Р Е Ш Е Н И Е
№……......./…….....2019 г.
гр. Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2019 г., в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНДОН ВЪЛКОВ
при участието на секретаря Светла
Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 2459 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
по чл. 109 ЗС от ищеца К.Т.Й., ЕГН **********, против ответниците Ц.И.С., ЕГН **********,
и С.В.С., ЕГН **********, с искане да бъдат осъдени да преустановят действията,
с които нарушават правото на собственост на ищеца върху имот № XIV- ***, по
плана на с. С***, общ. А***, с площ от 483 кв.м., при граници: улица, имот № XV-
***, имот № 111-*** и имот № IХ-***, като премахнат незаконно изградената
сграда, с която навлизат в имота му.
В исковата молба се посочва, че
ищецът е собственик на УПИ № ХIV-***, по плана на с. С***, общ. А***, с площ от
483 кв.м. при граници: улица, имот № XV- ***, имот № 111-*** и имот № IХ-***,
по силата на Договор за доброволна делба на недвижим имот № 166, том I, per.
2476 от 2006г. В имота нямало изградени постройки, а само засадени овощни
дървета. През 2015 г. ответниците, негови съседи от изток, собственици на УПИ №
XV-***, започнали да строят къща, като навлезли неправомерно в неговия имот и с
това нарушили и ограничили правото му на собственост. В собствения на
ответниците имот № XV-*** имало изградена постройка на фаза - груб строеж,
както и изградена стопанска постройка, разположена на северната граница на имот
XV-*** и на източната граница на неговия имот XIV-***. Между двата имота имало
изградена частична ограда от телена мрежа, която била за границата между
имотите, където нямало постройка. Постройката на съседа се явявала част от
ограда за двата имота. С частичната ограда /мрежа/ в южната част на имотите,
ответниците навлезли в неговия имот с около един метър. С последното намалявало
неговия имот откъм лице с един метър. С изградената къща, на границата между
двата имота, ответниците навлезли в имота на ищеца с 90 см. откъм южната част.
Ако от юг навлизането било с 90 см, то вървейки на север по границата на
имотите, навлизането на постройката в неговия имот било с 60 см. Застрояването
се извършвало на източната граница на имота му, съответно на западната граница
на имота на ответника № XV-***. Застрояването било извършено в определена част
от 16 метра приблизително по средата на границата на двата имота. Общо отнетата
площ към източната граница на имота била 30.50 кв.м. Въпреки направените от
него възражения, че извършваният строеж е незаконен, тъй като за него нямало
издадени надлежни строителни книжа, съседите му не предприели никакви действия
и мерки за отстраняване на строежа и преустановяване на ограничаването на
правото му на собственост. Твърди, че в резултат на посочените неправомерни
действия ищецът не можел да упражнява правото си на собственост в цялост, както
и да упражня правото си на строеж в имота си, както и правело имота непродаваем, в случай, че реши да го продава.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от ответницата Ц.С.. Посочва, че не ставало ясно кое от съвкупността от
права, съставляващи в единство правото на собственост, се препятства с
действията на ответниците - правото на владение, ползване или разпореждане. Не
ставало ясно коя от трите хипотези на незаконност на строителството се посочва
- липсващи строителни книжа или несъответствия на строежа с тях, или
неприложение на ПУП. Твърди, че ответницата е придобила недвижимия имот в режим
на СИО със съпруга си С.В.С.. Исковата молба била недопустима, поради липсата
на правен интерес от търсената съдебна защита, по отношение на релевираното
искане за премахване на сградата, като счита, че само административен орган
притежава компетентност за произнасяне за законността на строежа. Оспорва иска
изцяло, както и твърденията, че ответниците са навлезли в собствения на ищеца
имот в посочените размери. Оспорва твърдението, че ответниците са изградили
строежа в противоречие със законовите изисквания и едновременно с това пречат
на ищеца да упражнява правото си на собственост в пълен обем. Двете
задължителни условия за уважаването на иска били неоснователността на
действията на ответника и създаването на пречки за собственика да упражнява
правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника
били основателни, нямало да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС, какъвто бил
и настоящия случай. Въз основа и
съгласно издадените строителните книжа бил изграден строежа. За уважаването на
иска във всички случаи било необходимо ищецът да докаже не само че е собственик
на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие, но и че това действие или бездействие на ответника създавало за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
Твърди се, че на 11.09.2009 г., М***Г***К***закупила недвижим имот XV-*** в кв.
36 по плана на с. С*** с площ от 483 кв.м., който
впоследствие продала на Ц.И.С., като промяната в титулярството на правото на
собственост била отразена в издаденото разрешение за строеж с вписана забележка
на 28.07.2015 г. На 05.02.2009 г. било издадено разрешение за строеж, отнасящо
се за недвижим имот XV-*** в кв. 36 по плана на с. С***, общ. А***, обл. Варна. Строителството започнало на 11.09.2009 г. на
основание, издаден протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа
на посочената дата. В документа били отразени и резултатите от извършените
проверки и констатациите обусловили необходимостта от съставянето и
подписването на протокол за откриване на строителна площадка от същата дата.
Въпреки, че нееднократно ищецът претендирал, че ответницата е навлязла в
собствения му имот, били извършени съответните действия по трасиране границите
и местоположението на УПИ XV-*** в кв. 36 по плана на с. С***, въз основа на
което измерване се установило, че навлизане липсва, за което свидетелствало,
съставения протокол от 23.06.2015 г. Ищецът лично дал съгласие за строителство
на границата на имота още през 2009 г., когато било издадено разрешението за
строеж, както и при приемането на ПУП за имота на ищеца.
В срока по чл. 131 от ГПК е
постъпил отговор от ответника С.С.. Посочва, че не се
уточнявало кое от съвкупността от права, съставляващи на правото на собственост
се препятства от ответниците - правото на владение, ползване или на
разпореждане. Не се уточнявало коя от трите хипотези на незаконност на
строителството се релевира - липсващи строителни книжа или несъответствия на
строежа с тях или пък, че ПУП не е приложен по отношение на застрояването. Липсвало
правен интерес от търсената защита по отношение на релевираното искане за
премахване на сградата, тъй като само административен орган притежавал
компетентност. Оспорвам иска изцяло, както и твърденията, че ответниците са
навлезли в собствения на ищеца имот в посочените размери. Оспорва и
твърдението, че ответниците са изградили строеж в противоречие със законовите
изисквания и едновременно с това пречат на ищеца да упражнява правото си на
собственост в пълен обем. За уважаването на иск във всички случаи било
необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този
имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените.
На 11.09.2009 г., М***К***закупила недвижим имот XV-*** в кв. 36 по плана на с.
С*** с площ от 483 кв.м., след което го прехвърлиха
на Ц.И.С., като промяната в
титулярството на правото на собственост била отразена в издаденото разрешение
за строеж с вписана забележка на 28.07.2015 г. На 05.02.2009 г. били издадено
Разрешение за строеж за недвижим имот XV-*** в кв. 36 по плана на с. С***, общ.
А***. Строителството започнало на 11.09.2009 г., на основание издаден протокол
за определяне на строителна линия и ниво на строежа на посочената дата.
Нееднократно ищецът претендирал, че ответницата е навлязла в собствения му
имот, като били извършени съответните действия по трасиране границите и
местоположението на УПИ XV-*** в кв. 36 по плана на с. С***, въз основа на
което измерване се установило, че навлизане липсва. Ищецът дал съгласие за
строителство на границата на имота още през 2009 г.
По делото са постъпили писмени защити
от страните.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приетия по делото договор
за доброволна делба (л. 6) се установява, че през 2006 г., между К.Т.Й. и В***
Д***а Р***, е бил сключен договор за доброволна делба, по силата на който
ищецът К.Т.Й.
получил в дял УПИ № XIV- ***, кв. 36, по плана на с. С***, общ. А***,
с площ от 483 кв.м., при граници: улица, имот № XV- ***, имот № III-*** и имот
№ IХ-***, а В*** Д***а Р*** в дял УПИ XV-***,
от 483 кв.м.
От представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2006 г., се
установява, че В*** Д***а Р*** е продала на М***Г***Костадинова УПИ XV-***, от 483 кв.м., в кв. 36, по
плана на с. С***, общ. А***, при граници: улица, УПИ № VII - ***, III-***, УПИ
№ XIV- ***.
От представения по
делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2015 г., се
установява, че М***Г***Костадинова е продала на Ц.И.С. УПИ XV-***, от 483 кв.м., в кв. 36, по
плана на с. С***, общ. А***, при граници: улица, УПИ №VII - ***, III-***, УПИ №
XIV- ***.
От приобщеното по делото
разрешение за строеж от 05.02.2009 г. се установява, че на М***Г***Костадинова
е разрешено да построи жилищна сграда със ЗП 124 кв.м. и РЗП 240 кв.м. в имот
УПИ XV-***.
От представения по
делото акт за приемане на конструкцията от 12.01.2016 г. се установява, че
строителството на сградата е завършено в груб строеж, както и че разрешението
на строеж е били презаверено, считано от от 28.07.2015 г.
По делото са представени
скици; удостоверение за данъчна оценка; протокол за определяне на строителна
линия и ниво на строежа от 11.06.2009 г.; протокол за откриване на строителна
площадка от 11.06.2009 г. за обект жилищна сграда в УПИ XV-***; констативен акт за
установяване годността за приемане на строежа без дата и подписи на възложителя
и проектантската част; протокол за трасиране на границите на УПИ XV-*** с приложена скица;
заповед от 2017 г. на началника на РДНСК, с която е прекратено образуваното
административно производство по жалба на ищеца; контролно геодезическо
заснемане; обяснителна записка; преписката по заявление за разглеждане и
приемане на проект за ПУП от В*** Р*** и К.Й..
По делото е приета
съдебно-техническа експертиза на л. 101-108, изготвена от
вещото лице В.У., съгласно която със Заповед № РД-18-912/13 12.2017 г. на
изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри на село С*** за неурбанизираните
територии в землището на селото. За урбанизираната част,
в чертите на селото, нямало изработена и одобрена КККР. Процесната
постройка представлява масивна двуетажна жилищна сграда, която била изградена в
УПИ XV-***, на границата с УПИ XIV-***, съгласно влезлия в сила ПУП-ПРЗ за
двата урегулирани поземлени имота „за жилищно строителство", одобрен със
Заповед № 774/01.12.2005 г. на Кмета на Община А***, за който имало съставен
констативен протокол от 09.02.2006 г., че е влязъл в сила. Сградата е изградена
на общата граница на двата имота, на 9.66 м. от уличната регулационна линия и с
дължина по границата на север 14.11м. и на 13.69 м. от северната граница с УПИ
Ш-***. Застроената площ на сградата е 123.12 кв.м. Същата
е със стоманобетонна конструкция, изграден покрив, с поставена дограма, с
мазилка (хастар) на източна и южна фасади, северната и западната (калкан)
фасади са на тухла, без мазилка. Сградата е на два етажа. Съгласно
плана за застрояване на влезлия в сила ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед №
774/01.12.2005 г. на Кмета на Община А***, било предвидено на западната граница
на УПИ XV-***, която граница за УПИ XIV-***, кв. 36, се пада източна, да се
строи на калкан. Строежът бил изпълнен на отстояние от общата
граница от 3 до 5 см. Изградената постройка не навлизала в границите на
имота на ищеца УПИ XIV-***, кв. 36, целият с площ от 483 кв.м. И за двата имота
следвало оградите им да се изтеглят северните на север, южните на юг, източната
ограда на УПИ XV-*** в югоизточния си край следвало да се премести на изток, а
източната ограда на УПИ IX-***, който имот се намирал западно от УПИ XIV-***
следвало да се премести на запад, защото е навлязъл в УПИ XIV-*** с повече от
55 см. В заключение вещото лице посочва, че построената двуетажна жилищна
сграда в УПИ XV-*** е съобразена със застроителния
план по ПУП-ПРЗ, одобрен със Заповед № 774/01.12.2005 г. на кмета на Община А***,
който ПУП изменя кадастралния и регулационен план на с. С***, одобрен със
Заповед № 916/28.05.1987 г. за улична и дворищна регулация на Председателя на
ОНС-Варна.
От приетата по делото
СТЕ на л. 142-147, изготвена от вещите лица Д.П., Ж.К. и Д.П., се установява,
че за територията на населеното място с. С***, община А***, нямало одобрена
кадастрална карта, а действащият план на селото е РП, одобрен със Заповед №
916/28.05.1987 г. за уличната и дворищната регулация,
в който графично се отразявали извършените промени, съобразно одобрените
и влезли в сила частични изменения на дворищната и уличната регулация. На
платното на действащия РП на с. С*** били отразени имотите на страните по
делото, съобразно одобрения със Заповед № 774/01.12.2005 г. на Кмета на община
А*** ПУП - ПРЗ. При графичното сравнение на разработката за изменение
на ПУП-ПРЗ за УПИ VIII-***.*** и отразените в платното на действащия РП на
селото се установило противоречие, състоящо се в следното: нанесената граница
между УПИ XIV*** и УПИ XV-*** в основния РП на селото (попълването на платното
от 1987г.) не съответствала на границата в проекта за изменение. Площ на УПИ XIV-***
по ПУП-ПРЗ е 503 кв.м и площ на УПИ XV *** по ПУП-ПРЗ *** кв.м. В платното на
основния РП план била отразена граница, която разделяла бившия парцел VIII-***,***
на две почти равни части. Площта на УПИ XIV-***, съобразно нанесената граница в
РП, била 475 кв.м., а площта на УПИ XV-***, съобразно нанесената граница в РП –
483 кв.м. При попълването на трасировъчния
карнет била допусната техническа грешка, като вместо XV *** било записано УПИ
XV246. В заключение, вещите лица посочват, че част от построената сграда в УПИ XV-***
попада в обхвата на УПИ XIV-***, съобразно границата между урегулираните имоти
с ПУП-ПРЗ от 2005 г. Сградата била изградена на дворищната регулация между УПИ
XIV *** и УПИ XV ***, съобразно отразената в основния РП граница между
новообразуваните урегулирани поземлени имота в съответствие с издадената скица
за проучване и проектиране и протокол за определяне на строителна линия и ново
на строежа и протокол за откриване на строителна площадка, дадената строителна
линия, в които е изчертана границата от основния РП
план.
От приетата по делото
СТЕ на л. 220-223, изготвена от вещото лице Д.Д., се
установява, че е одобрено изменението на действащият план на с. С***, в частта
на УПИ VIII-*** ***, от кв. 36, от който се образуват два нови УПИ XIV-*** и
УПИ XV-***. Изменението било одобрено със заповед № 471/01.12.2005 г. на кмета
на Община А***. След влизането в сила, ПУП бил
нанесен ръчно в действащият регулационен план на с. С***. В Община А***, към
преписката на ПУП ПРЗ, нямало диск с цифрив модел,
поради което след като вещото лице оцифрило и
координирало двата плана се получила разлика между оцифрените
планове, като в северния край тя е 84 см, а в южния край 60 см. Планът бил изчертан ръчно в М 1: 1000. Съгласно чл. 18, ал. 1 от наредба
РД-02-20-5/15.12.2016г. към ЗКИР , точността на плана е от 30 до 60 см. На
основният план не се наблюдавала втора граница между графично пренесените УПИ
XIV и УПИ XV. След изработването на комбинирана скица се
установило, че площите на двата урегулирани поземлени имота са различни. Като
това можело да се получи поради различни причини: ПУП не е предаден в цифров
вид и при оцифряване се получава различна точност; западната линия на УПИ XIV в
ПУП е права, а на регулационния план е с чупка, поради това, че регулационната
линия повтаря имотната граница; при ръчно пренасяне на графиката на ПУП в плана
също се получавали неточности; установените грешки се дължат в следствие на
оцифряване на планове, които са на хартиен носител.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, съдът, по правилата на чл. ***, ал. 2 от ГПК, приема
следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск за собственост по чл. 109 от
ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС,
собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което
му пречи да упражнява своето право. Законът предоставя защита на правото на
собственост и ограничените вещни права срещу всяко пряко и/или косвено
неоснователно въздействие, което без да отнема владението, ограничава, смущава
и пречи на пълноценното използване на вещта или имота според предназначението
му. Исковата защита по чл. 109 от ЗС може да бъде упражнена както спрямо всяко трето лице, така
и по отношение на лице, което разполага с права по отношение на имота, но ги
упражнява по начин, препятстващ или
ограничаващ упражняването на субективното право на друг съсобственик или
собственик /Решение № 138/85 г. на ОСГК/. Съгласно установената съдебна
практика искът по чл. 109 от ЗС е допустим и срещу собственик на съседен имот
за прекратяване на неоснователно действие, съставляващо незаконен строеж. Доколкото
ищецът излага в исковата молба твърдения, че притежава право на собственост
върху имот № XIV- ***, по плана на с. С***, общ. А***, и че ответниците му
нарушават правото на собственост с изградената в съседство жилищна сграда,
навлизайки в имота му, той разполагат с негаторната искова защита по чл. 109 ЗС,
и искът е процесуално допустим (в този смисъл е ТР № 31/84 г. от 6.II.1985 г.
по гр. д. № 10/84 г., ОСГК).
