Р Е
Ш Е Н
И Е
№…272….
гр. Пловдив, 27.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, V състав в открито съдебно заседание от седемнадесети
февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на
секретаря Петя Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница
Тухчиева въззивно гражданско дело № 244
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 150 СК
Образувано е по въззивна
жалба вх. № 78503/02.12.2019 г. по описа на РС – Пловдив, депозирана от адв. К.
– пълномощник на В.Д.А. против решение № 4344 от 14.11.2019 г.
постановено по гр.дело № 6934/2019 г. по описа на РС – Пловдив, I - ви брачен състав, с което е изменен размерът
на присъдената по гр.д.№ 11619/ 17г. по описа на Районен съд - Пловдив месечна
издръжка, дължима от В.Д.А. на А.В.А. чрез неговата майка и законен
представител В.И.М., като е увеличена от 170 лв. на 250 лв., считано от датата
на подаване на исковата молба – 02.05.2019г. до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска.
С обжалвания съдебен акт В.Д.А.
е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
РС-Пловдив и сумата от 115.20 лв., представляваща дължима държавна такса за
първоинстанционното производство, както и да заплати на А.В.А. чрез неговата
майка и законен представител В.И.М. сумата от 400 лв. за разноски. Постановено е
предварително изпълнение на решението по реда на чл. 242, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излагат подробни съображения за
неправилност на постановения съдебен акт. Застъпва се тезата, че първоинстанционният
съд е извел изводите си при превратно тълкуване на събраните по делото писмени
и гласни доказателства и не са обсъдени в цялост представените от жалбоподателя
в хода на първоинстанционното производство писмени доказателства. Акцентира се,
че при постановяване на обжалвания съдебен акт не са съобразени критериите,
установени в Постановление № 5/1970 г. на Пленума на ВС, тъй като нито има изменение
на нуждите на издържаното лице, нито трайна промяна във възможностите на
задълженото лице. Моли се за отмяна на атакувания съдебен акт и постановяване
на решение по същество на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Претендира се присъждане на разноски.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция, процесуалния представител на жалбоподателя – адв. К.
формулира допълнителен петитум с искане, в случай, че съдът прецени, че са
налице данни за увеличени нужди на детето, обжалваното решение да бъде изменено,
като се определи размер на издръжката съобразно нуждите и възрастта на детето и
възможностите на задълженото лице.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран от адв. М.М. – М. – пълномощник на В.И.М., в
качеството ѝ на законен представител на А.В.А., в който са изложени
съображения за неоснователност на жалбата, респективно за правилност на
атакуваното решение, като се моли за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в настоящото производство разноски.
Допълнителни доводи се излагат и в представената по делото писмена защита.
В съдебно заседание пред
настоящата инстанция всяка от страните поддържа съответно въззивната жалба и
отговора на същата. Претендират се разноски съгласно представени списъци по чл.
80 ГПК.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Съдът, като съобрази доводите на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, вр. чл. 269 ГПК, предвид релевираните
в жалбата въззивни основания намира следното:
Производството пред първата инстанция е по реда на
чл.150 СК.
По силата на императивната правна норма, уредена в чл.
143 СК, бащата, въззивник във второинстанционното съдебно производство, има
право и е задължен да полага грижи за нормалното физическо, психическо и
нравствено развитие на малолетното си дете А.В.А.. Законодателят, обаче
ограничава обема на правното задължение за издръжка на родителя. Чл. 142, ал. 1 СК установява два критерия, съобразно които се определя размерът на дължимата
издръжка – 1) нуждите на детето и 2) възможността на родителя да я предоставя,
като той не може да се освободи от изпълнението на това правно задължение
независимо от доходите, имуществото, здравословното състояние и
работоспособност, в случай че право на издръжка имат ненавършили пълнолетие
деца.
Съгласно задължителните за правосъдните органи
тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 5/1970 г., за да се уважи искът за
изменение на присъдената издръжка, е необходимо трайно съществено изменение на нуждите на издържаните или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
С протокол № 994/29.01.2018
г. по гр. дело № 11619/2017 г.
по описа на РС – Пловдив , I брачен състав,
съдът е одобрил спогодба според която упражняването на родителските права
спрямо детето А.В.А. са предоставени на неговата майка В.И.М.. Местоживеенето на детето също е определено да
бъде при майката. С одобрената спогодба е определен и първоначалният размер на
дължимата от въззивника месечна издръжка, а именно – 170 лева, начиная от
01.02.2018 г. до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение
или прекратяване.
Малолетното дете А.В.А. чрез своя законен представител
– неговата майка, е предявил иск /02.05.2019
г./ с правно основание чл. 150 СК за изменение на така присъдената
месечна издръжка чрез увеличение на нейния размер, като поддържа, че
потребностите, нуждите на детето са се изменили, а бащата има възможност да
предоставя средства за по – висока издръжка.
Според задължителната съдебна практика на ВКС нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Нуждите са винаги конкретни, а възможността на дължащия издръжка е винаги обективна и конкретна.Тези принципи са установени с горецитираната задължителна практика на ВС, както и с разпоредбите на чл. 142 СК и чл. 143, ал. 1 и 2 СК.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е
приел, че е налице промяна на обстоятелствата, при които е определен
първоначалният размер на издръжката, като
то имало нужда от около 450 лева
месечно. Отчел е възрастта на детето, размера на получаваните от двамата
родители доходи, които били нараснали, както и факта, че ответникът полагал
грижи и за друго малолетно дете. Предходната съдебна инстанция е достигнала до
извода, че бащата следва да заплаща по 250
лева месечно, а остатъкът от издръжката да е в тежест на майката, която е и
родителят, полагащ основни грижи за детето.
На следващо място, първостепенният съд е аргументирал тезата,
че увеличението в размера на издръжката от 80 лева месечно е сума, която
ответникът би могъл да осигурява, като така определената от съда издръжка не
надвишава необходимия размер предвид възрастта
на детето и неговите специфични нужди.
Настоящия съдебен състав намира изводите на районния
съд за необосновани. Съображенията в тази насока са следните:
При разглеждането на иск по чл. 150 СК от съществено
значение за правилната преценка на съда е изтеклият период от време от момента
на определяне на издръжката, чието изменение се иска до предявяването на иска.
В настоящия случай от момента на
одобряване на спогодбата /29.01.2018 г./ до предявяването на иска /02.05.2019
г./ са изминали петнадесет месеца. За този времеви диапазон не може да се
приеме, че нуждите на детето са се увеличили до степен, че да се налага
актуализиране на размера на дължимата от бащата издръжка. Детето А. е родено на
*** г., като към момента на депозиране на исковата молба пред
първоинстанционния съд, е било на възраст пет години и седем месеца. Безспорно,
от съществено значение е и непрекъснатата промяна в икономическите условия,
която води до повишаване стойността на стоките и услугите от първа
необходимост, посредством които да бъдат задоволявани базовите потребности на
детето. Същевременно обаче, по делото не е установено детето А. да има
специфични потребности и извънредни нужди, извън обичайните за възрастта на
която е. Не са налице данни, детето да страда от заболявания или да има
склонност към чести боледувания, оправдаващи завишаване размера на дължимата
издръжка с оглед обезпечаване лечението на детето. На следващо място, освен
посещението в детска градина и в клуб по футбол, по делото не са представени
доказателства детето да посещава други извънкласни занимания и мероприятия,
които по същността си да обуславят наличието на трайно съществено изменение на
нуждите му.
Изложеното обуславя липсата на първата от двете
алтернативно предвидени предпоставки за уважаването на иска по чл. 150 СК.
Настоящият съдебен състав не намира, че е налице и
другата алтернативно предвидена предпоставка, а именно трайна съществена
промяна във възможностите на бащата – ответник. В хода на първоинстанционното
производство са събрани доказателства за доходите на двамата родители, като в
хода на въззивното производство е приет като писмено доказателство и Трудов
договор № 5/ 22.11.2019 г. видно от който основното трудово месечно
възнаграждение на бащата е в размер на 580,00 лева. Действително същото е
значително, съществено занижено в сравнение с възнаграждението, което е
получавал до подписването на коментирания договор, а именно 1000,00 лева
облагаем доход.
Досежно
изричното позоваване на въззивника на разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ППЗЗД,
съдът, с цел пълнота на изложението, следва да посочи, че цитираната разпоредба
няма как да бъде съобразявана от съда, доколкото същата е относима към друг вид обществени
отношения и касае средствата, които държавата следва да предоставя на приемни
родители във връзка с поетото от тях задължение по отглеждането и възпитанието
на децата обект на приемна грижа.
С оглед наведените и от двете страни доводи за
наличието на кредити, които обслужват, съдът държи да подчертае, че поетите от
родителя облигационни задължения към трети лица не могат да се противопоставят
на задължението му за издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. Законодателят
поставя издръжката на непълнолетното дете с приоритет пред задължения с друг характер,
поради което наличието на кредит не следва да се отчита при определяне на
дължимата издръжка, респективно при изменението на същата или да се отчита като
наличие на трудност при заплащането на издръжката. По същите съображения,
твърдението на въззивника че се грижи за болната си майка е неотносимо, тъй
като задължението към родителите не конкурира задължението за издръжка на
непълнолетните деца.
Предвид гореизложеното съдът намира, че предявеният
иск за изменение на издръжката, дължима от бащата В.Д.А. на малолетното дете А.В.А. е неоснователен и
недоказан, поради което първоинстанционното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна
инстанция и на основание чл. 78 ГПК в полза на жалбоподателя В.Д.А. следва да бъдат присъдени сторените от него разноски
за процесуална защита и съдействие.
От представените своевременно в
производството списък на разноските по чл. 80 ГПК, пълномощно, договор за
правна защита и съдействие от 02.12.2019г. за представителство пред въззивната
инстанция се установява, че жалбоподателят е заплатил 400,00 лева за представителство пред настоящата инстанция. По сметка
на ОС- Пловдив е заплатена и държавна такса за въззивно обжалване в размер на 57,60 лева, която също следва да бъде
възмездена.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение
№ 4344 от 14.11.2019 г. постановено по гр.дело № 6934/2019 г. по описа на
РС-Пловдив, I - ви брачен
състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.В.А.,
ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.И.М., ЕГН **********
против В.Д.А., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 150 СК, във вр. с чл. 143, ал. 2 СК вр. чл. 139 СК за изменение на определената със спогодба,
одобрена с Протокол № 994/29.01.2018 г. по гр. дело № 11619/2017 г. по описа на РС –
Пловдив, I брачен състав, месечна издръжка от 170
на 250 лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.05.2019г. до настъпване на законоустановена причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска.
ОСЪЖДА
А.В.А., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител В.И.М., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
В.Д.А., ЕГН **********,
сумата от 457,60 лева – разноски във
въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: