККР на гр. С., като процесният имот е с идентификатор 68080.457.110., като през целия този период от изготвяне на плана на ЗЗП през 1992 г. до създаване на КК на гр. С. през 2011 година, графичното изображение на имот №110, м. „К.“, землище гр. С. не се е променяло.

В имлячния регистър, съхраняващ се в о.С. /Приложение 8/, вещото лице е установило, че на стр. 772 на името на П.Н.М., родом от В., е записан следният имот: вид на земята – лозе; местност „К.“; придобит по покупка, с документ – договор; пространство – 0.7 дка. На името Г.Е.Ш.не са открити записвания в имлячния регистър.

Вещото лице е изследвало и въпроса за идентичността между имота описан в Продавателен договор от 1942 година и този, представляващ ПИ с идентификатор 68080.457.110, съгласно одобрената КК на гр. С.. Безспорно, двата имота се намират в землището на гр. С., м. „К.“, като площта по Продавателния договор има съвпадение около 68% с площа на имот с идентификатор 68080.457.110., т. е. не е налице допустимата 10% разлика в площите по документа за собственост и графичното изображение на имота. От друга страна, площта на един имот не е негов решаващ индивидуализиращ признак, а относителен, като имотът може да се отграничи чрез съседите, като при тази хипотеза те трябва да са най-малко три. В продавателния договор от 1942 година, като съседи на имота са описани: наследници на К.П., наследници на И.К.и път, докато при имот с идентификатор 68080.457.110 съседи са:            68080.457.291 – пасище; 68080.462.291 – пасище; 68080.462.293 – път. При графичното изображение, отразено на скицата на л. 38 по делото, вещото лице счита, че неправилно са отразени в Кадастралния регистър начинът на трайно ползване на съседите но имот с идентификатор 68080. 457.110, като по-скоро имоти №№ 68080.457.291 и 68080.462.291 са с начин на трайно ползване – път, докато имот № 68080.462.293 е по-скоро пасище т. е и тук е налице частично съвпадение на съседите. Поради изложеното вещото лице не може с категоричност да вземе становище за пълна идентичност между двата имота.

От показанията на свидетеля А.А.Л.се установява, че познава ищеца, както и покойния му баща, с когото на времето били колеги в „СПТУ „И.В.“ – гр. С.. Те притежавали имот – лозе, в землището на гр. С., м. „К.“, в близост до който и свидетелят имал лозе и ливада. Свидетелят всеки ден посещавал имота си и често виждал ищеца, който обработвал и поддържал своя. Когато бил жив, за това лозе се грижел бащата на ищеца, както и майка му, но тя сега била на възраст и не можела. В този имот имало постройка – вила, за построяването на която и свидетелят помагал. Бащата на ищеца плащал данък за нея. Имотът бил заграден от всички страни. Свидетелят придобил своя имот по компенсация през 1965 г., а този на ищеца бил взет по-рано. Никой освен ищеца и родителите му не поддържал този имот, нямали спорове с никого и те били едиснтвените, които го стопанисвали. Имотът им не бил внасян в ТКЗС. В ТКЗС били внасяни други имоти, намиращити се по-надолу. Наскоро свидетелят разбрал от ищеца, че от общината искали да му вземат местото. Не знаел повече подробности.

От показанията на свидетеля Х.А.Ц.се установява, че също е бил колега на  бащата на ищеца в „СПТУ „И.В.“ – гр. С.. С него били израснали заедно, в една махала. Ищеца познавал само по физиономия. Семейството им притежавало имот в м. „К.“, където и свидетелят имал наследствен имот. Всеки ден той ходел там и виждал ищеца, който работел в своето место. От неговия баща знаел, че имотът им е закупен преди много години от П.М.– дядо на Т.Н.. Цял живот само те го стопанисвали и в нито един момент нямало претенции от никого. Свидетелят бил два мандата К. на гр. С. – в периода от 1991 до 1995 г. и от 1999 г. до 2003 г., а след това станал О.С.. По повод работата си като такъв знаел с категоричност, че процесният имот никога не бил внасян в ТКЗС. Посочва, че били внасяни имоти в сервитута на реката, но не и там, където се намирал техния – на склон, непосредствено до пътя. Представлявал лозе около 1 декар и в него била построена една от първите вили в местността. Някога този имот граничел с дере, но след наводнение всичко се затлачило с баластра и пясък и от К.ство С. (сега О.С. го заравнили. От закупуването му от П.М., семейството на ищеца владеело имота непрекъснато и необезпокоявано. На свидетеля било известно, че в момента имали проблеми със собствеността, доколкото от общината предявявали някакви претенции.

От показанията на свидетеля Д.М.Д.се установява, че работи в О.С. от 2004 г., като в момента заема длъжността „******“. Познавал ищеца Т.Н. само по физиономия, никога не го бил виждал в сградата на О. Не му било известно ищецът да има неуредени имотни отношения с О.С. Познавал процесния имот по докумети, също така го и бил посещавал. Мястото било около 1300 кв. м., запустяло, обрасло и неподдържано. Намирало се в местността „К.“, имотите в която били отредени за отдаване за ползване по реда на §4 от ЗСПЗЗ. Процесният имот бил записан в разписния лист на новообразуваните имоти като собственост на О.С. Планът на новообразуваните имоти бил разгласен по надлежния ред. И планът, и кадастралната карта на гр. С. били обявени при спазване на законовата процесдура. Не му било известно да има придавания към имота.

От показанията на свидетеля Й.Г.К.се установява, че работи като ю. в О.С. познавал и никога не бил виждал ищеца, макар да знаел, че Т.Н. водел дело срещу О.С. за право на собственост върху недвижим имот. По повод работата си свидетелят бил запознат със случая. Ставало въпрос за земеделска земя, която, след като не била заявена за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, се стопанисвала от общината. Имотът се намирал в м. „К.“ и бил записан в кадастралната карта като собственост на О.С. *** били приети ПНИ и кадастрална карта, които били разгласени по надлежния ред. Свидетелят не бил виждал лично имот,а но бил чувал, че е занемарен.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, следното:

За да бъде уважен предявеният положителен установителен иск за собственост, е необходимо ищецът да докаже, че е придобил правото на собственост върху имота на заявеното от него основание, но не и липсата на пречки за настъпването на вещноправните му последици. В случая ищцът се позовава на изтекла в негова полза придобивна давност.

Основно възражение на ответната община е, че няма как имотът да бъде придобит по давност, тъй като представлява земя - общинска собственост на основание чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ – видно от представените извдака от ПНИ, ведно с регистър и извадка от помощен план със списък, относими към процесния имот.

Релевантно за изхода на настоящия спор е обстоятелството дали процесния имот е попадал в приложното поле на ЗСПЗЗ, тоест дали е подлежал на възстановяване по реда на този закон, както твърди ответната страна.

По делото не е спорно, а и се установява по категоричен начин от ссвидетелските показания, че процесният имот никога и по никакъв начин не е бил отнеман от ищеца, респ. от неговите наследодатели. Това означава, че този имот никога не е и подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ и не би могъл да бъде включен в земите по чл.19 от ЗСПЗЗ и съответно е нямало как да стане общинска собственост. Възстановяването на собствеността се извършва по отношение на посочените в чл.10 от ЗСПЗЗ имоти, но хипотезите му касаят случаи, в които или собствеността е била отнета, както е при одържавяването например, или без да бъде отнета не е упражнявана в реални граници, както при включване на имотите в ТКЗС или други сродни организации, без значение дали реално са били обработвани от тях или не. Ако собственик на земеделска земя не е бил член-кооператор, а по делото не се доказа ищецът, респ. наследодателите му да са били, и е владял земята си в реални граници до момента на влизане в сила на ЗСПЗЗ, то по отношение на този имот не се прилага реституционното производство, предвидено в този закон.

