Решение по дело №2430/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3504
Дата: 6 ноември 2019 г. (в сила от 19 февруари 2020 г.)
Съдия: Явор Петров Джамалов
Дело: 20191720102430
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 април 2019 г.

Съдържание на акта

 РЕШЕНИЕ

1729

гр. П., 06.11.2019 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд - гражданска колегия, VII-ми състав, в публичното заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

                 Районен съдия : Явор Джамалов

и при участието на секретаря : Антония Стоева, след като разгледа докладваното от съдията гр.дело №02430 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 Производството е по иск с правна квалификация чл. 49 от ЗЗД .

             По изложените в исковата молба обстоятелства и съображения, ищеца Р.А. ***, с ЕГН-**********, е поискала да бъде осъдена Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., пл. Св. Иван Рилски № 1, представлявана от кмета – Вяра Церовска, да му заплати сумата от сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, психически стрес и уплаха, получени в резултат на претърпяната  злополука, станала на 28.12.2018г. в гр.П., кв.К. - ул."З.З." - срещу КАТ, П. на уличното платно /пропадане в улична канализационна шахта, поради липса на капак на същата/, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от 28.12.2018г.г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 1456,94 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата злополука, представляващи направените  разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали, както и изтекла законна лихва за забава върху главницата 1456,94 лв., считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата 1479.51 лв., като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи разликата между обезщетението по болест, което е получил за периода от 28.12.2018год. до 04.04.2019год., и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в производството.   

               Община П., чрез процесуалния си представител оспорва исковете по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Третото лице помагачи по делото ВиК ООД- П., чрез процесуалния си представител е оспорило  предявените искове от ищеца,  по основание и размер, като моли същите да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

 Съдът като прецени процесуалната допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намери следното:

            Видно от показанията на разпитаните по делото свидетели А.А.В. и А.А. А.,  последните ценени по реда на чл.172 ГПК, на които съдът дава вяра се установява, че на  28.12.2018г. около 6,15-6,30 часа, ищеца отишъл с  св.А. А. ***, находящ с в кв.К. гр.П., във връзка с регистрация на закупено МПС. Причина за ранното отиване бил факта, че предния ден се редили няколко часа на опашка в КАТ - П. за регистрация на автомобила но безуспешно и решили на следващия ден да отидат по-рано за да си запазят ред. Ищеца паркирал личният си автомобил и автомобила който трябвало да се регистрира на отбивка към уличното платно на ул."З.З." - срещу КАТ кв.К. в гр.П.. Непосредствено при излизането му от автомобила и правейки няколко крачки от него пропаднал в улична канализационна шахта, намираща се до тротоара, която нямала поставен капак. Веднага от другия автомобил излязъл свидетеля  А.А.В. и заедно с още един човек, който също бил отишъл да си пази ред в КАТ се притекли на помощ и  извадили ищеца от канализационната шахта, като го оставили да седна на бордюра на тротоара. Ищеца заявява, че при самото падане в канализационната шахта, удара бил понесен от десният крак, като в следствие на удара, усетил много силна болка в областта на десния глезен. След като се съвзел от самото падане и удара който понесъл в областта на десния глезен, с помощта на  А.А.В. и човека който му помогнал се качил в личният му автомобил и посочения свидетел го закарал в спешно отделение при МБАП „Рахила Ангелова" гр.П., където бил приет в лечебното заведение за преглед му била направена образна диагностика и установен „полифрагментна диафизарна фрактура в дистална част на фибула. Фрактура на медиален малеол", като му било предложено да се обърна за адекватно лечение в Клиника по ортопедия и травматология към Медицински институт - МВР гр.София, която е била специализирана в този вид лечения.

              Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р М.П.М., което съдът възприема, се установява, че в следствие на злополуката ищеца е получил сравнително тежка фрактура : ,, полифрагментна фрактура с разместване на костните фрагменти на дясна фибула /малкопищялна кост / в долната трета на коста от външната страна на глезена и счупване на големия пищял — тибиален малелол намиращ се от вътрешната страна на глезена ” - разчитане на рентгенография от МБАЛ- П. . Разчитане на рентгенография от МВР болница : ,,полифрагментна фрактура е дислокация на фрагментите в областа на фибулата и бималелоларна фрактура на тибията. Тези фрактури се получават чрез торзионен механизъм т.е. рязко и прекомерно по сила извиване на стъпалото при стъпване накриво . Възможен е и механизма описан от пострадалия при пропадане и неправилно стъпване е извиване на ходилото . При самата травма е изпитал силни болки и страдания с невъзможност да стъпва и да ходи самостоятелно. Появил се е голям оток с дифузен подкожен хематом. Активните и пасивни движения в глезенната става са били силно ограничени и болезнени. Постъпил в СПО на МБАЛ- П. и след рентгенографиите е закаран по негово желание в МВР- болница София- ИЗ № 15487- епикриза. По спешност е проведено оперативно лечение,, кръвна репозиция на фрагментите и фиксирането им чрез плака и винтове със серкпажна тел на фибулата и винт с Киршнерова игла на тибиалния малелол ’’-оперативен протокол . По стопер активно отново е търпял по-силни болки в началния период, като постепенно за около 7-10 дни силните болки са намалели. Изписан е на 04.01.2019 г. в добро общо и локално състояние, като е поставена имобилизараща шина . Конците са отстранени на 14-ия ден от операцията ,като при превръзките и отстраняването им е търпял по-силни болки. По време на носенето на шината за 45 дни е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение и се е нуждаел от чужда помощ. След отстраняването на имобилизацията на 11.02.2019г. е постъпил в СБАЛР — П. за активна рехабилитация . Видно от мед. документация движенията в дясна глезенна става са били невъзможни с оток на глезена и изразен болков синдром S 0-0-0. При изписването обема на движение се е подибрл незначително S 5-0-5 . Нормалия обем движения е S 20-0-45, което означава повдигане на стъпалото 20 гр. и навеждане 45 гр. На 20.02.2019 г. е прегледан от трамватолог д-р К.- Амб. лист №109 ,като е отразено че ползва 2 помощни средства за придвижване и е налице оток с болков синдром. Назначена терапия е физиолечение .Няма представена медицинска документация от кога е започнал да натоварва крайника, но би трябвало това да е след 60-70 тия ден от операцията . За този период от време е търпял неудобства . След това постепенно с времето е натоварвал дозирано крайника и е ходил с една патерица. На 12.07.2019 г. е отразен преглед при д-р К. Амб. лист № ***където :,, походка с накуцване на дясно. Ползва едно помощно средство - Канадка . Гладки по стопер ативни цикатрикси. Остатъчна контрактура на дясна глезенна става с дефицит на активни движения ”. От извършената рентгенография е видно че фрактурата е консолидирана / зарастнала /. Назначена терапия с физиолечение. На 05.08.2019 г. отново е постъпил в МВР- болница за оперативно отстраняване на единия от винтовете / супрасиндесмалния винт /, който задължително се отстранява при такива фрактури с такава остеосинтеза. От документацията четем:,,самостоятелна походка с накуцване в дясно . Ползва едно помощно средство - Канадка . Крайникът без данни за сетивни и циркулаторни смущения Опериран на 06.08.2019г. за екстракция на винта. Гладък постоперативен период . Сваляне на конците на 14 -ия ден. След операцията, при превръзките и при остраняването на конците отново е търпял по-силни болки и страдания. От гореизложеното се установява че оздравителния процес при пострадалия и продължил за 8 / осем /месеца до настоящия момент. Установява се, че фрактурата е зарастнала напълно . Походката е възстановена и самостоятелна. Все още е останал дефицит в крайните фази на движения на глезенната става, което няма да го затруднява при ходене, но все още ще изпитва такива при клякане. При извършения личен преглед вещото лице установило, че е налице лек персистиращ оток, като е възможно  при по-тежки физически натоварвания и при промяна на времето ищеца да усеща болезненост в глезена , но без особен функционален дефицит. Вещото лице заявява, че състоянието за около 1-2 години ще се подобри значително. Представените фактури на обща стойност 1456.94 лв. са във връзка с лечението на пострадалия и относими към травмата получена на 28.12.18 г.  Бил е временно нетрудоспособен от 28.12.18 г. до 04.04.2019 г. за 98 дни.

                Видно от приложената по делото съдебно медицинска експертиза на вещото лице д-р В.П., което съдът възприема, се установява, че ищеца в следствие злополуката е  получил тежка торзионна травма на дясна глезенна става бималеорална фрактура след пропадане в улична шахта. По време на травматаи първите дни след нея пострадалия е бил в непосредствена опасност, която е избегната поради активните, компетентни медицински мероприятия приложени по времето на целия лечебно възстановителен процес, включващ периода от 28.12.2018г./04.04.2019 г. и след това продължаващ рехабилитационно възтановителен процес, амбулаторно до максималното възстановяване функцията на дясна глезенна става, възстановяване на походката без помощно средство за придвижване. При самата травма е изпитвал силни болки и страдания, нарушена функция на дясна глезенна ства вследствие полифрагментната диафизарна фрактура на дистална трета на фибулата и фрактурана на медиалния малеол. Претърпял болки и страдания през целия лечебно рехабилитацоинен процес, неудобство и дискомфорт. Постепенно с времето на лечение болките са намалели, но не са отзвучали напълно има непълен обем движения на глезенната ства, МО отсранена частично. Налице са оплаква от болки в дясна глезенна става и функционален дефицит, които при студено и влажно време се увеличават. Има белези от операцията подробно описани които представляват траен козметичен дефект, който не затруднява допълнително походката.

              Видно от заключенията на съдебно-техническите експертизи на вещо лице Р.Н.Н.,  процесният обект представлява по искова молба: улична канализационна шахта, намираща се до тротоара на уличното платно на ул, „З.З.'" - срещу КАТ в кв. „К." в гр. П.. При направения оглед на място вещото лице констатирало, че срещу входа на пункта на КАТ в кв. „К." в гр. П. в района на пресечка на ул, „З.З." и ул.„Л.Я." или „Арчар" има 4 шахти, от които 3 са на уличното платно.  Поради липсата на подземен кадастър на района не може да се определи точно вида и собствеността на канализацията в района, а от там и собствеността на процесната шахта. Вещото лице сочи, че най-вероятно процесната шахта е на дъждовна канализация, собственост на община П..    Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от НУРПППВКС № 4 от 14.09.2004г., съгласно която операторите, които по смисъла на чл.2 от същата наредба са търговските дружества с предмет на дейност водоснабдяване и канализация са длъжни да подържат водоснабдителната и канализационна система в съответствие с техническите изисквания за безопасност при работа. Доколкото вещото лице не е установило процесната шахта да се ползва за ВиК дейности а за отвеждане на дъждовна вода, то съдът приема, че поддръжката на същата не е вменена на третото лице помагач по делото, доколкото ответната страна не е ангажирала доказателства да обори това предположение.     

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост общинска собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизане в сила на ЗМСМА преминават в собственост на общините следните държавни имоти – общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване. От изложеното следва, че улицата на която е станала злполуката е общинска собственост, който факт е и безспорен в отношенията между страните по делото въпрос. Както бе посочено в случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик намира своето основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД, съответно по чл. 49 ЗЗД – за виновно бездействие за отстраняване на повреди и възстановяване на типичното състояние на вещта. В качеството на собственик на вещта Община П. е длъжна да поддържа в изправно състояние процесната улица и тротоара към нея. Понятието изправно състояние означава, че улицата и тротоара към нея следва да се поддържат в състояние годно за обикновеното си предназначение, а именно – безопасното движение на пешеходци и автомобили . Ирелевантно за предявения първоначален иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД е дали Община П. ще изпълнява задължението си като собственик да поддържа нормалното състояние на вещта чрез свои служители или работници, или чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на уличното платно и пешеходния участък, тъй като отговорността на възложителя е с гаранционно – обезпечителна функция.

                Предвид ангажираните по делото доказателства, съдът намира, че ответникът не е изпълнил законовото си задължение да поддържа на улицата и тротоара в безопасно за придвижване на пешеходци състояние. Предвид обстоятелството, че ответникът като юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от него лица, същият отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите действия за обезопасяване на шахтата на която е липсвал капак и от това тяхно бездействие са настъпили вреди в правната сфера на ищеца, поради което е породена деликтната отговорност на възложителя – Община П. за обезщетяване на причинените на ищеца вреди. Бездействието на натоварените от ответника лица по аргумент на чл. 45, ал.2 ЗЗД се презюмира да е виновно. Така обоснованият правен извод за осъществен фактически състав, придаващ на Община П. качеството лице, отговарящо на деликтно основание за причинените на ищцата вреди, не би се променил, ако са налице различни хипотези на възлагане на определената работа – на пряк изпълнител, с възложено му задължение за з поддържане на улицата и тротоара или с предоставяне на компетентност на съответно длъжностно лице, като договорен или законов представител на юридическото лице ответник да сключи договор за поддържането на процесната вещ.

               Причинно – следствената връзка между установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение от страна на Община П. и претърпените от ищцата вреди, се установява от приетото и неоспорено заключение по допуснатету съдебно – медицински експертизи и, показанията на цитираните по –горе свидетели.  

               Разпоредбата на чл. 52 ЗЗД предвижда, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителната съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968г. справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите права са имали за своя притежател.

                   От приетите и неоспорени от страните съдебно – медицински експертизи се установява, че ищеца е изпитвал много силни болки в първите дни след инцидента, и в първите дни след наложилите се оперативни интервенции. Възстановителният период е с продължителност и към момента, като очакванията е да продължи още 1-2 години  . Установява се, че страданията на пострадалия все още не са отшумели напълно,  оплаква се от бърза умора и оттичане в зоната на травмата, при студено време и натоварване ще се проявява болков синдром, който се очаква да отшуми напълно, но към настоящия момент движението в ставата не е напълно възстановено. В периода на възстановяване ищица е изпитвал  битови неудобства свързани с предвижване с помощни средства за продължителен период. Изводите на вещите лица относно състоянието на ищеца непосредствено след инцидента  и във възстановителния период се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели. Болките и преживените неудобства, зависимостта от други хора са го притеснявали и пречели  в ежедневието от травмата до настоящия момент.

                Съдът като съобрази характера и интензитета на претърпените от ищеца болки, периодът на възстановяване и времето необходимо за отшумяване на страданията, възрастта му, както трайните увреждания намира, че справедливото обезщетение за претърпените от  Радослоав А. негативни изживявания възлиза на 15 000 лева,  и така претендираната сума ще обезщети същите.

                По иска за имуществени вреди, съдът намира, че в случая е налице безспорно доказателство за извършен разход във връзка с лечението на ищеца /представени фотокопия от фактури и касови бонове /, както и заключението на вещото лице в размер на 1456.94 лв., която сума тя е заплатила за закупуване на консумативи, които са били използвани при лечението и. Предвид на това и тази вреда се явява в пряка и непосредствена връзка с настъпилото увреждане, поради което и ответника следва да обезщети и нея.

                Основателен се явява и иска за присъждане на сумата 1479.51 лв., като обезщетение за претърпени  имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи разликата между обезщетението по болест, което е получил за периода от 28.12.2018год. до 04.04.2019год., и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, тъй като тази разлика е в причинно следствена връзка с претърпяната злополука. Видно от заключението на вещото лице В.В., за периода от 28.12.2018г. до 04.04.2019г. Р.А.А. е бил в болничен отпуск с представени болнични листове при работодатела Евро Геймс Технолоджии” ООД, като за посочения период на ищеца е платено обезщетение за болничен отпуск в размер на 4500,04 лева. Разликата между брутното трудовото възнаграждение, което би получил ищеца за периода 28.12.2018г. до 04.04,2019г. /5979,55 лева/, ако не ползва болничен отпуск и полученото обезщетение за болничен отпуск /4500,04 лева / е в размер на 1479,51 лева. Съответно законна лихва върху неизплатените суми, представляващи разликата между изплатеното обезщетение по болест на ищеца и трудовото възнаграждение за периода от 28.12.2018г. до 04.04.2019г. считано от датата на която е следвало да се изплати съответното трудово възнаграждение до датата на предявяване на иска 03.04.2019г., е в размер на 3,62 лева за периода от 01.03.2019г. до 03.04.2019г. В случая съдът несподеля доводите на ответната страна, че следва да бъде присъдено не разликата от брутното а от нетното трудово възнаграждение, тъй като ищеца следва да получи брутното си възнаграждение като в негова тежест е да декларира и заплати дължимите се данъци и осигуровки, каквото задължение няма ответната страна. 

                Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Задължено лице по това вземане е делинквентът, тъй като вредите са причинени от негово виновно и противоправно поведение. Задължението е изискуемо веднага /от момента на настъпването на вредите/ и от същия момент изпълнението на това задължение се счита за забавено. При дълг за обезщетяване на вреди от деликт покана не е необходима – длъжникът се счита в забава от момента на възникване на главното задължение /чл. 84, ал.3 ЗЗД/. От този момент той дължи обезщетение за забавено изпълнение, което когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва – чл. 86, ал.1 ЗЗД, до окончателно изплащане на вземането. Предвид изложеното, съдът намира, че ответникът дължи законна лихва за забава върху главницата от 28.12.2018г. до окончателно изплащане на вземанията за неимищусмени  вреди. На същото правно основание следва да се уважи и искането за присъждане на  законната лихва  върху  имуществените вреди считано от датата на предявяване на иска – 03.04.2019г. до окончотелното им изплащане.  

             По разноските :

            С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника по главния иск следва да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото производство съразмерно на уважената част от исковата претенция. Видно от приложените доказателства ищеца е сторил разноски в размер на 2078.00 лева – депозити за приетите по делото четири броя експертизи,  заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение .                 

            Съдът намира възражението на ответната страна за прекомерно изплатено адвокатско възнаграждение за неоснтователно, тъй като изплатеното такова предвид размера на уважените искове е под минималния размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.            

             Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

                 

                ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A, да заплати на Р.А. ***, с ЕГН-**********, сумата 15 000 лв. (петнадесет хиляди лева) като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,  получени в резултат на претърпяната  злополука, станала на 28.12.2018г. в гр.П., кв.К. - ул."З.З." - срещу КАТ, П. на уличното платно /пропадане в улична канализационна шахта, поради липса на капак на същата/, ведно със законната лихва върху тази суми, считано от 28.12.2018г. до окончателното изплащане на главницата, сумата 1456,94 лв. (хиляда четиристотин петдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки) като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същата злополука, представляващи направените  разноски по проведеното медицинско лечение и закупени медицински материали, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 1456,94 лв., считано от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и сумата 1479.51 лв., (хиляда четиристотин седемдесет и девет лева и петдесет и една стотинки), като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на същия инцидент представляващи разликата между обезщетението по болест, което е получил за периода от 28.12.2018год. до 04.04.2019год., и трудовото възнаграждение, което е щял да получи, ако е бил на работа, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

              ОСЪЖДА Община П. с ЕИК *********, с адрес гр. П., пл. „Св. Иван Рилски“ № 1A да заплати на Р.А. ***, с ЕГН-**********, сумата от 2078.00 лева, направени разноски по делото.                 

              РЕШЕНИЕТО по исковете с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 ГПК е постановено при участието на  ВиК ООД- П., трето лице-помагач на страната на ответника   Община П. .

              РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Вярно с оригинала:С.Г.                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: