РЕШЕНИЕ
№
гр.
София, 17.09.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-В
въззивен състав, в публичното заседание на трети май
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
ГЕОРГИ СТОЕВ
при секретаря Юлиана Шулева, като
разгледа докладваното от мл. съдия Георги Стоев в.гр.д. № 9047 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С
Решение № 74611/25.03.2019 г., постановено по гр.д. № 74765/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 42 състав, е частично уважен предявения по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от Столична община, ЕИК ******, срещу Т.Х.П., ЕГН **********,
установителен иск с правна квалификация чл. 59 ЗЗД за сумата от 1 384,79
лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на собствен недвижим
имот за периода 11.01.2014 г. до 29.09.2014 г. С решението е отхвърлено
притезанието за главница до предявения размер от 1 413,32 лева, както и
притезанието за мораторна лихва в размер на 330,52 лева. Първоинстанционният
съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските в исковото производство на
основание чл. 78 ГПК.
Производството е
образувано по въззивна жалба с вх. № 5072089/22.04.2019 г., подадена от
ответника, с която е обжалвано решението в частта, с която е уважен предявеният
иск, т.е. за сумата от 1 384,79 лева. Въззивникът навежда оплаквания за
неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на процесуалните
правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантни факти и оценка на
събрания доказателствен материал, както и поради противоречие на материалния
закон. Моли решението в обжалвана част да бъде отменено като неправилно и
вместо него да се постави акт, с който да се уважи отхвърли предявения иск.
Претендира сторените разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ищеца, в първоинстанционното производство. Счита въззивната жалба за
неоснователна и моли да бъдат оставена без уважение, въз основа на подробно
изложени съображения.
Първоинстанционното
решение в необжалвана част е влязло в сила и не е предмет на спора пред
настоящата инстанция.
Софийски градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Въззивният съд съгласно
чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения
за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до
неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно
решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на
въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на някоя от
страните по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост,
а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.
Настоящият съдебен състав
приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
По основателността на
иска.
Спорното право се
индивидуализира с 1) основанието,
въз основа на което се претендира да е възникнало, т.е. правопораждащия
фактически състав; 2) съдържанието
на правото; 3) субектите по спорното
правоотношение; 4) индивидуализация
на обекта на спорното правоотношение. Съдът самостоятелно следва да квалифицира
твърдяното материално право с оглед изложените твърдения в исковата молба, като
не е обвързан от правните доводи на ищеца относно приложимата правна норма – в
този смисъл виж - Определение № 451 от 2.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 754/2021
г., IV г. о.; Решение № 406 от 14.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2013 г.,
IV г. о.; Решение № 198 от 11.04.2017 г. на ВКС по т. д. № 126/2015 г., I т.
о.;
Съгласно мотивите на т. 5
от Тълкувателно решение № 1/2013 по тълк. д. 1/2013г. въззивният съд, макар и в
условията на ограничен въззив, представлява инстанция по същество, т.е. дължи повторно
разрешение на материалноправния спор, при
което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване на
истинността на фактическите твърдения на страните, чрез събиране и преценка на
доказателствения материал и субсумирането на установените факти под приложимата
материална норма. Следователно, когато констатира
нередовности на исковата молба, съдът е длъжен да даде указания за
поправянето им за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт по
съществото на спора. При неизпълнение на указанията въззивният съд обезсилва
първоинстанционното решение и прекратява производството по делото. В този
смисъл са и мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по т. д.
№ 1/2001 г. на ОСГК, ВКС, съгласно което спорният предмет по делото се
въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити,
предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК(отм.), понастоящем чл. 127 и чл. 128 ГПК. Щом като
при всяко положение на делото съдът може да констатира нейните нередовности и
да дава указания на ищеца за тяхното отстраняване, а въззивният съд пристъпва
направо към разглеждане материалноправния спор по същество, той може да остави
без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК(отм.) (чл. 129 от действащия ГПК) при констатация за дефекти в нея, като даде указания за отстраняването им
и да изпълни задължението си да постанови допустим съдебен акт по същество на
спора. При поправянето им в дадения срок, производството ще продължи до
произнасяне с решение по основателността на въззивната жалба, а при
неотстраняването им обжалваното първоинстанционно решение следва да се обезсили
като постановено по ненадлежно предявен иск и производството по делото да се
прекрати.
