Определение по дело №251/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 240
Дата: 12 юни 2019 г.
Съдия: Станислав Петров Георгиев
Дело: 20195000500251
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 17 май 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е  № 240

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ІІ­­­­­­­­­ граждански състав, в закрито заседание на 12.06.2019 г., в състав:

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: СТЕЛА ДАНДАРОВА

                                                                                          НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно частно гражданско дело № 251/2019 г., намира за установено следното:

Производство по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 8289/14.03.2019 г. от С.Е.Е. ЕГН ********** и Н.М.Е. ЕГН ********** против определение № 402/26.02.2019 г., постановено по в. г. д. № 2159/2018 г. по описа на ОС – П., с което е оставена без уважение молбата им с искане за възстановяване на законовия срок за подаване на касационна жалба.

Молят съда да постанови определение, с което да отмени обжалваното и да им възстанови законовия срок за подаване на касационна жалба.

Ответник „Е.м.“ ЕООД, ЕИК ********* счита, че частната жалба е неоснователна.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по в. г. д. № 2159/2018 г. пред ОС – П. е образувано по въззивна жалба вх. № 27935/27.09.2018 г. от С.Е.Е. и Н.М.Е.. С нея е атакувано постановеното по г. д. № 317/2017 г. по описа на РС – К., решение № 36/08.02.2018 г., с което е признато за установено, по иск предявен по реда на чл. 422 от ГПК, че С.Е.Е. и Н.М.Е. дължат на „Е.м.“ ЕООД сумата от общо 6 850.46лева, представляваща остатък от неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит по кредитни програми от **********г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (06.01.2017 г.), до окончателното изплащане на сумата, като ответниците са осъдени да заплатят сторените по делото разноски.

Срещу решение № 1435/22.11.2018 г. на ОС - П., с което първоинстанционното е потвърдено, е постъпила касационна жалба с вх. № 225/04.01.2019 г. от С.Е.Е. и Н.М.Е.. С разпореждане № 182/08.01.2019 г., тази жалба е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 от ГПК, като е прието, че е подадена след изтичане на едномесечния срок за обжалване на въззивното решение.

В отговор жалбоподателите са подали молба вх. № 2586/25.01.2019 г. (л. 73 от делото на ОС) с искане за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба. Инициираното с нея производство по реда на чл. 64 и следващите от ГПК, е приключило с атакуваното с настоящата частна жалба определение № 402/26.02.2019 г., с което молбата е оставена без уважение.

За да постанови този съдебен акт, съдът е заключил, че не са налице предпоставките на чл. 64, ал. 2 от ГПК.

Производството по делото е недопустимо.

Особеното производството по чл. 64 и следващите от ГПК е обусловено от наличието на установен в закона или определен от съда срок, в който страната е следвала да предприеме определено процесуално действие. Доколкото конкретното искане касае възстановяване на срок за подаване на касационна жалба, първо следва да се даде отговор на въпроса подлежи ли въззивното решение по спора на касационно обжалване.

С разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК са изключени от обхвата на касационното обжалване, решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000.00 лева за граждански дела и до 20 000.00 лева за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

В случая вземанията, чието установяване е предмет на повдигнатия пред съда спор, произтичат от търговска сделка - договор за потребителски кредит от **********г. между „С.И.Б.“ АД (С.) като кредитор и кредитополучателите С.Е.Е. и Н.М.Е.. Този договор, сключен от банката в кръга на упражняваното от нея занятие, е вид банкова сделка и носи белезите на абсолютна търговска сделка по аргумент на чл. 1, ал. 1, т. 7 от ТЗ. Ето защо делото е търговско. Потребителското качество на една от страните и образуването на делото като гражданско, не променят характера на спора. Претендирането на вземането от ищеца „Е.м.“ ЕООД в настоящото производство, като придобито по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.12.2012  г., сключен с банката като цедент, също не променя характера на сделката. Цената на иска е 6 850.46 лева и се явява под предвидения в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК минимален праг за достъп до касационно обжалване по търговски дела. С оглед на това въззивното решение по спора, като неподлежащо на обжалване, е влязло в законна сила на датата на постановяването му 22.11.2018 г.

Указаната от ОС - П. възможност за обжалване на решението пред Върховен касационен съд, не може да промени установената по силата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК негова необжалваемост.

Посочената липса на законоустановен срок за обжалване на решение № 1435/22.11.2018 г. води до недопустимост на проведеното от ОС производство за възстановяването на такъв срок, за подаване на касационна жалба срещу него.

Не до този извод е достигнал съставът на окръжния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде обезсилено, искането за възстановяване на срок следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото прекратено.

За пълнота е необходимо да се посочи, че дори и в случая производството за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба да беше допустимо, то не са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 от ГПК. Изложените в частната жалба обстоятелства не са непредвидени. От момента на получаване на съобщението жалбоподателите са били наясно с какъв срок за обжалване разполагат, кога изтича той и до изтичането му има ли и какви официални празници и почивни делнични дни (посочени са в чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, с последни изменения в сила от 01.01.2017 г.). Ползването на отпуск от упълномощен адвокат само по себе си е планирано действие, което винаги изключва непредвидимостта. Не се сочат обстоятелства, стоящи извън волята на жалбоподателите, които те, въпреки положените усилия, да не са могли да преодолеят.

Мотивиран от горното, съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ОБЕЗСИЛВА определение № 402/26.02.2019 г., постановено по в. г. д. № 2159/2018 г. по описа на ОС – П..

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на С.Е.Е. ЕГН ********** и Н.М.Е. ЕГН **********, направено с молба вх. № 2586/25.01.2019 г., за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба против решение № 1435/22.11.2018 г., постановено по в. г. д. № 2159/2018 г. по описа на ОС - П.

ПРЕКРАТЯВА производството по в. г. д. № 251/2019 г. по описа на АС - П..

Преписи от определението да бъдат връчени на страните.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването, с частна жалба, пред Върховния касационен съд.



 

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: