РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Велико Търново, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Владимир Страхилов
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20214100500240 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.294 от ГПК.
Образувано е след постановяване на Решение № 156/26.03.2021г. по гр.дело №
4622/2019г. по описа на ВКС, с което е обезсилено Решение № 170/23.04.2019г. по в.гр.дело
№ 869/2018г. по описа на Окръжен съд-Велико Търнво и делото е върнато за ново
разглеждане от друг въззивен състав с дадени задължителни указания за предприемане на
действия по чл.129 ал.2 ГПК поради нередовност на исковата молба. Въззивното
производство е било инициирано от СЛ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес село Б.,
община Б., ул.”М.” № 28, чрез подадена въззивна жалба против Решение № 91/08.06.2018г.
по гр.дело № 695/2017г. по описа на Районен съд-Свищов, с което първоинстанционният
съд е отхвърлил предявените от нея срещу П. Б. ИЛ., ЕЛ. ИЛ. ИЛ. и Г. К. АЛ. искове с
правно основание чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД, чл.26 ал.2 пр.5 ЗЗД и чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД, съединени
при условията на евентуалност и обективно съединени с иск по чл.33 ал.2 ЗС.
Жалбоподателката счита, че постановеният съдебен акт е неправилен, като излага подробни
доводи в тази насока. Излага, че за да достигне до извод за неоснователност на предявените
искове, първоинстанционният съд е дискредитирал частично показанията на свидетелите
Кючуков и П., обосновавайки се, че същите не се подкрепят от останалите събрани по
делото доказателства, който извод, според жалбоподателката, не кореспондира със
събраните доказателства. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него
постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира
1
направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещните
страни П. Б. ИЛ. и ЕЛ. ИЛ. ИЛ., в който се излагат подробни съображения за
неоснователност на наведените с въззивната жалба оплаквания. Излагат, че
първоинстанционният съд е кредитирал показанията на посочените в жалбата двама
свидетели, но ги е преценявал с оглед на всички други данни по делото предвид тяхната
възможна заинтересованост съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК. Считат, че въпреки това
показанията на същите лица са неотносими към спора по иска с правно основание чл.26 ал.2
пр.5 ЗЗД. Претендира въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението –
потвърдено.
В хода на проведеното съдебно заседание пред настоящия въззивен състав въззивникът
и въззиваемия П. Б. ИЛ., чрез своите процесуални представители по пълномощие,
поддържат изложените в писмен вид позиции по спора. Поддържат претенциите си за
разноски, като въззиваемата страна представя списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемите ЕЛ. ИЛ. ИЛ. и Г. К. АЛ. не се явяват и не се преставляват в съдебно
заседание.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд-Свищов е било образувано по искова молба на СЛ.
Д. П. срещу П. Б. ИЛ., ЕЛ. ИЛ. ИЛ. и Г. К. АЛ., в която са изложени твърдения, че ищцата
притежава право на собственост на основание наследствено правоприемство върху 1/8 ид.ч.
от 2/3 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 595 кв.м, представляващо УПИ XII-3019 в кв.6
по ПУП на град С., на ул.”П. ш.” № 63, при граници: на север – улица, на запад – задънена
улица /тупик/, на юг – Ботю И. Ботев и на изток – Любен Първанов или ПИ с
идентификатор 65766.701.3019 с площ от 602 кв.м., съгласно Скица № 15-
101765/02.03.2016г., при съседи: имот с идентификатор 65766.701.3025, имот 65766.701.28,
65766.701.27 и 65766.701.9506, и от построената в него двуетажна масивна ЖИЛИЩНА
СГРАДА – реално: а/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със самостоятелен вход от изток, състоящ
се от две спални, хол, детска стая, кухня, баня – тоалетна и коридор, със застроена площ от
94.15 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.701.3019.1.1, с предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 94.15
кв.м, съгласно схема № 15-101771/02.03.2016г.; б/ СКЛАД – ИЗТОЧЕН в приземния етаж
със застроена площ от 12 кв.м; в/ СКЛАД – СРЕДЕН в приземния етаж със застроена площ
от 5.20 кв.м, заедно със съответните идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата. С
Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане
№ 97, том I, рег. № 843, дело № 60/2009г. на нотариус Надка Ганева, Радка Георгиева
Тодорова, майка на ищцата, прехвърлила на първия ответник, по време на брака му с
втората ответница, собствените си 5/8 ид.части от същия имот. Посочено е, че в началото на
2016г. Радка Тодорова предупредила ответника И., че ще заведе дело за разваляне на
договора за издръжка и гледане, тъй като не изпълнявал задълженията си по него, при което
той заявил, че ще прехвърли имота на трето лице, но няма да й позволи да го придобие
отново. Сочи се, че Тодорова подала искова молба за разваляне на договора за издръжка и
гледане в Районен съд-Свищов, въз основа на която било образувано гр.дело №231/2016г.
Твърди се, че на 11.03.2016г. първите двама ответници прехвърлили на третата ответница
чрез дарение собствената си 1/8 ид.част от процесния имот и чрез покупко-продажба –
останалите 6/8 ид.части от него срещу сумата от 9 800 лв. За тези правни сделки ищцата
узнала от своя брат на 14.05.2017г. С разпореждане № 108/05.04.2021г. по делото, в
изпълнение указанията на ВКС, дадени с решение № 156/26.03.2021г. по гр.дело №
4622/2019г., настоящият съдебен състав е дал указания на ищцата да отстрани
констатираните нередовности на подадената от нея искова молба. В изпълнение на същите
ищцата е посочила, че единственият мотив, с който е направено дарението на 1/8 ид.части от
процесния имот, е да бъде лишена прехвърлителката по алеаторния договор да получи
собствеността върху него след развалянето му по съдебен ред. Твърди се, че този именно
2
мотив противоречи на добрите нрави, тъй като накърнява установените в обществото норми
на поведение и общоприетия морал. Изложено е, че договорът за дарение е сключен без
основание, като желанието и намерението на дарителите, първите двама ответници,
сключвайки сделката, е не да отстъпят безвъзмездно своите ид.части от имота, а са целяли
неговото възмездно отчуждаване. Твърди се, че съглашението между ответниците прикрива
действителното им съгласие първите двама от тях да продадат посочените ид.части от имота
на третата ответница. Направено е искане за прогласяване нищожността на процесния
договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 165, том II, рег. № 1153, дело №
75/2016г. на нотариус Иванка Ангелова, рег. № 295, с район на действие Районен съд-
Свищов, поради накърняване на добрите нрави, липса на основание и привидност на
сделката при условията на относителна симлация, като прикриваща покупко-продажба,
като съдът признае за установено, че процесната сделка в действителност е прикрит
валиден договор за покупко-продажба между страните по него. Исковете са предявени при
условията на евентуалност и са обективно съединени с иск по чл.33 ал.2 ЗС за признаване
правото на ищцата на изкупуване на продадената от съсобствениците /първите двама
ответници/ на трето за съсобствеността лице /третата ответница/ с договор за покупко-
продажба на 6/8 ид.част от 2/3 ид.части от имота.
В срока по чл.131 ГПК ответниците са подали писмен отговор на ИМ, в който са заели
становище за неоснователност на предявените искове. Възразяват, че искът по чл.33 ал.2 ЗС
е предявен след изтичане на преклузивния двумесечен срок, като излагат твърдения, че
моментът на узнаване на разпоредителната сделка от страна на ищцата съвпада с образуване
на висящото гр.дело № 231/2016г. по описа на РС-Свищов по предявена искова молба за
разваляне на алеаторния договор.
Не е спорно по делото наличието на съсобственост между ищцата и първата двама
ответници върху процесния недвижим имот, правното основание за придобиването му от
всеки от тях и притежаваните от страните права в съсобствеността. Безспорно е и че с две
поредни правни сделки на една и съща дата – 11.03.2016г., първите двама ответници
прехвърлили на третата ответница притежаваните от тях ид.части върху същия имот –
първо, 1/8 ид.ч. от имота чрез договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 165, том
II, рег. № 1153, дело № 75/2016г. на нотариус Иванка Ангелова, с район на действие РС-
Свищов и второ, 6/8 ид.ч. от същия имот чрез договор за покупко-продажба, обективиран в
Нотариален акт № 166, том II, рег. № 1155, дело № 76/2016г. на същия нотариус. От
показанията на св.Ивелина П. и св. Кючуков е установено, че ищцата е узнала за двете
сделки на 14.05.2017г., когато братът на последната ги посетил в дома на ищцата в село
Босилковци и им съобщил този факт. Св. П. посочила, че поради казаното им от Пламен, че
майка й може да заведе дело да си върне дела от имота, на следващия ден направила
пълномощно за снабдяване с необходимите документи. Приложено е по делото
пълномощно, заверено на 15.05.2017г. от кмета на с.Босилковци, с което ищцата
упълномощавала своята майка Радка Тодорова да се снабди с удостоверение за данъчна
оценка и скица на имота. Със същата насоченост са й обясненията на ищцата, дадени по
реда на чл.176 ГПК.
По делото са събрани гласни доказателства. Св. М.К., фактически съжител на майката
на ищцата, установява, че Р. Т. има три деца – ищцата, Пена и Пламен, като около 5-6
години преди 2018г. тя обтегнала отношенията си със своя син поради това, че той искал да
продава имота. Вследствие на скандали и разправии между тях, синът й напуснал имота. По-
късно Р. Т. отново го прибрала в дома си. Тогава ответникът П.И. започнал да го гони от
имота, който считал за свой. По тази причина отношенията между Радка Тодорова и
ответника И., неин племенник, се изострили, като през 2016г. Тодорова му казала, че ще
заведе дело да развали сключения по-рано между тях договор за издръжка и гледане.
Ответникът й отвърнал, че ще продаде имота и тя нищо няма да получи. Свидетелят
установява, че третата ответница е съпруга на брата на Е.И..
3
Св. М. Т., леля на ищцата и ответника, установява, че преди години братът на ищцата
изгонил майка си от процесния имот и тя отишла да живее на квартира. Тогава племенникът
й, първият ответник по делото, я прибрал при себе си. Установила е влошени от около
година – две отношения между двамата, както и наличието на много близки родствени
отношения между тримата ответници по делото.
Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:
Настоящият състав намира, че по делото са предявени следните искове за прогласяване
на нищожност на процесната сделка: 1/ по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД - поради накърняване на
добрите нрави, 2/ по чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД – поради липса на основание и 3/ по чл.26 ал.2 пр.5
ЗЗД вр. чл.17 ЗЗД – поради нейната привидност при относителна симулация, прикриваща
съглашението първите двама ответници да продадат на третия ответник ид.части от
процесния имот и разкриване на симулативната сделка. Исковете за нищожност на
прехвърлителната сделка са предявени в условията на евентуалност, като ако сделката е
нищожна на едно основание, предвидено в закона, е безпредметно прогласяване на нейната
нищожност на друго основание. Съдът дължи разглеждането на исковете в поредност
според тежестта на порока.
Поради горното съдът следва да разгледа оплакванията в жалбата досежно първото
предявено искане – за прогласяване нищожността на дарението на 1/8 ид.част от процесния
имот поради липса на основание. Основанието, съгласно чл.26 ал.2 пр.4 ЗЗД, се предполага
до доказване на противното, като в тежест на ищеца е оборването на тази презумпция.
Основанието е обичайната цел на сделката, като при договора за дарение е правото на
собственост върху определена вещ да премине по безвъзмезден начин от патримониума на
дарителя в този на надарения, без насрещна престация. В случая обективираните в договора
за дарение изявления на страните сочат тяхната воля – постигането на транслативен вещно-
правен ефект, без дарителите да преследват изпълнение на известно задължение, да търсят
насрещно действие или еквивалент за себе си. По делото не е доказана и фактически
извършена насрещна престация със същата кауза, поради което преследваната от страните
цел – да се облагодетелства ответницата А., е осъществена адекватно и законосъобразно.
Ирелевантно е за това основание за нищожност под какви подбуди се извършва дарението –
това са мотивите на дарителя. Ето защо, правилно районният съд е приел тази ищцова
претенция за неоснователна и като такава е отхвърлил същата.
Съгласно разпоредбата на чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД нищожни са привидните договори,
при които страните не желаят да бъдат обвързани от явната сделка, но и двете страни са
съгласни да се създаде привидността. В ИМ се твърди, че действителното намерение на
ответниците по процесната сделка е било да се обвържат от друго прикрито съглашение
/относителна симулация/. В такъв случай то би било нищожно, като ищцата, която твърди,
че има прикрито съглашение, е поискала и разкриването му /чл.17 ал.1 ЗЗД/.
За да е налице привидност на договора следва да се установи по несъмнен начин, че
към датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му. При
относителната симулация са налице две отделни съглашения – явно и прикрито, което
следва пряко от разпоредбата на чл.17 ал.1 ЗЗД. Първото е привидното съглашение, като
привидността се изразява в това, че страните се съгласяват да сключат договора по
определен начин, но нямат воля да бъдат обвързани по този начин и зад привидно
изразената воля се крие воля за друга сделка. В случай, че страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата относно
прикритото съглашение, ако са налице условията за неговата действителност /арг. от чл.17
ал.1 ЗЗД/. В тежест на ищцата, която претендира разкриването на симулацията е било да
установи по пътя на прякото и пълно доказване, че действителната воля на страните по
4
процесната сделка за дарение към момента на сключването й не е такава, каквато е отразена
в нея. Ангажираните от ищцата по делото доказателства не установяват, че действителната
воля на страните е била друга и че те са постигнали помежду си съгласие да не настъпят
правните последици, произтичащи от атакуваната сделка, а че волята им е била
собствеността върху 1/8 ид.ч. от имота да се прехвърли възмездно. Единствено твърдение на
ищцата в тази насока е изявлението на ответника И., че ще направи всичко възможно да се
разпореди с прехвърлените му от Радка Тодорова ид.части от имота, за да не се върнат в
патримониума й в случай на разваляне на договора за издръжка и гледане. Това
обстоятелство само по себе си не е достатъчно да установи, че чрез договора за дарение
ответниците са прикрили действителната си воля за покупко-продажба на ид.части от имота
и че поради това е налице соченото от ищцата основание за нищожност на сделката по чл.26
ал.2 пр.5 ЗЗД. Фактът на сключване на двете последователни сделки – за дарение и покупко-
продажба /нотариалните актове са с поредни номера/, в един и същ ден при един и същ
нотариус, също не може да обоснове еднозначен извод в полза на ищцата.
При установените и описани по-горе факти, настоящият съдебен състав намира за
основателен и доказан предявеният, като евентуален, установителен иск за обявяване
нищожността на договора за дарение на основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД – поради накърняване
на добрите нрави. Като основание за противоречие на договора с добрите нрави се сочат
влошените отношения между майката на ищцата и ответника И., на когото първата е
прехвърлила 5/8 ид.части от процесния имот чрез договор за издръжка и гледане,
намерението на прехвърлителката да развали договора по съдебен ред, достигнало до
приобретателя и изявленията на последния, че ще прехвърли собствеността върху
получените от него ид.части на трето лице, съответно заканата му да не допуска те да бъдат
получени отново от нея при евентуално разваляне на договора.
Няма спор по делото, че с договор от 27.02.2009г., обективиран в приложения
Нотариален акт № 97, том 1, рег. № 843, дело № 60/2009г. по описа на нотариус Надка
Ганева, майката на ищцата прехвърлила на ответника И. притежаваните от нея 5/8 ид.части
от 2/3 ид.части от процесния имот срещу поето от последния задължение за издръжка и
гледане до смъртта й. Събраните по делото гласни доказателства еднопосочно установяват
влошаване на отношенията между Радка Тодорова и нейния племенник, както и причината
за това – несъгласието на ответника И. синът на Тодорова да живее в имота. В този ред,
житейски логично и напълно достоверно звучат показанията на св.Кючуков за състоял се
през 2016г. пред него спор между съжителката му Радка Тодорова и ответника И., при който
Тодорова съобщила намерението си да развали договора за издръжка и гледане, а И. се
заканил, че ще се разпореди с прехвърлените му ид.части с цел тя да не може да ги получи.
Съдът няма основание да не кредитира тези показания на разпитания свидетел, още повече,
че същите, макар и косвено, се потвърждават от последващите действия на съжителката му –
подаването на ИМ за разваляне на алеаторния договор по съдебен ред и образуването на
дело в РС-Свищов, който факт не е спорен по делото. Действително, посоченият свидетел е
близък до страните, но при установяване на факти относно отношения вътре в семейството,
логично е те да бъдат известни предимно на лицата от семейния кръг. Липсват и
доказателства, които да ги опровергават. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че
последвалите скоро след това действия на ответниците по прехвърляне собствеността на
притежаваните от тях ид.части от процесния имот са мотивирани именно от изразеното от
И. желание същите да не попаднат отново в патримониума на Тодорова.
Дарението е единствения договор, при който мотивите имат правно значение. Съгласно
разпоредбата на чл.226 ал.3 ЗЗД, ако мотивът, единствено поради който е направено
дарението, е противен на добрите нрави, дарението е нищожно. В случая, ищцата, чиято е
доказателствената тежест, е установила по делото, че дарението на 1/8 ид.част от процесния
имот в полза на третата ответница, като акт на щедрост, е извършено с единствения мотив
да бъде увредена прехвърлителката по договора за издръжка и гледане да не получи обратно
5
това, което е дала по него, поради което то е извършено в противоречие с добрите нрави.
Противоречието с добрите нрави е налице, тъй като сделката противоречи на общо
установените нравствено етични правила на морала, на чието нарушаване законодателят е
придал правно значение, приравнявайки го по последица с нарушение на закона. Тези
правила и норми бранят принципи, права и ценности, общи за всички правни субекти и
тяхното зачитане е в интерес на обществените отношения като цяло, а не само в интерес на
договарящите страни - принципите на справедливостта, добросъвестността и морала в
гражданските взаимоотношения, като целта е предотвратяване на несправедливо
облагодетелстване.
Поради основателност на установителния иск за нищожност на дарението поради
накърняване на добрите нрави и доколкото следва да се приеме, че прехвърленото с
договора за дарение имущество не е излязло от патримониума на първите двама ответници,
то основателен и доказан се явява предявения от ищцата иск с правно основание чл.33 ал.2
ЗС. От събраните по делото доказателства – показанията на св. П., св. Кючуков и
приложеното пълномощно от 15.05.2017г., с факта на изготвянето на което първата
свидетелка свързва датата на узнаване на сделките от ищцата, категорично се установява, че
искът е предявен в посочения от закона двумесечен преклузивен срок. Безспорно е
установено наличието на съсобственост между ищцата и първите двама ответници по
делото преди сключването на договора за покупко-продажба, при който последните продали
своите 6/8 ид.части на трето за съсобствеността лице /ответницата А./. По делото липсват
доказателства, които да установяват, че двамата ответници са предложили на ищцата да
закупи техните ид.части от имота при същите условия, при които са ги продали на
ответницата А.. Такива документи не са приложени и в двете нотариални дела по сделките.
Поради това следва да бъде признато правото на ищцата на изкупуване на разпоредената ид.
част от недвижимия имот, като замести купувача в договорната връзка по силата на
настоящото решение, срещу даденото от последния по сделката имуществено благо.
По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта, в която са отхвърлени исковите претенции по чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.33 ал.2 ЗС,
като неправилно и вместо това същите следва да бъдат уважени. В останалата обжалвана
част решението следва да бъде потвърдено поради съвпадане изводите двете инстанции.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, претенцията на въззивника за
присъждане на разноските, направени за защита в първоинстанционното, във въззивното
производство и в производството пред ВКС, следва да бъде уважена. В негова полза следва
да бъде присъдена сумата от 121 лв. за заплатена държавна такса в производството пред
районен съд, сумата от 82 лв. – заплатена държавна такса в производството пред въззивната
инстанция, сумата от 850 лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното и въззивно производство и сумата от 500 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение в производството пред ВКС.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 91/08.06.2018г. по гр.дело № 695/2017г. по описа на Районен
съд-Свищов в частта, в която са отхвърлени предявените от СЛ. Д. П., ЕГН **********
срещу П. Б. ИЛ., ЕЛ. ИЛ. ИЛ. и Г. К. АЛ. с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 ЗЗД и чл.33
ал.2 от ЗС и в частта за разноските, като НЕПРАВИЛНО и ВМЕСТО което
ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА, по иска на СЛ. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес село Б., община
6
Б., ул.”М.” № 28, НИЩОЖНОСТТА на сключения между П. Б. ИЛ. с ЕГН ********** и
ЕЛ. ИЛ. ИЛ. с ЕГН **********, от една страна и Г. К. АЛ. с ЕГН **********, от друга
страна, договор за дарение, обективиран в Нотариален акт № 165, том II, рег. № 1153, дело
№ 75/2016г. на нотариус Иванка Ангелова, рег. № 295, с район на действие Районен съд-
Свищов, с който П. Б. ИЛ. и ЕЛ. ИЛ. ИЛ. прехвърлили на Г. К. АЛ. правото си на
собственост върху 1/8 ид.части от 2/3 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 595 кв.м,
представляващо УПИ XII-3019 в кв.6 по ПУП на град С., на ул.”П. ш.” № 63, при граници:
на север – улица, на запад – задънена улица /тупик/, на юг – Ботю И. Ботев и на изток –
Любен Първанов или ПИ с идентификатор 65766.701.3019 с площ от 602 кв.м., съгласно
Скица № 15-101765/02.03.2016г., при съседи: имот с идентификатор 65766.701.3025, имот
65766.701.28, 65766.701.27 и 65766.701.9506, и от построената в него двуетажна масивна
ЖИЛИЩНА СГРАДА – реално: а/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със самостоятелен вход от
изток, състоящ се от две спални, хол, детска стая, кухня, баня – тоалетна и коридор, със
застроена площ от 94.15 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.701.3019.1.1, с предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 94.15
кв.м, съгласно схема № 15-101771/02.03.2016г.; б/ СКЛАД – ИЗТОЧЕН в приземния етаж
със застроена площ от 12 кв.м; в/ СКЛАД – СРЕДЕН в приземния етаж със застроена площ
от 5.20 кв.м, заедно със съответните идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата,
поради накърняване на добрите нрави.
ПРИЗНАВА, на основание чл.33 ал.2 ЗС, правото на СЛ. Д. П., ЕГН **********, с
постоянен адрес село Б., община Б., ул.”М.” № 28 да изкупи на цена от 9 800 /девет хиляди
и осемстотин/ лв. 6/8 ид.части от 2/3 ид.части от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 595 кв.м,
представляващо УПИ XII-3019 в кв.6 по ПУП на град С., на ул.”П. ш.” № 63, при граници:
на север – улица, на запад – задънена улица /тупик/, на юг – Ботю И. Ботев и на изток –
Любен Първанов или ПИ с идентификатор 65766.701.3019 с площ от 602 кв.м., съгласно
Скица № 15-101765/02.03.2016г., при съседи: имот с идентификатор 65766.701.3025, имот
65766.701.28, 65766.701.27 и 65766.701.9506, и от построената в него двуетажна масивна
ЖИЛИЩНА СГРАДА – реално: а/ ПЪРВИ ЖИЛИЩЕН ЕТАЖ със самостоятелен вход от
изток, състоящ се от две спални, хол, детска стая, кухня, баня – тоалетна и коридор, със
застроена площ от 94.15 кв.м, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
65766.701.3019.1.1, с предназначение – жилище, апартамент, на едно ниво, с площ от 94.15
кв.м, съгласно схема № 15-101771/02.03.2016г.; б/ СКЛАД – ИЗТОЧЕН в приземния етаж
със застроена площ от 12 кв.м; в/ СКЛАД – СРЕДЕН в приземния етаж със застроена площ
от 5.20 кв.м, заедно със съответните идеални части от ОБЩИТЕ ЧАСТИ на сградата,
правото на собственост върху които е била прехвърлена от П. Б. ИЛ. и ЕЛ. ИЛ. ИЛ. на Г. К.
АЛ. чрез правна сделка – покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 166, том II,
рег. № 1155, дело № 76/2016г. на нотариус Иванка Ангелова, рег. № 295, с район на
действие Районен съд-Свищов, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на
настоящото решение в сила заплати на П. Б. ИЛ. и ЕЛ. ИЛ. ИЛ. посочената по-горе цена.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 91/08.06.2018г. по гр.дело № 695/2017г. по описа на
Районен съд-Свищов в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 ГПК, П. Б. ИЛ. с ЕГН **********, ЕЛ. ИЛ. ИЛ. с
ЕГН ********** и Г. К. АЛ. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на СЛ. Д. П. с ЕГН
**********, сумата от 121 /сто двадесет и един/ лв. за заплатена държавна такса в
производството пред районен съд, сумата от 82 /осемдесет и два/ лв. – заплатена държавна
такса в производството пред въззивната инстанция, сумата от 850 /осемстотин и петдесет/
лв. – заплатено в брой адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно
производство и сумата от 500 /петстотин/ лв. – заплатено адвокатско възнаграждение в
производството пред ВКС.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
7
пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8