Първоинстанционният съд
не е дал правна квалификация на исковите претенции на ищеца. Съгласно ТР 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС при грешна, респективно при липсва на дадена от първата
инстанция правна квалификация, въззивният съд за да обезпечи правилното
приложение на императивна правна норма следва да квалифицира исковите
претенции, като даде указания относно подлежащи на доказване факти и
необходимостта от ангажиране на съответните доказателства. В процесния случай
ищецът е представил доказателства за релевантните факти, включени в твърдения
правопораждащ фактически състав, поради което е отпаднала необходимостта от
даването на изрични указания в тази насока. В изпълнение на дадените от
въззивния съд указания ищецът е посочил елементите на правопораждащия
претенцията му фактически състав, за които релевантни факти са събрани
доказателства в хода на съдебното дирене пред първа инстанция, респективно има
произнасяне, макар и при липса на дадена правна квалификация, от
първоинстанционния съд.
Предмет на въззивното
производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с
правна квалификация чл. 236, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 384,79 лева,
представляваща наемна цена за периода от 01.2014 г. до 09.2014 г.
Правопораждащият
фактически състав на твърдяното материално право включва следните елементи: 1) наличие на валидно възникнало
облигационно правоотношение; 2)
изтичане на уговорения между страните срок на действие на договора за наем; 3) последващо поведение на наемателя, съответстващо
на съдържанието на облигационна връзка, 4)
признание и непротивопоставяне от страна на наемодателя.
При
осъществяване на посочените факти, то нормата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД презюмира,
че е налице съгласие за продължаване на договора за наем за неопределен срок.
Съгласно чл. 154 ГПК всяка от страните следва в условията на пълно и главно
доказване да установи фактите и обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения. В случая с оглед твърденията на ищеца в неговата тежест е
да установи осъществяването на правопораждащия фактически състав на процесното
притезание.
От
събрания доказателствен материал се установява, че в периода от 21.03.2003 г.
до 21.02.2006 г. между страните е било налице валидно наемно правоотношение за
процесния общински обект. Заключението на вещото лице по допуснатата съдебно
графическа експертиза е категорично, че представеният анекс към договора за
наем не носи подписа на настоящия ответник. Воден от горното настоящият състав
приема, че след изтичането на предвидения в първоначалния договор за наем срок
страните не са сключвали допълнителни споразумения в писмена форма, с които да
уговорят нов срок за използване на обекта. От представените доказателства,
включително свидетелски показания и констативен акт № 000366, не се установява
факта, че първоначалния наемател е продължил да осъществява фактическа власт
върху процесния обект, което е елемент от правопораждащия претенцията
фактически състав. От протокола се установява, че е премахнат павилион, но нито
се установява кое лица упражнява фактическа власт върху павилиона, нито дали
същия е функционирал.
Мотивите
на първоинстанционният съд биха били правилни, ако претенцията на ищеца се
основаваше на твърдения за извъндоговорен правопораждащ фактически състав, но доколкото
изрично е уточнена исковата молба и основанието на иска, то същите са
ирелевантни за изхода на спора.
Искът
следва да се отхвърли като неоснователен, респективно първоинстанционното
решение да се отмени като неправилно.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото
отговорността за разноски е въззиваемата страна. Въззивникът е представил
доказателства за сторени разноски в размер на 477,70 лева, от които 450 лева адвокатски хонорар и 27,70 лева
държавна такса.
Ответникът има право на разноски за
първоинстанционното производство в размер на 600 лева за адвокатско възнаграждение. Не е направено възражение за
прекомерност от насрещната страна. Ответникът не е представил и списък с
разноски по смисъла на чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение
№ 74611/25.03.2019 г., постановено по гр.д. № 74765/2017 г. по описа на
Софийски районен съд, 42 състав, в обжалваната част.
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Столична община, ЕИК ******,
срещу Т.Х.П., ЕГН **********, установителен иск с правна квалификация чл. 236,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 384,79 лева, представляваща наемна цена за периода от
01.2014 г. до 09.2014 г., дължима по договор за наем от 21.02.2003г. с обект
„общинска земя от три квадратни метра, находяща се в гр. София, ул. Оборище, за
която сума има издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение на парично
задължения от 15.03.2017 г. по ч.гр.д. № 13837/2017 г. по описа на Софийски
районен съд, 42 състав.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК ******,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Т.Х.П., ЕГН **********;
-
Сумата
от 477,70 лева, представляваща
сторените разноски пред въззивната инстанция.
-
Сумата
от 600 лева, представляваща
сторените разноски пред първоинстанционния съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.