№ 341
гр. София, 23.05.2022 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Светослав Н. Николов
като разгледа докладваното от Дора Д. Михайлова Въззивно частно
гражданско дело № 20221800500271 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 577 ГПК,
вр. чл. 32а ПВ.
Образувано е по частна жалба на държавен съдебен изпълнител
при РС – гр. П. срещу отказ на съдия по вписванията при РС – гр. П.,
обективиран в определение № 8 от 31.03.2022 г., с който е отказано
заличаването на възбрана, вписана под Акт № 53, том I, вх. рег. №
1259/27.10.2011 година. В жалбата се твърди, че обжалваният отказ
следва да бъде отменен като неправилен, тъй като взискателят по
изпълнителното производство бил освободен от заплащане на такси
по силата на закона – чл. 84, т. 1 ГПК.
Софийски окръжен съд, след като прецени представените
доказателства, намира следното.
С молба вх. № 328/31.03.2022 г. по описа на Службата по
вписванията при РС – гр. П. държавен съдебен изпълнител при РС –
гр. П. е поискал заличаване на възбрана, наложена по изпълнително
дело № 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. № 838,
преобразувано под номер 19/2022 г. по описа на СИС при РС – гр. П.,
която при условията на чл. 433, ал. 3, вр. ал. 1, т. 8 ГПК органът по
принудително изпълнение служебно е вдигнал.
За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията при РС
– гр. П. е приел, че искането не изхожда от лицето, наложило
възбраната, а и към молбата не били представени доказателства за
платена на основание чл. 37 от Тарифата за държавните такси, които се
1
събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, такса за
вдигане на възбрана.
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 31.03.2011 г. по ч. гр.
д. № 165/2011 г. по описа на РС – гр. П., било образувано
изпълнително дело № 20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински,
рег. № 838, в хода на което органът по принудително изпълнение
наложил възбрана върху недвижим имот на длъжника В. Х. Ч.,
находящ се в гр. П.. Възбраната е вписана под Акт № 53, том I, вх. рег.
№ 1259/27.10.2011 година.
Предмет на изпълнителното производство е парично вземане на
взискателя Държавно предприятие „Ф. з. д.“, ЕИК: *********, с
източник договор за отдаване на труд.
В искането за заличаване на вписаната възбрана, изготвено от
ДСИ при РС – гр. П., е удостоверено, че изпълнително дело №
20118380405315 по описа на ЧСИ М. Бъзински, рег. № 838, е
преобразувано под номер 19/2022 г. по описа на СИС при РС – гр. П.,
което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК органът по принудително
изпълнение е прекратил, вдигайки служебно наложената възбрана –
чл. 433, ал. 3 ГПК.
Безспорно е, че към молбата за заличаване на възбраната не са
представени доказателства за внесена на основание чл. 3, ал. 1, вр. чл.
5 от Тарифата за държавните такси, събирани от Агенция по
вписванията, такса.
По въпроса следва ли да се събира държавна такса по служебно
подадена от съдебния изпълнител в изпълнение на задълженията му
по чл. 433, ал. 3 ГПК молба за вдигане на възбрана, наложена в
изпълнително производство, прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК, е формирана практика на ВКС– определение № 7 от 9.01.2020
г. по ч. гр. д. № 4694/2019 г. на ВКС, 2 ГО. В същото е прието, че
вписването и заличаването на възбраната от съдията по вписванията
се осъществява в охранително производство, разноските по което са за
сметка на молителя – чл. 541 ГПК. За заличаване на възбрана се
дължи държавна такса съгласно чл. 3, ал. 1, вр. чл. 5 от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенция по вписванията. Молител в
производството по заличаване на възбраната на основание чл. 433, ал.
3 ГПК и заинтересовано лице по смисъла на чл. 531, ал. 1 ГПК е
съдебният изпълнител (т. 8 от ТР № 7/25.04.2013 г. по т. д. № 8/2012 г.
2
на ОСГТК на ВКС), поради което и съгласно чл. 541 ГПК задължение
на съдебния изпълнител е да представи към молбата си документ за
внесена държавна такса, дължима в охранителното производство.
Освобождаването от задължението за плащане на държавни вземания
става само със закон, при изрично предвидени в него предпоставки.
Съгласно ТР № 1 от 21.05.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ОСГК на ВКС
приложение в охранителното производство на основание чл. 540 ГПК
намира разпоредбата на чл. 84 ГПК, уреждаща освобождаване от
заплащане на държавна такса в особени случаи. Това приложение е
съответно – съобразно спецификите на охранителното производство,
като в тази връзка следва да се съобрази и изразеното в решение №
3/8.07.2008 г. по конституционно дело № 3/2008 г. на КС на РБ, че
законодателната преценка за освобождаване от заплащане на
държавни такси на основание чл. 84 ГПК се определя не от вида
правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси.
Прието е, че съдебният изпълнител дължи държавна такса за
направено служебно вдигане на наложена възбрана в изпълнение на
чл. 433, ал. 3 ГПК при прекратяване на изпълнителното производство,
освен ако по силата на изрична законова разпоредба следва да се счита
освободен от това задължение. Такса се дължи, когато прекратеното
изпълнително производство е било образувано за принудително
събиране на частно вземане. Това становище е споделено и в други
определения на ВКС – определение № 13 от 16.01.2020 г. по ч. гр. д.
№ 4697/2019 г., 2 ГО, определение № 15 от 17.01.2020 г. по ч. гр. д. №
4696/2019 г., 2 ГО, определение № 19 от 24.01.2020 г. по ч. гр. д. №
4700/2019 г., 2 ГО, определение № 26 от 4.02.2020 г. по ч. гр. д. №
4698/2019 г., 2 ГО. Настоящият случай е именно такъв – предмет на
изпълнението е не публично вземане, тъй като вземанията с източник
договор за отдаване на труд не попадат сред тези, посочени в чл. 162,
ал. 2, т. 1 до т. 9 ДОПК, а частно – арг. от чл. 162, ал. 4 ДОПК.
Ето защо настоящият състав на съд намира жалба за
неоснователна, а отказът на съдията по вписванията за
законосъобразен, но по изложените горе съображения.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на държавен съдебен
изпълнител при РС – гр. П. срещу отказ на съдия по вписванията при
РС – гр. П., обективиран в определение № 8 от 31.03.2022 г., с който е
3
отказано заличаването на възбрана, вписана под Акт № 53, том I, вх.
рег. № 1259/27.10.2011 година.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Върховен касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в
едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя с препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4