В чл.19 от ЗСПЗЗ изрично е предвидено, че след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници земята, останала след възстановяване правата на собствениците, става общинска собственост. По отношение на имотите, попадащи в приложното поле на тази разпоредба правото на собственост не може да бъде придобито по давност, доколкото с разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ е предвидено, че по отношение на имоти, правото на собственост върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ придобивна давност започва да тече от 22.11.1997г., а с §1 ЗИДЗС (обн. ДВ. бр.46/2006г., изм. бр.105/2006г., бр.113/2007г., бр.109/2008г.) е предвидено, че давността за придобиване на общински имоти спира да тече до 31.12.2011г. Това приложно поле обхваща само земеделски земи, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не са заявени за възстановяване в предвидения в закона срок земеделски земи, които са били включени в ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях земеделски организации, отнети или одържавени в хипотезите, изброени в чл.10 ЗСПЗЗ (Решение №427/21.07.2009г. по гр.дело №3255/2008г. на ВКС; Решение №798/16.11.2010г. по гр.дело №3303/2008г. на V г.о. на ВКС). Ако имотът не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, общината не може да придобие правото на собственост по реда на чл.19 от ЗСПЗЗ.

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл.154 от тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право, респ. наличието на пречки за осъществяване придобивното основание на ищеца, т. е. да докаже правоизключващите или правопогасяващите си възражения. Ако ответникът твърди, че ищецът не може да придобие по давност правото на собственост върху един имот по причина, че този имот попада в приложното поле на чл.19 от ЗСПЗЗ, негова е тежестта да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл.10 от ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Ищецът не носи доказателствената тежест да установява обстоятелството, че имотът не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ. че не са били налице предпоставките за издаване на акт за общинска собственост, още повече, че такъв акт по делото не е бил представен. О.-ответник е следвало да установи чрез пълно и главно доказване, че процесният имот попада в приложното поле чл.19 от ЗСПЗЗ, т. е. подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но не е бил своевременно заявен за възстановяване и като такъв е станал общинска собственост. Не е съставен и акт за частна общинска собственост по предвидения в закона ред. Действителното правно положение на процесния имот безспорно го очертава като имот, който никога не е бил включван в блоковете на ТКЗС, ДЗС, АПК или пък одържавяван по какъвто и да е начин и като такъв, спрямо него не се прилага нито разпоредбата на чл.5 ал.2 от ЗВСОНИ заличаваща изтеклия до влизането в сила на тази разпоредба давностен срок за имоти, подлежащи на реституция по реда на ЗСПЗЗ, нито пък разпоредбата на чл.19 от ЗСПЗЗ, предвиждаща, че незаявените за възстановяване земеделски земи, преминават в управление на О., а след изтичане на 10 години, стават общинска собственост. Поради това съдът намира, че не са били налице пречки и забрани за придобиване по давност на правото на собственост върху имота.

Както по-горе се посочи, по отношение на имот, спрямо който не са приложими нормите на ЗСПЗЗ, забраната за придобиване по давност е отпаднала с отмяната на чл.29 от ЗСГ през 1990 г. и не е съществувала пречка да бъде придобит по давност, какъвто е настоящия случай. При това изяснено положение на процесния имот, след отмяната на Глава ІІ от ЗСГ през 1990 г. липсват каквито и да е законови пречки за неговото придобиване по давност.

Относно упражаняваното от наследодателите на ищеца, а и от самия него, давностно владение – непрекъснато и необезпокоявано повече от 10 години, съдът приема за достоверни показанията на свидетелите Л. И Ц., които се основават на техните лични и непосредствени впечатления. Същите са подробни, логични и и последователни и съдът ги кредитира изцяло. За разлика от тях, показанията на двамата служители на О.С. – св. Д. и св. К., почиват най-вече на наличната в О. документация. Според св. Д. имотът, който лично бил посещавал,  бил занемарен и изставен, но тези негови твърдения се опровергават от показанията на св. Л. и св. Ц.. Двамата са категорични, че още дядото на ищеца е обработвал процесния имот, а впоследствие неговият (на ищеца) баща, майка му и самият той са го поддържали с грижата на добри стопани. Св. К. от своя страна не е виждал имота и единствено бил чувал, че е занемарен.

Изложеното мотивира съда да приеме за установено, че са налице законовите предпоставки предявената от ищеца претенция да бъде уважена, с произтичащите от това законови последици, като признае за установено спрямо О.С. че Т.Д.Н. е собственик на ПИ с идентификатор 68080.457.110 по КККР  на гр. С., одобрени със Заповед №РД-18-8/11.03.2011 г. находящ се в землището на гр. С., местност „К.“, представляващ ЛОЗЕ с площ 1317 кв. м., при съседи: 68080.457.291, 68080.462.291, 68080.462.293, по силата на давностно владение, започнало през 1942 г. от дядо му П.М.и упражнявано заедно с баща му Д. Н., продължено през 1978 г. от ищеца и майка му Г.Н., а от 1983 г. до настоящия момент – само от ищеца.

По насрещния иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС:

За да бъде уважен ревандикационният иск, следва да са налице три предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, ответникът да владее вещта и да я владее без правно основание. С оглед решаващият извод на съда по първоначалния иск за собственост, то насрещната претенция на ответника се явява неоснователна, поради липса на една от изискуемите предпоставки – да е носител на правото на собственост. В този смисъл съдът не намира за необходимо да излага допълнителни аргументи в тази насока.

Относно разноските по делото:

Ищецът е направил искане за присъждане на сторените разноски, което с оглед изхода на делото се явява основателно. Ето защо ответната О. следва да бъде осъдена да му заплати сумата от общо 650 лева, включваща платена държавна такса – 50 лв., депозит за вещо лице – 250 лв. и адвокатски хонорар – 350 лв.

Мотивиран от горното съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПРИЗНАВА на основание чл.193, ал.1 във вр. с  чл.193, ал.2 във вр. с чл. 194, ал.3  ГПК, че оспореният от ответната О. С., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.а Д.Ф.Д. Продавателен договор от 04.12.1942 г., представен от ищеца Т.Д.Н., ЕГН: **********,***, е неистински, като на основание чл.194, ал.2, пр.2-ро ГПК го изключва от доказателствата по делото.

Признава за установено на осн. чл.124, ал.1 по отношение на О. С., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.а Д.Ф.Д., че Т.Д.Н., ЕГН: **********,*** е собственик по силата на давностно владение, продължило повече от десет години, на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 68080.457.110, находящ се в гр.С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на ПИ: гр.С., п.к. 4330, ул. „**-та“, местност К., площ: 1317 кв. м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 110, съседи: 68080.457.291, 68080.462.291, 68080.462.293.

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН предявения от О. С., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.а Д.Ф.Д. насрещен иск с правно основание чл.108, ал.1 ЗС, за признаване за установено по отношение на Т.Д.Н., ЕГН: **********,***, че О. С., БУЛСТАТ: *********, е собственик на следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор 68080.457.110, находящ се в гр.С., общ. С., обл. П., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-8/11.03.2011г. на И. д. на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот: няма данни за изменение, с адрес на ПИ: гр.С., п.к. 4330, ул. „**-та“, местност К., площ: 1317 кв. м., трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: 9, предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 110, съседи: 68080.457.291, 68080.462.291, 68080.462.293, както и за осъждане на Т.Д.Н., ЕГН: ********** да отстъпи собствеността и да предаде владението на гореописания недвижим имот.

ОСЪЖДА О. С., БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявана от К.а Д.Ф.Д. да заплати на Т.Д.Н., ЕГН: **********,*** сумата от общо  650.00 лв. (шестстотин и петдесет лева), представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от връчване  на съобщение до страните.

 

 

С.А.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: