Р Е Ш Е Н И
Е № 262026
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр. с-в, в открито
съдебно заседание на двадесет и
девети юни две хиляди двадесет и първа
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАФИНА
АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 19972 по описа на
съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от „Н.И. Т.“
Лимитид, Рег. № *********, регистрирано със седалище и адрес на управление: гр.
Йехуд-Моносон, ***, ул. „Ремез“ № 33, представлявано от *** И.Т., гражданин на ***,
роден на *** г., притежаващ паспорт Тип ***, чрез пълномощника си *** И.П.,***,
офис 2 против „Т. – Здраве и красота“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от *** Е.Н.А.,
с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че вземанията му произтичат от
сключен между страните устен договор за заем от 24.09.2007 г., по силата на
който в периода 24.09.2007 г. – 25.05.2017 г. на ответника била предоставена
сума в общ размер на 2 053 000 лева. Целта на предоставените суми била
спомагане развитието и постигането на бизнес целите на ответното дружество.
Получаването на всяка една сума било потвърждавано от подписваните ежемесечно
от г-жа Е.А. изявления за размера на предоставените суми. Поради неизпълнение
на задълженията по договора за заем, от страна на ответника, невръщане на
заетите суми и поради факта, че страните приели, че се касае за безсрочен
договор за заем, била съставена Покана за доброволно изпълнение за връщане на
получените суми. В същата изрично било посочено, че заемът следва да бъде
върнат в едномесечен срок от получаване на поканата, съобразно изискванията на
чл. 240, ал. 4 ЗЗД. Твърди, че поканата била връчена на 30.06.2017 г. на
електронния адрес на длъжника, съобразно изискването на чл. 42, ал. 4 ГПК.
Излага, че паричните средства са преведени по банковата сметка на ответното
дружество, но дори и след връчване на ПДИ на 30.06.2017 г. и до момента, отговор
от ответника не е постъпил, като не са върнати и предоставените в заем суми.
Твърди се, че в полза на ответника е предоставена сумата от общо 12265 евро,
формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 22.12.2016 г. и сумата от
1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г. За
събиране на съответните суми било образувано частно гр. дело № 17575/2017 г. на
ПдРС, ХХ гр. с-в., като след подадено възражение по чл. 423 ГПК за ищеца
възникнал интерес от предявяване на настоящия иск.
С молба от 21.03.2019 г. от ищеца
е уточнен и петитумът на исковата молба, като е посочено, че се
предявява иск по чл. 422 ГПК за установяване на задълженията по образуваното
заповедно производство.
С оглед изложеното от съда се иска да постанови
съдебно решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 12265 евро, формирана както следва: сумата от
9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 21.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17575/2017
г. на ПдРС, ХХ гр. с-в.
Претендират се разноските в заповедното и
настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, е подал
отговор на исковата молба, с която се заявява, че искът е недопустим и
неоснователен, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба се твърди
наличието на договор за заем от 24.09.2007 г. за предоставяне на суми в размер
на 2 053 000 лева, а в петитума на исковата молба се иска освен установяване
съществуването на такъв договор за заем, но и се претендира връщането на заемна
сума в общ размер от общо 12265 евро,
формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 22.12.2016 г. и сумата от
1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г. Твърди
се недопустимост, предвид обстоятелството, че в петитума са заявени два иска
един установителен и един осъдителен иск и не ставало ясно дали е предявен
установителен или осъдителен иск. По основателността на иска, се твърди, че
така изложената обстановка е невярна, непълна и неточна, а по същество искът е
неоснователен и недоказан. Оспорва всички фактически твърдения, изложени в
исковата молба, като твърди, че са неверни и неотговарящи на обективната
действителност. На първо място оспорват изцяло твърденията за сключен устен
договор за наем от 24.09.2007 г. в размер на 2 053 000 лева със заемодател ищеца – „Н.И. Т.“ ЛИМИТИД и заемател
ответника - „Т. ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД. Твърди се, че такъв договор никога не е
съществувал, никога не е било постигано съгласие за предоставяне на суми под
формата на заем. Оспорва се и получаването в заем на сумите, претендирани в
исковата молба от общо 12265 евро,
формирана както следва: сумата от 9020 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро, преведена по банковата сметка на
ответника на 22.12.2016 г. и сумата от
1525 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 21.02.2017 г. Твърди
се, че ответникът не е обективирал
съгласие за сключване на заем, не е поел
такова задължение да връща претендираните суми, посочени в исковата
претенция, нито е получавал подобни суми
от ищеца - „Н. И. Т.“ ЛИМИТИД. Оспорва се
твърдението, че получаването на всяка една сума е потвърдено от
подписаните ежемесечно от *** Е.А. изявления в размера на предоставените суми.
Твърди се, че това твърдение е невярно. Оспорва се твърдението, че договора за
заем е безсрочен, тъй като подобен договор липсва и никога не е бил сключван.
Оспорва се твърдението, че от страна на ищеца е посещавано седалището на
ответника, с цел връчване на покана за доброволно изпълнение. Оспорва се
съдържанието на декларацията за посещение, която не отговаря на обективната
истина и в нея са отразени неверни факти. Оспорва се полагането на подписите в декларацията.
Оспорва се като цяло да е получена покана за доброволно изпълнение, включително
и по електронен адрес, доколкото такъв адрес ответника няма и не се управлява
от страна на дружеството. Оспорва се съдържанието и автентичността на
приложената разпечатка на имейл. Оспорва се представителната власт на *** И.П.,
като се твърди, че тя не е била упълномощена да отправя подобни изявления, в
частност, да отправя покана за връщане на заем от името на "Н. И. Т.„
ЛИМИТИД. Оспорва се и твърдението, че „Т.- ЗДРАВЕ И КРАСОТА“ ООД е получавало
претендираните суми. Излагат се твърдения, при положение, че се приеме, че
ответникът е получил претендираните суми, те не са били получени на твърдяното
основание, а именно договор за заем за потребление, доколкото между страните съществуват множество договори за продажба и
износ на стоки, произведени от ответника. Ако се приеме, че подобни суми са
постъпили в ответното дружество, се твърди, че те са били плащани към ответника
по повод продадена и получена продукция. Твърди се, че липсват елементите на
фактическия състав на сключен договор за заем за потребление. А, ако се приеме,
че такъв договор е сключен, се прави възражение за ненастъпил падеж и
изискуемост на вземането, прави се възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед изложеното се иска прекратяване на
производството като недопустимо, ако се приеме, че е допустимо, то тогава
следва иска да се отхвърли като недоказан, необоснован и неоснователен.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна:
По
допустимостта на исковете, с оглед изричното възражение на ответника в тази
насока:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 17575/2017 г. по описа на ПРС, вземанията по настоящото производство
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.50, ал.4 ГПК. След проведена процедура по чл.423 ГПК е
прието възражението на длъжника.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Видно от приложеното по делото заповедното дело в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за сумата в общ размер на 12265 евро, представляваща сбор
от предоставени в заем парични средства, от които сумата от 9020 евро,
преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720 евро,
преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 21.02.2017 г.
Предмет на настоящото исково производство са същите тези парични преводи,
претендирани като предоставени в заем. Обстоятелството, че са изложени
твърдения, че е сключен един устен договор за заем от 24.09.2007 г., не
променят обстоятелството, че се търсят конкретни суми, платени на определени
дати, които съответстват на вземанията за които е издадена заповедта за
изпълнение и които се претендират на основание заем. Наред с това от изложените
обстоятелства в исковата молба съдът приема, че се касае до сключване на
множество договори за заем в периода от 2007 г до 2017 г., а не до едно
правоотношение, като се има предвид и характера на договора за заем като реален
договор, който се счита за сключен от момента на предаване на заемната сума и
съгласие на заемодателя да я върне.
Предвид изложеното съдът приема, че
е налице идентитет между основанието на вземанията, за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК и тези, предмет на
настоящото производство, поради и което исковете се явяват допустими и следва
да се прецени тяхната основателност.
