№ 320
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000503246 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 4291 от 15.07.2024 г., постановено по гр. дело №
1027/2023 г. на СГС, 3 състав, ответната Столична община е осъдена да
заплати на основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД на ищцата М. В. сумата от
25 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени болки и страдания от счупване в областта на дясна глезенна става,
причинено на 01.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на събитието
– 01.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Със същото решение
искът за разликата над 25 000 лв. до пълният предявен размер от 40 000 лв. е
отхвърлен.
Недоволна от така постановеното решение в осъдителната му част е
останала ответната Столична община, която в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва с оплаквания за неправилност поради допуснати нарушения на
материалния закон и съдопроизводствените правила. Поддържа, че ищцата не
е доказала при условията на пълно и главно доказване времето и мястото на
настъпване на инцидента, неговия механизъм, атмосферните условия, при
които е станал, както и причинно-следствената връзка между инцидента и
твърдените от нея вреди. В евентуалност сочи, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата, която не е положила
дължимата грижа и внимание при придвижването си. По отношение на
1
размера на вредите излага съображения, че съдът е следвало да съобрази
указанията на ППВС № 4/1968 г. и практиката на съдилищата в други подобни
случаи, предвид установеното пълно възстановяване на ищцата. Моли
решението в обжалваната част да бъде отменено и искът – отхвърлен, като
неоснователен.
Въззиваемата М. Х. В. в срока по чл.263, ал. 1 от ГПК не депозира
отговор. От процесуалния й представител е постъпило становище по
съществото на спора.
Третото лице-помагач „БКС-Чистота“ ЕООД намира въззивната жалба
за основателна по съображения, развити в отговора на въззивната жалба.
Третото лице-помагач ДЗЗД „ТИТАН СОФИЯ ЦЕНТЪР“ в съдебно
заседание пледира за основателност на жалбата, а третото лице-помагач
„АДИФАРМ“ ЕАД не ангажира становище.
Софийският Апелативен съд, след извършената преценка в пределите на
правомощията си по чл. 269 ГПК на събраните доказателства по делото и на
изложените от страните доводи и възражения, приема от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД от М. Х. В. срещу
Столична община за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 40 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане, причинени в резултат на виновно бездействие на
служителите на ответника по повод изпълнение на възложена работа.
От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните писмени и
гласни доказателства се установява, че на 01.12.2021 г. около обяд ищцата М.
В., вървейки по тротоара, прилежащ на бул.“Симеоновско шосе“, в района на
№ 130, паднала поради наличието на ледени участъци в резултат на
непочистен сняг, където вървяла с нейната приятелка Е. Д.. След
подхлъзването десния й глезен се извил и при падането поел тежестта на
цялото тяло. Извикали екип на спешна медицинска помощ, който я откарал в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, където се установило, че при падането е
получила множествено счупване на подбедрицата, закрито, като на същия ден
е оперирана. Извършено било открито наместване и фиксиране с метална
остеосинтеза.
Относно първия спорен въпрос - къде конкретно е настъпило
произшествието, пред първоинстанционния съд е прието като доказателство
Фиш за спешна медицинска помощ от 01.12.2021 г., от който се установява
посещение на екип на Спешна помощ на бул.“Симеоновско шосе“ №130 в
12:15 ч., във връзка със сигнал за паднал пешеходец на същото място, подаден
в 11:53 ч. чрез тел.112.
Горното се потвърждава и от разпита на свидетелката Е. П. Д., очевидец
на събитието, чиито показания са пълни, изчерпателни, ясни и
коредпондиращи с останалия доказателствен материал по делото, и от които
2
се установява, че на 01.12.2021 г. по обяд свидетелката вървяла заедно с
ищцата една след друга по непочистения от сняг тротоар на бул.“Симеоновско
шосе“. Ищцата вървяла пред нея, подхлъзнала се и паднала назад, след което
десният й крак се изкривил в зоната на глезена. Първа помощ пострадалата
получила от служител от съседен магазин, които изнесъл стол да седне, а друг
случаен минувач звъннал на Спешна помощ. Тези показания не са разколебани
от останалия събран доказателствен материал, поради което и настоящата
инстанция намира, че процесният инцидент се е случил именно на твърдяното
място и по твърдения в обстоятелствената част на исковата молба начин.
Относно метеорологичната обстановка в деня на инцидента настоящият
състав съобрази данните от представената справка от НИМХ от 27.03.2024 г.,
според която на 01.12.2021 г. температурата на въздуха е варирала между 5,8 и
- 5,6 градуса по Целзий, а височината на снежната покривка е била 10 см.
