Решение по дело №2426/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 464
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 18 май 2021 г.)
Съдия: Зара Ехия Иванова
Дело: 20193630102426
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№464/17.7.2020г.

гр. Шумен

Шуменски районен съд  в  публичното  заседание,  на осемнадесети юни,     през две хиляди и двадесета   година в състав:

 

                                                                                                          СЪДИЯ : Зара Иванова

 

При секретаря А.П.,   като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. №2426  по описа за 2019  година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 33, ал. 2 от ЗС

Депозирана е искова молба от Ц.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** , съдебен адрес:***- срещу Р.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** , И.П.С., ЕГН **********, адрес: ***  и П.Д.П., ЕГН ********** ,  адрес: *** , в която посочва, че е собственик на 5/6 ид.ч. от апартамент №2, секция А, на втори жилищен етаж в сградата на етажна собственост „Модул“ в гр.Шумен, ул.“***, , изба №*** с прилежащите 0,020668 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,08931 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, съставляващо парцел I от квартал 280 по плана на гр.Шумен, представляващ по кадастралната карта на гр.Шумен апартамент с идентификатор ***,  който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор *** както и на гараж №***  с принадлежащите 0,02960 ид.ч. от от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с идентификатор за гаража ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1 , разположена върху имот с идентификатор ***. Идеалните части от описаните имоти е придобила както следва : 4/6 ид.ч. от н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***, том три, рег.№***, дело №***г. на Нотариус К.М.- рег.№222 на НК , с район на действие ШРС, като праводателката Д. П. Р. – нейна майка е запазила пожизнено правото да ползва имота. Останалата 1/6 ид.ч. прилобила по наследство от баща си Д. Р. Р..Ответницата е собственик на останалата 1/6 ид.ч. от имотите, която също е придобила по наследство от баща им Д. Р. Р.. Със своята 1/6 ид.ч. ответницата се е разпоредила, като с нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК е дарила на И.П.С. и на П. Д. П. 1/30 ид.ч. от апартамента .С нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК тя е продала И.П.С. 3/30 ид.ч. от същия имот , а на П.Д.П. 1/30 ид.ч. от този имот. С  нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК  е дарила на П.Д.П. 1/30 ид.ч. от гаража , а впоследствие с нотариален акт  №*** г. на Нотариус рег. № 222 на НК е продала останалите и 4/30 ид.ч. от гаража.

Твърди, че описаните по-горе сделки са нищожни поради заобикаляне на закона и симулативност. Договорът за дарение като каузална сделка задължително предполага дарствено намерение , а видно от конкретния случай такова намерение не е имало. Счита, че дарението  е направено единствено за да се заобиколи забраната по чл.33, ал.1 от ЗС, т.е. възможността и като съсобственик да изкупи притежаваните от първата ответница идеални части. Счита, чеса нищожни и договорите за продажба, т.к. не е платена цена. Освен това счита, че прехвърлянето на имотите е станало с цел да се осуети принудително изпълнение върху същите, т.к. към момента на сделките първата ответница е била длъжник по различни изпълнителни дела.  Правният си интерес с предявяването на исковете за нищожност на сделките ищцата обосновава с предявяването на евентуален иск по чл.33, ал.2 от ЗС – за изкупуване на притежавананите преди прехвърлителните сделки ид.ч. от първата ответница. Предвид горното моли да бъде постановено решение, по силата на което да бъдат признати за нищожни описани по –горе, сключени с нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК ,нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК, нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт  № ***г. на Нотариус.При уважаване на горните претенции моли да и бъде признато правото да изкупи притежаваните от ответницата по 1/6 ид.ч. от апартамента и гаража. . Претендира присъждане на разноски .

В отговора по чл.131 от ГПК и в хода на делото ответниците излагат множество възражения. На първо място считат, че искът по чл.33, ал.2 от СЗ е предявен след изтичане на предвидения в посочената разпоредба преклузивен двумесечен срок. Оспорват по същество предявените искове за нищожност, като твърдят, че договорите за дарение не са симулативни и излагат обстоятелства обосноваващи казуалния им характер и дарствено намерение. Молят исковете да бъдат отхвърлени, претендират разноски.

Съдът въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства , прие за установено от фактическа и правна страна следното :

Относно претенциите по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за нищожност на сделките сключени с нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК  и иска по чл.33,ал.2 от ЗС

По делото не е спорно, че ищцата е собственик на 5/6 ид.ч. от описаните в исковата молба имоти – апартамент и гараж. Идеалните части от описаните имоти е придобила както следва : 4/6 ид.ч. от н.а. за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № ***г. на Нотариус К.М.- рег.№222 на НК, с район на действие ШРС, като праводателката Д. П. Р. – нейна майка е запазила пожизнено правото да ползва имота. Останалата 1/6 ид.ч. прилобила по наследство от баща си Д. Р. Р..

Ответницата е била собственик на останалата 1/6 ид.ч. от имотите, която също е придобила по наследство от баща им Д. Р. Р.. Със своята 1/6 ид.ч. ответницата се е разпоредила, като с нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК е дарила на И.П.С. и на П. Д. П. 1/30 ид.ч. от апартамента .С нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК тя е продала И.П.С. 3/30 ид.ч. от същия имот , а на П.Д.П. 1/30 ид.ч. от този имот. С  нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК  е дарила на П.Д.П. 1/30 ид.ч. от гаража , а впоследствие с нотариален акт  № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК е продала останалите и 4/30 ид.ч. от гаража.

Ищцата твърди, че сделките извършени нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК са нищожни поради симулативност и заобикаляне на закона.

Съгласно задължителната съдебна практика, обективирана в ТР № 5 от 28.11.2012 г. по тълк. д. № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС се реализира потестативното право на съсобственик на съсобствена вещ да интервинира в правоотношението между друг съсобственик и трето за съсобствеността лице, като изкупи по действителната продажна цена идеалната част от съсобствената вещ, с която другият съсобственик се е разпоредил в полза на третото лице. Посочено е още, че независимо от начина и причините за възникване на съсобствеността, всеки от съсобствениците има право да извърши по свое усмотрение сделка на разпореждане със своята идеална част. Задължението за предлагане на частта най-напред на другите съсобственици възниква само в случаите, когато съсобственикът желае да се разпореди възмездно, чрез договор за продажба със своята идеална част от недвижим имот. Приема се, че за продавача е без значение от кого ще получи стойността на продаваната вещ- от съсобственика или от трето за съсобствеността лице, доколкото парите са родово определена заместима вещ, представляваща универсален измерител на стойност. По тези съображения, само при продажба на идеална част от недвижим имот, законът предоставя на всеки съсобственик, при наличие и на останалите предвидени в закона предпоставки, потестативното право на изкупуване. Разяснено е, че изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС се простира само върху продажбата на идеална част от недвижимия имот на външно за съсобствеността лице. Такова изискване не съществува за желаещия да продаде частта си на друг от съсобствениците - в отношенията между съсобствениците разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗС не намира приложение. В случай, че преди продажбата между съсобственика и външното за съсобствеността лице е сключен договор за дарение, то последното става съсобственик и впоследствие при извършване на продажба в отношенията между дарител и надарен не се прилага изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. По тези съображения в тълкувателното решение е прието, че за всички съсобственици, които не са извършили действие на разпореждане със своята идеална част съществува правен интерес да искат прогласяване на договора за дарение между разпоредилия се съсобственик и третото за собствеността лице за нищожен като привиден и прикриващ в действителност договор за продажба или да претендират нищожност на дарението поради липса на основание или поради това, че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Правният интерес в случая произтича от обстоятелството, че с прогласяване на нищожността на договора за дарение и при наличие на останалите предпоставки, визирани в закона съсобствениците биха могли да упражнят потестативното си право на изкупуване. В тълкувателното решение изрично е посочено, че претенциите за прогласяване нищожността на договора за дарение могат да бъдат предявени по един от два алтернативно посочени начина: 1) с нарочен установителен иск, съединен с иска за изкупуване или 2) като преюдициален въпрос по отношение на иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС.

В конкретния случай ищецът е предпочел първият вариант, като е съединил с иска по чл. 33, ал. 2 ЗС и установителeн иск, предявени помежду си в условията на евентуалност, с които се иска признаване със сила на пресъдено нещо нищожността на процесните договори за дарение  на различни основания . При преценка допустимостта на предявените установителни искове следва да бъдат съобразени и задължителните постановки на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че при установителните искове в най-голяма степен се откроява разликата между спорното право и правото, което може да се окаже засегнато от правния спор. Първото има качеството "предмет на иска", защото е обект на противоречиви правни твърдения на страните по спора, а наличието на второто обуславя правния интерес от воденето на процеса. Правният интерес е предпоставка за допустимост на всеки установителен иск и подлежи на доказване при условията и пълно и главно доказване от ищеца. Предвид конкретния казус , изложеното по-горе , води до извод, че правният интерес от заявените искове за нищожност на сделки (по които  ищецът не е страна) е обусловен от възможността да упражни в процеса правото на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС.

В настоящият случай обаче въпреки, че  упражняването на това право е съдебно заявено, то не може да бъде реализирано поради изтичането на срока по чл.33, ал.2 от ЗС. Според този нормативен текст искът може да бъде предявен в двумесечен срок от разпоредителната сделка. В съдебната практика трайно е утвърдено становището, че ако до другия съсобственик не била отправена покана по смисъла на чл.33,ал.1 от ЗС, срокът започва да тече от узнаването. От събраните по делото доказателства се установява, че на 22.11.2018г. настоящата ищца  е предявила срещу последните двама ответници иск за съдебна делба на описания по-горе гараж, въз основа на което е образувано гр.д.№3392/2018г. по описа на ШРС. По-късно, на 07.02.2019г., по иск отново предявен от ищцата срещу същите ответници е образувано гр.д.№418/2019г. по описа на ШРС, за допускане на съдебна делба на апартамента. Образуваното по-късно гр.д.№418/2019г. на ШРС е присъединено към първо образуваното гр.д.№3392/2018г. на ШРС и е продължило хода си под този номер. По това дело е постановено Решение №794/05.08.2019г., с което е допусната съдебна делба между ищцата и посочените ответници, като са определени дяловете им в съсобствеността от апартамента и гаража. От съдържанието на исковите молби за допускане на съдебна делба се доказва, че към момента на подаване на исковите молби по чл.341 от ГПК,  съответно на  22.11.2018г.  и на 07.02.2019г. ищцата е знаела за извършените от ответницата Р.Д.П. разпоредителни сделки – дарения и продажби. От друга страна настоящата искова молба е подадена в съда на 16.08.2019г. От описаната хронология е видно, че претенцията по чл.33, ал.2 от ЗЗС е предявена след изтичане на законоустановения двумесечен срок. Само на това основание следва да се приеме, че искът не може да бъде проведен успешно.

Достигайки до горния правен извод, съдът намира, че макар към момента на образуване на делото да е бил налице правен  интерес от исковете за нищожност, такъв към момента на постановяване на решението липсва, защото както беше посочено по –горе претенцията по чл.33,ал.2 от ЗЗД е заявена съдебно след изтичане на срока (който в съдебната практика се приема, че е преклузивен).

Предвид посоченото по-горе,  принципните постановки на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 5/2012 г. на ОСГК на ВКС навеждат на извод, че правният интерес за ищеца да иска прогласяване на процесния договор за дарение произтича и е обусловен от възможността му да упражни в процеса по чл. 33, ал. 2 ЗС потестативното си право на изкупуване. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК след приемане на двете тълкувателни решения, а именно Решение № 54 от 18.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 627/2012 г., IV г. о и цитираните в него решение № 296/15.07.2011 г. по гр. д. № 179/2010 г., IV г. о. и решение № 302/28.11.2012 г. по гр. д. № 1597/2011 г., III г. о. на ВКС, в които изрично е посочено, че липсва правен интерес от провеждане на иск за нищожност на договор за дарение, предявен от съсобственик, който твърди да разполага с право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС, ако такъв иск по чл. 33, ал. 2 ЗС не е реално предявен.

На още по силно основание следва да се приеме, че не съществува правен интерес от прогласяване на нищожността на договора за дарение между съсобственик и трето за съсобствеността лице, ако по надлежния съдебен ред е отречено правото на изкупуване на предявилия исковете съсобственик, поради отсъствие на някоя от останалите кумулативно изискуеми от закона предпоставки за уважаване на иск по чл. 33, ал. 2 ЗС. Това е така, доколкото при отречено по съдебен ред право на изкупуване, евентуално прогласената нищожност на договора за дарение, предвид обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо не би могла по какъвто и да било начин да ползва съсобственика, предявил исковете за нищожност, респективно той няма интерес от успешното им провеждане. Този извод се подкрепя и правните съждения   ТР № 8/2012 г. ОСГТК на ВКС, в които изрично е посочено, че ако ищецът не успее да докаже при условията на пълно и главно доказване съществуването на материалното право (в случая потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС), което обуславя правния му интерес, то предявените установителни искове не подлежат на разглеждане и производството по тях следва да се прекрати на основание чл.130 от ГПК .

Относно исковете по чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД , за договорите сключени с нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт  № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК.

Изложеното по-горе се отнася за исковете за нищожност на сделките сключени с нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК , относно претендираната нищожност на сделките сключени с нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт  № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК. е налице изначална липса на правен интерес. Относно нищожността на даренията съдът подробно е разяснил евентуалния правен интерес от предявяването на подобна претенция . При успешно провеждане на такъв иск , на третите лица ще бъде отречено качеството на съсобственици, респ. правото да придобият имота от друг съсобственик , без да се прилагат ограниченията по чл.33 от ЗС . Относно последващите сделки – продажби тези съображения не само, че не са налице , а обезсмислят претенцията по чл.33, ал.2 от ЗС. При евентуално уважаване на исковете , със сила на присъдено нещо ще се признае, че процесните ид.ч. от имотите не са напускали патримониума на първоначалния съсобственик - Р.Д.П., при което искът по чл.33, ал.2 от ЗС ще е лишен от предмет. В този смисъл , след като в правната сфера на ищеца няма да настъпи промяната с която обуславя правния си интерес , исковете се явяват недопустими и също следва да бъдат прекратени на основание чл.130 от ГПК.

При този изход на спора ответниците имат право на разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 78, ал. 4 ГПК , като единствено ответникът Р.Д.П. е представила доказателства за извършени такива. Съобразно представения списък по чл.80 от ГПК , разноските и са в общ размер на 1 457,85 лева , от които 1400 лева – адвокатско възнаграждение , 48 лева – копия от медицински документи и 9,85 – транспортни разходи . Съдът намира, че на присъждане подлежи единствено адвокатското възнаграждение, доколкото за останалите разходи са налице доказателства за извършването им, но счита, че не може да се установи, че са извършени във връзка с водене на делото.

 

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц.Д.Г., ЕГН **********, адрес: *** , съдебен адрес:***- срещу Р.Д.П., ЕГН **********, адрес: *** , И.П.С., ЕГН **********, адрес: ***  и П.Д.П., ЕГН ********** , иск с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС за ИЗКУПУВАНЕ на 1/6 ид.ч. от : апартамент №2, секция А, на втори жилищен етаж в сградата на етажна собственост „Модул“ в гр.Шумен, ул.“***, , изба №*** с прилежащите 0,020668 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж и 0,08931 ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж върху държавното място, съставляващо парцел I от квартал 280 по плана на гр.Шумен, представляващ по кадастралната карта на гр.Шумен апартамент с идентификатор ***,  който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор *** както и на гараж №3  с принадлежащите 0,02960 ид.ч. от от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, с идентификатор за гаража ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1 , разположена върху имот с идентификатор ***., при условията съгласно договори за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК , нотариален акт  № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№2426/2019г. по описа на ШРС , в частта относно предявените от Ц.Д.Г., ЕГН ********** срещу Р.Д.П., ЕГН **********,  И.П.С., ЕГН ********** и П.Д.П., ЕГН ********** искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и 2 от ЗЗД за прогласяване на нищожността на договори за дарение и продажба сключени нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК, нотариален акт № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК нотариален акт № *** г. на Нотариус рег. № 222 на НК, нотариален акт  № ***г. на Нотариус рег. № 222 на НК , поради симулативност и заобикаляне на закона , като НЕДОПУСТИМИ.

ОСЪЖДА Ц.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на   Р.Д.П., ЕГН **********, сумата 1400 (хиляда и четиристотин ) лева – деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд Шумен.

 

СЪДИЯ :