По
основателността на предявените искове:
Предявени са положителни установителни искове с правна квалификация чл.422,
ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, а именно признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ размер на 12265 евро, формирана както следва: сумата от
9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 21.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17575/2017
г. на ПдРС, ХХ гр. с-в.
За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване валидно възникнало заемно правоотношение,
в това число като елемент на фактическия състав на договор за заем е реалното
предаване на сумите претендирани като заемни такива в исковата молба, наличие
на задължение на заемателя да върне предоставените заемни суми, настъпването на
изискуемост. С оглед възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
то следва да наведе обстоятелства за спирането и прекъсването на давността.
Приети са като писмени доказателства платежни нареждания за сумите, както следва: сумата от 9020 евро,
преведена на 27.07.2016 г., сумата
от 1720 евро, преведена на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена на ответника на 21.02.2017 г. В платежните
нареждания, като основание за превода е посочено „изплащане на акционерен
заем“. С оглед оспорване на превода на отразеното в оригиналните документи
основание „refund shareholders loan“ е допусната съдебно – лингвистична експертиза. От приетото по делото
заключение на съдебно – лингвистичната експертиза се установява, че в превод
„shareholders loan“ означава акционерен заем, предоставен от акционер на
компанията, за да я спаси в критична ситуация. Относно думата „refund“ вещото
лице З.Ч. посочва, че същата има няколко значения и може да бъде както
съществително, така и глагол. Като съществително се превежда „възстановяване“
или „възстановена сума“, а глаголът има значения „давам“, „връщам“,
„възстановявам“, „изплащам“, „финансирам“. Приема, че ударението в настоящия случай е на втората сричка
на думата и преводът на цялата фраза съответства на представения такъв
от ищеца, а именно: „изплащане на акционерен заем“. При изслушването на вещото
лице в проведеното на 20.12.2019 г. съдебно заседание, то заявява, че
„изплащам“ е правилният превод, тъй като обхваща всички значения на глагола, а
какво се разбира под тази дума изплаща сочи, че е въпрос на тълкуване. Предвид изводите на вещото лице и
разясненията в съдебно заседание съдът приема, че преводът на приетите по
делото платежни нареждания е правилен и възраженията на ответника в тази насока
са неоснователни.
Приети са като писмени доказателства и потвърждения за плащане, както
следва: за сумата от 9020 евро от дата
27.07.2016 г., за сумата от 1720 евро от дата 22.12.2016 г. и за
сумата от 1525 евро от дата 21.02.2017 г. В тях е отразено, че Е.А.
потвърждава, че е получила заем за бизнес цели, както е описано в
потвърждението от Ен Ай Т. ***. Потвържденията се твърди, че са подписани от Е.А.
и е поставен печат на ответното дружество. Така представените и приети
потвърждения са оспорени по отношение на автентичността им от ответника, като е
открито производство по чл. 193 ГПК с протоколно определение от 27.05.2019 г. С
оглед на разпределената доказателствена тежест в производството по оспорване е
уважено искането на ответника за допускане на съдебно – графологична експертиза. От приетото и неоспорено от страните
заключение на съдебно – почерковата експертиза се установява, че подписът в
представените за изследване документи не е положен от Е.Н.А.. Вещото лице С.
посочва, че няма разминаване между трите документа с оглед самото поставяне и
изписване на подписа, като те са еднакво положени. Категоричен е, че има
извършени технически поправки и пренасяния на подпис, като не може да установи
дали има съответствие между извършването на ръкописния подпис и изписването на
ръкописните цифри в тези документи. Не се установява и дали мастилената паста е
еднаква. При изслушването му вещото лице посочва, че дори и да види подписа на
електронния носител на документите в оригинал, то заключението няма да се
промени, тъй като подписът категорично не е на Е.А.. За изготвяне на
заключението вещото лице посочва, че е използвало, както наличните по делото
подписи, така и спесимен, публикуван в търговския регистър и декларации от
лицето. Посочва, че в случая един и същи подпис е пренесен на три документа,
като е взет от друг документ и е пренесен, заедно с печата. Не се събраха и
други доказателства в подкрепа на твърдението на ищеца, че трите потвърждения
са подписани именно от *** на ответното дружество Е.А., която е потвърдила, че
получените средства за въз основа на сключен договор за заем за бизнес цели.
С оглед на така изложеното и на основание чл. 193, ал. 2 ГПК във връзка с
чл. 194 ГПК съдът приема за доказано направеното от ищеца оспорване автентичността на протокола по отношение на
подписа на *** т.е. приема, че протоколът не подписан от *** на ответното
дружество, така както е отразено в самия него с изписване на двете му имена и
че е оборена формалната доказателствена сила на документа, че той изхожда от
посоченото в него лице и съответно отразява изявление на ответното дружество за
приемане на изпратените от ищеца суми, като получени по договор за заем. Относно липсата на изразено от Е.А. съгласие
за сключване на договори за заем са приети и писмени доказателства, а именно
протоколи за разпит от воденото досъдебно производство, представени от
ищеца. В протокол за разпит от
08.02.2018 г. в досъдебно производство № *** г. по описа на Отдел „Икономическа
полиция“ гр. П., Е.А. заявява, че няма
договор за кредит или заем от българската фирма към ***ската, като тя не е
подписвала такъв договор. Посочва, че всеки път, когато Т. превежда пари по
банковата сметка ги превежда като „заем“, така е пишело в самите платежни
нареждания, като това е с цел да не се плащат фактурите, които са му издавани и
представляваното от нея дружество да работи на загуба, за да не плаща
необходимите данъци тук в *** и в ***. Посочва, че Т. е пращал пари като заем
до българската фирма, за да не плаща данъци в ***.
Въпреки, че не се установява оспорените потвърждения да са подписани от ***
на ответното дружество и съответно е оборена тяхната формална доказателствена
сила, то съдът следва да прецени твърденията на ищеца, че същите са изпратени
от имейл на ответното дружество и съответно отразяват волята на същото за
получаване на процесните суми по договор за заем и поемане на задължение за
връщането им. В тази връзка е допусната
съдебно – техническа експертиза, като са въпреки неколкократни опити за получаване на цялата необходима на вещото
лице информация от Google, то същите са
неуспешни. От приетото заключение на съдебно – техническата експертиза се
установява, че и в трите имейла, съответно от дата 03.01.2017 г., 28.07.2016
г., 23.02.2017 г. е отразено, че изхождат от Н.З., като са изпратени именно
процесните три потвърждения, но не се
установява техническото устройство използвано от подателя с имейл адрес ***. Установява се изпращането на 3 броя електронни съобщения със заглавия „Re FWloans“, “Re LOAN 1” и „Re Loan“ от имейл адрес *** до имейл адрес ***. Вещото лице не установява данни за манипулации върху процесните електронни
писма, както и на прикрепените към тях файлове.
С
оглед горното съдът приема, че не се установява, че приетите като писмени
доказателства потвърждения за получени в заем суми, изхождат именно от
ответното дружество и изразяват волята му за поемане на задължения за връщане
на предоставени в заем суми. Представените в тази връзка протоколи от съдебни
заседания във връзка с обжалване на постановление за прекратяване на досъдебно
производство, доколкото съдържат показания на трети за спора лица, то не могат
да се ценят в настоящото производство и съответно не следва да се обсъждат и да
се вземат предвид при формиране на правните изводи. В тази връзка не следва да
се обсъждат доводите на ищеца в писмената защита за установени в настоящото
производство факти и обстоятелства от разпита на Д.А. и Г.Й..
За
установяване на твърденията на ищеца за сключване на договори за заем е изслушана и приета Съдебно-счетоводна
експертиза на вещо лице М., което дава заключение, след проверка в
счетоводството на ответното дружество, че сумите и по трите платежни са
постъпили по сметка на ответното дружество с разлики
– такса удръжка за сметка на получателя, и са осчетоводени при него по дебитна
сметка 504, която е разплащателна сметка за плащания във валута и по кредитна
сметка 499 „Други кредитори“, като и за трите превода в ответното дружество е
записано като основание „превод“. В
съдебно заседание, проведено на 12.03.2020 вещо лице М. уточнява, че сметка
499, в която са осчетоводени от
ответника процесните суми е обща сметка,
по която биха могли да се осчетоводят суми, на които е оспорен произхода или не
е доказан, или има неяснота по кои други разчетни сметки да бъде отнесен този
запис. Посочва, че биха могли и кредити да бъдат записани по тази сметка, тъй
като има препоръчителен сметкоплан, но се дава възможност на фирмите да
осчетоводят по друга сметка, като е важно да има активи и пасиви.
Вещото лице не установява в счетоводни регистри и по счетоводни сметки
ответникът да е върнал преведените от ищеца суми в евро или в левова
равностойност.
Освен
горните доказателства във връзка с твърденията на ищеца за сключване на
договори за заем, са представени и доказателства във връзка с изискуемостта на
предоставените в заем суми. Приета е като писмено доказателство декларация от В.И.
– *** на ответното дружество и К.И., в която е посочено, че И.Т. многократно е
посетил адреса на ответното дружество и желаел да връчи книжа на Е.А.,
включително покана за връщане на заем, но на адреса не бил открит нито законния
представител Е.А., нито нейн представител. Отразено е, че г-н *** ги помолил да
съдействат за връчване на книжа, но не успели да открият упълномощен
представител на дружеството, като не са виждали представителя на дружеството
повече от година. Тази декларация е оспорена от ответника, като е открито
производство по чл. 193 ГПК. От събраните гласни доказателства чрез разпита на
св. В.И. се установява, че декларацията е подписана от него, като потвърждава
изложеното в нея с изключение на отразеното, че се връчва покана за връщане на
заем. Св. И. посочва, че г-н И.Т. не му е казал какви книжа връчва, свързани
били с някакви пари. Посочва, че не е видял документите, които ще се връчват.
Посочва, че връзката му с г-н Т. касае отношенията му с ответното дружество,
чийто мажоритарен собственик е г-н Т.. Приетата по делото декларация
представлява частен свидетелстващ документ, като не се ползва с материална
доказателствена стойност, а само с формална такава, която не е оборена от ответника,
доколкото св. И. посочва, че е подписал декларацията. Не се установява обаче от
събраните гласни доказателства чрез разпит на св. И. достоверността на
отразеното в декларацията, че И.Т. е посетил многократно адреса на дружеството за
връчване на покана за връщане на заем, като св. И. категорично заявява, че не е
видял документите, които г-н Т. е искал да се връчат. С оглед липсата на
доказателства за връчване на покана за връщане на сумите, които се сочи, че са
предоставени в заем, то не може да се приеме, че падежът за връщане е настъпил
преди връчване на заповед за изпълнение в каквато насока са твърденията на
ищеца.
От събраните по делото
писмени и гласни доказателства и приетите заключения не се установява по
безспорен и категоричен начин сключването на сочените договори за заем.
Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл.
240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в
производството по иска за връщане на предоставената на заем сума, респективно
по установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД: 1/
съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на
парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа;
2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените
елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на
падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и
главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател,
защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и
търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В Решение № 379/2013 г. от 06.01.2014 г.
по гр. д. № 171/2012 г. на ВКС, IV г.о.
е прието, че договорът за заем е
сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Договорът е
реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
даденото е без основание, освен ако не се докаже наличието на друго основание
за предаването в собственост.
В случая съдът приема, че
по делото не се установи при условията на пълно и главно доказване, че между
страните е възникнало заемно правоотношение. Липсва изрично волеизявление на ответника за поемане на задължение за
връщане на преведените суми.
Представените от страна на ищеца
платежни документи, като посоченото в тях основание на превода не обвързва
ответника, ако същият не е приел, че получава средствата именно на соченото в
платежните документи основание – изплащане на акционерен заем. Освен това от
така посоченото основание и приетото по делото заключение на съдебно –
лингвистичната експертиза не може да се обоснове категоричен извод, че се касае
за предоставяне в заем на средства. Използваната дума „refund“ е многозначно, като „изплащане“ е най –общия превод
на същата и може да означава, както даване на заем, така и връщане на заем. В тази насока следва да се има предвид и
обстоятелството, че представляващия ищцовото дружество е собственик на 70 % от
ответното дружество и може да се приеме, че използвания термин „shareholders loan“, касае именно това
участие и съответно отразеното основание „изплащане на акционерен заем“ се
отнася до финансиране на дейността на ответното дружество от И.Т. в качеството
му на мажоритарен собственик. Така изложеното обаче представляват единствено и
само предположения за действителния характер на взаимоотношенията по повод на
така преведените суми, а решението следва да се основава на категорично
установени факти, а не на предположения. От разпита на Е.А. в досъдебното
производство се установява, че посочването на основание на превеждане на сумите
като заем е с цел избягване на данъчно облагане и не отразява действителните
отношения. Както е прието в Решение от
19.02.2021 г. по в.гр.д. № 2897/2020 г. по описа на ПОС по идентичен спор
между същите страни, при така
установените „неясни
правно-финансови взаимоотношения между тези две свързани търговски дружества по
никакъв начини не може да се направи извод за наличие на устен договор за
заем.“
Освен нееднозначност на отразеното
основание за превеждане на сумите в полза на ответника, то не се установява по
безспорен и категоричен начин ответникът да е изразял ясно и безпротиворечива
воля за приемане на средствата, като предоставени в заем. От приетото по делото
и неоспорено от страните заключение на съдебно – счетоводната експертиза се
установява, че ответникът е посочил като основание за преводите „превод“ и е
осчетоводил сумите в сметка 499, която вещото лице посочва, че е обща сметка, по която биха могли да се
осчетоводят суми, на които е оспорен произхода или не е доказан, или има неяснота
по кои други разчетни сметки да бъде отнесен този запис. Действително вещото
лице М. посочва, че сметкопланът е препоръчителен и биха могли и кредити да се
осчетоводяват в тази сметка, но липсва подобно отразяване от страна на
ответното дружество. В основанието на сумата е посочено само превод. След като
сумите не са осчетоводени, като заем, то не може да се приеме, че ответникът е
приел основанието посочено в платежните нареждания от ищеца и се е съгласил да
върне предоставените му суми. В този смисъл са и Решение № 390/20.05.2010 г. по гр.д. №
134/2010 г., IV ГО, Определение № 305/24.09.2015 г. по гр.д. № 159/2015 г., III
ГО. В така цитираното решение е прието, че заемът е реален договор, при който
едната страна предоставя на другата заместими вещи, а получателят се задължава
да ги върне. Този договор не предпоставя предходни правни отношения между
заемателят и заемополучателят. Доказването му става чрез възпроизвеждането пред
съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на
изявлението на получателя, че получава определена сума пари със задължението да
ги върне.
Съдът не споделя довода на ищцовата страна, изразен в писмените бележки, че
в случая е доказано съгласието на ответника да върне заемните суми, доколкото в
счетоводството му били осчетоводени процесните суми, като се позовава на
Решения № 62 от 09.07.2012 г. по т.д. № № 733/2011 г. ВКС II TO. Цитираното от
ищцовата страна решение има за предмет различна хипотеза, при която има сключен
писмен договор за заем, има превод на сумата по сметка на заемателя, има
осчетоводяване на сумата, като макар и да не е посочено основанието, в
счетоводството на това дружество има други документи, в които е признато
изрично, че сумата е предоставена в заем – разходен касов ордер. Какъвто не е
настоящия случай.
С оглед успешно проведеното производство по оспорване на автентичността на
приетите като писмени доказателства потвърждения, които се сочи, че изхождат от
*** на ответното дружество и доколкото е оборена тяхната формална
доказателствена сила, то същите не представляват годни доказателства,
установяващи изявлението на ответника за сключване на договори за заем за
процесните суми.
Предвид всичко изложено съдът намира, че по делото не се доказа от ищеца
при условията на пълно и главно доказване, че сумите предмет на делото са
преведени като заем на ответника, който да се е задължил да ги върне. Съдът
споделя становището на ищеца в писмената защита, че би могло решението да се
основава и на косвени доказателства, но както е прието и в цитираната практика
на ВКС „За да се постигне чрез косвени доказателствени средства пълно
доказване, е необходима такава система от доказателствени факти, която да
създаде сигурност, че фактът, индициран чрез съвкупността на доказаните
доказателствени факти, наистина се е осъществил.“ В настоящия случай обаче не е
налице система от доказателствени факти, а единственото доказателство в
подкрепа на твърденията на ищеца за сключени договори за заем е отразеното
основание за преводите„изплащане на акционерен заем“, което не само, че не е
еднозначно, но и не може да обоснове извод за изявление от страна на ответника,
че е получил сумите със задължение да ги върне.
Останалите събрани по делото доказателства, както и направените от страна
на ответника възражения съдът намира за безпредметно да обсъжда. Дали сумите са преведени на друго основание,
на каквото се позовава ответника, не следва да бъде обсъждано, доколкото ищецът
следваше да докаже, че сумите са преведени именно на твърдяното от него основание
- заем и ответникът се е задължил да ги върне.
С оглед неустановяване на заемния
характер на правоотношенията, то не следва да се разглежда и възражението за
погасяване по давност на вземанията. Още повече, че не се установяват
твърденията на ищеца, че изискуемостта е настъпила преди образуване на
заповедното производство.
При изложените съображения исковете се явяват неоснователни и като такива
следва да бъдат отхвърлени.
По отговорността за
разноските:
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят разноски, съобразно приетия списък по чл. 80 от ГПК
и представените доказателства за извършването им. Ответникът претендира
разноски в общ размер от 2875 лв., от които сумата от 2625 лв.- заплатено ***ско
възнаграждение, 100 лв.- депозит за съдебно – лингвистична експертиза и сумата
от 150 лв.- депозит за комплексна съдебно техническа и графологична експертиза.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното ***ско
възнаграждение. С оглед на описаните в договора за правна защита действия, за
които е заплатено ***ско възнаграждение в размер от общо 2625 лв., както и
предвид усилията на процесуалния представител на ответника за осъществяване на
защитата по делото, съдът счита, че размерът от 2625 лв. не се явява прекомерен
такъв и не следва да се намалява.
Така мотивиран, Пловдивският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Н. И. Т.“ Лимитид, рег. № *********, регистрирано
със седалище и адрес на управление: гр.
Йехуд-Моносон, ***, ул. „Ремез“ № 33ZIP код 5625214, представлявано от И. Т.
срещу „Т. – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 158, представлявано от Е.Н.А. -
*** положителни установителни искове за признаване за установено, че „Т. –
Здраве и Красота“ ООД, ЕИК ********* дължи на „Н.И. Т.“ Лимитид, рег. №
********* в *** сумата в общ размер на 12265 евро, формирана както следва: сумата от
9020 евро, преведена по банковата сметка на ответника на 27.07.2016 г. и 1720
евро, преведена по банковата сметка на ответника на 22.12.2016 г. и сумата от 1525 евро, преведена по банковата
сметка на ответника на 21.02.2017 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 17575/2017
г. на ПдРС, ХХ гр. с-в.
ОСЪЖДА „Н.И. Т. Лимитид“, рег. № *********, регистрирано със седалище и
адрес на управление гр. Йехуд-Моносон, ***,
ул. „Ремез“ № 33ZIP код 5625214 да заплати на „Т. – Здраве и Красота“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Васил
Априлов“ № 158, представлявано от Е.Н.А. - ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата в размер на 2875 лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Препис от решението
да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