Обстоятелството, че на 01.12.2021 г. около 11- 12 ч. прилежащият тротоар на
бул. „Симеоновско шосе“ в района на № 130 в гр. София не е бил почистен от
навалелия сняг се потвърждава от събраните показания на свидетелката Д.,
като същевременно не се опровергава от приетите два протокола за отчитане
на дейности за район „Студентски“ (ж. к. Студентски град, ж.к. Мусагеница и
ж. к. Дървеница.). Това е така, защото обстоятелството, че е било извършено
почистване и опесъчаване на участъка от бул.„Симеоновско шосе“ в района на
№ 130 само по себе си не води до единствения възможен извод, че ледът и
снежната покривка действително са били премахнати и отстранени, изцяло
или отчасти.
При така установената фактическа обстановка настоящият въззивен
състав намира от правна страна предявеният иск за основателен и доказан.
На основание § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и
местната администрация с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините следните държавни имоти - общински пътища,
улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и
зелените площи за обществено ползване. Същевремнно на основание чл. 3,
ал.2 ЗОС тротоарите са публична общинска собственост. Съгласно
разпоредбата на чл. 8, ал. 3 Закона за пътищата, общинските пътища са
публична общинска собственост, а според чл. 31 от ЗП, общината е длъжна да
осъществява дейностите по поддържането на общинските пътища му чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението на тази
дейност. В обхвата на пътя попада както пътното платно, така и тротоарите –
по аргумент от ДР § 1, т.1 и т.2 ЗП. Зимното поддържане на общинските
пътища на територията на Столична община е регламентирано в Глава ІV,
Раздел ІІІ на Наредбата за управление на общинските пътища на територията
на Столична община и включва дейности по снегопочистване и опесъчаване
за стопяване на снега и леда.
Причинените вреди са подробно изяснени от неоспореното заключение
на съдебно-медицинската експертиза. Тези вреди се намират в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното бездействие на служителите
3
на ответната община, чието задължение е да поддържа имотите си – публична
общинска собственост, и което в случая не е било изпълнено. Съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод
изпълнението на тази работа. Фактическият състав на безвиновната обективна
гаранционно-обезпечителна отговорност на възложителя на работата включва
противоправно деяние на лице, на което е възложена работа от ответника,
причинени вреди при или по повод изпълнението на възложената работа и
причинна връзка между противоправното поведение и причинения
вредоносоен резултат. Тези елементи в случая са налице, поради което искът
се явява доказан по своето основание.
По втория спорен въпрос, относно размера на дължимото се
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, съдът кредитира
показанията на свидетеля, който има преки наблюдения и дава изчерпателни
сведения, че още при падането си ищцата изпитала много силни болки. От
заключението на приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че в
болницата при ищцата е констатирано множествено счупване на
подбредицата, закрито. Извършено е оперативно лечение и е изписана на
07.12.2021 г. с предписание за спазване на следстационарен режим и за
провеждане на рехабилитация. На ищцата е извършено открито наместване на
фрактурата и фиксиране с метална остеосинтеза. Ищцата е претърпяла болки
с голям интензитет непосредствено след инцидента, за период от 3 месеца тя е
търпяла болки и страдания, като същите са били затихващи в края на
посочения период. Вещото лице – медик е извършило личен преглед и е
установило добре зарастнал оперативен белег, както и че остеосинтезния
материал не е изваждан. Констатирал е ограничение в обема на движения на
ставата около 20 %. Констатирал е още, че към момента на прегледа и
понастоящем ищцата ходи самостоятелно без помощни средства и накуцване.
С оглед вида, характера и степента на така получените и описани по-
горе увреждания, преценени поединично и в своята съвкупност, заедно с
продължителността и интензивността на търпените болки и страдания,
намаленият обем на движение, продължителността на лечебния и
възстановителен период, възрастта на пострадалата, както и стадия на
обществено-икономическото развитие, настоящият състав намира, че
справедливият размер на дължимото се обезщетение, определен съобразно чл.
52 ЗЗД, възлиза на сумата от 25 000 лв.
Настоящият състав не следва да обсъжда направените едва с въззивната
жалба възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, тъй като същите се явяват преклудирани.
На последно място, без значение за изхода на спора са и отношенията
между ответната Столична община и третите лица-помагачи по сключените
договори, съответно за почистване и поддържане на улици и за механизирано
почистване от сняг, тъй като те не могат да бъдат противопоставени на
4
ищцата. По същите съображения спрямо нея са непротивопоставими и
отношенията на ответника с лицата, които фактически са упражнявали
фактическа власт върху имоти в сградата, пред която е настъпил инцидентът, с
оглед задължението им по чл. 67, ал.1, т.2 от НУОПОЧТСО да почистват
тротоарите пред и около сградата от сняг и лед (наведени като възражение под
пункт втори в отговора на исковата молба).
Ето защо и поради съвпадение на изводите на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата страна се следват съдебни
разноски, но с оглед изричното изявление на страната, че такива не са сторени
пред настоящата съдебна инстанция, то и такива не следва да бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4291 от 15.07.2024 г., постановено по гр.
дело № 1027/2023 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение,1-3
състав.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5