Р Е Ш Е Н И Е
№ 2
гр. Велико
Търново, 27.1.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОНСТАНТИН
КАЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА КОСТОВА ЕВТИМ
БАНЕВ
при
секретаря С.А.и в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна
прокуратура Весела Кърчева, разгледа докладваното от съдия Костова КНАХД 10
232/2022г. , и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с
чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Производството
е образувано по касационна жалба на
Регионална дирекция РУСЕ към Комисия за защита на потребителите, гр. Русе,
пл.“Свобода“ № 6, ет. 5 против Решение № 454/8.11.2022г. постановено по НАХД
1045/22г. по описа на Районен съд Велико Търново с което е отменено като
незаконосъобразно Наказателно постановление НП № Р-000553/15.8.2022г. издадено
от старши инспектор при РД на КЗП със седалище гр. Русе, с което на ПСИХЕЯ ООД
за извършено от дружеството нарушение- неподдържане на регистър на предявените
пред него и пред упълномощено от него лице рекламации за стоки, което се
субсумира под нормата на чл. 47, ал.1 от Закон за предоставяне на цифрово
съдържание на цифрови услуги и продажби на стоки и на основание на чл. 72 от
с.з. му е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на
500 лева.
В касационната жалба се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на закона и на
процесуалните правила – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1
и т.2 от НПК, приложим в производството
по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Съдът
неправилно е приел, че актосъставителят е нямал компетентност да състави АУАН,
тъй като в Заповед № 353 ЛС от 22.4.2015г. на Председател на КЗП е посочено, че
длъжностното лице Тодор Ников има право да съставя актове за извършени
нарушения по законите и подзаконовите нормативни актове, по приложението, на
които контролът е възложен на КЗП. Оправомощаването се явява общо, тъй като в Заповедта не са изброени конкретни нормативни
актове, поради което следва да се
презюмира, че органът е компетентен да съставя АУАН и по посочения Закон за предоставяне на цифрово съдържание на цифрови
услуги и продажби на стоки. Съгласно чл. 57, ал.1 от с.з. Контролът по този
закон се осъществява от КЗП към министъра на икономиката. Освен това при
съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени всички разпоредби на ЗАНН и
на посочения Закон
за предоставяне на цифрово съдържание на цифрови услуги и продажби на стоки , при спазване
на предвидените в тях процесуални срокове, спазени са чл. 42 от ЗАНН и чл. 57
от с.з., извършеното нарушение се явява и доказано, поради което правилно е бил
приложен и съответния материален закон. От съда се иска да отмени обжалваното
решение и се постанови друго по съществото на спора, с което се потвърди НП
Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.
Претендира заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание, касаторът – редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба,
ПСИХЕЯ ЕООД редовно призован не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново, заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Въпреки , че не споделя доводите на ВТРС за допуснато съществено процесуално
нарушение обосновано с липса на надлежно оправомощаване на актосъставителя,
респ. липса на компетентност, счита, че нарушението представлява маловажен
случай, поради което следва да се приложи чл. 28 от ЗАНН. Предлага решението да
бъде оставено в сила.
Съдът, след като се запозна с подадената
касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и
отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по
силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално
допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна.
При извършената на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи
наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен
акт.
Предмет на настоящото дело е Решение № 454/8.11.2022г. постановено по НАХД 1045/22г. по
описа на Районен съд Велико Търново с което е отменени като незаконосъобразно
Наказателно постановление НП № Р-000553/15.8.2022г. издадено от старши
инспектор при РД на КЗП със седалище гр. Русе, с което на ПСИХЕЯ ООД за
извършено от дружеството нарушение- неподдържане на регистър на предявените
пред него и пред упълномощено от него лице рекламации за стоки, което се
субсумира под нормата на чл. 47, ал.1 от Закон за предоставяне на цифрово
съдържание на цифрови услуги и продажби на стоки и на основание на чл. 72 от
с.з. му е наложено административно наказание“Имуществена санкция“ в размер на
500 лева.
За да постанови този резултат ВТРС е установил следната фактическа обстановка:
на 10.6.2022г. при извършена от Тодор Ников, инспектор при ТЗ на КЗП, РД Русе
на магазин за козметика на адрес гр. Дебелец, общ.В. Търново, ул.“Патриарх
Евтимий“ № 59 е установено, че търговецът не поддържа регистър на предявените
пред него и пред упълномощени от него лице рекламации на стоки- в нарушение на
чл. 47 от ЗПЦСЦУПС, за което е съставен Акт № К-000553 от 21.6.2022г. Въз
основа на така съставения акт е издадено Наказателно постановление, с което за
извършеното нарушение на ЗПЦСЦУПС и на основание чл. 72 от с.з. е наложено
наказание – Имуществена санкция в размерна 500 лева. Актосъставителят св. Ников
в качеството си на служител в КЗП и св. Цветков в качеството на нещатен
сътрудник към КЗП са извършили горната проверка, като за проверката е съставен
констативен протокол № К-2725760/10.6.2022г. като с него дружеството е поканено
да се яви на 16.6.2022г. в офиса на КЗП В. Търново, за да представи регистър на
предявените рекламации. На 21.6.2022г. е съставен протокол за проверка на
документи, представени от ПСИХЕЯ ЕООД, от който се установява, че такъв
регистър е представен, но въпреки това е издаден горепосоченият АУАН. По делото е представена Заповед № 353 ЛС/
22.4.2015г. на Председател на КЗК, с която ... Т.Н.е определен за длъжностно
лице от КЗП , което има право да съставя актове за извършени нарушения по
законите и подзаконовите нормативни актове, контролът по приложението на които
е възложен на КЗП или на Председателя на
КЗП, за територията на областите Габрово, В. Търново, Русе , Ловеч и Плевен. Със Заповед № 596/12.8.202г.
на Председателя на КЗП Кръстев, старши
инспектор в РД на КЗП гр. Русе е оправомощен да налага административни
наказания и издава наказателни постановления за нарушение по ЗПЦСЦУПС.
При така установените факти, съдът е
формирал следните правни изводи: От формална страна съдът е намерил, че са
спазени чл. 42, т.1 и чл. 57, ал.1 от ЗАНН поради което не са налице нарушения
от формална естество. Съдът обаче е приел, че не е налице компетентност на
актосъставителя. Съгласно чл. 57 от ЗПЦСЦУПС контролът по този закон се
осъществява от КЗП, към министъра на икономиката, като Председателят на КЗП
оправомощава със Заповед длъжностните лица от администрацията й. По отношение
на АУАН чл. 60, ал.1 от ЗПЦСЦУПС определя като компетентни лица тези, оправомощени от Председателя на КЗП да
съставят такива по реда на ЗАНН. Следователно компетентността на
актосъставителя произтича от акта на оправомощаване, с което е определено
съответното длъжностно лице по чл. 37 ,ал.1, б“б“ от ЗАНН. Представената по
делото Заповед е от 22.5.2015г,. а посоченият закон е влязъл в сила на
1.1.2022г., поради което не е налице валидно оправомощаване. Наистина в нея не
са посочени изрично нормативните актове,
а само принципно- тези по силата на които контролът е възложен на КЗП,
но следва да се ограничи само до тези
нормативни актове, които са действали към момента на издаването й. Касае се за
съществен процесуален порок, който не може да се санира в хода на съдебното
обжалване и само на това основание НП следва да се отмени, без ВТРС да дължи
произнасяне по същество на спора. Съдът е изложил и мотиви по приложението на
материалния закон, като е намерил, че същият е нарушен, доколкото в указания му
срок нарушителят е представил водения от
него регистър на рекламациите, поради което следва да се приложи нормата на чл.
28 от ЗАНН- съобразно задължителните указания на Тълкувателно решение № 1/
12.12.2007г. по т.д. 1/2007г. на ВКС.
Така постановеното решение е правилно.
Касационната жалба, с оплакванията, така както са формулирани в нея, е
неоснователна.
Настоящата инстанция не споделя доводите
на касатора, че е налице съществено процесуално нарушение от страна на съда- на
нормата на чл. 105, чл. 107, ал.2, 3 и 5 и чл.114 от НПК приложими по силата на
чл. 84 от ЗАНН. Съдът е изяснил делото от фактическа страна, събрал е целият
необходим доказателствен материал, обсъдил е всички доказателства в тяхната
съвкупност и поотделно.
Настоящата инстанция на основание чл.221,
ал.2 от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН
изцяло препраща към мотивите на ВТРС досежно липсата на оправомощаване
на органа, съставил АУАН, доколкото съгласно изискванията на чл. 60, ал.1 от
ЗПЦСЦУПС , само оправомощени от Председателя на КЗП длъжностни лица, могат да
съставят такива. С други думи само валидно и надлежно опровамощаване по чл. 37,
ал.1 б“б“ от ЗАНН от Председателя определя компетентността на актосъставителя.
Съдът не споделя оплакването на касатора, че такова е налице, доколкото в
представената Заповед № 353 ЛС -/22.4.2015г. е налице едно общо оправомощаване
на длъжностни лица от КЗП, по всички нормативни актове, по които контролът за
тяхното изпълнение е предвидено да се осъществява от КЗП. Наистина разпоредбата
на чл. 57 от ЗПЦСЦУПС изрично предвижда,
че контролът по този закон се осъществява от КЗП към министъра на икономиката,
като Председателят й оправомощава със Заповед съответните длъжностни лица от
администрацията си. Но доколкото
посоченият закон влиза в сила от 1.1.2022г., то е невъзможно да се приеме, че
към 22.5.2015г. Председателят е имал воля да оправомощи длъжностните лица от
администрацията по всички бъдещи закони, доколкото такова тълкуване се явява contra lege. Или съдът на
основание чл. 221, ал.2 от АПК изцяло препраща към мотивите на ВТРС в
обжалваното решение.
Настоящата инстанция намира, че са
налице и предпоставките на чл. 28 от ЗАНН тъй като допуснатото нарушение следва
да бъде квалифицирано като "маловажен случай" по см. на чл. 93, т. 9
от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН. Налице са смекчаващи обстоятелства, обуславящи
определянето на нарушението с оглед конкретните обективни и субективни
характеристики на деянието, като такова с по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, доколкото в
даденият му срок, извършителят е представил доказателства- посочения регистър и
въпреки това му е бил съставен АУАН. Независимо , че при формалните нарушения, тези
на просто извършване при което няма значение дали са настъпили вреди или други
обществено опасни последици, нарушението е съставомерно с простото му
извършване, също е приложим института на
маловажност по чл. 28 от ЗАНН. Наличието или липсата на вредни последици, не елемент от фактическия
състав на нарушението, но се явява допълнително обстоятелство, което съдът
следва да преценява съгласно Тълкувателно решение № 1/12.12. 2007г. по
т.д.1/2007г. на ВКС.
Неоснователно е и направеното възражение
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение с правно основание чл.
78, ал. 8 от ГПК, доколкото на първо място същото не е своевременно, доколкото
е следвало да бъде направено в последното по делото о.з. на въззивната
инстанция, тъй като в настоящото производство не се претендират разноски. Освен
това то е неоснователно и поради факта, че е определено в минималния размер в
действащата към момента на сключване на договора за правна помощ редакция на
разпоредбата по чл. 18, вр. с чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/9.7.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. .
Предвид изложеното настоящият състав
намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК,
Административния съд – В. Търново
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 454/8.11.2022г.
постановено по НАХД 1045/22г. по описа на Районен съд Велико Търново с което е
отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление НП №
Р-000553/15.8.2022г. издадено от старши инспектор при РД на КЗП със седалище
гр. Русе, с което на ПСИХЕЯ ООД за извършено от дружеството нарушение-
неподдържане на регистър на предявените пред него и пред упълномощено от него
лице рекламации за стоки, което се субсумира под нормата на чл. 47, ал.1 от
Закон за предоставяне на цифрово съдържание на цифрови услуги и продажби на
стоки и на основание на чл. 72 от с.з. му е наложено административно
наказание“Имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО
е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.