О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№594 16.11.2021
година град Стара Загора
Старозагорският
административен съд, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар:
и с участието на прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Р. Тодорова частно касационно
административно дело № 659 по описа за 2021г., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с
чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ във вр. с чл.144 от АПК.
Образувано
е по жалба на Полицейски орган във Второ Районно управление - Стара Загора при Областна
дирекция на МВР – Стара Загора – М.С.М., подадена чрез процесуален представител
юрисконсулт М.А., против Определение № 260687 от 15.08.2021г., постановено по
ЧНД № 884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е оставена
без уважение молбата на М.С.М. за изменение на Решение № 260292 от 21.05.2021г.
по ЧНД № 884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в частта за разноските.
Жалбоподателят
поддържа, че неправилно и необосновано в тежест на Областна дирекция
на МВР – Стара Загора е възложено заплащане на направените от жалбоподателя С.Ж.
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв., без да е съобразена ниската
фактическа и правна сложност на делото. Направено е искане обжалваното
определение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да
бъде изменено Решение № 260292 от 21.05.2021г. по
ЧНД № 884/ 2021г. по описа на РС – Стара Загора в частта за разноските,
като бъде намален размера на присъдените на С.Ж. разноски за адвокатско
възнаграждение до минималния такъв, определен в Наредбата по чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата, съобразно сложността на делото.
В срока по чл.232 от АПК не е постъпило възражение против частната жалба от
ответната страна – С.И.Ж..
Съдът, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи, обсъди приложените по делото писмени доказателства и като извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
С Решение № 260292 от 21.05.2021г., постановено по ЧНД №
884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, по жалба на С.И.Ж. е
отменена като незаконосъобразна Заповед за задържане на лице с рег. № 129 от
13.03.2021г., издадена от Полицейски орган във Второ Районно управление - Стара
Загора при Областна дирекция на МВР – Стара Загора – М.С.М.. Със същото решение
Областна дирекция на МВР - Стара Загора е осъдена да заплати на С.Ж. сумата от
1000 лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото –
възнаграждение за ползвана правна помощ.
От полицейски орган – М.С.М.,
е подадена жалба с характер на искане по реда
на чл.248 от ГПК, за изменение на Решение № 260292 от 21.05.2021г. по ЧНД №
884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта за разноските.
С обжалваното Определение № 260687 от 15.08.2021г. по ЧНД
№ 884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора, е оставена без уважение
молбата на Минчо Минчев за изменение на Решение № 260292 от 21.05.2021г. в частта за разноските. За да постанови
този резултат съдът е приел за неоснователно направеното възражение за
прекомерност, тъй като присъдените разноски в размер на 1000 лева за адвокатско
възнаграждение били в съответствие с минимумите, предвидени в Наредба № 1/
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като намаляването
им би накърнило сериозно правото на договаряне между клиент и адвокат.
Определението е неправилно.
От фактическа страна не е спорно, че с оглед изхода на
делото по развилото се производство по ЧНД № 884/ 2021г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, в тежест на ОД на МВР – Стара Загора следва да бъдат
възложени направените от жалбоподателя С.И.Ж. разноски по делото. Основателно
обаче се явява своевременно направеното от пълномощника на полицейския орган
възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение спрямо
действителната фактическа и правна сложност на делото и съотв. искането за
присъждането в по-нисък размер на разноските в тази им част, при прилагането на
чл. 78, ал.5 от ГПК. Съгласно приложимата за случая разпоредба на чл.8, ал.2,
т.3 от Наредба № 1
от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното
адвокатско възнаграждение за дела по ЗМВР е 400лв. В случая заплатеното адвокатско възнаграждение
надвишава два пъти и половина минимално предвиденото в Наредба № 1/
09.07.2004г. за този вид дела и доколкото липсват данни и доказателства за
отделно договорено и заплатено възнаграждение по чл.6, ал.1, т.3 Наредба № 1/
09.07.2004г. /т.е извън възнаграждението за процесуално представителство,
защита и съдействие по чл.8, ал.2, т.3 от Наредба № 1/ 09.07.2004г./, необосновано съдът е
приел, че заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава значително минимално
предвиденото в Наредбата. С оглед предмета и обема на оказаната правна защита
/изготвяне и подаване на жалба и процесуално представителство, с явяване на адв.
С.Н. в две съдебни заседания/, действителната фактическа и правна сложност на
воденото съдебно производство и извършените процесуални действия, настоящият
съдебен състав намира, че в процесния случай уговореният и заплатен от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение, не може да се определи нито като
съразмерен, нито като съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата. Поради което не са били налице
основания за присъждане на пълния размер на адвокатското възнаграждение /1 000
лева/. Противно на приетото от Старозагорския районен съд, присъждането на разноски
за адвокатско възнаграждение в по-нисък размер при прилагането на чл.78, ал.5
от ГПК, по никакъв начин не накърнява правото на договаряне между клиент и
адвокат по чл. 1 от Наредба
№ 1/ 09.07.2004г.
С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва
да бъде отменено, като бъде изменено Решение № 260292
от 21.05.2021г. по ЧНД № 884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора в частта за разноските, при намаляване при
прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК размера на присъдените в полза на С.И.Ж.
разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева на 600 лева, съобразно характеристиките
и обема на оказаната от адвокат правна помощ и във връзка с предмета,
спецификите, фактическата и правна сложност и продължителността на
производството по делото. Независимо от изхода на настоящото дело,
присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение на процесуалния
представител на жалбоподателя не се следва.
Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3
от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение № 260687 от 15.08.2021г., постановено по ЧНД
№ 884/ 2021г. по описа на Районен съд – Стара Загора и вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Решение № 260292
от 21.05.2021г., постановено по ЧНД № 884/ 2021г. по описа на Районен съд –
Стара Загора в частта за разноските, като НАМАЛЯВА
размера на присъдените разноски на
С.И.Ж., ЕГН **********, от
1 000 /хиляда/ лева, на 600
/шестстотин/ лева.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.