В тежест на ищеца бе да докаже наличието на следните
кумулативните предпоставки за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС: 1/ че е
собственик на вещта, чиято защита търси по съдебен ред или пък е носител на ограничено
вещно право върху имота; 2/ че е извършено неоснователно действие върху вещта. Съдебната
практика и теория приема, че неоснователното въздействие може да се изразява,
както в активна човешка дейност, водеща до промяна на външния свят – действие,
така и до укоримо бездействие; въздействието върху
вещта може да бъде извършено пряко или косвено; вредно отражение върху вещта
или създадено състояние; 3/ неоснователното действие трябва да пречи, да
ограничава или да смущава собственика на вещта да упражнява правото си на
собственост, спокойно и в пълен обем, съобразно предназначението на вещта, макар
да не накърнява владението; 4/ извършеното неоснователно действие или състояние
трябва да съществува към момента на предявяване на иска или да съществува опасност,
че то и занапред ще продължи да съществува. Без правно значение е
обстоятелството, дали действието е извършено виновно, дали извършителят е
действал за себе си или за другиго.
От съвкупната преценка на събраните в хода на
производството доказателства и съблюдавайки съдебната практика, че предмет на
преценка от съда и правнорелевантни са само онези неоснователни действия, които
са посочени в обстоятелствената част на исковата молба, съдът извежда следните
изводи от правна гледна точка:
Въз основа на събраните по делото доказателства не би могло да се приеме, че извършеното от
ответниците строителство съставлява противоправно действие, което пречи на
ищеца в пълноценното упражняване на собствеността или ограничава възможностите
му за това.
Установи се по делото, че ищецът и ответниците са
собственици на два съседни недвижими имота с обща граница. УПИ № XIV- ***, кв. 36, по плана на с. С***,
общ. А***, с площ от 483 кв.м., е собственост на ищеца по силата на
договор за доброволна делба, а УПИ XV-***, от 483 кв.м., в кв. 36, по
плана на с. С***, общ. А***, е собственост на ответниците по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 2015 г. В имота
на ответниците е построена жилищна сграда, съгласно разрешение за строеж
от 2009 г., издадено на името на М***Г***Костадинова, по силата на което е
разрешено да се построи сграда със ЗП 124 кв.м. и РЗП 240 кв.м. в имот УПИ XV-***. Съгласно съдебно-техническата
експертиза на л. 101-108, изготвена от вещото лице В.У., застроената площ на сградата е
123.12 кв.м. Същата е на два етажа, изградена от стоманобетонна конструкция, с
покрив, с поставена дограма, с положена мазилка на източна и южна фасади,
северната и западната фасади са на тухла, без мазилка.
От ангажираните в хода на производството съдебно-технически
експертизи се установи, че със Заповед
№ РД-18-912/13.12.2017 г., издадена от изп. директор на АГКК, е одобрена
кадастрална карта и кадастрални регистри на село С***, но само за неурбанизираните
територии в землището на селото, като за урбанизираната територия няма
изработена и одобрена КККР. Действащият план на селото е РП, одобрен със
Заповед № 916/28.05.1987 г. за уличната и дворищната регулация. По безспорен
начин се установи и че е одобрено изменението на действащият план на с. С***, в
частта на УПИ VIII-*** ***, от кв. 36, от който са били образувани два нови
имота - УПИ XIV-*** и УПИ XV-***. Изменението е било одобрено със Заповед № 774/01.12.2005
г. на кмета на Община А***. Ищецът е получил съобщение за издадената заповед,
като по делото не се установи същата да е била обжалвана и е влязла в сила. Съдът
кредитира съдебно-техническа експертиза на л. 101-108, изготвена от вещото лице
В.У., като обективно и компетентно дадена, от която се установява, че процесната
двуетажна жилищна сграда е изградена в УПИ XV-*** на самата граница с имота на
ищеца - УПИ XIV-***, съгласно влезлия в сила ПУП-ПРЗ за двата урегулирани
поземлени имота, одобрен със Заповед № 774/01.12.2005 г. на Кмета на Община А***.
Установи се, че подобно застрояване на калкан на границата (на западната
граница на УПИ XV-***, източна за УПИ XIV-***) е предвидено и допустимо
съгласно закона и плана.
Последващата тройна СТЕ (на л. 142-147) също установи, че сградата е изградена на
дворищната регулация между УПИ XIV *** и УПИ XV ***, съобразно отразената в
основния РП граница. По отношение на установеното техническо несъответствие при
отразяването в плана, съдът намира, че действително при нанасяне на ръка на
изменението в плана е възможно да бъдат допуснати технически неточности, а още
повече, че при съпоставянето с оцифрения модел е възможно по-голямо
разминаване. В случая, от СТЕ на л. 220-223, изготвена от вещото лице Д.Д., се установи, че
при цифровото отразяване и координиране на двата плана се е получила разлика в северния
край 84 см, а в южния край 60 см. В случая обаче, тези разминавания, не могат
да обосноват извод за основателност на иска по чл. 109 ЗС, доколкото съдът
намира, че от една страна същите са технически допустими при едно подобно
отразяване на плана и неговата реализация на място, а от друга, не създават
пречки за използването на имота по-големи от обикновените, доколкото и в.л. по
първата експертиза посочи, че източната ограда на УПИ IX – *** следва да се премести на запад,
защото е навлязла в УПИ XIV-*** с повече от 55 см. Съдът намира
за правилно заключението на вещото лице по последната експертиза, че разлика в
площите може да се получи и при ПУП, който не е предаден в цифров вид и при
оцифряване се получава различна точност; западната линия на УПИ XIV в ПУП е
права, а на регулационния план е с чупка поради това, че регулационната линия
повтаря имотната граница; при ръчно пренасяне на графиката на ПУП в плана също
се получават неточности; липсват точно определени координати, поради което техническите разлики са допустими, а в случая,
сами по себе си не могат да доведат до уважаване на иска. От друга страна,
както се посочи и в тройната СТЕ разположението на сградата е било съобразено с
границата на новообразуваните УПИ в съответствие с издадената от
административните органи скица за проучване и проектиране, с протокола за
определяне на строителна линия и ниво на строежа и протокола за откриване на
строителна площадка, съобразно основния регулационен план. Доколкото се установи,
че постройката се намира изцяло в имота на ответниците и не засяга имота на
ищеца, то наведените от ищеца в писмената защита доводи за незаконосъобразност
на самата строителна процедура нямат касателство за основателността на исковата
претенция по чл. 109 ЗС.
Следва да
се отбележи и че с осъдителния иск по чл. 109 ЗС не може да се търси защита
срещу административните актове и действия на административните органи, а следва
да се установи, че строежът препятства упражняването на правото на собственост
на ищеца. Изложените
съображения от ищеца за незаконност
на строежа сами по себе си не могат да обусловят основателност на предявения
негаторен иск, тъй като по делото не се установи този строеж да смущава правото
на собственост на ищеца (в този смисъл са и Решение № 1319/05.07.1999 г. по
гр.д. № 501/1998 г. на ВКС; Решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.дело № 2190/1998 г.).
При така изложеното, настоящият съдебен състав
счита, че в хода на производството ищецът не доказа по категоричен и безспорен
начин, че процесната сграда е навлязла в имота му и с построяването й ответниците
ограничават пълноценното използване на правото му на собственост върху същия. Ето
защо предявеният иск с правно основание чл. 109 от ЗС се явява неоснователен и
като такъв следва да се остави без уважение.
С оглед изхода от делото, на ответниците следва да
се присъдят разноски в размер, съгласно представените по делото доказателства и
списък на разноските. Ищецът следва да заплати на ответницата Ц.И.С. сумата от
600 лв. – адвокатско възнаграждение, а на ответника С.В.С. сумата от 805 лв. (2х100
лв. - депозит за вещо лице, 5 лв. - съдебно удостоверение и 600 лв. -
адвокатско възнаграждение).
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска на К.Т.Й., ЕГН **********, против ответниците Ц.И.С., ЕГН **********,
и С.В.С., ЕГН **********, с искане да бъдат осъдени да преустановят действията,
с които нарушават правото му на собственост върху имот № XIV- ***, в кв. 36, по
плана на с. С***, общ. А***, обл. Варна, с площ от
483 кв.м., при граници: улица, имот № XV- ***, имот № III-*** и имот № IХ-***, като
премахнат незаконно изградената сграда, с която навлизат в имота му, на
основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА К.Т.Й., ЕГН **********, да
заплати на Ц.И.С., ЕГН **********, сумата
от 600 лв., представляваща сторени
по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА К.Т.Й., ЕГН **********, да
заплати на С.В.С., ЕГН **********,
сумата 805 лв., представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от получаване на преписи от
него от страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: