Решение по дело №2457/2019 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 102
Дата: 27 януари 2020 г. (в сила от 25 юни 2020 г.)
Съдия: Венцислав Димитров Василев
Дело: 20194520202457
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

гр.Русе,27.01.2020г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

        Русенският  Районен съд ,четвърти наказателен състав в публично заседание на  шестнадесети януари две хиляди и двадесета  година в състав :

 

                                       Районен съдия: Венцислав Василев

                               Съдебни заседатели :

 

 

при секретаря Юлия Острева……..…………………………………………………………

и в присъствието на  прокурора………………………..……………………………………

        Като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  2457/2019г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

        Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

        Постъпила е жалба от  А.О.Р. ***  против наказателно постановление №  19-1085-002243 / 28.08.2019 г. на Началника сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление с което  са му   наложено наказания „глоба“ в размер на 20 лв. за нарушение на чл.190 ал.3 вр. чл.185 от ЗДвП, “глоба”  в размер на 300 лв. и е лишен от ПУМПС за срок от един месец за нарушение на чл.6 ал.1 вр. чл.183 ал.7 от ЗДвП и „глоба„ в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.1 вр. чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

        Ответникът по жалбата, редовно призован  не се явява и не взема становище по жалбата.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована ,не изпраща представител и не вземат становище по жалбата.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата.

        Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

        Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“. На 17.07.2019 г. около 22,45 ч. той управлявал лек автомобил „БМВ 745 ЛИ“ с ДК № ***  по ул.“Липник“ в гр.Русе. Към него момент ул.“Липник“ била с въведена временна организация на движението със заповед № РД-01-1607/30.05.2019 г. на кмета на Община гр.Русе предвид извършващите се ремонти работи по нея. В началото на участъка, в който има въведена ВОД, по ул.“Липник“ в участъка от „Олимп“ до м-н „Практикер“ бил поставен забранителният пътен знак В2 и предупредителен пътен знак А23. На всички входове и изходи в участъка, в който била въведена ВОД, имало поставени забранителни пътни знаци за навлизане по ул.“Липник“. Служители от Второ РУП на МВР – Русе били извикали екип на сектор „пътна полиция“ за вземане на отношение към водач, който въпреки забраната бил навлязъл по ул.“Липник“. В момента в който св.Ц.П. приключвал със съставянето на АУАН срещу него възприел жалбоподателя да се движи в посоката към м-н „Практикер“; по тази причина го спрял за проверка. В хода на проверката се установило, че същият не носи контролен талон и СУМПС, а освен това управлява МПС при положение, че не е заплатил в едномесечен срок от влизането им множество наказателни постановления, електронни фишове и фишове. Бил съставен АУАН срещу жалбоподателя от св.Ц.П., а въз основа на него началникът на сектор „Пътна полиция“ гр.Русе издал обжалваното наказателно постановление, с което му били наложени три отделни наказания.

        Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на производството доказателства.

       

        Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал2 от ЗАНН, от лице което има право на това и срещу подлежащ на обжалване акт.     

 

        Разгледана по същество е частично основателна.

 

По отношение на нарушението по чл.190 ал.3 от ЗДвП. На жалбоподателя е наложено наказание за това, че управлява МПС  с наложено наказание глоба, подлежащо на изпълнение, като не е заплатена в едномесечния срок за доброволно заплащане и въз основа на това е приел ,че е нарушил разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП , като го санкционирал по чл.185 от с.з. Наказателното постановление в тази му част е незаконосъобразно. На първо място е необходимо да бъде посочено наказанието глоба с какъв точно акт е наложено, като в наказателното постановление е посочено, но не е посочено кога същите са влезли в сила и съответно от кога тече срокът за доброволно заплащане. В този смисъл е налице съществено процесуално нарушение по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсват и изобщо не са посочени признаците от обективна страна на нарушението.  По съществено в случая обаче е нарушението на материалния закон – на жалбоподателя е наложено наказание за нарушение, което не  съществува и в този смисъл  е нарушен принципът на законоустановеност на административните нарушения по чл.6 от ЗАНН, особено в аспекта „обявено за наказуемо“. В случая материалната незаконосъобразност произтича и от това, че обжалваното наказателно постановление не държи сметка и за разпоредбите на чл.157 ал.6 вр. ал.8 от ЗДвП ,които не могат да се тълкуват самостоятелно и без връзка с чл.190 ал.3 от с.з., както и обратното. Управлението на моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане е основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.1, б. "д", респ. т.2, б. "к" от ЗдвП, а не осъществява сочения състав на административно нарушение по чл.190 ал.3 вр. чл.185 от ЗдвП. Следва да се посочи, че наказание по субсидиарния състав на чл.185 от ЗДВ за нарушение по чл.190 ал.3 от с.з. не може да бъде наложено, защото на първо място не е ясно кой е субектът на дължимото поведение – водач, пешеходец,  собственик, длъжностно лице, психолог, някой от множеството субекти по чл.178б от ЗДвП и пр. На следващо място нормата съдържа само най – общо правило за поведение и в този смисъл същата е с изключително висока степен на абстрактност и е невъзможно въз основа на нея да се обуслови административнонаказателна отговорност. В този смисъл обуславянето на такава, по преценка на настоящият състав на съда  е възможно само при изменение на ЗДвП, с нарочна норма, която да санкционира подобно бездействие или с изменение напр. на чл. 5, респ. чл.6 от ЗДвП, въз основа на което вече би могло да бъде ангажирана отговорност за подобно деяние по чл.185 от с.з. 

 

 

 

 

        По отношение на нарушението по чл.183 ал.7 от ЗДвП. Съдът намира ,че същото е правилно установено и безспорно доказано. Това се установява от показанията на актосъставителя св.П. в съдебно заседание, който лично е възприел движението на жалбоподателя по ул.“Липник“, която в този момент е била забранена за движение на всякакви МПС, предвид въведената ВОД, което се установява и от приложената по преписката заповед № РД-01-1607/30.05.2019 г. на кмета на Община гр.Русе. Отделно от това от показанията на този свидетел очевидец се установява, че всички входове и изходи на ул.“Липник“ са били обозначени с пътни знаци В2 и А23. От това се налага извода, че жалбоподателят ги е възприел, но въпреки всички е започнал да се движи по ул.“Липник“ с което е осъществил състава на нарушението по чл.183 ал.7 от ЗДвП. Кумулативните наказания за това нарушение са от категорията на абсолютно определените и същите не подлежат на индивидуализация.

        По отношение на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП. Това нарушение също е правилно установено и безспорно доказано, като същото се установява освен от разпита на актосъставителя, а също и от протокола за доброволно предаване, съставен в деня след съставяне на АУАН с който жалбоподателят ги предоставя на служител на сектор „Пътна полиция“ гр.Русе. В случая доколкото той не е носил и двата изискуеми документа по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП е следвало да му се наложат две отделни наказания по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП, тъй като жалбоподателят има нормативно задължение да носи всеки от тях и съответно неносенето и на двата обуславя административнонаказателна отговорност на две отделни основания.

 

        По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да бъде отменено по пункт първи и потвърдено по пункт втори и трети.

 

Мотивиран така  и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

        ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-1085-002243/28.08.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе в частта в която на А.О.Р. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за нарушение по чл.185 от ЗДвП.

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-002243/28.08.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе в частта в която на А.О.Р. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв. и и ЛПУМПС за срок от един месец за нарушение по чл.183 ал.7 от ЗДвП.

        ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-1085-002243/28.08.2019 г., издадено от Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе в частта в която на А.О.Р. с ЕГН ********** му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 10 лв. за нарушение по чл.183 ал.1 т.1 от ЗДвП.

Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

        Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен  съд.

 

 

                                                       Районен съдия :