№ 3490
гр. София, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110133154 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от ....... ЕООД против с пНГ ЕООД
искове за установяване по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК на вземания, за които по ч.гр.д.№
9463/2021 г. на СРС е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, а именно: 996 лв.,
претендирани като възнаграждение за извършена спедиционна услуга, за която услуга е
издадена Фактура № 4787/17.06.2020 г., ведно със законна лихва от 17.2.2021 г. до
изплащане на вземането, лихва в размер на 65,57 лв. за забава в периода от 18.6.2020 г. до
9.2.2021 г.
От името на ответника е упражнено правото на отговор в срок. Исковете се оспорват с
възражение за недоказаност.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не е оспорено и е обосновано заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че посочената от ищеца фактура № № 4787/17.06.2020 г. е
осчетоводена при ответника, като фигурира в справките по ДДС, като е ползван данъчен
кредит. Осчетоводяването на фактурата представлява извънсъдебно признание на
получилото услугата дружество за факта на сключване на договора за услуга и
извършването на услугата в посочения обем и за посоченото в документа на фактурата
възнаграждение. Съгласно решенията на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК, които
представляват задължителна за прилагане съдебна практика (разяснения в ТР № 1/19.02.2010
г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСГТК) - Решение № 96/26.11.2009г. по т.д. №
380/2009 г. на ВКС, I т.о., Решение № 42/19.04.2010г. по т.д. № 593/2009 593/2009 г. на ВКС,
II т.о., Решение № 166/26.10.2010г. по т.д. № 991/2009г. на ВКС, II т.о. и Решение №
1
23/7.02.2011г. по т.д. № 588/2010г. на ВКС, II т.о., отразяването на фактурата в
счетоводството на ответника представлява недвусмислено признание на задължението и
доказва неговото съществуване.
От страна на ответника не се твърди заявено противопоставяне след узнаване за
начислените в негова тежест задължения. Ответникът не твърди и не ангажира
доказателства за заявено противопоставяне след получаване на фактурата. Съгласно чл. 301
ТЗ се счита,че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването.
От страна на ответника не се твърди плащане или друг начин на погасяване на
фактурираното задължение, поради което съдът намира, че същото съществува и към
момента на приключване на съдебното дирене.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца сторените съдебни разноски в размер на 1100 лв., от които: 100 лв. – държавни
такси; 600 лв. – адвокатско възнаграждение; 400 лв. – депозит за вещо лице, общо за
заповедното ч.гр.д.№ 9463/2021 г. и настоящото исково производство.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „с пНГ“ ЕООД с ЕИК ............. , че има
парични задължения към ....... ЕООД с ЕИК 2............ в размер на: 996 лв. - възнаграждение
за извършена спедиционна услуга, съгласно Фактура № 4787/17.06.2020 г., ведно със
законна лихва от 17.2.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и законна
лихва в размер на 65,57 лв. за забава в периода от 18.6.2020 г. до 9.2.2021 г. - за които
задължения по ч.гр.д.№ 9463/2021 г. на СРС е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА „с пНГ“ ЕООД с ЕИК ............. да заплати на ....... ЕООД с ЕИК 2............ сумата
1100 лв. – общо съдебни разноски за заповедното и исковото производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2