Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети април две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора ТОНИ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 700 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН. Образувано е по жалба на „Р. “ ООД, предявена
чрез пълномощника на дружеството адвокат И., срещу решение
№ 260135/01.02.2021 г. по н.а.х.д. № 2004/2020 г. на ВРС, ХХІХ състав, с което
е потвърдено НП № В-0050603/30.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция за
областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол
на пазара“ при КЗП, с което на „Р. “ ООД за нарушаването на чл. 114 ал. 3 ЗЗП е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500
лв., на основание чл. 222а ЗЗП. По съображения, сочещи на допуснати от въззивния съд съществени процесуални
нарушения поради неправилна преценка на доказателствата, нарушение на закона и
явна несправедливост на наложеното с НП и потвърдено административно наказание
се иска решението да бъде отменено и наместо него да се постанови друго по
съществото на правния спор, с което наказателното постановление също да се
отмени, а в отношение на евентуалност – да се измени към размера на установения
в закона минимум на наказанието като на жалбоподателя се присъдят и сторените в
производството съдебни разноски.
В с. з. на 29.04.2021 г. касаторът „Р. “ ООД и ответната по касация страна Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, редовно призовани, не се представляват.
От пълномощника на жалбоподателя адвокат И. е постъпило писмено становище с. д. № 5962/21.04.2021 г., с което касационната жалба се поддържа изцяло.
От пълномощникът на ответника юрисконсулт Недева е постъпило писмено становище с. д. № 6062/22.04.2021 г., с което касационната жалба се оспорва като се излагат съображения в подкрепа на въззивното решение и се претендира за присъждане на съдебни разноски.
Явилият се в с. з. на 29.04.2021 г. прокурор при Окръжна прокуратура Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 26.02.2021 г. /л. 62 от н.а.х.д. № 2004/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат на ВРС, е предявена чрез въззивния съд на датата 10.03.2021 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки и отсъствието на отрицателни такива обуславят извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 222а ЗЗП на касатора „Р. “ ООД за нарушаването на чл. 114 ал. 3 ЗЗП, изразено от обективна страна в обстоятелството, че след като търговецът е удовлетворил чрез ремонт три поредни рекламации на закупена на 27.10.2018 г. детска количка, предявени съответно на 30.03.2019 г., 13.05.2019 г. и 15.09.2019 г., при четвъртата рекламация на стоката на 11.11.2019 г., при която също е извършен ремонт, е отказал да удовлетвори заявеното от купувача на 15.11.2019 г. искане за разваляне на договора за продажба и за възстановяване на заплатената сума.
Съгласно цитираната от АНО като нарушена правна норма на чл. 114 ал. 3 ЗЗП търговецът е длъжен да удовлетвори искане за разваляне на договора и да възстанови заплатената от потребителя сума, когато след като е удовлетворил три рекламации на потребителя чрез извършване на ремонт на една и съща стока, в рамките на срока на гаранцията по чл. 115, е налице следваща поява на несъответствие на стоката с договора за продажба.
Регламентираното в чл. 114 ал. 3 ЗЗП задължение на продавача, както и задължението му по чл. 113 ЗЗП, са все производни на основното му задължение по чл. 105 ал. 1 ЗЗП да предаде на потребителя стока, която съответства на договора за продажба, в която връзка и чл. 105 ал. 2 ЗЗП сочи, че продавачът отговаря за всяка липса на съответствие на потребителската стока с договора за продажба, която съществува при доставянето на стоката и се прояви до две години след доставянето, дори и да не е знаел за несъответствието. Еквивалентно на посочения в чл. 105 ал. 2 ЗЗП срок за проява на несъответствието, чл. 115 ал. 1 предвижда, че потребителят може да упражни правата си по този раздел в срок до две години от доставянето на стоката. Същевременно чл. 108 ЗЗП въвежда оборима презумпция за несъответствие на стоката с договора за продажба, според която всяко несъответствие с договора за продажба, което се прояви до шест месеца след доставянето на стоката, се смята, че е съществувало при доставянето, освен ако се докаже, че липсата на съответствие се дължи на естеството на стоката или на характера на несъответствието.
От направения обзор на приложимите нормативни разпоредби с основание може да се заключи, че за да е налице регламентираната в закона отговорност на продавача за несъответствието на потребителската стока с договора за продажба, трябва кумулативно да са налице две условия: несъответствието да се е проявило в двегодишен срок от доставянето на стоката и то задължително трябва да е съществувало още при доставянето на стоката. Тоест, несъответствието не трябва да се дължи на упражнена външна намеса и въздействие върху стоката след доставката.
В случая обаче според приобщените към доказателствения материал документи във въззивното производство /четири броя становище от сервиза, в който е извършван ремонтът на стоката – становище № 378/02.04.2019 г.; становище № 386/07.06.2019 г.; становище № 411/18.09.2019 г. и становище № 420/13.11.2019 г./ в три от случаите, в които стоката е постъпила за ремонт, причината за проявеното несъответствие се е дължала на неправилна употреба и само в един случай е имало проявен фабричен дефект. Според становищата на извършилия ремонтите сервизен техник неправилната употреба на стоката е била причина за предявените от потребителя рекламации от 30.03.2019 г.; 15.09.2019 г. и 11.11.2019 г. като само рекламацията от 13.05.2019 г., вследствие на която шасито на количката е било заменено с ново, изпратено от производителя, се е дължала на проявен фабричен дефект. Със становището на сервиза относно ремонта на стоката по рекламацията от 30.03.2019 г. е оборена и презумпцията на чл. 108 ЗЗП, че това първо по реда си несъответствие на стоката с договора за продажба, проявено в 6-месечния срок от закупуването й, е съществувало още при доставянето.
След като посредством становищата на сервиза, в който са извършени ремонтите, се доказва фактът, че в три от четирите случая на проявени в двугодишния срок по чл. 115 ал. 1 ЗЗП несъответствия на стоката с договора за продажба те не са били съществуващи още при доставката на стоката, то не е било налице основание за възникване на задължението на продавача по чл. 114 ал. 3 ЗЗП, респективно и за ангажиране впоследствие с оспореното по реда на чл. 59 ЗАНН наказателно постановление на отговорността му по чл. 222а ЗЗП за неговото неизпълнение.
Като не е съобразил всичко това и е потвърдил наместо да отмени наказателното постановление, районният съд е постановил в нарушение на закона неправилно съдебно решение, което следва да се отмени от касационната инстанция и наместо него следва да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление също да се отмени.
При този изход на спора е основателно направеното от касатора искане за присъждане на направените съдебни разноски, възлизащи на 300 лв. според представения от него в производството пред районния съд договор за правна защита и съдействие. В касационната инстанция договор за правна защита и съдействие не е представян, поради което за нея не следва да бъдат присъждани разноски в полза на касатора.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260135/01.02.2021 г. по н.а.х.д. № 2004/2020 г. на ВРС, ХХІХ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № В-0050603/30.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Р. “ ООД за нарушаването на чл. 114 ал. 3 ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., на основание чл. 222а ЗЗП и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № В-0050603/30.03.2020 г. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „Р. “ ООД за нарушаването на чл. 114 ал. 3 ЗЗП е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1 500 лв., на основание чл. 222а ЗЗП.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите – РД за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра да заплати на „Р. “ ООД, ЕИК ***, направените по делото съдебни разноски в размер на 300 /триста/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/